№ 1215
гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300502351 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т. Д. З., чрез адв. Н.
П., против решение № 313 от 12.06.2025 г., постановено по гражданско дело
№442/2024 г. на РС-Асеновград, ІІ гр. състав, с което е признато за
установено, че Т. Д. З. дължи на „Юробанк България” АД сумата от 484.16
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 144.91 лева възнаградителна лихва за периода от
06.11.2020 г. до 11.03.2023 г., 328.12 лева мораторна лихва за периода от
06.11.2020 г. до 06.04.2023 г., дължими по договор за издаване на кредитна
карта Мастеркард стандарт от 15.11.2018 г., за събиране на които е издадена
заповед за изпълнение № 321 от 19.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 685/2023 г. по описа
на РС-Асеновград, както и е осъден Т. Д. З. да заплати на „Юробанк България”
АД сумата 710.60 лева, представляваща направени в исковото производство
разноски и сумата 473.50 лева, представляваща направени разноски в
заповедното производство.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се обезсилване на решението и
връщане на делото за ново разглеждане. Доводите в тази насока са за
1
неизясненост на фактическата обстановка, тъй като не е приложено
посоченото от страната гражданско дело. По същество се излагат съображения
за неправилност на съдебния акт. Прави се и възражение за изтекла
погасителна давност - както кратката 3-годишна, така и общата 5-годишна.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с
който се навеждат доводи, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди, като се
претендира и присъждането на разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
С въззивната жалба се иска обезсилване на решението на
първостепенния съд, без обаче да се сочат конкретни съображения в тази
насока. Единствените доводи, които се навеждат, касаят правилността на
съдебния акт, респективно - основателността на иска. Ето защо според
настоящия състав не са налице предпоставките за обезсилване на
първостепенния акт и връщане на делото за ново разглеждане от районния
съд.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Районният съд е сезиран с предявени от „Юробанк България“ АД
срещу Т. Д. З. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че по
силата на рамков договор за издаване на международна кредитна карта
Мастеркард стандарт от 15.11.2018 г. „Банка Пиреос България“ АД, в
2
качеството на кредитор, е отпуснала на Т. Д. З., в качеството му на
„картодържател“, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит. Към датата на сключване на договора разрешения кредитен лимит е
бил 500 лева. Поради преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД чрез
вливане в „Юробанк България“ АД и по силата на настъпило правоприемство,
„Юробанк България“ АД встъпва в правата и задълженията на кредитора по
договора за кредит. Твърдят, че от 06.11.2020 г. ответникът е преустановил
плащане на дължимите суми по изпращаните му месечни извлечения. Банката
е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което е уведомила
ответника чрез ЧСИ Константин Павлов. Съобщението е връчено при отказ от
ответника на 11.03.2023 г. Предвид тези обстоятелства, предсрочната
изискуемост на вземането на банката за пълния размер настъпва на 11.03.2023
г. Молят да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 512.39 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 144.91 лева за
периода от 06.11.2020 г. до 11.03.2023 г. включително, мораторна лихва в
размер на 363.54 лева за периода от 06.11.2020 г. до 06.04.2023 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират за разноски в производството.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.
Д. З. чрез пълномощника адвокат П., който оспорва иска и твърди, че същия е
недопустим и неоснователен. Изрично заявява, че не дължи сумата 512.39
лева претендирана главница от ищеца по рамковия договор за издаване на
международна кредитна карта. Моли да се остави иска без разглеждане като
недопустим, поради липса на правен интерес, или поради липса на иск. От
приложените към исковата молба документи било видно, че въпросната
кредитна карта е била предоставена от „Банка Пиреос България" АД по повод
договор за потребителски кредит №0010-0191-1003- 0012178/06.11.2018 г. за
сумата от 15000 лева с кредитополучател Т. З. и солидарен длъжник П.К.. Това
обстоятелство се съдържа в приложения към исковата молба рамков договор
за издаване на международна кредитна карта, в който на стр. 2 е посочено, че
тази карта се издава по повод потребителски заем в размер на 15000 лева и
месечна вноска от 236 лева. На страница 3 от този договор било посочено
искан лимит - 500 лева, като не бил посочен начин на погасяване, но е
посочено в брой на каса, което означавало, че тази сума от 500 лева ще бъде
получена в брой на каса. Твърди, че е получил действително кредитна карта с
№*** на 15.11.2018 г., но не е получавал реално в брой сумата от 500 лева на
каса, така че не дължи претендираната главница. Тази кредитна карта била
предоставена по повод подписване на договор за потребителски кредит за
сумата от 15000 лева с банка „Пиреос България" АД, и е бил задължен от
представителя на банката да подпише и такъв договор за кредитна карта, като
условие за сключване на потребителския кредит за 15000 лева, който договор
за кредит бил предмет на разглеждане по гр. дело №1173/2022 г. на РС
Асеновград и приключило с влязло в сила решение, по което са отхвърлени
3
претенциите на банката и е установено че ответника не дължи паричните суми
по кредита. Заявява, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по
тази кредитна карта. В приложеното към исковата молба извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България" АД е посочено, че обявяването на
задължението за предсрочно изискуемо е след писмено уведомяване на
длъжника чрез ЧСИ на 11.03.2023 г. Твърди, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането по тази кредитна карта, тъй като нищо не му е
връчвано и не е уведомяван за предсрочна изискуемост на такъв кредит. Във
ВГД №3368/2023 г. на ПдОС /приложено към ЧГД №658/23 г. на АсРС/ е
обсъден въпроса с връчванията от ЧСИ по този кредит. Вземането по картата е
изтекло по давност и прави изрично възражение за недължимост на главница
от 512.29 лева поради изтекла погасителна давност. Използването на картата
след изтичането на срока на валидност било забранено. Картата била издадена
на 15.11.2018 г., валидна до края на 2018 г., така че от 01.01.2019 г. до
31.12.2021 г. погасителната давност е изтекла. Изтекла е също така и
петгодишната погасителна давност, тъй като процесната карта е получена от
ответника на 15.11.2018 г. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
От приложеното частно гражданско дело се установява подадено
от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по член 417 ГПК за парично вземане в размер на 512.39 лева
главница, възнаградителна лихва в размер на 144.91 лева за периода от
06.11.2020 г. до 11.03.2023 г. включително, мораторна лихва в размер на 363.54
лева за периода от 06.11.2020 г. до 06.04.2023 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
– 13.04.2023 г., до окончателното изплащане. Заявлението е било уважено
изцяло и е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника Т. Д. З., който е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в срок, поради
което са налице специалните предпоставки на закона за допустимост на
установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
От представените по делото писмени доказателства се установява,
че между страните е възникнало облигационно отношение, със сключване на
договор за издаване на кредитна карта Мастеркард стандарт от 15.11.2018 г.,
по силата на което „Банка Пиреос България“ АД (правоприемник на което е
„Юробанк България“ АД) в качеството на кредитор е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 500 лв., срещу поето задължение за
връщане на кредита до м.11.2025 г., при ГПР 24.534 % и лихва 16.75 %. В
представените ОУ е отразено, че всяка карта има валидност до края на месеца
и годината, отбелязани в/у нея. Използване на картата след изтичането на
срока на валидност или след обявяване за невалидна, независимо от
причината, а така също и след прекратяване на отношенията между
4
картоиздателя и картодържателя, е забранено. Договорните отношения между
картоиздателя и картодържателя се сключват за срок от 24 месеца и изтичат 60
дни след изтичане срока на валидност на картата, но не преди пълното
погасяване на всички задължения, произтекли от използването на основната
и/или допълнителна карта, считано от датата на получаване на картата от
картодържателя, като банката едностранно и автоматично може по нейна
преценка да продължи правото на възобновяването на договорните отношения
и за следващите 24 месеца, при спазване на останалите условия, в случай, че
картодържателят изрично е поискал прекратяването им и е изправна страна.
В приложеното към ИМ съгласие за директен дебит е посочено, че
срока на валидност на картата е до пълното погасяване на задълженията по
договора за кредитна карта, в т.ч.: главница, лихва, комисионни, неустойки и
разноски.
От приетото по делото заключение на ССчЕ на вещото лице И.С.,
което съдът е кредитирал като компетентно изготвено, се установява, че на
15.11.2018 г. е сключен рамков договор за издаване на международна кредитна
карта Мастеркард стандарт м/у „Банка Пиреос България“ АД и Т. З.. Отпуснат
е кредитен лимит в размер на 500 лв., при следните параметри:
възнаградителна лихва 16.75 % фиксиран процент. В случай, че до датата на
падежа, която настъпва на 15-тия ден след датата на последното месечно
извлечение не бъде погасена частта от кредита, която е равна или по-голяма от
МПВ, банката начислява лихва в/у формираното задължение в размер на
договорения лихвен процент. Лихвата се начислява в/у сумата, формирана от
всички суми в месечното извлечение. Тази лихва се обявява като дължима в
следващото месечно извлечение. МПВ се изчислява като процент от общата
сума на транзакциите и дължимите лихва за съответния период, плюс всички
дължими такси, плюс всяка сума надхвърлила определения кредитен лимит,
плюс непогасени суми по МПВ от предходни извлечения, но не по-малко от 20
лв. В случай, че общото задължение не надвишава 20 лв., кредитополучателят
се задължава да го погаси в пълен размер. При условия, че МПВ не бъде
погасена до датата на падежа, в/у непогасената сума се начислява наказателна
лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент, плюс надбавка
като процент на кредита за предсрочно изискуем на 11.03.2023 г. В първия
месечен период ответникът е изтеглил общо сума в размер на 500 лв. и в края
на месеца, след извършеното плащане, остатъкът от усвоения лимит е в
размер на 400.64 лв. Дължимата главница по кредита е 484.16 лв., дължимата
договорна лихва е 208.56 лв., а дължимата мораторна лихва е 328.12 лв.
Водените счетоводни записвания от ищеца по процесния договор са редовни.
Или банката е изпълнила задължението си да предостави на длъжника
уговорения кредит, а той не е изпълнил задължението си да заплаща в срок
дължимите вноски за главница и лихва с падеж след 06.11.2020 г., 06.12.2020 г.
и следващи такива.
Пред настоящата инстанция се твърди неизясненост на
фактическата обстановка, тъй като не е приложено гражданско дело №1173/22
5
г. на Асеновградски районен съд. Същото, видно от данните по
първоинстанционното дело, е приложено по друго дело – гр.д. №1992/23 г. на
Асеновградски районен съд, за което няма доказателства да е приключило.
След служебна справка в деловодната система на ПдОС се установява, че с
решение №953/04.07.2023 г., постановено по в.гр.д. №923/2023 г. на ПдОС, 14
гр.с., е потвърдено постановеното решение на РС Асеновград по гражданско
дело №1173/22 г., с което е отхвърлен предявения от „Юробанк България“ АД
срещу З. установителен иск, тъй като е прието, че предсрочна изискуемост по
договора за потребителски кредит, за който се твърди, че е причината да се
сключи и договора – предмет на настоящето производство. Липсва
произнасяне обаче по отношение на настоящия. Същевременно страната не е
ангажирала доказателства за налично произнасяне.
Настоящата инстанция прие, че между страните са сключени два
договора – за потребителски кредит и за издаване на международна кредитна
карта. Същите обаче са независими един от друг. В рамковия договор за
издаване на международна кредитна карта е отбелязано задължение – заем в
размер на 15000 лв. с краен срок на издължаване ноември 2025 г., но се касае
за проучване на имуществото, доходите и задълженията на картодържателя.
Действително, в документа на л.32-34 от първоинстанционното
дело, на стр.2 е отбелязано, че има бонус – допълнителен лимит към
кредитния продукт – кредитна карта или друго, с еквивалент 256 евро. Това
обаче не означава, че се касае за клауза от договора за потребителски кредит, а
за самостоятелно правоотношение – налице са самостоятелно искане и
договор.
Не се възприемат и доводите на въззивника, че не е установено
сумата от 500 лв., която се явява лимит по картата, да е изплатена в брой на
каса. Това е предвиденият начин за погасяване на задълженията.
Не се споделят и съображенията, че не е посочена общо дължима
сума, не е подписан погасителен план и не е посочена общо дължима сума.
Касае се не за предоставен потребителски кредит, а за платежна услуга – т.I-7
от условията към рамков договор за издаване и използване на международни
кредитни карти, кредит под формата на кредитен лимит (т.II-24а от същите).
От картодържателя зависи от каква сума от предоставения му кредитен лимит
и кога ще ползва, кога ще я погаси, като именно върху дължимата сума, която
не е възстановена своевременно в съответствие с т.44, се начисляват и
дължимите лихви (т.V42-46). В посочената точка 44 е предвидена и
възможност картодържателят, при определени условия – плащане в определен
срок, да не дължи лихва върху ползваната от него сума.
Не се възприема и твърдението, че договорът не е подписан от
представител на банката. На първа страница от договора е посочено лицето,
което от името и за сметка на банката ще подпише договора. Същите имена са
отбелязани и на трета страница от договора, където е отразено и предоставяне
на условия за издаване и използване на кредитни карти, общи условия на
6
банката и общи условия на банката за предоставяне на платежни услуги, като
е наличен и подпис.
Относно възраженията, касаещи ССЕ – същите се правят едва пред
въззивната инстанция, което е недопустимо. Същевременно жалбоподателят
не е ангажирал доказателства за възстановени ползвани суми от
предоставената му кредитна карта.
По изложените съображения не се възприемат доводите на
въззивника за неправилно установени факти.
При правилно установената фактическа обстановка съдът е приел,
че са налице основанията, предвидени в ОУ към договора (т.ІХ-67), за
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, или са доказани
обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост на кредита.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването .
От представените по делото съобщения за връчване на документи
чрез ЧСИ се установява, че изявлението на банката е достигнало до знанието
на длъжника Т. З. на 11.03.2021 г. (връчена при отказ). Представената разписка
с ИМ за получено съобщение (известие за доставка) за обявяване на
предсрочна изискуемост по кредита е подписана от А.С. на 11.03.2021 г., няма
изрично оспорване истинността на документа (които е официален такъв) или
верността на подписа. Съдът е приел, че длъжникът Т. З. е уведомен надлежно
за предсрочната изискуемост от банката на посочената дата.
Тези съображения не се възприемат от настоящия състав.
Съгласно т.I-3 от условията към рамков договор за издаване и
използване на международни кредитни карти, договорните отношения между
картоиздателя и картодържателя се сключват за срок от 24 месеца и изтичат 60
дни след изтичане срока на валидност на картата, но не преди пълното
погасяване на всички задължения, произтекли от използването на картата,
като срокът може да бъде продължен с още 24 месеца. Картата е издадена през
месец ноември 2018 г., като договорът е за 24 месеца или е изтекъл през
ноември 2020 г. Няма данни срокът на действие да е продължаван. Както е
посочено в Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д. №8/2017 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежираните към момента на обявяването вноски, а
само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. Случаят е именно такъв.
Изтекъл е срокът на договора, като не може да се говори за предсрочна
изискуемост, респективно – за обявяване на същата. Ето защо не се обсъждат
доводите на жалбоподателя в тази насока.
7
Настоящата инстанция се солидаризира напълно с доводите на
първостепенния съд, че между страните е сключен договор за издаване на
международна кредитна карта, на жалбоподателя е предоставен платежен
инструмент, като същият е изтеглил още първият месец цялата сума, а
впоследствие многократно са внасяни и теглени суми. Дължимата сума по
договора е 484.16 лв. главница, която не е погасена, възнаградителната лихва
върху сумата е 208.56 лв., а мораторната – 328.12 лв. От неоспореното
заключение на вещото лице се установява, че водените счетоводни записвания
са редовни. Същевременно картодържателят не е ангажирал доказателства за
извършено плащане или настъпване на друг правопогасяващ или
правопрекратяващ факт.
По отношение възражението за давност – същото е неоснователно.
Според изложеното в ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.В от
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Плащанията
по настоящия договор имат такъв характер, макар и да зависят изцяло от
волята на картодържателя – дали и кога същият ще ползва средства от
предоставения му кредитен лимит. В случая е приложима тригодишната
давност, но, както вече се посочи, договорът е изтекъл през ноември 2020 г.
(което е най – благоприятно за жалбоподателя – не се отчита спирането на
сроковете за периода от март до май 2020 г.), а заявлението е подадено на
13.04.2023 г., т.е. преди изтичане на предвидения от закона срок. Ето защо е
правилен извода на районния съд, че не е изтекла предвидената от закона
давност.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, искът е
основателен и доказан и правилно е уважен. Решението на районния съд е
правилно като краен резултат и следва да се потвърди.
По отношение на разноските: с оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на въззиваемата страна, но не са представени
доказателства за направени такива, поради което и не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 313 от 12.06.2025 г., постановено
по гражданско дело №442/2024 г. на РС-Асеновград, ІІ граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9