Р Е Ш
Е Н И Е
№ 254/09.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН Е.
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№187/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.65, ал.1 от Закон за общинската собственост (ЗОС) във вр. с чл.145 и сл.,
във вр. с чл.226, ал.1 от Административно процесуален кодекс (АПК).
С Решение №4750/22.04.2020г. по адм.дело
№3818/2019г. на ВАС е отменено Решение №2/10.01.2019г. по адм.дело №533/2018г.
по описа на Административен съд Монтана и делото е върнато за произнасяне от
друг състав на същия съд съобразно указанията дадени в мотивите. Делото е
разпределено на настоящият съдебен състав, който в изпълнения на указанията
дадени с мотивите на решението на ВАС е събрал относими за делото писмени
доказателства.
Производството
е образувано по повод подадена жалба от И.З.Е. *** срещу Заповед
№2309/12.10.2018г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.65 от ЗОС от оспорващия е иззето общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“Г***
Д*** “ №* , ет.* . В жалбата се излагат доводи, че административния акт е
незаконосъобразен и се моли да бъде отменен. В съдебно заседание, оспорващият
поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като
незаконосъобразен.
Ответника не изпраща представител
по делото, като чрез пълномощника си юрисконсулт П*** , в постъпила по делото
писмена защита поддържа законосъобразността на оспорения административен акт и
претендира присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалвания административен
акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №2309/12.10.2018г. на Кмета на Община Монтана, с
която на основание чл.65 от ЗОС от оспорващия е иззето общинско жилище,
намиращо се в гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* . Административния акт е
мотивиран с влизането в сила на Заповед №1778/08.08.2018г. на Кмета на Община
Монтана, с която са прекратени наемните отношения с оспорващия поради
задължения, а общинското жилище не е освободено.
От фактическа страна се
установява следното:
Със Заповед
№2492/07.12.2015г. на Кмета на Община
Монтана, оспорващия и семейството му, са пренастанени в общински жилище от
общинския жилищен фонд с адрес гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* .,
състоящо се от кухня, стая, баня – тоалетна и мазе, с полезна площ от 35,20
кв.м., като по делото не се спори, че това жилището за което е разпоредено
изземване с оспорения административен акт.
С Договор за наем от
07.12.2015г. на оспорващия, в качеството му на наемател е предоставено общинското
жилище в гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* ., за срок от три
години, поради което между страните са възникнали и съответните облигационни
отношения, създаващи уговорените в договора съответни права и задължения. С
анекс от 18.07.2016 г. към договор за отдаване под наем на общински жилищен
имот от 07.12.2015г., на осн. чл.38, ал.3, раздел V от Наредбата за условията и
реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на територията на
Община Монтана, приета с решение №208 от протокол №10/28.06.2016год. на
Общински съвет Монтана и чл.3, ал.3 от договора, е променен месечният наем
считано от 08.07.2016год. Приложено е и определение за наем на общинското
жилище на л.32 от делото.
С писмо Изх.
№94-И-738 от 07.08.2017 г. кмета на Община Монтана, поканва доброволно
оспорващия и го уведомява, че като наемател на общинско жилище има задължения
към Община Монтана, за неплатен наем за срок от шест месеца на стойност от
117,84лева, като съгласно чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС наемните правоотношения се
прекратяват поради неплащане на наемната цена или консумативните разноски за
повече от три месеца. Писмото е получено лично от жалбоподателя на
04.08.2017год., видно от известие за доставка. С друго писмо Изх. №94-И-229 от
14.03.2018 г. кмета на Община Монтана, отново приканва доброволно жалбоподателя
и го уведомява, че като наемател на общинско жилище има задължения към Община
Монтана, за неплатен наем за срок от пет месеца на стойност от 98,20лева, като
го предупреждава, че ако в 14 дневен срок не погаси задълженията си, ще
предприеме прекратяване на наемните правоотношения. Писмото е получено лично от
жалбоподателя на 16.03.2018год., видно от известие за доставка. С молба до
кмета на Община Монтана с вх.№94-И-351 от 23.04.2018год. оспорващия е заявил,
че до месец май 2018год. ще заплати дължимия наем, като излага съображения за
липсата на средства за заплащането му и моли да не се прекратява договора за
наем.
Не се спори по делото
и се установява от приетите писмени доказателства, че Кмета на Община Монтана е
издал Заповед №1778 от 08.08.2018г., с която е прекратил наемното
правоотношение между Община Монтана и оспорващия, в качеството му на наемател
за ползването на общинското жилище находящо се в гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* ., поради неплащане на наемната цена или на консумативните
разноски за повече от три месеца. Видно от разпоредителната част, оспорващия е
задължен да освободи общинското жилище, в срок от 30 дни от връчване на
заповедта. В заповедта е посочено, че при неизпълнение в указания срок от 30
дни, жилището да бъде иззето по административен ред, съгласно чл.65 от ЗОС.
От приетия на л.24 по
делото Акт за публична общинска собственост с № 133 по регистъра относно
недвижимия имот предмет на договора за наем се установява, а и не е спорно по
делото, че имота описан в административния акт е публична общинска собственост.
От оспорващия са приложени и издадени платежни документи от Община Монтана, за
заплащане от страна на оспорващия на наема за общинското жилище ведно със
законната лихва за месеците – юни, юли, август, септември и октомври 2018год.,
видно от л.7,8 от делото, както и на консумативите към „ВиК” ООД Монтана на л.9
и 10 от делото, за което също не се спори по делото.
Със Заповед №2309/12.10.2018г. на
Кмета на Община Монтана на основание чл.65 от ЗОС от оспорващия е иззето
общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* , като
административния акт е надлежно връчен на оспорващия на 15.10.2018г. (видно от
обратна разписка на л.42 по делото), тоест жалбата с вх.№1959/19.10.2018г., с
която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения
срок и е процесуално допустима.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Относно компетентността на
административния орган:
Съгласно разпоредбата
на чл.65, ал.1 от ЗОС, общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използува по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината, тоест оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в случая Кмета на Община Монтана.
Относно формата на
административния акт:
Оспорения административен акт е
издаден при спазване на изискванията за формата му предвидени в чл.59 от АПК.
Административния орган е изложил надлежни фактически и правни основания, които
са обосновали издаването на оспорения административен акт.
Относно спазване на
административнопроизводствените правила:
Настоящият
съдебен състав не установява в хода на воденото административно производство да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да налагат отмяна на оспорения административен акт поради съществен
порок, който да влияе върху надлежното упражняване на права от страна на
оспорващия.
Относно противоречието с
материалноправни разпоредби:
По
разбиране на настоящия съдебен състав оспорения административен акт е издаден в
нарушение чл. 6, ал. 1
и 2 от АПК и чл. 8 от Конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи /КЗПЧОС/.
Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧ) е подписана, ратифицирана от Република
България и е обнародвана, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя е част от вътрешното право и има предимство при
противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот,
на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от текста на Конвенцията е, че
регламентираните в ал. 1 права не са абсолютни и те могат да бъдат ограничавани
при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено
в закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от
изброените цели. Отделно от това чл. 8 от Конвенцията съдържа материално-правни разпоредби, които следва да се съобразяват
от съда при преценката му относно материалноправната законосъобразност на
процесната заповед за изземване. Независимо че жилището, обитавано от
оспорващия не е негова собственост, че наемното правоотношение е било
прекратено с влязъл в сила административен акт, обстоятелството, че той пребива
и живее там от 2015г., го прави "негово жилище" по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. В този смисъл е без значение факта, че не е налице правото на
собственост или годно правно основание за владение върху имота. Макар и
намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е
предвидена в ЗОС и преследва законна цел - защита на правата на другите, то
тази намеса е непропорционална. Преследваната от общината цел - да охрани
обществения интерес би могла да се постигне като се удовлетвори на първо място
жилищната нужда на касаторката с друго жилище на територията на общината, а не
като бъде лишена изобщо от жилището и бъде оставена без подслон. В тази връзка
следва да се отбележи, че писмена молба вх.№1013/03.06.2020г., оспорващия сочи,
че със Заповед №1046/13.05.2020г. на Кмета на Община Монтана (л.36 по делото) е
пренастанен със семейството си в друго жилище, но това обстоятелство се
отбелязва от настоящия съдебен състав само с оглед пълнота, като при
съобразяване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК не следва да се приема за меродавно за
законосъобразността на оспорения административен акт, която следва да се
разглежда към момента на издаване на административния акт.
Във връзка с дадени указания с Решение
№4750/22.04.2020г. по адм.дело №3818/2019г. на ВАС, делото е попълнено с
доказателства, които разкриват, че извеждането на оспорващия и семейството му
от общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* би било
непрорпоциална мярка. Това е така, тъй като видно от извлечение от НБД
„Население“ (л.6, 7 по делото), оспорващия пребивава в жилището заедно с лицето
М*** П*** и четирите им непълнолетни деца Ю*** З*** , Б*** З., С*** З*** и И***
Й*** . Видно от приетите на л.33, 34 по делото Удостоверения за вписвания,
отбелязвания и заличаване за лице изх.№339,340/12.05.2020г., оспорващия и
лицето М*** П*** нямат недвижима собственост, тоест ползваното от тях жилище е
единствено за тях. Видно от представените от оспорващия Експертни решения и
епикризи (л.20-32 по делото), две от непълнолетните деца на оспорващия са с
влошено здравословно състояние, което налага закупуване на лекарства, респективно
налице са обективни обстоятелства, които дават отговор на въпроса защо
оспорващия е забавил плащането на
дължимите разходи във връзка с ползваното от него жилище. В същото време като
доказателства са ангажирани приходни квитанции и фискални бонове за заплатени
наеми и сметки към експлоатационните дружества (л.40-46 по делото), които
установяват, че оспорващия, след временното затруднение по плащането на наем и
дължими разходи към експлоатационни дружества във връзка с ползваното от него
жилище, за което обстоятелство своевременно е уведомил и е ангажирал
доказателства за обективна невъзможност свързана с проблемно раждане на детето И*** Й*** , е изпълнявал изрядно
задължението си по договора за наем на общинско жилище. Изводът, който следва от така установените обстоятелства е, че с
оспорения административен акт, оспорващия и неговото семейство биха останали
без дом, поради което не би могло да се приеме, че тя е съобразена с
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК и съответства на изискванията на чл.8 КЗПЧОС,
тъй като към момента на издаването и не е бил удолетворен интереса на
оспорващия и многочленното му семейство с настаняването му в друго общинско
жилище.
С оглед изчерпателност
следва да се посочи, че доколкото по делото е налице индиция за спряно
изпълнение на административния акт, оспорващия и неговото семейство не са
претърпели вреди от издаването му, като с пренастаняването му в друго общинско
жилище към момента би следвало да са удолотворини и потребностите на семейството
му, което е пропорционално на целения от Община Монтана резултат, който е
следвало да бъде постигнат със същите реципрочни действия за удолетворяване на
жилищните нужди на оспорващия и семеството му към момента на издаване на
оспорения административен акт.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №2309/12.10.2018г. на Кмета на
Община Монтана, с която на основание чл.65 от ЗОС от оспорващия е иззето
общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* е незаконосъобразно и следва да бъде отменена, а
жалбата да се уважи като основателна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №2309/12.10.2018г.
на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.65 от ЗОС от оспорващия е
иззето общинско жилище, намиращо се в гр.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ №* , ет.* .
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: