Р
Е Ш Е Н И Е
№
177/21.3.2019г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1021 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
е по чл.145 и
следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на С.П.К., против Заповед №
2402/16.10.2018г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: "масивна сграда“, собственост на С.К.,
изпълнен в УПИ V-търговия и услуги, кв.
84а по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Любен Боянов“.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
като се твърди че същият е издаден при съществено процесуално нарушение и без
да са налице предпоставките на материалния закон. Твърди се, че липсват мотиви
на обжалваната заповед, липса на индивиуализация на строежа. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от валидно упълномощен представител -
адвокат М.. В становище по съществото на спора се изразяват отново възраженията
досежно незаконосъобразността на акта, свързана с липсата на индивидуализация
на незаконния строеж и непълното в описание на местоположението му. Иска се
присъждане на разноските в производството.
Административният
орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - юрк. В, поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В подобно писмено становище обосновава законосъобразността на
оспорената заповед, като издадена от компетентен орган при наличие на
материалните предпоставки. Сочи, че процесният незаконен строеж е строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж, който не е търпим с оглед времето на построяване. Твърди,
че са спазени изискванията за форма и провеждане на административната
процедура. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева.
Съдът, като
съобрази доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена на 28.09.2018 г. проверка от служители в отдел „Строителен контрол“
към Община Пазарджик е установена масивна сграда, в имот с административен
адрес: ул. „Любен Боянов“, съставляващ имот с
пл. № 5891, УПИ V-за търговия и услуги, в кв. 84а по действащия ПУП,
собственост на наследници на П. А.ов К. ***, като е посочено, че строежът е
собственост на С.П.К.. Постройката е описана като масивна едноетажна сграда с
размери 5, 90/5, 70 м. и височина кота стреха R 3, 15м, кота било R 5, 35м.
Сградата е изпълнена от тухлена зидария върху стоманобетонна плоча и
стоманобетонни колони. Покривът е двускатен и от дървена конструкция, покрита с
керемиди. Обектът не е захранен с ток и вода. Строежът е посочен за пета
категория. Присъства окомерна скица. За
установени нарушения са посочени „без разрешение за строеж“ и „без
разрешение на другите съсобственици“ и разпоредбите на чл. 148 и чл. 183 от ЗУТ. С протокол от 28.09.2018г. е удостоверено, че лицето С.П.К. е отсъствал
при проверката и съставянето на констативния акт. Оформено е съобщение от
28.09.2018г. за удостоверяване съставянето на
констативния акт № 176/28.09.2018г. и съобщаването му по реда на § 4 от
ДР на ЗУТ чрез поставяне на строежа и на таблото за информация в община
Пазарджик. С констативен протокол от 13.10.2018г., съставен от длъжностни лица
при община Пазарджик, е установено, че по този констативен протокол е постъпило
възражение от С.П.К. с вх. № 44-С-633/09.10.2018г. С писмо с изх. №
44А-525/02.10.2018г.(л. 23), получено от оспорващия на 08.10.2018г., видно от
обратната разписка, кмета на община Пазарджик е уведомил лицето за
производството по чл. 225а от ЗУТ.
Въз основа
на всичко установено, кметът на община Пазарджик е издал Заповед №
2402/16.10.2018г. Съставен е протокол от 22.10.2018г на длъжностни лица при
община Пазарджик, че лицето С.П.К. отсъства при връчване на заповедта(л. 35),
като са приложени копия на две товарителници, удостоверяващи изпращане на
процесната заповед на лицето С.К., на чиито обратни разписки е вписано, че няма
никой на адреса.
По делото е
представен нотариален акт, вписан в Служба вписвания с № 121, том ІІІ,
2614/28.11.2000г., с който С.П.К. се
легитимира като собственик на 13/84 идеални части по наследство на имот 2008374
от празно незастроено дворно място, съставляващо имот пл. № 5891 от кв. 84а по
плана на гр. Пазарджик.
По делото са
представени документи за собственост на община Пазарджик и П. А.ов К., както и
Удостоверение за наследници на П. А.ов К..
По делото са
представени данни, че е изготвен проект по чл. 56 от ЗУТ за магазин за
пакетирани хранителни стоки, с инвеститор ЕТ“Кремона“Пазарджик и собственици
С.П.К., С. Рос. К., А. П.К., Й. П.К., пълномощно за представителство на
собствениците пред община Пазарджик и др. юридически лица.
По делото е
уважено направеното от страна на оспорващия доказателствено искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза. Същата е приета по делото, без
възражения от страните. Съгласно експертизата строежът, предмет на процесната
заповед, е масивна сграда с размери 5, 70/5, 75 м., изпълнена от тухлена
зидария върху бетонова основа и стоманобетонни колони. Покривът е двускатен, от
дървена конструкция, покрит керемиди; Вещото лице сочи, че обектът отговаря на
определението за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, пета категория,
съгласно чл. 137, ал. 5, буква“а“, тъй като се характеризира като масивна
сграда с ниско застрояване. Обектът не отговаря на изискването за „преместваем
обект“ съгласно § 5, т. 80 от ЗУТ, тъй като трайно е свързан с терена с
бетонова основа и бетонни колони и при отделяне от повърхността обектът би се
разрушил. Вещото лице посочва, че процесната постройка е изградена в
североизточната част на имот пл. № 5891 УПИ V-търговия и услуги, като част от
сградата попада и в терен – общинска публична собственост. При съпоставка на
констативния акт № 176/28.09.2018г. и процесната заповед № 2402/16.10.2018г.
на кмета на община Пазарджик вещото лице
казва, че размерите на сградата отговарят на действителните, както и на
описанието на строежа. В обяснителната част от заключението вещото лице сочи, че
е издадена скица виза по чл. 56 от ЗУТ за изготвяне на проект „Магазин за
пакетирани хранителни стоки“, но не се намират данни да е издадено разрешение
за поставяне по чл. 56 от ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
процесната сграда не е отразена в кадастралната карта, одобрена през 2008г.,
визата и проекта са от 2009г. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
вярно, обективно и компетентно. Същото е прието без възражения от страните.
За заповедта
е налице удостоверяване от 22.10.2018г. от длъжностни лица при община Пазарджик(л.
33-35) след две непотърсени писма за връчване, че лицето не присъства за
връчване. Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.11.2018г. в Административен
съд Пазарджик.
При
гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка
с чл. 146 и чл.
169 от АПК съдът
прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от лице, което има правен интерес от оспорването.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган
– кмет на община Пазарджик, въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица на общинска администрация на община Пазарджик. Спазена е
формата на издаване - писмена. Същата съдържа мотиви, изложение на фактите и
обстоятелствата, послужили за издаване на акта. При постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Адресатът на заповедта е уведомен за започнатото администативно производство по
чл. 225а от ЗУТ.
Настоящият
съдебен състав счита, че незаконният строеж, чието премахване се разпорежда с
процесната заповед, е индивидуализиран в достатъчна степен. Същият е определяем
на базата на подробното му описание в мотивите и диспозитива на
административния акт. От съдържанието на административния акт може да се
установи волята на кмета на община Пазарджик - кой обект е предмет на
разпореждане за премахване, разпоредените задължения по отношение на кой
незаконен строеж са, кой е адресат на акта. Волята на административния орган е
ясна както от мотивите, така и от констативния акт, цитиран като основание в
процесната заповед. За съда няма съмнение кой е строежът, нареден за
премахване, поради което и възражението на оспорващия за липса на достатъчна
индивидуализация, се явява неоснователно.
Съдът счита,
че е правилно приложен материалният закон. Заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е
издадена при спазване на регламентираното производство, като обстоятелствата по
ал. 2 са установени с констативен акт на служители от общинска администрация.
По делото недвусмислено се установи, че процесната постройка е
"строеж"по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ. Според
характеристиките й, тя е от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5,
б."в" от ЗУТ. Установи
се по безспорен начин, че процесната постройка, със съответните размери и
местоположение, е реално такава. Налице проект и издадена скица виза, но за обект по чл. 56 от ЗУТ, какъвто
процесният не е. От събраните по делото доказателства е установено, че е
изградена сграда, която е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, за която е
относимо изискването за издаване на
разрешение за строеж. Извършеният строеж, без разрешение, издадено въз основа
на одобрен инвестиционен проект, е незаконен и подлежи на премахване, защото не
е търпим съгласно §127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД ЗУТ, тъй като е изграден след влизане
в сила на закона на 31 март 2001г., а именно след 2008г. Строежът не е отразен
в кадастралната карта, одобрена 2008г., като заявеното с проекта по чл. 56 от ЗУТ е от 2009г. Строежът не е реализиран във времевия период по § 127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ или § 16 от ПР на ЗУТ, поради което и същите са неприложими.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Липсата на разрешение за строеж е достатъчен факт за квалифициране на строежа
като незаконен. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ императивно установява,
че строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон,
като разпоредбите регламентират реда, по който става това.
Жалбоподателят
не доказва, че е извършил строежа въз основа на разрешение за строеж и одобрен
инвестиционен проект. Обективният факт на липса на издадено разрешение за
строеж е достатъчно основание за наличието на материалноправните предпоставки
за законосъобразността на процесната заповед.
С оглед на
така установеното, щом строежът е незаконен, подлежи на премахване, което е
разпоредено с процесната заповед и това е и нейната цел – недопускане на
незаконно строителство.
От
гореизложеното съдът обосновава своите изводи за законосъобразност на
процесната заповед, като постановена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и съдържание, при спазване на администативнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона, поради което подадената против нея жалба ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния
представител на административния орган искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на Община Пазарджик сумата от 200 лева на
основание чл.
143, ал. 4 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съдът счита, че видът на делото, осъществената защита от процесалния
представител на ответника, присъствието на юрисконсулта на всяко заседание,
определят същото да бъде уважено в размер на 150 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.П.К., против Заповед № 2402/16.10.2018г. на кмета
на община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: "масивна сграда“, собственост на С.К., изпълнен в УПИ V-търговия и услуги, кв. 84а по плана
на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Любен Боянов“.
ОСЪЖДА С.П.К.,*** сумата
от 150 (сто и петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1342 от 28.01.2020 г. по адм. дело № 5282/2019 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
177/21.03.2019 г., постановено по административно дело № 1021/2018 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА С. П. К. *******, да заплати на Община Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.