Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, IV въззивен
състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
При участието на секретаря Татяна
Асенова и прокурора Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД
№ 1263 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI.
С присъда 08.02.2016г., постановена по нохд №19654/2013г. на СРС, НО, 17
състав, подс. Д.В.И. е признат за невиновен за това, че на 09.10.2012г. около
20:00 часа в гр. София, на ул. „6-ти септември“, посока Министерство на
Вътрешните работи, след бул. „Цар Освободител“, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
избутал свидетелката К.Х.И.– полицай при 02 РУП СДВР, изпълняваща задължението
си по ООР и издърпал от ръцете й полицейска противоударна каска, като скъсал
текстилните й каишки, като деянието се отличава с изключителна дързост, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 325, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Със същата присъда Д.В.И. е признат за невиновен в това, че на 09.10.2012г.
около 20:00 часа в гр. София, на ул. „6-ти септември“, градинката пред Министерство
на Вътрешните работи, като нанесъл с ръка удар по лявата страна на лицето К.Х.И.в
областта на челюстта е причинил на полицейски орган – К.Х.И.–полицай при 02 РУП
СДВР лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване по
лигавицата на устата, представляваща болка и страдание без разстройство на
здравето, при изпълнение на службата му като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 вр. с ал.1, т.12,
вр. с чл. 130, ал.2 от НК.
Със същата присъда на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото
разноски в размер на 560лв. /петстотин и шестдесет лева/ са оставени за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от представител на СРП
с искане за отмяна на присъдата като неправилна. Според прокурора обвинението
се подкрепя от показанията на свидетелите, съдебно-медицинската експертиза, както
и от останалите приложени по делото писмени доказателства. Предлага отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която оправдания подсъдим да бъде признат
за виновен по повдигнатите му обвинения.
В разпоредително съдебно заседание
от 22.03.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняването на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и вещи лица.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд подсъдимият Д.И., редовно призован не се явява. Не се явява и
защитникът му – адв. Б., редовно призована.
Представителят на СГП не поддържа
протеста, но не го и оттегля. Счита първоинстанционния съдебен акт за правилен
и обоснован.
Софийски градски съд, като се
съобрази с доводите изложени в протеста и тези в съдебно заседание и изцяло
провери присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
При извършената цялостна служебна
проверка на първоинстанционната присъда, настоящата инстанция констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към
постановения съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил
стриктно вменените му с разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК задължения да
извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства,
посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на
кои доказателства.
Допуснатото „абсолютно“ процесуално
нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334, т.1, вр. чл. 335, ал.2,
вр. чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, а именно като липса на мотиви към така
постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да са
изложени пространствени мотиви, по същество същите са противоречиви, непълни и
неясни до степен, приравняваща ги до липса на такива.
От една страна в посочените като
установени факти по делото СРС приема, че подсъдимият е видял една полицайка, без
същата да е посочена като определено лице. От друга страна, обаче, изложеното
от фактическа страна не кореспондира с формирания от първата инстанция доказателствен
анализ, доколкото в него вече се конкретизира свидетелката И., която е
изпълнявала своите служебни задължения по време на инцидента като служител на
МВР. По този начин е абсолютно неясно дали в отразената от съда фактическа
обстановка се има предвид свидетелката И.или някоя друга полицейска служителка,
която се е намирала на мястото на инцидента. Това вътрешно противоречие
ограничава възможността на страните и съответно втората инстанция да прецени
какво всъщност приема за установено районният съд, компрометира вътрешното
убеждение на съда по доказателствените изводи, а същевременно води и до
противоречиви и неубедителни изводи за наказателната отговорност на оправданото
лице.
Съдът констатира още, че в
посочените като установени факти по делото първоинстанционният съд приема, че неконкретизираната
служителката на МВР е хвърлила каската си, което влиза в противоречие с
приетото в доказателствения анализ, че не е доказано полицаите да са имали
каски, съгласно справка на 02 РУ СДВР, вх. № 3081 от 19.01.2015г. В този случай
отново е налице противоречие и неяснота в мотивите към присъдата, което не
позволява да се разбере действителната воля на съда за установеност и
доказаност на фактите, приети от него за установени.
На следващо място на изискуемия от
процесуалните норми, с оглед реализирането на основните принципи на
наказателното производство, доказателствен анализ, не са били подложени
събраните по делото гласни доказателствени средства. Независимо, че по делото
са се оформили две групи свидетелски показания, отличаващи се със сериозна
противоречивост относно поведението на подсъдимия на инкриминираната дата и
място, съдът не ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, а преразказал
показанията на свидетелите. Липсват и обосновани съждения защо при противоречия
между тях се приемат с доверие едни и отхвърлят други. Видно е, че за формиране
на волята на решаващия съд водещо значение са имали показанията на свидетелите
в подкрепа на подсъдимия, като съдът не е изложил убедителни аргументи в тази
насока. Прави впечатление, че СРС е избегнал да констатира и да изрази
становището си по съвпадащите части от показанията свидетели, които са преки
очевидци– С..и П.от една страна и тези на св. И.от друга, доколкото всички те
изнасят идентична информация относно поведението на подсъдимото лице, според
която подсъдимият е издърпал
противоударната каска от ръцете на св. И.. Съдът не е обсъдил дадените от св. П.показания от 09.10.2013г. и 14.10.2013г., приобщени в
хода на съдебното следствие, в които се твърди, че подсъдимият е нанесъл удар с
лакът в областта на лицето на св. И.и които показания в съдебно заседание
свидетелят изрично поддържа. Не е обсъдено и съответствието между твърденията
на свидетелите И., П.и С..и производните доказателствени източници –
показанията на свидетелите Ю.Ц., Р.К., които посочват, че са научили за
инцидента, при който подсъдимият е издърпал каската на униформен служител. Що
се касае до показанията на свидетелите в подкрепа на подсъдимия, съдът ги е кредитирал изцяло,
като е приел, че са безпротиворечиви и кореспондират помежду си. Липсва каквато
и да е конкретика в кои точно части кореспондират, какъвто и да е анализ на
противоречията в посочените показания и обосновани съображения защо съдът
възприема като достоверни именно тях.
Мотивите към присъдата страдат и от
липса на надлежни правни изводи. В същите бланкетно е посочено, че не е
доказано подсъдимият да е извършител на деянието. Липсва конкретика, която да
разкрива действителната воля на съда по разгледаното обвинение. Декларативното
съждение, че не са били събрани безспорни и категорични доказателства,
установяващи извършване на деянието от подсъдимия, както трайно е прието в
съдебната практика, не представлява дължимото според процесуалния закон
мотивиране на оправдателната присъда. Мотивите към такава присъда трябва да
съдържат логични, ясни и безпротиворечиви аргументи, основани на
доказателствата по делото, с оглед на които съдът е формирал вътрешното си
убеждение.
Обсъдените недостатъци в съдебния
акт на първоинстанционния съд, поради непълните и неясни мотиви на съда,
обуславят извод, че присъдата е изготвена при несъответствие с разпоредбата на
чл.305, ал.3 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като осезаемо са засегнати правата на страните да разберат как е формирано
вътрешното убеждение на съда при решаване на спора. Констатираните нарушения в
работата на контролираната съдебна инстанция водят до невъзможност настоящият
състав да извърши проверка на работата на съда по същество. Процесуалните
нарушения, допуснати от първата инстанция, изразяващи се в липсата на надлежни
мотиви към присъдата представляват основание за отмяна на съдебния акт
от въззивната инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл.
335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3, т.2 вр. чл. 334, т.1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от
08.02.2016г. на СРС, НО, 17 състав, постановена по НОХД № 19654/2013г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.