РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Монтана, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20241600500163 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.10.2023 г., постановено по гр. дело № 271 по описа за
2021 г. Районен съд-Берковица е отхвърлил като неоснователен предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД за признаване на
установено, че М. К. с ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“ АД с ЕИК *,
солидарно с Д.Л.сумите, както следва: 9375,99 лева главница ведно със
законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, 751,23 лева договорна лихва за периода от 07.12.2018 г. до
29.01.2020 г., 53,11 лева санкционна лихва от 07.12.2018 г. до 29.01.2020г.,
20,84 лева законна лихва от 30.01.2020 г. до 06.02.2020 г. и 120,00 лева
разходи по изискуем кредит, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 21.08.2020 г. по ч.гр.д. № *по описа на РС – Берковица за 2020
година.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Б.Д.“ АД, чрез
пълномощника си юрк. С.С., в която се излагат доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, на
1
съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че
районният съд неправилно е приел, че преклузивният срок, в който може да
бъде ангажирана отговорността на поръчителя е изтекъл на 18.12.2019 г. В
тази връзка се сочи, че банката е изпратила две покани-уведомления на Д. Л.,
като първата е връчена на 18.06.2019 г., а втората на 31.12.2019 г. Посочва, че
игнорирането на втората покана е довело до неправилен краен извод на
първоинстанционния съд. Поради това счита, че 6-месеченият срок по чл. 147
ЗЗД не е изтекъл, независимо на коя дата съдът приеме, че предсрочната
изискуемост е обявена - на 30.01.2020 г. или на 31.12.2019 г. Съобразно
изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да
уважи предявеният иск, ведно с присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата М. К..
По искане на „Б.Д.“ АД във въззивното производство бе назначена и
приета съдебно-икономическа експертиза.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение първоинстанционният съд приел, че на
18.06.2019 г. банката-кредитор е уведомила длъжника Д.Л., че обявява
кредита за предсрочно изискуем, от която дата започнал да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за отговорността на
поръчителя М. К.. Въз основа на това съдът приел, че срокът е изтекъл на
18.12.2019 г. и поръчителството е прекратено на тази дата. Предвид това е
прието, че заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено
след като срокът за ангажиране отговорността на поръчителят е изтекъл,
поради което съдът отхвърлил предявения иск.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
Между страните не е спорно, че на 16.01.2018 г. е сключен договор за
2
кредит за текущо потребление между „Б.Д.“ АД и И. Л., съгласно който
банката отпуснала на кредитополучателя сумата от 10000,00 лева, при срок за
издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
В т.8 от договора е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 6,55 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR.
В т.10 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с лични
обезпечения – поръчителство, встъпване в дълг. В тази връзка на 16.01.2018 г.
е сключен договор за поръчителство между М. К. и „Б.Д.“ АД, с който
договор се обезпечава изпълнението на задълженията на И.Л. по договора за
кредит за текущо потребление от 16.01.2018 г. и Общите условия към него.
Съгласно т. 18.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците
по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква –
след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес
за кореспонденция.
На 05.09.2018 г. кредитополучателят И.Л. е починал. От представеното
Удостоверение за наследници е видно, че негови наследници са Т.Л. и Д.Л.
По делото е приложено съдебно удостоверение, от което се установява,
че наследникът Т.Л. се е отказал от наследството на своя наследодател.
Поради забава в плащанията банката изпратила чрез ЧСИ покана-
уведомление с изх. № 10-20-00671-1/11.03.2019 г. до наследника Д.Л., с което
го уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от
констативен протокол на ЧСИ С. Я. уведомлението е връчено по реда на чл.
47 ГПК. В протокола е посочено, че двуседмичният срок от залепване на
уведомлението е изтекъл на 18.06.2019 г.
Отново чрез ЧСИ банката изпратила втора покана-уведомление с изх.
№ 10-20-01292-1/25.06.2019 г. до Д.Л., с което го уведомила, че обявява
кредита за предсрочно изискуем. От приложената разписка е видно, че
уведомлението е залепено на 16.12.2019 г., тъй като лицето не е открито на
адреса. На самата покана /л.17 от ч.гр.д. № 56/2020 по описа на БРС/ е
записано с химикал: „Адресът е посетен на 09.12.2019 г., но лицето не е
3
открито, по данни на живущ на адреса посоченото лице живее в гр. *.
Адресът е посетен и на 16.12.2019 г. но лицето не е открито.“.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Доколкото настоящият казус касае иск по чл. 422 ГПК срещу
поръчител, съдът на първо място следва да прецени дали е изтекъл
шестмесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, касаеща
отговорността на поръчителя. С Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г.
на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК се прие, че при уговорено погасяване
на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. Непротиворечива е съдебната практика, че предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, като именно от същия този момент
неплатеният остатък по кредита е изискуем и по отношение на поръчителя.
(Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК и
Решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о, ТК).
Следователно, в случая е от съществено значение да се прецени дали
длъжникът Д.Л. е надлежно уведомен за обявяване кредита за предсрочно
изискуем. Релевираните във въззивната жалба доводи са в насока, че съдът
следва да се вземе предвид втората покана-уведомление с изх. № 10-20-
01292-1/25.06.2019 г. При преглед на това уведомление се установява, че
същото е връчено по реда на чл. 47 ГПК. На входната врата на длъжника Л. е
залепено уведомление, с което е уведомен, че в двуседмичен срок от
16.12.2019 г. следва да се яви в кантората на ЧСИ М.И., за да получи покана
/призовка за принудително изпълнение/, като при неявяване в указания срок,
книжата ще се считат за редовно връчени.
Установената в разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно
която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението. За да се приложи тази
фикция, трябва на първо място да са спазени изискванията, уредени в чл. 47,
ал. 1 ГПК. В изречение трето на цитираната разпоредба е предвидено, че
невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения адрес се
констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията трябва да е
в неприсъствен ден. От това правило е установено изключение в изречение
четвърто, съгласно което ако връчителят е събрал данни, че ответникът не
живее на адреса, той трябва да удостовери това обстоятелство като отбележи
4
и източника на сведенията си.
В случая съдът намира, че при връчването на уведомлението с изх. №
10-20-01292-1/25.06.2019 г. не са спазени изискванията в чл. 47, ал. 1 ГПК,
тъй като връчителят е посетил адреса на длъжника само два пъти – на
09.12.2019 г. и на 16.12.2019 г. Действително над написания от връчителя
текст върху поканата-уведомление има изписано „на 25.12.2019 г.“, но от така
написаното не се установява какво се е случило на тази дата. Дори да се
приеме, че връчителят е имал предвид, че и на тази дата е посетен адресът, то
същото ще е в противоречие със законовото изискване уведомлението да бъде
залепено след като адресът е посетен поне три пъти. Това противоречие се
установява от издадената от връчителя разписка, видно от която същият е
залепил уведомлението на входната врата на 16.12.2019 г., съответно към тази
дата адресът не е бил посетен минимум три пъти. В случая не може да бъде
приложено и изключението предвидено в чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК, тъй като
връчителят не е посочил източника на сведенията си. Изразът „по данни на
живущ на адреса посоченото лице живее в гр. -*.“ не е достатъчен, за да се
идентифицира кое лице е дало тези сведения. Не са посочени и някакви
отличителни белези за това лице. Ето защо, следва да се приеме, че
връчителят не е отразил всички релевантни обстоятелства за приложението на
чл. 47, ал. 1 ГПК. Това обуславя неприложимост на фикцията по чл. 47,
ал. 5 ГПК, респ. връчването на това уведомление за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита е невалидно.
От друга страна гореописаните изисквания за приложение на фикцията
по чл. 47, ал. 5 ГПК са спазени при връчване на уведомлението с изх. № 10-
20-00671-1/11.03.2019 г., поради което съдът приема, че то е надлежно
връчено, съответно предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на
18.06.2019 г. Тази дата е и началният момент, от който е започнал да тече
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за отговорността на поръчителя,
като същият е изтекъл на 18.12.2019 г.
В мотивите на т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
е преклузивен и с изтичането му поръчителството се прекратява.
Преклузивните срокове се прилагат от съда служебно. В този смисъл
изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта е основание за отхвърляне на същото. В случая
кредиторът е подал заявлението на 07.02.2020 г., от което следва, че
преклузивният срок за ангажиране отговорността на поръчителя е изтекъл.
Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска като неоснователен, като
обсъждането на останалите доказателства по делото се явява безпредметно.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Въззиваемата страна не е отправила искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.10.2023 г. на Районен съд-Берковица,
постановено по гр. дело № 271/2021 г., по описа на същия съд като правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6