О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1440/3.5.2018г.
03.05.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІV граждански състав
На трети май две хиляди и осемнадесета
година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
ГАЛЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Русева
гр.д.№ 1138 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, ведно с
млоба-уточнение вх.№ 5438/27.03.2018 г., предявена от В.Г.Д. против «Геострой-инженереинг»
ЕООД, с която се иска постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от общо 3 187,68
лв. – трудово възнаграждение за положен извънреден труд през 2015 г. и 2016
г., както и сумата от 560 лв. – лихва за забава, ведно
с лихвата върху главницата от датата на исковата молба – 20.03.2018 г. до
окончателното изплащане. Представят се писмени доказателства, правят се искания.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият
оспорва исковете. Представя доказателства, прави доказателствени искания.
Съдът, като прецени, че исковата
молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Представените от страните писмени
доказателства са относими и следва да се допуснат.
Искането на ищеца за назначаване на
СИЕ с посочените в молбата-уточнение задачи е относимо и допустимо и следва да
се уважи.
Основателно е искането на страните
за разпит на свидетели и същото следва да се уважи.
Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.05.2018 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба
и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА
извършването на СИЕ, вещото лице по която след справка да отговори на поставените
от ищеца в молба-уточнение от 27.03.2018 г. въпроси, касаещи размера на дължимото БТВ за
положен извънреден труд на посочените от ищеца дати. Вещото лице да направи
справка и да отговори също на следните въпроси, поставени от съда: Налични ли
са в счетоводството на ответника и в личното трудово досие на ищеца данни за
полаган извънреден труд на някоя от процесните дати, и ако има такива данни –
за кои дати, и какъв е дължимият размер на възнаграждението за извънреден труд
в случай, че същото не е било заплатено на ищеца, както и на дължимата за това
лихва за забава за процесните периоди?
Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се
уведоми за поставената задача, при предварително определено възнаграждение в размер на 200 лв., платимо от
бюджета на съда.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да доведат
в с.з. поисканите свидетели за установяване на твърдяните от тях факти.
СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА на делото:
Предявените искове са с правно
основание чл.150 вр. чл.262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с
ответника като машинен оператор в периода 08.10.2014 г. – 16.12.2016 г., като
трудовият му договор бил прекратен на осн.чл.326, ал.1 от КТ. Сочи, че през 2015
г. и през 2016 г. е полагал извънреден труд, който е уточнил по
дати в молба от 27.03.2018 г., като общо му се дължи за това БТВ в
размер на 3 187,68 лв., при месечно БТВ в размер на 890 лв. Твърди, че
работодателят не му е заплатил дължимите суми за
извънреден труд, поради което претендира, освен присъждане на главницата, и
лихва за забава в общ размер на 560 лв., както и лихвата от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като
сочи, че не е доказано ищецът да е полагал труд извън установеното за него
работно време. Сочи се, че в предприятието е било установено сумирано
изчисляване/отчитане на работното време, поради което не се явява извънреден
труд трудът, който е положен в почивен или празничен ден, който се явява по
график работен за този служител. Оспорва се начинът на изчисляване на сумите,
сочи се, че се касае не за извънреден труд, а за приравнен на него труд. Сочи
се също, че част от процесните дати са били дни, които не са били почивни, а са
се отработвали. Сочи се, че не става ясно от дневни или от нощни смени на ищеца
са претендираните часове труд.
Страните не спорят, че са били обвързани от ТПО в процесния период от 08.10.2014 г. – 16.12.2016 г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че през
посочените от него месеци и дни е изпълнявал по възложение от работодателя, с
негово знание и без противопоставянето му трудова функция извън установеното за
него работно време с трудовия договор, както и размерът на дължимите суми –
главница и лихви, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.
В тежест на ответника е да докаже твърдението си за
установено в процесния период от време в предприятието
сумарно отчитане на работното време.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба /която влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда да
заплати половината държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора и
приложенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: