Решение по дело №704/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20217060700704
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е


№ 144
гр. Велико Търново, 03.
06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:


                        Административен съдия
: Евтим Банев                                                                                                  

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 704 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с  чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/.

 

Същото е образувано след като с Решение № 11805 от 10.06.2015 г по адм. дело № 5377/ 2021 г. на Върховен административен съд, е отменено Решение № 86/ 29.03.2021 г. по адм. дело № 211/2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Р.С.П. ***, против Решение № РС-13438-19-026/19.02.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията дадени от ВАС в мотивите на решението. В решението си ВАС е посочил, че при събирането на доказателствата с цел изясняване на спора от фактическа страна, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че съдът е следвало да задължи *** по назначената СГЕ да изследва оригиналите на документите респ. да допусне допълнителна или повторна експертиза по искане на страна, както и че при извеждане на фактическите констатации и правни изводи необосновано е игнорирал свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, приемайки че са неотносими към спора, с оглед на което е указано на настоящия състав при новото разглеждане на делото да извърши отново необходимите съдопроизводствени действия по събиране на надлежните доказателства, тяхната преценка и анализ.

В настоящото производство жалбоподателят Р.С.П., чрез пълномощника си *** Н., в съдебно заседание и в представена писмена защита, поддържа първоначално предявената жалба и моли обжалваното решение на КПКОНПИ да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради  постановяването му при съществено нарушение на административно производствените правила, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на изискванията за форма, и съдържание на административния акт. Счита, че от обжалвания акт не става ясно по кой закон е извършено нарушението, в същия не е отразено от кой точно орган е подаден сигнала, нито кога са установени нарушенията. Намира, че решението е издадено при непълно обсъждане на действителната фактическа обстановка по случая и след изтичане на преклузивния срок по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ, като в същото липсват мотиви. По същество изтъква, че заповеди за почистване на храстовидна растителност и единични дървета, и съответните разрешителни, не касаят имоти - общинска собственост, а частни имоти, които са необработваеми. Оспорващият не отрича, че Н.С.П. е  негов брат, но за да издаде процесните заповеди и разрешителни, Р.П. в качеството си на кмет, е действал въз основа решенията на независима комисия, състояща се от пет члена, които са му предоставени преди издаването на съответните разрешителни. Сочи и че съгласно писмо на Общински съвет - Стражица, в структурата на общинската администрация няма длъжност „Началник на управление „Земеделие“, което е налагало издаването на заповедите и разрешителните от кмета. С тези доводи от съда се иска да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, чрез процесуалния си представител ***М., в открито заседание оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което същата да бъде оставена без уважение. Намира обжалваното решение за издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Предмет на оспорване е Решение № РС-13438-19-026/ 19.02.2020 г. на КПКОНПИ, с което по отношение на Р.С.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, е установен конфликт на интереси при издаване на единадесет броя заповеди за почистване на храстовидна растителност и единични дървета и съответните разрешителни, и при сключването на договор № 65/ 01.12.2016 г. за отдаване под наем на земеделска земя – общинска собственост, в резултат на което на същия са наложени 12 броя глоби, всяка в размер на 5 000,00 лв., и е отнета в полза на общината сумата 1 117,45 лв., представляващи полученото дневно възнаграждение за 11 дни, от деянието породило конфликт на интереси.

За да постанови обжалвания акт, административният орган е приел, че в качеството си на кмет на Община Стражица, Р.С.П. е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, поради което, компетентна да се произнесе относно наличието или липсата на конфликт на интереси е КПКОНПИ.

Производството по установяване на конфликт на интереси, видно от постановеното Решение № 13438-19-026 от 19.02.2020 г., е по реда на чл. 71, ал. 1, предл. първо от ЗПКОНПИ и е образувано въз основа на получен сигнал в Комисията от орган на съдебната власт, че кметът на Община Стражица Р.П. е сключвал договори с Н.С.П., в качеството му на ЕТ „Ники 2003 – Н.П.“, който му е брат, за добив на дървесина от изоставени и необработваеми земеделски земи, собственост на Община Стражица. Към сигнала е било приложено Постановление от 11.03.2019 г. по пр. пр. № 352/ 2019 г. на Специализирана прокуратура на РБ.

По случая е образувана прокурорска преписка № 1328/ 2018 г. по описа на РП – Горна Оряховица, по която било установено, че се касаело не само за общински земи, но и за други такива, собственост на частни лица, в която връзка били установени факти за евентуални извършени документни престъпления. При разследването било установено, че се касае за сеч, разрешена от кмета на Община Стражица, извършвана в необработваеми земеделски земи – частна собственост, собствениците на които били сключили договори за аренда. Един от арендаторите се явявал ЕТ „Ники 2003 – Н.П.“, на който търговец били издадени разрешителни от кмета на Община Стражица за почистване на посочените земи. Констатирано е било, че арендаторът е започнал почистването и извозването на дървесината.

От КПКОНПИ са били изискани и от Община Стражица - предснавени с писмо вх. рег. № ЦУ01/29324/ 13.11.2019 г., информация и документи относно наличие/липса на сключени договори между общината и ЕТ „Ники 2003 – Н.П.“, за отдаване под наем/аренда на земеделски земи, собственост на Община Стражица в периода след 01.01.2016 г., както и разрешителни, заповеди и съответни придружаващи ги документи за почистване/сеч на дървесина на/в земеделски земи, собственост на Община Стражица в полза на посочения едноличен търговец. С писмо вх. рег. № ЦУ01/30315/ 25.11.2019г. са представени и сключени седем броя договори за наем на общинска земеделска земя между Община Стражица и ЕТ „Ники 2003 – Н.П.“.

Комисията е изискала и са представени с писмо рег. № ЦУ01/32334/ 20.12.2019 г. доказателства, посочени като основание за един от сключените и подписани от кмета на Община Стражица и едноличния търговец, договор за наем на общинска земеделска земя № 65/ 01.12.2016 г., както и информация, че в структурата на Общинска администрация гр. Стражица няма длъжност „Началник управление „Земеделие“.

Изискани са и са представени с писмо вх. № ЦVУ01/1601/ 29.01.2020 г. от председателя на Общински съвет Стражица, данни за полученото дневно възнаграждение на Р.П. за периода от 08.01.2018 г. до 28.02.2019 г., съобразно датите на издавените от последния заповеди в полза на едноличния търговец. От административния орган са направени справки в НБЛД „Население“, в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лице с нестопанска цел.

С писмо Рег. № ЦУ01/2229/ 06.02.2020 г., Р.П. е уведомен за допълнително събраните в хода на административното производство доказателства – получено от него дневно възнаграждение и му е предоставена възможност за запознаване със същите на място в Комисията. Видно от обратната разписка, писмото е получено от жалбоподателя на 07.02.2020 година.  В определения му срок, същият не е поискал да се запознае с документите.

По реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ, Р.П. е изслушан от КПКОНПИ на 27.11.2019 година. Изслушването е обективирано в протокол № 931/ 27.11.2019 година. При него П. не отрича, че Н.С.П., действащ като ЕТ „Ники 2003“ е негов брат и нивите, за които е издал разрешения се необработваеми ниви на частни лица, не е издавал на същия удостоверения за общински ниви и общински сечища. Р.П. е потвърдил, че е издал няколко разрешения по невнимание и не е знаел, че влиза в такъв конфликт по отношение на такива частни имоти. С протокол съставен преди изслушването, Р.П. е потвърдил писмено, че 11 броя от събраните по преписката доказателства, а именно заповеди са подписани лично от него. Твърдял е, че той няма интерес и доход, че не е получил нищо, едноличния търговец си почиствал нивите и Р.П. не е наясно за какви средства и продажби става въпрос.

След изслушването, Р.П. е внесъл в КПКОНПИ документи с писмо вх. рег. № 30496/ 27.11.2019 г., съдържащи шест броя класьора с издадени от кмета на община Стражица заповеди и разрешителни за почистване на дървесна и храстовидна растителност на физически и юридически лица, за периода от 2015 г. до 2019 година. Също след изслушването на П., в комисията е постъпило, чрез *** Е.Н., възражение вх. рег. № ЦУ01/31076/ 04.12.2019 г. по описа на КПКОНПИ.

От писмо на председателя на Общински съвет Стражица се установява, че Общинският горски фонд на Община Стражица се управлява от Общинско предприятие „Странични дейности“ - гр. Стражица и между това общинско предприятие и ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“, няма сключени договори за добив на дървесина от общинския горск фонд за посочения период. В периода 02.01.2018 г. – 03.04.2019 г., ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“*** 24 броя заявления за издаване на разрешения за почистване от дървесна и храстовидна растителност за имоти, в местности в землището на с. Кесарево, с. Водно, с. Теменуга, които видно от приложените скици за поземлени имоти, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Велико Търново, са частна собственост. ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“ е сключил договори за наем със съответните собственици на имоти. Във връзка с подадените заявления, едноличният търговец е внесъл в Община Стражица такса за издадени разрешения за отсичане, по всяко едно подадено заявление от същия. Във връзка с подадените заявления е назначена постоянна комисия със Заповед № 2059/ 28.08.2018 г., в състав от експерт от общината, представител на ОП „Странични дейности“, представител на Общинска служба „Земеделие“ в гр. Стражица, представител на „Управление на собствеността“, кмет на с. Кесарево и кметски наместник на с. Теменуга, със задача да направят оглед на предложените за почистване от единични дървета и храсти имоти със съответните кадастрални номера по КВС, намиращи се в землището на двете села. На основание съставените констативни протоколи, в периода от 05.01.2018 г. до 27.02.2019 г. включително, одобрени от кмета на общината Р.П., по подадените заявления от ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“, комисията предлага на кмета на Община Стражица, да бъде издадено разрешително за почистване на храсти и единични дървета на съответните имоти, намиращи се в тези землища.

В периода от 05.01.2018 г. до 27.02.2019 г., Р.П., в качеството си на кмет на Община Стражица подписва 11 броя заповеди за почистване от храстовидна и дървесна растителност на поземлени имоти, което да се извърши от ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“. Въз основа на тези 11 броя заповеди, на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и във връзка с подадените заявления от ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“, Р.П.,***, е издал 69 броя разрешителни за почистване от храстовидна и дървесна растителност. Заповедите и разрешителните са издадени на основание Констативни протоколи по подадените 11 бр. заявления от ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“. На основание издадените разрешителни за почистване са представени и издадени превозни билети от лица, определени от кмета и заместник кмета на Община Стражица, да издават превозните билети за транспортиране на дървесината.

От представените доказателства е видно, че между Община Стражица, представлявана от кмета на общината Р.П. и ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“ е сключен договор № 65/ 01.12.2016 г., за отдаване под наем на общинска земеделска земя с площ 4,151 дка в землището на с. Кесарево, представляваща части от три различни имота.

В хода на административното производство, от събраните по преписката доказателства, от КПКОНПИ е безспорно установено, че Р.С. *** и в това си качество е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, и за него са относими забраните предвидени в чл. 5 – чл. 11 от ЗПУКИ /отм./, респ. забраните и ограниченията в чл. 55 – чл. 62 от ЗПКОНПИ. Безспорно е установено от доказателствата по преписката и че Р.С.П. е брат на Н.С.П., който упражнява дейност като едноличен търговец с фирма „Ники 2003 - Н.П.“, обстоятелство обуславящо свързаност между лицата по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ /отм./, респ. § 1, т. 15, буква „а“ от ДР към ЗПКОНПИ. Р.С.П., в качеството си на кмет на Община Стражица, е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ. Административният орган е достигнал до извод, че в това си качество Р.П. е издал заповеди за почистване от храстовидна растителност и дървета /единични дървета, на поземлени имоти с № 17/ 08.01.2018 г., № 127/ 02.02.2018 г., № 231/ 22.02.2018 г., № 342/ 20.03.2018 г., № 433/ 03.04.2018 г., № 773/ 05.06.2018 г., № 774/ 05.06.2018 г., № 2236/ 26.09.2018 г., № 2279/ 04.10.2018 г., № 2638/ 22.11.2018 г. и № 274/ 28.02.2019 г., въз основа, на които са издадени посочените в обжалваното решение 69 броя разрешителни, като е упражнил свои правомощия по служба, в частен интерес на свързаното с него лице Н.С.П. - едноличен търговец с ЕТ „Ники-2003 - Н.П.", по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ /отм./, респ. § 1, т. 15, б. „а“ от ДР към ЗПКОНПИ.

След установяването на конфликт на интереси по отношение на Р.С.П., в качеството му на кмет на Община Стражица и Н.С.П. с ЕТ „Ники-2003 - Н.П.“, ответникът е издал Решение № РС-13438-19-026/ 19.02.2020 г., връчено чрез куриер, лично на жалбоподателя на 27.02.2020 г., видно от намиращото се в преписката известие за доставяне. Недоволен от това решение, Р.П. е подал жалба до съда чрез КПКОНПИ, в резултат на което е образувано делото пред АСВТ.

 

При първоначалното разглеждане на делото като доказателства са приобщени представена административната преписка по издаване на оспореното решение, изслушани са свидетелски показания и е назначена съдебно-графическа експертиза.

При повторното разглеждане на делото и предвид дадените в решението на ВАС указания и направеното в ОСЗ от 09.03.2021 г. по адм. д. № 211/ 2020 г. на АСВТ доказателствено искане от пълномощника на жалбоподателя, по делото е назначена съдебна експертиза от едно вещо лице – графолог, който след като извърши проверка на материалите по делото, вкл. на оригиналите на съответните документи, представени по делото или там, където се съхраняват и след като направи съпоставка със сравнителен материал за подписа на Р.С.П., да отговори на въпроса дали същият е положил подписите за кмет на Община Стражица в процесните 11 броя заповеди за почистване от храстовидна растителност и дървета/единични дървета на поземлени имоти и в издадените въз основа на тези заповеди разрешителни за почистване, и в договор № 65/ 01.12.2016 г. за отдаване под наем на земеделска земя – общинска собственост. След извършеното сравнително изследване на положените подписи в оригиналите на представените документи, *** по назначената СГЕ потвърждава, че подписът за „наемодател“ в договор № 65/ 01.12.2016 г. за отдаване под наем на земеделска земя е положен от Р.П. ***. Експертът потвърждава и че положените подписи за „кмет на Община Стражица“ в Заповед № 17/ 08.01.2018 г., Заповед № 127/ 02.02.2018 г., Заповед № 231/ 22.02.2018 г., Заповед № 342/ 20.03.2018 г., Заповед № 433/ 03.04.2018 г., Заповед № 773/  05.06.2018  г., Заповед № 774/ 05.06.2018 г., Заповед № 2236/ 26.09.2018 г., Заповед № 2279/ 04.10.2018 г. и Заповед № 2638/ 22.11.2018 г., и в издадените въз основа на изброените заповеди 64 броя разрешителни за почистване, са положени от Р.С.П.. Според *** – графолог има голяма вероятност подписите за „кмет на Община Стражица“ в Заповед № 274/ 28.02.2019 г. и издадените въз основа на нея пет броя разрешителни за почистване № 19-1/ 27.02.2019 г., № 19-2/ 27.02.2019 г., № 19-3/ 27.02.2019 г., № 19-4/ 27.02.2019 г. и № 19-5/ 27.02.2019 г., да не са положени от Р.П.. В съдебно заседание, след поставени въпроси от страните по делото, *** заявява, че не може с категоричност да потвърди, че подписите в изброените заповед и разрешителни са на Р.П., тъй като се различават коренно от останалите подписи в изследваните документи и няма пълно съвпадение с тях по признаци. Заключението е прието без оспорване от страните по делото. Мотиви по отношение на СГЕ и по останалите събрани и приобщени доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора в съответната част на решението.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспореното решение, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира следното:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е и частично основателна.

 

Обжалваният административен акт е валиден акт, издаден в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ. В същото е направено изложение на фактическите и правни основания за издаването му, в съответствие с чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ, в диспозитивната му част са посочени нарушените разпоредби на чл. 8, изр. първо, предл. четвърто от ЗПУКИ /отм./, чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ и на чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм./, поради което съдът приема, че решението на КПКОНПИ от 19.02.2020 г. за установяване на конфликт на интереси отговаря изцяло и на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решение № РС-13438-19-026 от 19.02.2020 г. на КПКОНПИ е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на изискуемите кворум и мнозинство. Същото е подписано от всички членове на Комисията, които са присъствали на заседанието на колективния орган и са участвали в производството по установяване на конфликт на интереси.

 

При издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на същото. Глобите по чл. 171 от ЗПКОНПИ и отнемането по чл. 81 от същия закон се налагат с решението по чл. 74, ал. 1 и 2 от закона. Съгласно изричната разпоредба на чл. 74, ал. 4 от ЗПКОНПИ, за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. На основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на АПК, а съгласно чл. 79 от ЗПКОНПИ - за неуредените въпроси в раздел Раздел V „Установяване на конфликт на интереси“, се прилага АПК.

Производството по установяването на конфликт на интереси е образувано против Р.С. ***, в сроковете по чл.73 от ЗПКОНПИ след подаден сигнал. На основание чл. 72, ал. 3 от ЗПКОНПИ, комисията е изискала и получила информация от Община Стражица и Общински съвет – Стражица. От КПКОНПИ служебно са направени съответните справки в НБД „Население“, относно наличието на родствени връзки между Р.С.П. и Н.С.П., както и в ТРРЮЛНЦ и в Регистър на лицата, заемащи висши публични длъжности, във връзка с проверка на подадените от Р.П. декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.

Правото на защита на лицето, по отношение на което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено в хода на административното производство, като му е осигурена възможност за реализирането му в пълен обем. С писмо изх. № ЦУ01/2229/ 06.02.2020 г., получено на 07.02.2020 г., Р.П. е уведомен за събраните в производството доказателства, като в предоставения срок, не е поискал да се запознае с документите на място в комисията. В изпълнение на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ лицето, срещу което е образувано производството, е било изслушано, за което е изготвен съответния Протокол № 921/ 27.11.2019 година. След изслушването, с писмо вх. № 30496/ 27.11.2019 г. от Р.П. са представени допълнителни документи и е подадено възражение вх. № ЦУ01/31076/ 04.12.2019 г. по описа на КПКОНПИ, в което са изложени доводи за липса на частен интерес и облаги от дейността на едноличния търговец. Събраните в хода на административното производство доказателства и възраженията на Р.П. са обсъдени от административния орган при издаване на процесното решение за установяване на конфликт на интереси.

Съдът намира за неоснователно наведеното в жалбата възражение за незаконосъобразност на постановеното от Комисията решение, поради издаването му след изтичане на предвидения в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ срок. Съгласно съдебната практика, изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на Глава осма от закона. Не е налице особена законова норма, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ /в същата насока TP № 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1 от 2018 г., ОСГК, Решение № 12130 от 30.09.2020 г. по адм. д. № 2277 от 2020 г. на ВАС и Решение № 11813 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 880 от 2020 г. на ВАС/. При тази нормативна уредба сроковете по чл.74, ал. 1 от ЗПКОНПИ, следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни.

 

Независимо от горното, жалбата на Р.С.П. против Решение № РС-13438-19-026/ 19.02.2020 г. на КПКОНПИ, е частично основателна по следните мотиви:

 

Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност, респ. лице по § 2, ал. 1 от ДР към ЗПКОНПИ, частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. Или иначе казано, конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице частен интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Частният интерес се възприема като мотив, движеща сила, цел на действията и бездействията на овластеното лице.

Не е спорно между страните по делото и от събраните доказателства се установява, че Р.С.П. е заемал длъжността „Кмет на Община Стражица“ през относимия период за мандат 2015 г. – 2019 година.  В качеството си на кмет на община, той е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, и за него са относими забраните предвидени в чл. 5 – чл. 11 от ЗПУКИ /отм./, респ. забраните и ограниченията в чл. 55 – чл. 62 от ЗПКОНПИ. На второ място, също безспорно е установено от доказателствата по преписката, че Р.С.П. е брат на Н.С.П., който упражнява дейност като едноличен търговец с фирма „Ники 2003 - Н.П.“, което обуславя свързаност между тези лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗПУКИ /отм./, съответно § 1, т. 15, б. „а“ от ДР към ЗПКОНПИ. Следователно, всички упражнени правомощия от Р.С.П.,*** и лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./, респ. лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, в периода от 28.10.2016 г. до 28.02.2019 г., включително, по отношение на Н.С.П., като ЕТ „Ники 2003 - Н.П.“, са такива по отношение на свързано с него лице.

Спорът по делото в това отношение се свежда до въпроса за осъществяването на предпоставките на чл. 58, изречение първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ.

 

В разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА са регламентирани правомощията на кмета на общината, като едно от тях е да издава заповеди. Наред с това, разпоредбата на чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ предвижда земите от общинския поземлен фонд, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, преди издаването на заповедта по ал. 4 могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на кмета на общината, който сключва и договор за наем за едногодишно ползване при наемна цена, определена в същата разпоредба.

 От друга страна, нормите на чл. 8, изр. първо, пред. четвърто от ЗПУКИ /отм./, съответно на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ, въвеждат забрана за лице, заемащо публична длъжност, респ. лице, заемащо висша публична длъжност, да издава акт в частен интерес. Акт в частен интерес е акт, с който се създават права за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързано с него лице. Тази забрана е относима както до издаваните от това лице заповеди при изпълнение на служебните му правомощия, така и до сключването на договори от всякакъв характер в частен интерес, които пораждат правни последици. За осъществяване състава на чл. 58, изр. 1 от ЗПКОНПИ е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо висша публична длъжност, респ. това по § 2, ал. 1 от ДР към ЗПКОНПИ, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици /в този смисъл Решение № 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 1419 от 2019 г. на ВАС и цитираните в него Решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 1439 от 2015 г. на ВАС, Решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791 от 2014 г. на ВАС и Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250 от 2019 г. на ВАС, и други/.

            В случая от съдържащите се в административната преписка документи се установява, че във връзка с подадено от ЕТ „Ники 2003 – Н.П.“ Заявление № 7992/ 12.10.2016 г. и издадена Заповед № 1592/ 28.10.2016 г. на кмета на Община Стражица, на основание чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ е сключен договор № 65 от 01.12.2016 г. между Община Стражица, представлявана от кмета на общината - Р.П., като наемодател, и ЕТ „Ники 2003 – Н.П.“ – гр. Горна Оряховица с ЕИК *********, като наемател, за отдаване под наем на земеделска земя – общинска собственост, с обща площ от 4,151 дка в землището на с. Кесарево за срок от една стопанска година 2016/2017 г., срещу годишен наем в размер на 127,81 лева. Посоченият договор № 65 от 01.12.2016 г. представлява „акт“ по смисъла на чл. 8 от ЗПУКИ /отм./ и несъмнено е подписан от Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, в какъвто смисъл е и експертното заключение по изслушаната по делото повторна съдебно - графическа експертиза, която съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадено, и която потвърждава полагането на подписа за „наемодател“ от жалбоподателя. Отдаването под наем на имоти – общинска собственост е сложен фактически състав, съобразно нормите на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 37и ЗСПЗЗ, за който по делото не се спори, че е бил осъществен. Независимо от законосъобразността на проведената процедура по отдаване под наем на общинска земеделска земя, със сключването и подписването на договор № 65/ 01.12.2016 г., Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, е упражнил свое правомощие по служба в частен интерес на свързаното с него лице - земеделският производител Н.С.П., по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ /отм./, в нарушение на чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм./. Налице е частен интерес за свързаното с Р.П. лице - неговият брат Н.С.П., действащ като ЕТ „Ники 2003 - Н.П.“. В резултат от нарушението за жалбоподателя е реализирана нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа на земеделския производител ЕТ „Ники 2003 - Н.П.“, свързано с кмета П. лице по смисъла на на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ /отм./, да реализира намерението си за развиване на земеделска дейност, в наетата земеделска земя, общинска собственост.

            Ирелевантно за конкретната хипотеза е обстоятелството, изтъкнато в жалбата на П., че неговият брат е бил земеделски стопанин преди датата на сключване на договора. Както ЗПУКИ /отм./, така и ЗПКОНПИ установяват точно при наличието на какви материални предпоставки се поражда конфликт на интереси по отношение на определена категория лица. Наличието на облага, макар и с нематериален характер, обоснова и частния интерес на лицето при сключване на процесния договор за наем на общинска земя.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя възражения за „настъпила погасителна давност по отношение на подписания от Р.П. договор № 65 от 01.12.2016 година. Както установеното нарушение по отношение на посочения сключен договор, така и всички установени нарушения от Комисията, към датата на образуване на производството по сигнал с peг. № ЦУ01/13438 от 11.06.2019 г. на КПКОНПИ, са извършени в тригодишния срок по чл. 73 от ЗПКОНПИ.

На следващо място, по отношение на твърдените за извършени нарушения относно издадените от кмета на Община Стражица - Р.П. заповеди за почистване храстовидна и дървесна растителност на поземлени имоти в периода от 08.01.2018 г. до 28.02.2019 г. и относимите към тях разрешителни съдът приема за доказано, че само за част от същите се установява наличие на конфликт на интереси. Наведените от жалбоподателя твърдения при първоначалното разглеждане на делото, че не е подписвал процесните заповеди и разрешителни за сеч в голямата си част се опровергават от заключението на *** по назначената в настоящото административно дело съдебно - графическата експертиза. След като е работило по оригиналите на процесните документи и е извършило сравнително изследване на образците от подписа на Р.П. и подписите за „Кмет“ в представените за изследване 11 броя заповеди и издадените въз онова на тях 69 броя разрешителни за почистване храстовидна и дървесна растителност на поземлени имоти - частна собственост, намиращи се в землището на с. Кесарево и с. Теменуга, *** дава заключение, че в десет от процесните заповеди, а именно в Заповед № 17/ 08.01.2018 г., Заповед № 127/ 02.02.2018 г., Заповед № 231/ 22.02.2018 г., Заповед № 342/ 20.03.2018 г., Заповед № 433/ 03.04.2018 г., Заповед № 773/ 05.06.2018 г., Заповед № 774/ 05.06.2018 г., Заповед № 2236/ 26.09.2018 г., № 2279/ 04.10.2018 г. и Заповед № 2638/ 22.11.2018 г. и съответните им 64 броя разрешителни, положеният подпис е на жалбоподателя Р.П.. Съдът изцяло кредитира заключението на *** – графолог по настоящото дело и приема, че по време на изпълнение на функциите на кмет на Община Стражица, в периода от 08.01.2018 г.до 23.11.2018 г., жалбоподателят П., като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, е издал цитираните по – горе 10 броя заповеди и относимите към тях 64 броя разрешителни за почистване храстовидна и дървесна растителност на посочените в тях поземлени имоти - частни имоти, намиращи се в землището на с. Кесарево и с. Теменуга, при наличие на частен интерес, в полза на свързано с него лице Н.С.П., действащ като едноличен търговец с фирма „Ники 2003 - Н.П.“. По този начин жалбоподателят е нарушил чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм./ и чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ. Частният интерес от упражнените от Р.П. правомощия, в качеството му на кмет на Община Стражица и лице заемащо висша публична длъжност, е довел до нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа на земеделския производител Н.С.П., действащ като ЕТ „Ники 2003 - Н.П.“, свързано с кмета П. лице, да реализира намерението си за развиване на земеделска дейност, в наетите недвижими имоти - земеделски земи, частна собственост, както и за добив на дървесина от тези земи.

По своята правна същност тези заповеди и разрешителни са издадени в кръга на служебните правомощия на Р.П. *** и същите имат характер на „акт“ по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ, тъй като водят до формиране на права и задължения за лицето, до което са адресирани – в частност до правото на едноличния търговец да почисти обраслите с храсти и дървета конкретни поземлени имоти на територията на общината. В случая неотносимо за фактическия състав на отговорността е обстоятелството, че имотите, за които са издадени заповеди за разрешение за почистване, са частни имоти, тъй като това не отменя факта, че Р.П. ***, е издал същите в полза на свързаното с него лице Н.П. с ЕТ „Ники-2003 Н.П.“, а въз основа на тези заповеди е издал и разрешенията са почистване на тези имоти.

Неоснователни са и възраженията, че цитираните по-горе 10 броя заповеди и съответните им 64 броя разрешителни за почистване храстовидна и дървесна растителност в имотите са издадени въз основа и при съобразяване с констативните протоколи на нарочната комисия, назначена със Заповед № 175/ 11.02.2019 г. на кмета на Община Стражица. Протоколите, съставени от комисията, констатират резултатите от направените от същата огледи на съответните поземлени имоти по подадените заявления и със същите се предлага на кмета да издаде разрешителни за почистване от храсти и дървета на имотите, т.е. кметът, в случая, Р.П. не е обвързан с решението на назначената комисия. Освен това, Р.П. в качеството му на кмет на Община Стражица, е бил запознат със заявения интерес от свързаното с него лице Н.П., видно от подадените от последния до кмета на Община Стражица - Р.П. и заведени с входящ номер десет броя заявления за издаване на разрешения за почистване от храстовидна растителност и единични дървета на съответните поземлени имоти, посочени като едно от основанията за издаване на десетте заповеди. В тази връзка, още от момента на заявения интерес с подаването на заявления за издаване на разрешения за почистване от храстовидна растителност и единични дървета на съответните поземлени имоти, е възникнал частния интерес със свързаното лице Н.П., и жалбоподателят е бил длъжен да си направи самоотвод от изпълнението на конкретните задължения по служба по арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ, което той не е направил. Самоотводите и отводите се правят незабавно след възникване или узнаване на данните за наличие на частен интерес, съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Този частен интерес по принцип е законен, но дори и да има известно съмнение за отклонение и противоречие с публичния интерес, безспорно ще окаже влияние върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията на жалбоподателя по служба, което е обществено опасно и укоримо, и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база на законоустановените критерии. В този смисъл и настоящият състав намира за неотносими към спора дадените при предходното разглеждане на делото свидетелски показания на свидетелите М.М., Д.С.и К.П., членове на комисията, назначена от кмета на общината със заповедта от 11.02.2019 година. Въпросните показания са насочени изцяло към изясняване на функциите и дейността на тази нарочна комисия и не могат да опровергаят обстоятелство, че съставените от същата констативни протоколи нямат задължителен характер за кмета, а само препоръчителен – предлагат да се вземи конкретно решение, като в преценката на  органа на изпълнителната власт е дали да се съобрази с това предложение. Отделно от това, обстоятелството, че кметът взема решението си на база решение на назначената комисия, не отменя задължението за самоотвод на конкретното физически лице, заемащо тази длъжност, нито задължението му да декларира наличието на конфликт на интереси.

Законодателят е предвидил механизъм за избягване на ситуации на конфликт на интереси посредством института на подаване на декларация за конфликт на интереси по конкретен повод и института на „самоотстраняване“ от изпълнение на служебни задължения. На основание чл. 16 от ЗПУКИ /отм./ лице, заемащо публична длъжност, следва да подаде декларация когато има частен интерес от упражняване на свое правомощие по служба. Декларацията се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощията от лицето, което има частен интерес. В тази връзка, за Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица е възникнало задължение за подаване на декларация за конфликт на интереси по конкретен повод, съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 4 във връзка с чл. 16 от ЗПУКИ /отм/. Освен това, когато по конкретен повод е налице частен интерес, за Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, е възникнало задължение да се самоотстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, по реда на чл. 19 от ЗПУКИ /отм./, което същият не е сторил. Аналогични задължения са възникнали за жалбоподателя и съгласно чл. 39 и чл. 65 от ЗПКОНПИ, действащ през по-голямата част от процесния период, които задължения, също не са били изпълнени.

Размерът на наложените на оспорващия глоби по чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за всяко нарушение, е определен в установения от закона минимум и кореспондира на извършените нарушения.

 

Не се установява конфликт на интереси по отношение на Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, във връзка с подписването на Заповед № 274/ 28.02.2019 г. и издадените въз основа на същата пет броя разрешителни № 19-1/ 27.02.2019 г., № 19-2/ 27.02.2019 г., № 19-3/ 27.02.2019 г., № 19-4/ 27.02.2019 г. и № 19-5/ 27.02.2019 година. Съгласно експертното заключение по настоящото дело, *** не може да установи с категоричност, че положеният в тези документи подпис е на жалбоподателят, при което поради наличието на съмнение в авторството, съдът приема, че Заповед № 274/ 28.02.2019 г. и издадените въз основа на същата пет броя разрешения не изхождат от жалбоподателя. Недоказаното подписване на заповедта от 28.02.2019 г. и на цитираните по-горе издадени въз основа на същата разрешителни за почистване храстовидна и дървесна растителност, означава липса на завършен фактически състав на нарушение на чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ, съответно липса на основание да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя конкретно за тези действия.  

Съобразно горното, обжалваното решение на КПКОНПИ следва да бъде отменено в частта му, в която се установява конфликт на интереси по отношение на Р.П.,*** през процесния период, като лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ , за това че на 28.02.2019 г. е издал Заповед № 274/ 28.02.2019 г. и разрешителни № 19-1/ 27.02.2019 г., № 19-2/ 27.02.2019 г., № 19-3/ 27.02.2019 г., № 19-4/ 27.02.2019 г., № 19-5/ 27.02.2019 г. в частен интерес на свързано с него лице – неговия брат Н.П., ведно с наложената на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, глоба за това нарушение, в размер на 5 000,00 лева.

 

Правилно, на основание разпоредбите на чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ и чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ /отм./, приложими, доколкото производството е образувано по сигнал, органът е постановил отнемане в полза на общината на възнаграждението, получено от П. за периодите на конфликт на интереси. Размерът на сумата, която се отнема, обаче, следва да бъде намалена, доколкото се установи, че на 28.02.2019 г. не е извършено от жалбоподателя нарушение по ЗПКОНПИ във връзка със заповедта от същата дата и издадените въз основа на нея пет броя разрешителни от 27.02.2019 година. Според представените удостоверения и решения на Общински съвет - Стражица, размерът на полученото от жалбоподателя нетно дневно възнаграждение за 28.02.2019 г. е в размер на 105,30 лева. Следователно, сумата, която следва да бъде отнета в полза на общината по реда на чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ, е в размер на 1012,15 лв., при което решението на КПКОНПИ за горницата до 1117,45 лв., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Предвид изхода на спора, пред настоящата инстанция следва да се уважат претенциите и на двете страни за присъждане на разноски, съобразно частичната основателност на жалбата. От представения договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК се установява, че заплатените от жалбоподателят разноски са в общ размер на 7 980,00 лева /седем хиляди деветстотин и осемдесет лева/, от които 10,00 лв. – държавна такса за образуване на делото, 70,00 лв. – държавна такса за делото пред ВАС, 2 500,00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат при първоначалното разглеждане на делото /договор за правна помощ и съдействие и списък от 27.10.2020 г./, 3 000,00 лв. с ДДС - заплатено възнаграждение за един адвокат за делото пред ВАС /фактура от 07.06.2021 г./, 1 200,00 лв. – депозит за вещо лице при първоначалното разглеждане на делото и 1 200,00 лв. за повторна СГЕ в настоящото производство. С оглед фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, възлизащ на 61 117,45 лв. /шестдесет и една хиляди сто и седемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ и приложимата в случая хипотеза на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ №9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК е неоснователно, доколкото заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаглаждение не надхвърля значително минималния размер по цитираната разпоредба от наредбата. При това положение, с оглед уважената част, на жалбоподателят се следват разноски общо в размер на 666,59 лв., за две съдебни инстанции.  

От процесуалния представител на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото се определя в размер на 150,00 лв. за всяка инстанция, или общо 300,00 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

Р        Е        Ш       И:

 

Отменя по жалба на Р.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, Решение № РС-13438-19-026/ 19.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в частта му, в която е установен конфликт на интереси по отношение на Р.С. ***, като лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това че на 28.02.2019 г. е упражнил правомощие по служба като е издал Заповед № 274/ 28.02.2019 г., въз основа на която са издадени Разрешителни с № 19-1/ 27.02.2019 г., № 19-2/ 27.02.2019 г., № 19-3/ 27.02.2019 г., № 19-4/ 27.02.2019 г., № 19-5/ 27.02.2019 г., в частен интерес на свързаното с него лице Н.С.П. с ЕТ „Ники – 2003 - Н.П.“ по смисъла на § 1, т. 15, буква „а“ от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ и в частта му за наложената на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, глоба в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за осъществения от него конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ, чрез издаването на посочените заповед и разрешителни.

 

Отменя по жалба на Р.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, Решение № РС-13438-19-026/ 19.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в частта му, в която на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ, е отнета в полза на Община Стражица, сумата над 1 012,15 лв. до 1 117,45 лв. /105,30 лв./, представляваща полученото от Р.С.П. нетно дневно възнаграждение, след приспадане на данъци, за дата 28.02.2019 г., получено от деянията, породили конфликт на интереси.

Отхвърля жалба на Р.С.П. с ЕГН **********, срещу Решение № РС-13438-19-026/ 19.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в останалата й част.

 

Осъжда Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с адрес гр. София, площад „Света Неделя“ № 6, да заплати на Р.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 666,59 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и петдесет девет стотинки/.

 

Осъжда Р.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с адрес гр. София, площад „Света Неделя“ № 6, разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в размер на 300,00 /триста/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

Административен съдия: