Р Е Ш Е Н И Е № 159
гр. Пазарджик, 22.12.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд , търговска колегия, в открито съдебно заседание,
проведено на девети декември , през две хиляди и четиринадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря К. К. ……..………….…………………и
в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от окръжен съдия Н. Попова т.д. № 117 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Р.Б.М. ЕГН ********** ***, С.В.Д.
ЕГН ********** ***
и И.Г.Л. ЕГН ********** *** чрез пълномощниците си адв. М.З. и адв. И.П. *** – адв. П., са предявили исковете си
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ против ответника
„ ИНТЕРАМЕРИКАН БЪЛГАРИЯ ЗЕАД „ ЕАД гр. СОФИЯ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София
1301 бул. „ Ал.Стамболийски „ № 55 ет.7 офис 12, представлявано от
изп.директор К. Х.Ч..Твърдят в исковата си молба, че на
16.07.2011 год. около 5.45 часа се движили в района на с. Калотина община
Драгоман област Софийска на път ПП-1-8 около 39 километър по посока на гр. София с лек автомобил БМВ, закупен на 14.07.2011 год. в Германия от търговското дружество „ Ран Инвест Къмпани „
ЕООД – собственост на ищеца Р.М.. По същото време лицето К.М.
бил спрял лекия си автомобил „ Форд Ескорт „ с рег № РА 28 29 АА на самата
дясна лента на пътното платно по посока към гр. София
със загасен двигател и невключени аварийни светлини. Водачът
Р.М. предприел маневра „ заобикаляне на спрелия автомобил „ с намалена скорост
и включен ляв мигач и навлязъл в лявата лента за движение. В същия
момент водачът К.М.
предприел внезапно обратен завой, без да подаде светлинен сигнал и навлязъл в
лявата лента за движение. За да избегне челен удар, Р.М.
завъртял волана силно на ляво, лявата част на автомобила му излязла извън
пътното платно, М. изгубил управление и катастрофирал в крайпътно дърво.
По повод настъпилото ПТП било образувано досъдебно
производство № 63/2011 год. на ОД на МВР София,
преписка рег. № 1060/2011 год. на
Районна прокуратура Сливница.С постановление от 17.09.2011 год. досъдебното производство е прекратено, като в мотивите му е
прието, че причина за ПТП има водача К.С.М., който е осъществил състава на чл. 343 ал.1 б.”б” във връзка с чл. 342 ал.1
от НК, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал.2 , чл. 26, чл. 28 ал.1 т. 1, чл. 38 ал.1, чл. 73 от ЗДвП. Виновният
водач има сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ със застрахователната
компания – застрахователна полица № 20-5-10-0229158, валидна от 1.01.2011 год.
до 31.12.2011 год. Автомобилът е собственост на В.Г. Стевасарев.
От възникналото ПТП на ищците са причинени неимуществени и имуществени вреди,
за които считат, че следва да получат обезщетение. На ищеца Р.Б.М. са причинени следните вреди: травма на главата,
съчетана гръдно – коремна травма, разкъсване на слезката, открито счупване на
лявата раменна кост, открито счупване на лявата бедрена кост, счупване на
левите петна и скочни кости, които оценява на 90 000 лв. Причинени са му и
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на консумативи при престоя в
болнично заведение: реконструктивна плака комплект винтове от титан 2 броя на стойност 1730 лв. и остеосинтезни материали и протези на стойност 1 800
лв. – общо 3 530 лв. Ищецът Р.Б.М. претендира заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от ответника в размер 90 000 лв. и
имуществени вреди в размер 3
530 лв.На ищеца С.В.Д. са причинени следните телесни увреждания:
кръвонасядания в областта на гърдите, гърба, корема, долни и горни крайници,
седалищната област, оток на дясната глезенна става, охлузване и оток на дясното
коляно, охлузване в дясната половина на гръдния кош на нивото на
ключицата.Лекуван е оперативно в МБАЛ „ Хигия „ Изпадал е в безсъзнание
многократно след ПТП и не може да пази равновесие.Изпитва страх и не допуска да
се вози или управлява МПС. Има нервно-психично разстройство.Оценява
претърпените от него болки и страдания на 31 000 лв.,
които претендира като обезщетение за неимуществени вреди. В резултат на претърпяното ПТП е увреден и лекия автомобил БМВ.
Увредените детайли и части, трудът и консумативите, необходими за пълно
възстановяване на автомобила възлизат на 170 256,83 лв. Налице е
икономически тотална щета и имуществените вреди са измерими със стойността на
автомобила – 67 000 евро или 131 040,61 лв.
Застрахователната компания е уведомена за настъпилото
ПТП.Образувана е щета № 52250/2011 год. и е
извършен оглед и техническа експертиза на увреденото БМВ.Ответникът е отказал
да заплати обезщетение с мотиви, че няма доказателства ПТП да е последица от
виновни и противоправни действия или
бездействия на водача на лек автомобил
марка Форд Ескорт К.М.. С договор
за цесия от 7.11.2011 год. „ Ран Инвест Къмпани „ ЕООД е
прехвърлил на ищеца И.Л. вземането си към ответника.Последният е уведомен
писмено с уведомително писмо № 1/9.11.2011 год. Освен това, с договор от 8.11.2011 год. „ Ран Инвест Къмпани „ е прехвърлило на ищеца И.Л.
процесния автомобил за сумата 5 000 лв. и
претендираното обезщетение възлиза на 126 040,61 лв. За него е налице
правен интерес от завеждане на искова претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпилото увреждане на автомобила.
Алтернативно,
срещу деликвента К.С.М. ЕГН ********** ***, са предявени субективно съединени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Ищците твърдят, че описаните имуществени и неимуществени вреди са
причинени в резултат на противоправното поведение на ответника и са в пряка и
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Молят
да бъде осъден ответника „ Интерамерикан България ЗЕАД „ ЕАД да заплати претендираните
от ищците обезщетения, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата
на увреждането – 16.07.2011 год. до окончателното им
плащане, като претендират при условията на евентуалност за тях да бъде осъден
втория ответник К.М..Представят доказателства в подкрепа на твърденията си
В изпълнение разпоредбата
на чл. 367 от ГПК на ответниците са
изпратени за връчване преписи от исковата молба с доказателствата към нея.
Ответникът „ ИНТЕРАМЕРИКАН БЪЛГАРИЯ ЗЕАД „ ЕАД гр. СОФИЯ е депозирал писмен отговор вх. №
1922/21.03.2012 год. По отношение допустимостта на иска в полза на ищеца И.Г.Л. възразява, че
право на иск за него не е възникнало, тъй като договорът за цесия не е породил
правно действие, обвързващо ответника. Оспорва предявените искове по основание
и размер.Счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки за
ангажиране отговорността му, тъй като не е безспорно доказано, че вина за ПТП
има водача К.М..Твърди, че вина за него има ищеца Р.М.,
който е самокатастрофирал, поради заспиване и висока скорост на движение – 120 -
150 км. Според екипа на КАТ – дежурна група – Магистрална полиция при ОД на МВР София, К.М.
въобще не бил участвал в ПТП-то.В тази връзка е било отмененото
постановление на РП Сливница и е възобновено досъдебното производство.Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Р.М.. Счита
претендираните обезщетения за прекомерно завишени с оглед критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
основателността и размера на претенцията за възстановяване на стойността на
автомобила БМВ в размер на 131 040,61
лв.Посочената цена се
твърди , че е е договорна, а
не пазарна, не се доказва в процеса и не обвързва застрахователя. В тази насока
счита, че е необходимо да се установи евентуалното наличие на застраховка „
Каско „, за което прави искане.Сочат се докозателства и се претендират разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор вх. № 1725/12.03.2012 год. от ответника К.С.М., които счита, че първият ответник – „ Интерамерикан
България ЗЕАД „ ЕАД следва да изпълни
задължението си по сключения договор за задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност „ и да изплати на ищците претендираните обезщетения. Не представя доказателства. Не се
противопоставя за събиране на исканите от ищците доказателства.
На основание чл. 372 ал.1 от ГПК на ищците
са връчени препис от отговора и доказателствата към него. В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба вх.
№ 4177/29.06.2012 год. Заявяват, че
ще се ползват от оспорени от
застрахователното дружество – ответник писмени докозателства. Представят нови
докозателства.
На основание чл. 373 от ГПК на ответниците е връчен препис от допълнителната
искова молба. Ответникът „ Интерамерикан България
ЗЕАД „ ЕАД е депозирал допълнителен отговор вх. №
5798/29.09.2012 год. Поддържа изложеното в отговора на
исковата молба, както и направените с него доказателствени искания. Прави възражение за намаляване размера на имуществените вреди със
стойността на запазените части на процесния автомобил БМВ.
От ответника К.М. не е
постъпил допълнителен отговор.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 226 ал.1 от КЗ, чл. 86 ал.1 от
ЗЗД и евентуални по чл. 45 от ЗЗД, които са родово и
местно подсъдни на Окръжен съд Пазарджик.
В хода
на делото на основание чл. 233 от ГПК
производството по настоящото дело е
частично прекратено по отношение на ответника К.С.М. поради отказ от евентуално
предявените против него претенции.
На основание чл. 226 ал.2 ГПК във
връзка с чл. 108 ал.1 от Кодекса за застраховането, съдът е постановил
заместване на ответника „Интерамерикан България „ ЗАЕАД от конституирания като трето лице помогач ЗД
„Евроинс „ АД и производството по
отношение на първоначалния ответник е било прекраено.
На основание чл. 214 ал.1 ГПК е
било допуснато изменение на първоначално пердявените претенции ,чрез увеличение
на техния размер , както следва :
претенцията за присъждане на неимуществени вреди в полза на ищеца Р.М.
е с увеличен размер от 90 000,00 лв. на 300000,00 лв. , претенцията
за присъждане на имуществени вреди от ищеца Р.М. е с уваличен размер от 3530,00
лв. на 5730,00 лв. , а претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от ищеца С.Д. е с увеличен размер от 31 000,00 лв. на
60 000,00 лв.
След анализ на събраните по
делото докозателства, съдът от фактическа страна приема следното :
Не е спорно между страните , че с влязло в законна сила споразумение по НОХД № 190/2014 г.
по описа на ПОС на основание чл. 382 ал.9
във връзка с чл. 383 ал.1 НК и
във връзка с чл. 343 ал.3, пр.4, б.“а“ пр.1и пр.2, вр. ал.1 б.“б“, пр.1 и 2 във
връзка с чл. 342 ал.1 пр. НК на причинителят на ПТП К.С.М., като водач на МПС
марка „Форд“ модел „Ескорт“ с рег. № РА 2829АА- е наложено наказание „ лишаване от свобода „
със срок от 1 години и 6 месеца и изтърпяването на наказанието му е било отложено
на основание чл. 66 НК. Подсъдимият е бил осъден затова , че на 16.07.2011 г. е нарушил съответните правила за движение по
пътищата и е причинил ПТП , при което е причинил по непредпазливост две тежки
телестни повреди и три средни телестни
повреди на Р.Б.М..
От
представените по делото писмени доказателства – свидетелство за регистрация на
МПС , застрахователна полица № 20-5-10-0229158, квитанции за платени
застрахователни вноски от 30.03.2011 г.,
04.07.2011 г. и 21.09.2011 г. , ведно с контролен талон по застраховка ГО , безспорно се установява ,
че осъденият К.М. е управлявал МПС марта
„Форд“ модел „Ескорт“ с рег. № РА 2829АА, за което е имало сключен договор за „Гражданска
отговорност „ с „Интерамерикан България ЗЕАД“ ЕАД - праводател на ответното застрахователно
дружество, с който договор се покриват всички рискове за причинени имуществени
и неимуществени вреди.
Горните
обстоятелства се установяват и от представената по делото писмена кореспонденция
проведена след приключването на наказателното производство между адвокати-
пълномощници на ищците в качествата им на пострадали от същото ПТП. С писмо изхд.
№ 71921/ 27.12.2011 г. , застрахователят
по подадената молба за заплащане на застрахователни обезщетения е приел
, че претенцията по щета № 52250/ 2011 г.
следва да бъде оставена без уважение, като е уведомил за това
молителите.
С
представените по делото нареждания за междубанков кредитен прерод в
чуждестранан валута , дружество „Ран Инвест Къмпани „ЕООД е заплатило в полза на Ауто Галери Херфорд –
Германия сумата в размер на 27000,00
евро. От представените по делото писмени доказателства , се установява, че на
11.07.2011 г. между „Ран Инвест Къмпани „ЕООД представлявано от ищеца Р.Б.М. в
качестото му на законен представител на дружеството и ищеца И.Г.Л. е подписан предварителен договор за
продажбата на лек автомобил марка BMW за сума от 140000,00 лв. / без ДДС /, при
заплащане на сумата от 100000,00 лв. като част от цената в 3-дневен срок ,
а остатъка
в едномесечен срок от предаването владението на автомобила. От
представените извлечения от движения по сметка на името на купувача И.Г.Л. се установява, че на 13.07.2011 г. последният
е изпълнил задължението за уговорената част от цената. Видно от представените в
заверен препис и придружени с надлежен превод на български език – писмени
докозателства – фактура № 287845/ 14.07.2011 г. , ведно с обвързваща поръчка от
06.07.2011 г. за употребявано МПС с
ориентировачен срок на доставката юли 2011 г. , е че дружеството –продавач „Ран
Инвест Къмпани „ ЕООД е закупило лек
автомобил марка BMW 750 Іl, с дата на първоначална регистрация / производство / 29.09.2010 г. за сумата в размер на 67 000,00 евро.
С
представения по делото договор за цесия от 07.11.2011 г. , Ран Инвест Къмпани „
ЕООД е прехвърлило на ищеца И.Г.Л. своите вземания към „Интерамерикан България“ ЗЕАД предмет на претенция за заплащане на застраховеателно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност във вързка с настъпило ПТП на 16.07.2011
г. срещу цена от 46 100,00 лв. ,
като уговорено след извършено прихващания с нарсрещни вземания на цесионера да
бъде изплатена сумата в размер на 9000,00 лв. За плащането на тази сума е
издадена фактура № 00000608 / 07.11.2011 г. и платежно нареждане от 28.11.2011
г. По делото е представено уведомеление изх. № 1/ 09.11.2011 г. , с което
цедента е уведомил застрахователната компания за прехвърлянето на тези
вземания.
От
Представения договор от 08.11.2011 г. и
издадената фактура № 00000609/ 08.11.2011 г. се установава, че „Ран Инвест
Къмпани „ ЕООД е продало на ищеца И.Г.Л.
лек автомобил марка BMW 750 Іl – претърпял ПТП за сумата в размер
на 5000,00 лв. / без ДДС / .
От
представените по делото писмени докозателства – четири епикризи и осем болнични листа , както и от заключението на
допуснатата комплексна съдебно- медицинска експертиза се установява, че
вследствие на злополуката на ищеца Р.Б.М.
са причинени телесни повреди с
медицинско описание : шок трауматикум,
контузиоторакоабдоминалис, лезиодиафрагме, руптуралиенис, хемоперитонеум , интерпозицио
торакалис, вентрикули, лиенис, коли транзверзи, лезио радикалис мезентерии ет
мезосигме, фрактура пелвис. Същите травми включват – разкъсване на слезката,
представляващо по своята медикобиологична характеристика – загуба на слезката,
гръдно-коремна травма , с излив на кръв в гръдна и коремна кухина,
интерпозиция в гръдна кухина на стомах ,
слезка и напречно дебело черво с
разкъсване на тънкочревния опорак и на сигмовидното черво – всички
представляващи разстойроство на здравето временно опасно за живота. Освен това
– открито счупване на лява раменна кост довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен краник над 3 месеца , открито счупване на лява
бедрена кост довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за строк над 6 месеца, счупване на лява пета и скочни кости принило трани
затруднеия на левия долен крайник за срок над 3 месеца, сътресение на мозъка
без данни за загуба на съзнание -
временно райстройство на здравето неопасно за живота и травма в обрастта на лицето - временно разстройство на здравето ,
неопасно за живота. На пострадалия Р.М. са били извършени четири оперативни
интервенции, като същият е търпял продължително време болки и страдания. Нуждае
се от продължителна рехабилитация и
спазване на строг хигиенно- охранителен режим. По отношение на ищеца С.Д. –
травмите са в следния поръдък- кръвонасядане в областта на гърдите, / хематом с
последваща инцизия и дренаж / , както и
кръвонасядания по гърба , корема , долните и горните крайници , седалищна
област /.Оток на дясната глезенна става , охлузване и оток на дясното коляно.
Всички описани травми представляват временно растройство на здравето неопасно
за живота. Заключението на експертите е , че трамите на ищците М. и Д. са в пряка принна връзка с пътнотранспортната
злополука. Освен това заключението е , че при тежките оперативни
интервенции в коремната кухина и гръдния кош на ищеца М., предпоставки за усложнения ще
бъдат на лице през целия живот.
Видно от представената
фактура№ 100000000036/ 08.09.2011 г. и
саморъчно написана разписка за извършено плащане по фактура № ********** , която съдът цени като частен документ с
неоспорено от ответната страна съдържание, се установява че за рекоструктивна плака и комплект винтове от титан ищецът е заплатил 1730,00 лв. , а за
остеосинтезни материали и протези от
общо дължима сума от 1800,00 лв. ищецът М. е заплитил сумата в размер на
1500,00 лв.
Данни за
вида и характера на претърпените от ищеца С.Д. тарми се съдържат и в представените по делото
съдебно-медицинско удостоверение № 154-І/ 2011 г. , издадено при преглед от съдебно- медицински екперт на 18.07.2011
г. , епикриза от 21.07.2011 г. с
приложено ренгеново изследване. Освен това видно от представената епикриза на 19.07.2011 г. ищецът С.Д. е постъпил за
лечение в МБАЛ „Хигия „ гр. Пазарджик. Приет е с голям хематом в лявата гръдна
половина , който в горната си част е с червен оттенък , подут и с данни за
възпаление. При дишане с болка в лявата ребрена дъга, където се е долавяло
дискретно щракане на същата. Извършена е оперативна интервенция – почистване на
възпалението , промиване и дрениране, след което е изписан с продължаващо
лечение от мощни антибиотици, вливания и ежедневни превръзки.
В хода на
производството по делото и във връзка с представени писмени докозателства –
болнични лисотве , епикриза и психологическо изследване , съдът е допуснал и
изслушал съдебно- психиатрична експертиза
, от заключението на която се установява, че
ищецът Д. е развил симптомите на
тревожно-депресивно разстройство с проявени „вегетативни оцветки“. Според
заключението не е налице пълно възстановяване на пострадалия ,
макар , че са налице тенденции за редукция в смптоматиката.
По делото са
представени четири болнични листа за
ползван от ищеца Д. отпуск поради временна нетрудоспособност от м. януари до м.
май 2014 г. с диагноза „ улцерозен / хроничен / ректосигмоидит , като от
заключението на допуснатата съдебно- медицинска ексептиза от вещо лице със
специалност „ гастроентерология „ – д.р. Д. П. се установява ,че след злаполуката,
ищецът е пролежал в болница, където е установено с ФКС / фиброколоноскопия/ и биопсичен материал , че ищецът Д. е със
заболяване улцерозен / хроничен / ректосигмоидит, както и холицистит и хипертироидизъм - латентна форма. Назначено е било лечение с
антибиотици и влавания , което е продължило в перод от 9 месеца . През
следващите няколко месеца , пациентът е получавал болнични и е приемал специална терапия .
Вещото лице е категорично, че за тези
заболявания се смята, че отключващ
момент е претърпян стрес и трами.
Съдът взема
предвид и заключеинето изготвено от вещото лице д-р Х. – З. по отношение на
установените от вещо лице факти, абстрахитрайки се от внесените от същото вещо
лице емоционални изявления. От ценената от съда част от това заключение се установява, че през 2013 г. и
2014 г. ищецът Р.М. е бил изследван и
хоспитализиран два пъти. Според заключението на експерта , травмите на М. не са
отзвучали , той продължава да понася физически и психически страдания., не може
да се храни нормално, не може да ходи по голяма нужда нормално/ често има
диария/ . Заключението на екперта е ,че поради нарушената функция на стомашно-
чревния тракт , лошото храносмилане, неусвояването на храната от организма,
води след себе си до увреждания на всички органи и системи. Вероятността от
чести инфекциозни усложнения, като пневмонии, обострен пиелонефрит, бъбречни
кризи и други е налице , поради ниския
имунен статус на болния . Предстоят му периодични хоспитализации свързани с
преливане на кръв , плазма, човешки албумин и други , както и хранене със
специални храни , които съдържат всички необходими за организма съставки.
Болният продължава да е труно подвижен – движи се с помощата на патерици.
Според експерта , ако има възможност да се лекува адекватно , прогнозата му би била значително
по-оптимистична.
Според
допълнителното заключение на в.л. д-р П.- със спецаилност „ортопедия“ , в хода на делото и по време на спирането на производството
ищецът Р.М. , е провеждал само ЛФК , но без съществен обективен резултат.
Вещото лице установява, че фрактурата на бедрото , олекрана, израстъка на
лакътната кост образуваща част от ракътната
става / , тази и ходилото са зарастнали, но са настъпили ред усложнения , които
са последици от прекараните травми , а именно : псевдартоза / лъжлива става /
на кондила на левия хумерус / раменна кост / . Тежка артроза на ставата със силно ограничение на активните движения,
тежки осификации около лявата тазобедрена става
и пълен блокаж на активните движения в ставата , тежка констактура на
лявата глезенна става . Вещото лице дава заключение, че за да се подобри
състоянието на ищеца М. , той да проходи, да стане ограничено трудоспособен ,
да се обслужва самостоятелно , да стане полезен за себе си и за семейството си
е необходимо в рамките на една година да му бъдат направени серия от оперативни
интервенции – отстраняване на всички метални импланти и поетапно ендопротезиране на лявата
тазобедрена и лакътна стави/ с последващи продългителни курсове на балнеолечение и рехабилитация. Заключеието на експерта е ,
че и към настоящия момент ищецът продължава да
изпитва физически и психически болки и страдания.
От
представената епикриза от хирургично отделение на МБАЛ „Еврохоспитал „ гр.
Пловдив се установява , че ищецът М. е постъпил за лечение на 15.08.2014 г. , като при извършена
оперативна интервенция се е установило , че са налице множество тежки
сраствания между тънки черва -черва , както и със самата коремна стена ,
установили са се също така тежки промени на места некротични и оформяне на тежък абсцес. Извершена е
резекция на променения участък на тънкочревните бримки , както и апендектомия,
като и холецистектомия.
От
представените два броя фактури и касови
бележки се установява , че през м. септември 2014 г. в полза на медицинското
заведение ищецът е заплатил общо сумата в размер на 2200,00 лв.
По делото са
изслушани основна и допълнителна автотехническа експертиза , като вещите лица
дават различия във връзка със зададаните им въпроси заключения . По въпроса за
действителната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП съдът
кредитира заключението на в.л. Ф. , а именно действителна стойност от
131 040,00 лв. , тъй като тази стойност съотвества и на заплатената цена
за неговото закупуване, която фигурира в представинете по делото писмени
докозателства. По въпроса за определянето на общата стойност на увредените
детайли и части , трудът и консумативите
необходими за пълното възстановяване на автомобила съдът отново
кредитира заключението на експерта Ф., доколкото същият е описал
, изброил и подробно описал
всички детайли и части и е мотивирал
своите изводи с точно посочване на своите изночници за посочените в
заключението данни. Освен това вещото лице е съобразило всички писмени доказателства
представени по делото , включително и проформа сервиз на „Камар Ауто „ ЕООД ,
гр. София, официален представител за БМВ
за България. На тази база вещото лице е определило , че общата стойност на
увредени детайли и части , труд и консумативи за пълно възстановяване на
автомобила е 160 457,79 лв. с ДДС . При тези данни по третия поставен
въпрос в.л. Ф. е дало отговор , че е изпълнено условието за наличие на тотална щета. Също изчерпателно
изброяване и обстойна мотивировка , в.л.
Ф. е дало и на другия му поставен въпрос – за остатъчната стойност на
автомобила определена от него на
58 921 лв.
По делото са
събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетелката В. М.– майка на
ищеца твърди, че след ПТП , ищецът Р.М. е бил в кома повече от 20 дни, а след
като се събудил 40 дни бил упойван с лекарства за да издържи на болките и да не изпадне отново в кома. Така в продължение на три месеца пролежал в
„Пирогов „ . За да придържат коремните органи , лекарите поставили на
пострадалия метални елементи , тъй като той имал на корема огромна дупка , от която
изтичала гной, вода и кръв. Първоначално лекарите казали , че състоянието му е
безнадеждно , но сърцето му било здраво. След като започнал да се възстановява
, бил преместен в ортопедично отделение. Когато го изписали и го закарали в
къщи, първоначално бил абсолютно безпомощен,
майка му го хранела в устата, подпирали го с възглавници , сменяла му
памперси. Постепенно започнал да се опитва да се придвижва и правел няколко крачки, но много трудно.
Нуждаел се от денонощни грижи. Поради тежките трами , два месеца след като го
изписали от болницата се подул, тъй като започнал да задържа вода . Наложило се
да постъпи в болница за да му прелеят
кръв и албумин . За престой от 10 дни се
наложили разходи от 2010 лв. на ден. След това се разболял от пневмония и пак
постъпил в болница в гр. Пазарджик. И до ден днешен бил с болки и постоянно
пиел болкоуспокояващи. Преди катастрофата бил 130 килограмов здарв мъж , грижел
се за трите си деца , но след катострофата вече не можел да работи.
Свидетелката
Д. твърди , че след катастрофата ,
ищецът С.Д. бил в много лошо състояние – целият гръден кош и краката му били с огромни
кръвонасянания и се наложило да сложат
дренажи, за да може тази кръв да изтича. Имал световъртеж и повръщал. Бил
стресиран, не можел да кара кола , но най-трудно му било заради световъртежа-
не можел да смени и една крушка. При такива състояния задължително трябвало да
му се помогне да легне защото ставал безпомощен. Дренажите на тялото му били поставени
за около 20 дни , тъй като насъбраната
кръв не можела да изтече сама.
Свидителят И.
П. твърди , че познавал и двамата пострадали – ищците М. и Д. , като поддържа ,
че в момента Р. бил отслабнал драстично на тегло и от
над 100 кг. в момента тежал около 50 кг. Бил обезверен и отчаян , не вярвал
вече в нищо. Споделил , че вижал спасение само в лечение в добра клиника в
чужбина. Свидителят поддържа, че се наложило да дава на пострадалия пари на
заем за да си плати лечение и разноски
за воденето на делото. Свидетелят твърди , че преди катастрофата ищецът Д. бил изключително здрав човек, бил спасител
преди вмеме , а после се занимавал с бизнес. След катастрофата се влошило най-
вече психичното му здраве. Развел се , получавал нервни сривове и се боял да
пътува с автомобил. Отчаял се и даже започнал да говори, че няма за какво да
живее.
По делото са
представени и други писмени докозателства , който съдът не подлага на подробен
анализ, тъй като намира , че същите нямат доказателствено значение по
настоящото дело.
При тези
фактически данни съдът от правна страна приема следното.
Целта на
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е да се покрие
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата /чл. 257, ал. КЗ/. Обемът на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия
причинител. Функционалната обусловеност се изразява в това,
че прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако
увреденото лице няма право на обезщетение от деликт.
В производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже всички необходими
предпоставки за неговото уважаване /застрахователен договор, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, размер/, а застрахователят има право да въвежда всички възражения,
включително и свързаните с деликтната отговорност
на застрахования делинквент.
По делото е
установено наличието на настъпило застрахователно събитие, причинено от лицето К.С.М. , който е управлявал застрахован автомобил при праводателя на ответното застрахователно дружество по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. С влязъл в сила
съдебен акт – одобрено от съда споразумение по НОХД № 190 / 2014 г. по описа на
РС гр. Сливница К.М. е бил признат за вионвен за причиняване на процесното ПТП,
като при управляване на лек автомобил марк „Форд „ модел „Екскорд“ рег. № РА 2829АА е нарушил правилата за движение – чл. 25, 26 , 28, 38
и 73 ЗДвП и по непредпазливост е причинил, две тежки телесни повреди и три средни телесни повреди на Р.Б.М..
Съгласно чл. 300 ГПК , влязлата в
сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от
деянието относно това , дали е извършено
деянието , неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.
383 ал.1 НПК , одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Тъй
като настоящите
искове са за заплащане на обезщетения
за неимуществените и неимуществените вреди от престъплението, представляващи гражданските
последици от същото, то тази присъда е задължителна за съда, разглеждащ тези
последици на осн. чл. 300 от ГПК.
Т. е. безспорно е налице противоправно деяние, извършено виновно от лицето К.М. ,
по което ищецът Р.Б.М. е пострадало лице.
Между „ИНТЕРАМЕРИКАН БЪЛГАРИЯ ЗЕАД“ ЕАД гр. София и собственика на управлявания от дееца М. лек автомобил , с който е
причинено процесното ПТП, е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. С нарочен съдебен
акт и въз основа на представените по
делото доказателства за настъпило частно правоприемство на страната на
ответника е коституирано „ЗД ЕВРОИНС“АД
гр. София , което е материално- правно легитимирано да отговаря по предявените
искове.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради превишена сророст съдът намира за неоснователно.
Видно от представените материали по досъдебното производство
, както и постановения краен съдебен акт във връзка с процесното ПТП ,
данни за токава съпричиняване не са налице. Приетата причина за ПТП
е неправилната маневра „ обратен завой“ предприета от водача на л.а.
марка „Форд „ , модел „Ескорт“. Ответникът се позовава на изготвена в
досъбедното производството автотехническа екпертиза , касаеща установяването на
вероятната скорост на автомобила
управляван от пострадалия, но същата не би могла да бъде кредитирана в
настоящото производство, доколкото не е изготвена и изслушана по настоящото
дело. Тази експертиза обаче е взета предвид при разглеждането на НОХД , но в
това производство не са приети за установени факти и обстоятелства касаещи
твърдени от отнетника нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия Р. М.. От друга страна в хода на производството по
настоящото дело не са представени от ответника носещ доказателствената тежест
за доказване на обстоятелствата обуславящи поддържаните възражения, доказателства
от които съдът да направи обоснован извод за допуснато от ищеца М. нарушение на
правилата за движение , а именно – управление на автомобила с превишена за
съответната пътна обстановка скорост. Поради
което е останало недоказано по делото твърдението на ответната страна , че
поради управление с по-висока от допустимата за съответния път сророст , ищецът
не е имал техническа възможност да предотврати излизането си от пътя и
последвалия го челен удар в крайпътно дърво.
Поради това
съдът приема , че в настоящия случай не е налице съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия М. – водач на увреденото МПС , а именно – не е установено
да е налице негово противоправно поведение , което да е в пряка
причинно-следствена връзка с причинената
вреда и по този начин да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
От
представената по делото многобройна медицинска документация / епикризи,
болнични листове /, както и от заключението на съдебно-медицинските експертизи безспорно се установява, че в резултат на причиненото от делинквента ПТП,
пострадалият М. е получил : травма на главата, съчетана гръдно-коремна травма с разкъсване на слезката, открито счупване на
лявата раменна кост, открито счупване на лявата бедрена кост, счупване на
лявата петна и скочни кости. Тези травми
вещите лица определят като „разстройство на здравето временно опасно за
здравето и живота / разкъсване на слезка и гръдно-коремна трамва / , трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок от 3 месеца, трайно
затруднение на левия долен крайник за
срок над 6 месеца, трайно затруднение на левия долен крайник за срок над 3
месеца / за всяка е едно от двете кости
на петата / , временно разстройство неопасно за живота / мозъчно сътресение /,
временно разстройство неопасно за живота / за травмите в областта на лицето/. Безспорно
от събраните ва настоящото производство писмени и гласни докозателства се
установява, че ищецът напълно не се е
възстановил от травматичните увреждания, като освен това заключението
на експертите е , че след извършването на тежки оперативни интервенции в
коремната кухина игръдния кош ,
предпоставки за усложнения ще са налице през целия живот. Изцяло тези изводи от
първоначалната съдебно- медицинска / комплексна / експертиза се подкрепят от допълнителните
излушани по делото , както и от представени писмени доказателства , които
установяват че и към настоящия момент ищецът търпи тежки последици от
първоначалните увреждания , като през лятото на 2014 г. е постъпил за
оперативно лечение в клиника във връзка с настъпили множество тежки сраствания и развита некроза на червата.
От
показанията на свидетелката В. М. ценени при условията на чл. 172 ГПК, както и
показанията на св. И.П.,
които съдът възприемат като обективни, предвид директните
им възприятия, безспорно се установява , че ищецът е търпял и продължава да търпи
както болки , така и изключителни
неудобства в ежедневието си , поради невъзможността да се придвижва нормално и
да се грижи сам за себе си. Травмите са го принудили да промени изцяло обичания си живот , като до
произшествието си е бил здрав и в добра физическа форма. От момента на
катастрофата и към настоящия момент е
със затруднени движения , не е в състояние да се обслужва без чужда помощ, а
поради ниския имунен статус / без добро
усвояване на храната заради тежките коремни травми/ е с повишен риск от чести инфекциозни
усложнения / пневмонии, пиелонефрит , бъбречни кризи /.
Предвид така
установеното от фактическа страна съдът приема , че справедливото обезщетяване
на търпените от ищеца неимуществени вреди
следва да възлиза на обезщетение в размер на 190000,00 лв. При
определянето му съдът съобразява
характера и интезитета на причинените многобройни телесни увреждания ,
довели до трайни затруднения на ищеца както в нормалото му придвижване / с произтичащите
от това неудобства при ежедневния му
хигиенни нужди, нуждата от чужда помощ / , така
и до силно заниженото му качество
на живот придружено с тежки отрицателни
изживявания / страх, несигурност ,изолация , загуба на жизнен тонус / , факта, че въпреки проведеното лечение
и множество оперативни намеси, ищецът М.
и към настоящия момент продължава да търпи физически болки и психически страдания и оздравителния му период не е приключил
успешно, сравнително младата трудоспособна възраст на ищеца и не на последно
място – обществено – икономическите критерии, от които се формира понятието
спаведливост.
До този
размер искът по чл. 226 ал.1 КТ предявен от ищеца Р.М. следва да бъде уважен ,
а за разликата до 300 000,00 лв. отхвърлен.
Искът за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за закупуване на остеосинтезни
средства , реконструктива плака, както и за извършване на хирургични
услуги е основателен в доказания размер
от 5430,00 лв. , доколкото не са оспорени представените по делото писмени
докозателства / фактури и касови бонове
/ доказващи сторените разходи и техния размер. В останалата му част до претендирания размер
от 5730,00 лв. иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като акцесорни
следва да бъдат уважени претенциите за присъждане на законните лихви върху тези
главници , считано от датата на увреждането – 16.07.2011 г. до окончателното
изплащане.
По отношение
на предявения иск за причинени неимуществени вреди от ищеца С.Д.. Установява се
от изслушаната комплексна съдебно- медицинска експертиза и психиатрична такава,
както и от представената медицинска документация / болнични листове и епикризи
/ , че вследствие на претърпяното ПТП , ищецът Д. е получил травматични
увреждания покриващи характеристиката на леки телесни повреди –
кръвонасядания в областта на гърдите ,
както и по гърба , корема долните и горните крайници и седалищната област, оток
на дясната глезанна става , охлузване и оток на дясното коляно – представляващи
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тези увреждания са
наложили пострадалият да постипи за оперативно лечение няколко дни след
катастрофата поради наличие на огромен болезнен хематом / в сакрално-
кокцигеларната област / епикриза – л.80 / и да му бъдат извършени манипулации
свързани с извеждането на кръвта / дренажи/
и почистването на раните , както и за провеждане на лечение с мощни антибиотици
и вливания.
Разпитаните
по делото свидетели Р. Д. и И. П.заедно
и поотделно установяват, че вселедствие на травмите и преживения стрес, ищецът Д.
е станал емоционално нестабилен, чувствал се притеснен от обстоятелството, че
получава замайване, неизвестността от това състояние го изпълвяло със страх и
несигурност – отрицателни преживявания които продължили в порядъка от няколко
месеца и се отразили негативно при
общуването му с неговите близки.
Освен това в
хода на делото е допусната съдебно- прсихиатрична експертиза , от заключението
на която се установява, че ищецът е развил смесено тревожно-депресилно
разстройство , а към настоящия момент не е налице пълно възстановяване , но са
налице тенденции за редукция на исмптоматиката. От представените по делото
писмени докАзателства , както и от медицинската ексепртиза , изготвена от в.л.
със специалност „ гастроентерология“ се установява, че ищецът е развил
автоимунно заболяване – хроничен улцерозен колит, като вещото лице е
категорично , че отключващ момент за такова заболяване е претърпения стрес и травми.
При това
положение и тези установени по делото
факти , справедливото обезщетяване на
търпените от ищеца Д. неимуществени вреди
следва да възлиза на 25000,00 лв. Сдът взема предвид, че първоначално
причинените на ищеца травми имат характер на лека телесна повреда , но също
така отчита , че тези травми са били многобройни и оздравителният процес е
протекъл с множество усложнения. За да
бъде спазен принципа на справедливост , при определяне размера на обезщетението
следва да се държи сметка за личните чувства на увредения и за начина който той субективно е понесъл
вредата , тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание.
Затова съдът приема , че така определения размер съотвества на стойността на
засегнатите блага на ищеца от увреждащото действие на ПТП. Съдът приема , че за
възмездяване на претърпените от ищеца Д. страдания , които имат
продължаващ и към настоящия момент
негативен ефект както по отношение на неговото физическо здраве / възникване на
автоимунно заболяване с пряка причинно- следствена врязка с ПТП /, така и
психически негативни реакции на неговия
организъм / притеснения, стахове, чувство за несигурност, малоценност ,
емоционална нестабилност / следва да се присъди обезщетение в посочения размер,
ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 16.07.2011 г. до пълното изплащане на
сумата. В останалата част исковата претенция се явява завишена с оглед нейната недоказаност
в настоящото поризводство, поради което следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По иска за
пирсъждане на имуществени вреди произтичащи от увреждането на управляванато от
пострадалите моторно превозно средство. Ищецът И.Л. се легитимира като носител
на правото на иск на основание на възмездно придобиване на съответното
имуществено право – вземания за имуществени вриди по процесния автомобил в
размер на 131500,00 лв. в резултат на ПТП от застрахователя на автомобила
управляван от деликвента.
Съдът намира за
неоснователни наведените от ответната
страна доводи за липсата на валидно възникнало право на иск
в полза на този ищец , тъй като безспорно за същия като титуляр на това вземане
е налице правен интерес и същият се явява надлежна страна по правния спор за
неговата дължимост. С оглед на представените по делото писмени
доказателства и по-специално
представеното по делото уведомление, адресирано от цедента до дължника –
застрахователно дружество , съдът намира , че тази цесия е противопоставима на
това застрахователно дружество и на ответника по настоящия иск в качеството му на негов частен правоприемник, тъй като са
изпълнени изискванията на чл.99 ал.3 СК. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС касаеща този въпрос е , че правно значимо е само уведомяване извършено от
цедента. (Тълкувателно решение №
142-7 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Определение № 623 от 25.09.2009 г. на ВКС по т.
д. № 461/2009 г., II г. о., ТК и мн.др.). Освен това се приема, че уведомяването се извършва
валидно и с получаването на преписи от исковата молба и доказателствата , към които е представено
такова уведомление , след като по този ред е достигнало до знанието на
длъжника.
По делото е безспорно установено
, че процесния автомобил е претърпял ПТП . Разпоредбата на чл. 208 ал.3 КЗ предвижда , че застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото , съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда , който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество
определено по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната / при пълна увреда / или възстановителната / при частина увреда
/ стойност на увреденото имущество. Според заключението на в.л. Ф. , което
съотвества и на представените по делото писмени докозателства , пазарната /
действителната стойност на автомобила
към датата на ПТП е била 131 040,00
лв.. Вещото лице дава заключение , че се касае до тотална щета. Освен това
вещото лице установява, че останалите
годни елементи на автомобила , като остатъчна стойност се равняват на 58 921
лв., която следва да бъде приспадната и
на тази база съдът определя окончателния размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на 71 119,00
лв. В този размер претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, а
в останалата й част отхвърлена като недоказана. Върху този размер се дължи и
законната лихва считано от датата на увреждането до оканчателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца М. сума в размер 9294,87 лв. – направени разноски за адвокатски хонорар, съответно на ищеца Д. сумата в размер на 2916,66 лв. , както и в полза на ищеца И.Л. общо сторени в производството разноски в размер на 10192,99 лв. В настоящия случай ответникът чрез своят процесуален представител е направил своевременно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците възнаграждения за адвокат , което възражение съдът намира за неоснователно, тъй като намаляването на тези размери не би съответствало на действителната и правна сложност на делото. При определянето на този размер , съдът е длъжен да се съобрази и с посочения в нормата на чл. 78 ал.5 ГПК критерии, като преценката кога конкретно дело представлява фактическа и правна сложност се извършва от решаващия състав. Признаците на фактическата и правна сложност не са посочени в закона . Законодателят е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци с оглед на всички данни и обстоятелства по конкретното дело. Най –общо в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице , когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Съдът намира ,че казусът предмет на настоящото дело има сравнително висока фактическа и правна сложност, като се вземат предвид развитите от страните фактически доводи, покриващи съставите на определени правни конструкции. Освен това по делото са събрани всички допустими от закона доказателства/ гласни , писмени, експертни заключения / с активното участие на защитата на ищците . Поради това съдът намира, че размера на претендираното за заплащане от ищците адвокатско възнаграждение – е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, ответникът на основание чл. 78 ал.2 ГПК също има право на разноски ,
които съдът определя като процентно съотношение между между размерите на всички
обективно и субектино съединени искове
приравнени към 100 % за общия размер на всичките претенции / 0,62 за
първия ищец, 0,12 за втория и 0,26 за третия /
при което и при липсата на други уговорки от претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, разноските така както следва да се считат за
уговорени са 10757,00 лв., 2082,00 лв. и 4511,00 лв. съответно за тримата ищци.
Или съобразно отхвърената част от претенциите , размера на дължимото
възнаграждение за юрисконулт следва да бъде : в тежест на ищеца р.М. – 3944,23
лв. , в тежест на ищеца Д. съответно 1207,56
лв. , а в тежест на ищеца Л. – 1964,82 лв. По компенсация ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца М. разноски в производството в размер на
5350,64 лв./ 9294,87 лв. -3944,23 лв./ , в полза на ищеца Д. разноски в размер
на 1709,10 лв. / 2916,66 лв. – 1207,56 лв. / и в полза на ищеца Л. разноски в
размер на 8228,17 лв. /
10192,99 лв.-1964,82 лв. /
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ ЗД
ЕВРОИНС „ АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Христофор Колумб „ № 43, представлявано от А. Й. П. – изпълнителен
директор чрез юрисконсулт А.С. да
заплати на Р.Б.М. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 190000,00 лв.
/ сто и деветдесет хиляди лева / представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата в размер на 5430,00 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди – във връзка с настъпило
ПТП на 16.07.2011 г. , ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането – 16.07.2011
г. до окончателното изплащане и сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 5350,64
лв., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 190000,00 лв. до
претендирания размер от 300000,00 лв. и за имуществени вреди над размера от
5430,00 лв. до претендирания размер от 5730,00 лв. – като неоснователни.
ОСЪЖДА „ ЗД
ЕВРОИНС „ АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Христофор Колумб „ № 43, представлявано от А.Й. П. – изпълнителен
директор чрез юрисконсулт А.С. да
заплати на С.В.Д. ЕГН ********** *** сумата в размер на
25 000,00 лв. / двадесет и пет хиляди лева / представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – във връзка с
настъпило ПТП на 16.07.2011 г. , ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 16.07.2011
г. до окончателното изплащане и сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 1709,10 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 25 000 ,00 лв. до
претендирания размер от 60 000,00 лв.– като неоснователен.
ОСЪЖДА „ ЗД
ЕВРОИНС „ АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Христофор Колумб „ № 43, представлявано от А. Й.П. – изпълнителен
директор чрез юрисконсулт А.С. да
заплати на И.Г.Л. ЕГН ********** *** със съдебен адрес в гр. Пазарджик ул. „ И. Вазов „ № 8 ет.1 – адв.
П., сумата в размер
на 71 119,00 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „БМВ
модел 750 І ДК LIP28R – във
връзка с настъпило ПТП на 16.07.2011 г.
, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането –
16.07.2011 г. до окончателното изплащане и сторените в настоящото производство
съдебно- деловодни разноски в размер на 8228,17 лв. , като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за присъднане на обезщетение за имуществени вреди над
размера от 71 119,00 лв. до
претендирания размер от 126 040,00 лв.– като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на обявление за изготвянето
му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: