Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1970 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от „Б.“ ЕООД
срещу С.С.С., В.Й.С.,
„П.к.“ ЕООД, „С.к.“ ЕООД и „П.а.“ ЕООД осъдителен иск по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД
за солидарното заплащане на сумата 30 000лв., частично от 482 716.48лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
В исковата молба се сочи, че Л.П.и С.С. били съдружници в „Б.“ ООД, „М.Е.ООД /преименувано на „С. К.“
ЕООД, а понастоящем „П.к.“ ЕООД/ и „Е.А.Д.Т.“ ООД, които сключили споразумение
на 04.02.2011г. за преразпределение дяловете от капитала и активите на дружествата.
В изпълнение на това споразумение на 10.02.2011г. от „Б.“ ООД е обособено
търговско предприятие за производствена дейност, включващо недвижим имот в
гр.Кюстендил, ул.*******, представляващ поземлен имот и две сгради в него, предприятието
прехвърлено с договор за продажба от 25.02.2011г. на „М.Е.ООД; на 13.05.2011г. „С.
К.“ ООД заместило „Б.“ ООД като кредитополучател по договор от 22.06.2006г. за
кредитна линия с „Първа инвестиционна банка“ АД, обезпечен с ипотека в полза на
банката върху посочения имот, а с договор за продажба от 25.02.2011г. „Б.“ ООД
прехвърлило притежаваните 49 дружествени дяла на С.С.,
представляващи 98% от капитала на „М.Е.ООД. На същата дата 25.02.2011г. на общо
събрание на „М.Е.ООД било взето решение за разпределение на натрупана от
предходни години печалба, според което на „Б.“ ООД следва да се изплати сума от
457 433.16лв. Тъй като задължението не било изпълнено ищецът предявил иск
срещу „С. К.“ ООД с образувано т.д.№ 5500/2011г. по описа на СГС, ТО, 18
състав, и с допуснато обезпечение чрез
налагане възбрана върху недвижимия имот в гр.Кюстендил. Искът бил уважен и с влязло
в сила съдебно решение „С. К.“ ООД осъдено да му заплати
335 443.16лв.-главница, ведно със законната лихва от 27.12.2011г. до
изплащането и 11 827.92лв. разноски по делото. За присъдените суми се
снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него образувано изп.д.№
20147430400538 по описа на ЧСИ Е.Х., с район на действие ОС-Кюстендил, което на
17.01.2016г. било прекратено без ищецът да получи удовлетворение на вземанията
си. В тази връзка твърди, че ответницата С.С., лично
и съвместно с нейната майка В.С. и брат С.С.чрез
свързаните дружества „С. к.“ ЕООД, „П.к.“ ЕООД и „П.а.“ ЕООД, управлявани и
контролирани от тях, осъществили последователно във времето правни действия
преди и след образуване на изпълнителното дело не по повод търговската дейност
на „С. К.“ ООД /после „П.к.“ ЕООД/, а да се създаде изкуствената му
задлъжнялост в полза на свързано с него лице, като по този начин е осуетено събиране
вземането му като кредитор. Така след възбраната С. апортирала
имота в новообразувано „С. К.“ ООД, на което е управител и в което съдружници са нейният брат и дружеството-длъжник, по-късно дяловете
от капитала прехвърлени на майката В.С.. С.С.
сключила със „С. К.“ ООД договор за финансова помощ от 500 000лв. с поето
задължение за плащане на лихва, обезпечен с особен залог върху цялото търговско
предприятие на „С. К.“ ООД, по отношение на което впоследствие неколкократно давала съгласие за пристъпване към изпълнение
и изоставянето му. По договора за кредитна линия от 2006г. представляваното от С.С. „С. К.“ ООД сключило с банката договор за поръчителство
на длъжника по кредитното правоотношение „С. К.“ ООД, също представлявано от нея, а по-късно с
договор за продажба В.С. придобила 90% от капитала на „С. К.“ ООД. След
образуване на изпълнителното производство ищецът насочил изпълнението върху възбранения имот, с конституиране по него на „Първа
инвестиционна банка“ АД като присъединен взискател по
право поради учредената ипотека върху имота в гр.Кюстендил по посочения договор
за кредит без да са налице данни за изискуеми задължения на длъжника „С. К.“
ООД към банката. След получаване призовката за доброволно изпълнение и
насрочения от ЧСИ опис на имота е учредено и вписано в търговския регистър ново
дружество „П.а.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител В.С..
Малко по-късно на 18.02.2015г. договорът за поръчителство на „С. К.“ ООД за
дълга на „С. К.“ ООД по договора за кредитна линия е прекратен, „С. К.“ ООД
заявило усвояване пълния размер на кредитната линия от 437 035.54 евро и
на същата дата банката обявила кредита за предсрочно изискуем. На следващия ден
19.02.2025г. банката сключила договор за цесия с новоучреденото „П.а.“ ЕООД, с
който му прехвърлила вземанията си по кредита към „С. К.“ ООД заедно с обезпеченията, конкретно вписаната ипотека върху имота в гр.Кюстендил.
Цената за цедираните вземания от 437 093.44 евро
е платена от цесионера „П.а.“ ЕООД без да е ясен
произхода на средствата и при положение, че към този момент дружеството е
съществувало около 2 месеца, но преди плащането банковата му сметка била
заверена с тази сума от С.С., В.С. и С.С.без каквото и да е правно основание. От своя страна, вече
в качеството на кредитор „П.а.“ ЕООД се снабдил с три заповеди за изпълнение
срещу „С. К.“ ООД /преобразувано в „П.к.“ ЕООД/ с издадени въз основа на тях
три изпълнителни листа и се присъединил като взискател
по изп.д.№ 20147430400538 с вземане в общ размер на
854 880.46лв. По него е проведена публична продан на недвижимия имот, възложен
с постановление на съдебния изпълнител на „П.А.“ ЕООД, което дружество получило при
разпределението и паричната сума от проданта като обезпечен кредитор. Като
последица вземането на ищеца останало неудовлетворено при липса на друго
имущество на дружеството-длъжник, което освен това останало и свръхзадължено. При тези обстоятелства се поддържа, че
извършените от С.С. и В.С. действия, в своята
съвкупност са противоправни и покриват фактическия
състав на чл.45 ЗЗД с нанасяне на ищеца имуществена вреда в размер на
482 716.48лв. Сочи още, че действията са извършени от С.С., В.С. и С.С., в качеството им
и при изпълнение правомощията на лица, на които е възложено управлението и
представителството на „П.к.“ ЕООД, „С.к.“ ООД и „П.а.“ ЕООД и като възложители
на управлението тези дружества носят отговорността по чл.49 ЗЗД за причинената
му вреда.
Ответниците „С.к.“ ЕООД и С.С.
/лично и като управител/ изразяват становище за неоснователност на иска с
доводи, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, респ. чл.49 ЗЗД. Сочат, че
в част от описаните в исковата молба действия ищецът е участвал, а други са му
били известни поради вписването им в публично достъпни регистри и ако е считал
за накърняващи правата му е могъл своевременно да предприеме предвидените в
закон действия в тяхна защита. Възбраната върху имота е била вписана преди апортирането и в този смисъл противопоставима
с оглед възможността за последващо изпълнение върху
него; сключеният договор за финансова помощ е бил свързан с дейността на
дружеството и като бенефициент по изпълнението на проект по европейска програма,
с реално усвоени средства и успешно реализиране; договорът за особен залог
върху търговско предприятие е бил в обезпечение на предходния и надлежно вписан
в ЦРОЗ, а действията по пристъпване към изпълнение в защита на собствените
права спрямо длъжника „С. К.“ ООД, също по надлежния ред оповестени; сключеният
договор за поръчителство и прекратяването му се отнасят до правоотношението с банката
по договора за кредит и по никакъв начин не увреждат ищеца; договорът за цесия
е сключен между самостоятелни правни субекти, осъществено при условията на
свободно договаряне, има своята икономическа логика и е елемент от пазарното
поведение на независими търговски дружества. Навеждат още, че към деня на осъдителното
решение на СГС дружеството-длъжник е разполагало с множество активи, по
отношение на които ищецът е могъл да насочи изпълнението, вместо което направил
това само по отношение недвижимия имот, за който знаел, че е ипотекиран в полза
на „Първа инвестиционна банка“ АД по договора за кредит, при сключването на
който управителят му П. е участвал. Обосновават, че невъзможността за
удовлетворение не е последица от противоправно
поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД на управителя С.С.,
предприетите от нея правни действия не са имали за цел увреждането на ищеца,
респ. не са в причинна връзка с претендираната вреда.
Противопоставят възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение
за съпричиняване.
Ответницата В.С. оспорва иска по съображения, че лично
и като съдружник в „П.к.“ ЕООД, „С.к.“ ЕООД, респ. едноличен собственик на
капитала и управител на „П.а.“ ЕООД не е осъществявала посочените в исковата
молба сделки и действия за да бъде нанесена вреда на ищеца с изложени доводи.
Ответниците „П.а.“ ЕООД и „П.к.“ ЕООД оспорват
иска по съображения по същество идентични с наведените от останалите. „П.а.“ ЕООД
сочи, че сделката по придобиване вземанията на банката по договора за кредит,
както и последващите действия по насочване
изпълнението върху ипотекирания имот с получаване сумата от проданта са
правомерни и в упражняване на собствените си права на обезпечен кредитор,
ползващ се със законова привилегия.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно, че С.С.С. и Л.Л.П. са били съдружници в „Б.“
ООД и в “Е.А.Д.Т.“ ООД, респ. „Б.“ ООД и С.С. съдружници в „М.Е.ООД, със сключено на 04.02.2011г. между
тях споразумение за преразпределяне дяловете от капитала, дейността, активите и
търговските предприятия на трите дружества при посочените в него начин, условия
и срокове. Постигнато е съгласие в т.1 за взаимно прехвърляне притежаваните дялове
във всяко от дружествата, което е било изпълнено и в резултат Л.П.станал едноличен
собственик на капитала на „Б.“ ООД и „Е.А.Д.Т.“ ООД, а въз основа сключен
договор за продажба на дружествени дялове от 25.02.2011г. С.С.
станала едноличен собственик на капитала на „М.Е.ООД.
В изпълнение на предвиденото в т.4.1 и т.2.1 от
споразумението от „Б.“ ООД е обособено търговско предприятие като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, включващо недвижим имот УПИ III в кв. 395а
с площ 870.20 кв.м. в гр.Кюстендил, ул.*******, ведно с построените в него две сгради,
представляващ цех за производство на банкови карти, което с договор за продажба
по чл.15 ТЗ от 25.02.2011г. е прехвърлено на „М.Е.ООД.
Към датата на прехвърлянето „Б.“ ООД е било
кредитополучател по сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД договор за кредитна
линия № 00КР-АА-2850/22.12.2006г. за сумата 450 000 евро за обезпечаване
изпълнението на задълженията му по други предоставени от банката кредити,
овърдрафти и банкови гаранции общо в размер на 440 000 евро, обезпечен с
вписана на 22.12.2006г. ипотека върху посочения имот. В тази връзка също в изпълнение на
т.2.1.5 от споразумението с договор от 13.05.2011г. „С. К.“ ООД /с предишно
наименование „М.Е.ООД/ заместило „Б.“ ООД /после ЕООД/ като кредитополучател и длъжник по кредитното
правоотношение при условията на чл.102 ЗЗД.
В договора за кредит е предвидено средствата да се
използват само при неизпълнение задълженията на кредитополучателя по сключени
договори за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти и банкови гаранции след
предоставяне на уговорените обезпечения и застрахователни полици в полза на
банката, като срокът за усвояване е до 29.12.2016г. и се извършва служебно от
банката. Към датата на сключването му и при заместването в дълг „С. К.“ е било длъжник
и по други договори за кредит от същата банка при липса на данни до този момент
за неизпълнение по тях, което да е довело до усвояване на парични суми от
кредитната линия.
На общо събрание от 25.02.2011г. съдружниците
в „М.Е.ООД-С.С. и „Б.“ ООД, представлявано от Л.П., взели решение за
разпределение печалба на дружеството от предходни години в общ размер на
462 053.70лв., съгласно което „Б.“ ООД следва да получи сумата
457 433.16лв. Поради неизпълнение същата година ищецът предявил срещу „С. К.“
ООД /правоприемник на „Медия експрес“/ осъдителен иск за вземането си по
чл.133, ал.1 ТЗ с образувано т.д.№ 5500/2011г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, и
молба за неговото обезпечение по реда на чл.390 ГПК. С определение от 06.12.2011г.
по гр.д.№ 1661/2011г. на СГС е допуснато обезпечение чрез налагане и
впоследствие вписана възбрана върху недвижимия имот в гр.Кюстендил, ул.*******,
а с влязло в сила на 29.05.2015г. съдебно решение по т.д.№ 5500/2011г. на СГС
искът уважен до сумата 335 443.16лв. В полза на ищеца на 18.08.2014г. е
издаден изпълнителен лист срещу „С. К.“ ООД за тази сума, ведно със законната
лихва от 27.12.2011г. до изплащането, въз основа на който образувано изп.д.№ 20147430400538 по описа на ЧСИ Е.Х., с район на
действие ОС-Кюстендил.
От фактическа страна не се спори, че през м.04.2012г.
е учредено и вписано в търговския регистър „С. К.“ ООД със съдружници
„С. К.“ ООД, представлявано от С.С., и нейния брат С.С.. В капитала му е апортиран
притежавания от „С. К.“ ООД недвижим имот в гр.Кюстендил, в резултат на което
станал собственост на новоучреденото дружество. Малко по-късно на 11.05.2012г. от
„С. К.“ ООД и С.С.е осъществено прехвърляне на дялове
от това дружество на В.Й.С. /майка на двете физически лица/, при което
съдружието продължило между последната и С.С.. От
вписванията в търговския регистър е видно, че през 2013г. В.С. е заличена като
съдружник и на нейно място вписана А.А., а през
2016г. „С. К.“ преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала С.С.. От създаването на дружеството и понастоящем негов
управител е С.С..
По отношение „С. К.“ се установява, че след придобиване
всички дялове от дружеството по силата на споразумението С.С.
прехвърлила дяловете си на С.С.през 2011г., съответно
на А.А. през 2013г., последната ги прехвърлила през
2014г. на В.С., а през 2016г. всички дялове придобити от „К.Д.Г.2012“ ЕООД,
което станало едноличен собственик на капитала с преобразуване дружеството в
ЕООД. От вписванията в търговския регистър е видно, че С.С.
е била управител до м.02.2016г., след което заличена и вписани други лица за
представляващи.
На 02.07.2012г.
между представляваните от С.С. „С. К.“ ООД и „С. К.“
ООД е сключен договор за временна финансова помощ, по правната си същност заем
по чл.240 ЗЗД, по силата на който първото дружество предоставя на второто
сумата от 500 000лв. със срок за връщане до 31.12.2018г. с уговорена възнаградителна лихва. Задълженията са обезпечени с особен
залог върху търговското предприятие на заемополучателя
въз основа сключен на същата дата договор със заемодателя. Според заключението на
изслушаната по делото ССч.Е сумата по заема е била
реално предоставена по банковата сметка на „С. К.“ ООД на три транша през
2013г.
Видно от представените писмени доказателства „С. К.“
ООД сключило договор на 27.04.2012г. с
Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия за
безвъзмездна финансова помощ от 573 600лв. за проект „Въвеждане на
софтуерна система за управление в предприятието и бизнес анализи“ на
дружеството по оперативна програма на ЕС „Развитие на конкурентоспособността на
българската икономика 2007г.-2013г.“ Паричната сума е усвоена и проектът реализиран
без да са констатирани отклонения или нередности при последващо
извършения мониторинг за изпълнение, а получения заем от „С. К.“ ООД от
500 000лв. използван за закупуване на оборудване, хардуер и софтуер от „Н.Г.“
ООД, включително за плащане по гаранционна поддръжка от последното на
внедрените системи /заключението на ССч.Е и показанията
на св. Д.И./.
По делото няма данни заемополучателят
„С. К.“ ООД да е погасило задължението си към заемодателя „С. К.“ ООД по
договора за заем, но не се спори, че в качеството си на заложен кредитор през
2014г. последното дружество пристъпило към изпълнение с вписване това
обстоятелство в ЦРОЗ, което е станало след постановяване от САС на решението по
в.т.д.№ 1161/2013г. за потвърждаване решението на СГС по осъдителния иск на
ищеца с правно основание чл.133 ТЗ и преди издаването на изпълнителния лист. Не
са представени доказателства, но не е спорно още, че предметът на особения
залог не е бил реализиран поради последващо вписване
изоставяне изпълнението от заложния кредитор, както и вземането по заема да е
било събрано от длъжника „С. К.“ ООД по друг начин.
На 19.04.2013г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и
кредитополучателят „С. К.“ ООД е подписан анекс № 2 към договора за кредитна
линия № 00КР-АА-2850/2006г. за изменението му в частта за обезпеченията
с включване на допълнително такова с поръчителство от „С. К.“ ООД, във връзка с
което е сключен договор по чл.138 ЗЗД на 22.04.2013г., с който последното се
съгласява да отговаря солидарно за задълженията на длъжника по кредита. Поръчителството
е прекратено по взаимно съгласие с последващо сключен
анекс № 3/18.02.2015г. към договора между банката, поръчителя и кредитополучателя.
По образуваното по молба на ищеца изп.д.№
20147430400538 по описа на ЧСИ Е.Х., с район на действие ОС-Кюстендил, на
длъжника по паричното му вземане по изпълнителния лист „С. К.“ ООД е връчена на
18.12.2014г. покана за доброволно изпълнение. Изпълнението е насочено върху възбранения недвижим имот в гр.Кюстендил, към този момент вече
собственост на „С. К.“ ООД, което дружество се явява ипотекарен
длъжник. По делото съдебният изпълнител присъединил през м.12.2014г. „Първа
инвестиционна банка“ като взискател по право на
основание чл.459 ГПК в качеството на ипотекарен
кредитор по учредената през 2006г. в полза на банката ипотека върху същия имот
в обезпечение на договора за кредитна линия № 00КР-АА-2850/2006г.
По същото време на 18.02.2015г. кредитополучателят „С.
К.“ ООД отправил изявление до банката за усвояване на сумата 437 035.54
евро по кредитната линия с цел предсрочно погасяване задълженията си по други
четири договора за кредит. От своя страна на същата дата банката обявила
предсрочна изискуемост на договора за кредитна линия по причина образуваното
изпълнително дело и вписаната възбрана с искане за плащане в срок от един ден.
На следващия ден 19.02.2015г. е сключен договор за
цесия, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърля вземането си
към длъжника „С. К.“ ООД по договора за кредитна линия от 437 035.54 евро
на „П.а.“ ЕООД, заедно с всички привилегии, обезпечения, изтекли лихви и
разноски, включващо ипотеката върху недвижимия имот. Дружеството е учредено и
вписано в търговския регистър през м.12.2014г. с управител и едноличен
собственик на капитала В.С.. Уговорената в договора цена, равна на прехвърленото вземане, е
заплатена от цесионера при липса на данни за
произхода на средствата, по твърдение на ищеца осигурени от С.С., С.С.и В.С. чрез захранване
банковата му сметка, от която са преведени на банката.
След цесията „П.а.“ ЕООД инициирало три
заповедни производства в РС-Кюстендил-ч.гр.д.№ 320/2015г., ч.гр.д.№ 395/2015г.
и ч.гр.д.№ 520/2015г. с издадени за части от вземането заповеди за изпълнение
по чл.417 ГПК срещу длъжника „С. К.“ ООД и въз основа на тях изпълнителни листи
съответно на 16.03.2015г. за 25 570 евро, ведно със законна лихва от
13.03.2015г. до изплащането и разноски; на 30.03.2015г. за сумата 256 000
евро, ведно със законна лихва от 26.03.2015г. и разноски и на 14.04.2015г. за
сумата 155 523.44 евро, ведно със законна лихва от 14.04.2015г. и разноски. Впоследствие
въз основа подадена молба от 17.04.2015г. на основание чл.456 ГПК е
конституирано като взискател по изп.д.№
20147430400538 по описа на ЧСИ Е.Х., с район на действие ОС-Кюстендил, към
което е присъединено малко преди това образуваното по молба на дружеството за
същите суми изп.д.№ 20157430400221 на същия ЧСИ.
Принудителното изпълнение е
осъществено чрез публична продан на недвижимия имот в гр.Кюстендил, ул.*******,
в която е участвал взискателят „П.а.“ ЕООД и на
когото с влязло в сила постановление от 18.08.2015г. на основание чл.496, ал.1 ГПК е възложен срещу цена от 1 028 820.48лв. На 11.08.2015г. е
извършено разпределение по чл.460 ГПК, при което по реда на привилегиите по
чл.136 ЗЗД сумата от 21 779.35лв. е отнесена в погашение на такси по
изпълнението на ЧСИ, 300лв. за вещо лице и
12 047.92лв. авансово внесени такси и разноски за взискателя „Б.“ ЕООД съразмерно, а остатъкът от
823 223.13лв. отнесени в погашение вземането на взискателя
и ипотекарен кредитор „П.а.“ ЕООД. Поради необжалване
постановлението за разпределение е влязло в сила.
По делото няма данни дали в изпълнителното
производство са били прилагани други способи, но не се спори, че в рамките на
същото ищецът не е получил удовлетворение за вземането си срещу длъжника „С. К.“
ООД по изпълнителния лист от 18.08.2014г. по влязлото в сила осъдително решение
на СГС. След подадена от него молба с постановление от 12.01.2016г. ЧСИ
прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, т.2 ГПК.
Въз основа тези фактически
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност за причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и неимуществени. По правило деликтната
отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни
действия или бездействия е причинил вредите.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и има
обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича от поведението и вината
на възложителя, а е за чужди виновни противоправни
действия и/или бездействия и се поражда, когато натовареното с работата лице
причини вреди при или по повод нейното изпълнение.
Фактическият състав на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД обхваща противоправно деяние-действие или
бездействие, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се предполага до
доказване на противното. В хипотезата на чл.49 ЗЗД отговорността на възложителя
е предпоставена от възлагане работа на изпълнителя, осъществяване на деликт
от последния по чл.45 ЗЗД при или по повод нейното изпълнение с причиняване
вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите. Възложителят по
чл.49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за
причинените му вреди /ППВС № 7/29.12.1958г./.
Обективният елемент противоправност
се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма,
формулирана като забрана или определяща задължения на лицата, при което
фактически осъщественото не съответства на предписаното от нормативните или
общоприети правила за поведение /Решение № 13/14.09.2021г. по гр.д.№ 4896/2019г. на ВКС, ІVг.о., Решение № 532/07.07.2009г. по гр.д.№ 90/2008г. на ВКС, III г.о. и др./.
Причинната връзка между деянието и вредите се определя
като зависимост, при която деянието е решаващо, вътрешно необходимо условие за
настъпване на вредите; в цялата поредица от явления причината предшества
следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието.
Деянието е условие за настъпване на
вредата, когато при мислено изключване поведението на делинквента
тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не
настъпи следва, че е налице причинна връзка и обратно-ако вредите настъпват и
без мисленото изключване на поведението причинна връзка няма. Необходимо е
причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно
развитие /Решение № 945/15.03.2010г. по гр.д.№ 3026/2008г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 9/02.02.2018г. по гр.д.№ 1144/2017г. на
ВКС, III г.о. и цитираната в него съдебна практика/.
Злоупотребата с права по чл.3 ГПК е частен случай на деликтна отговорност и е налице, когато правото се
упражнява не за задоволяване на лични интереси, а превратно с намерение да се
навреди другиму. Нормата визира злоупотребата с процесуални права в съдебни
производства, но според установената съдебна практика е приложима и по отношение
материални субективни права. Злоупотребата се определя като противоправна,
като недобросъвестно упражняване на право-за да бъдат увредени права и законни
интереси на други /чл.57, ал.1 КРБ/ или в противоречие с интересите на
обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. За разлика от общия фактически състав на чл.45 ЗЗД, недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване.
Изложените в исковата молба твърдения на ищеца за
претърпяна имуществена вреда вследствие последователно извършените от ответниците правни действия и сделки помежду си и с трети
лица, преди и след образуване на изпълнителното дело, предприети за да бъде
лишен от възможността да получи удовлетворение на вземането си не обосновават
извод за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, респ.чл.49 ЗЗД, нито в хипотезата
на чл.3 ГПК.
Действията по учредяване на търговски дружества,
участието в ново или съществуващо като съдружник или представляващ,
прехвърлянето на дружествени дялове, управлението и разпореждането с
имуществото им са правно регламентирани в ТЗ и в този смисъл позволени, при
липса на забрана или ограничения да се осъществяват между свързани лица по §1
от ДР на ТЗ, както е в случая по отношение ответниците-физически
лица. Юридическите лица са самостоятелни правни субекти, различни от
персоналния им състав, и като такива могат да участват в гражданския и
търговски оборот чрез извършването на правни сделки и сключването на договори
както помежду си, така и с трети лица, с които да придобиват права и поемат
задължения при условията на свобода на договарянето и за задоволяване на
собствени интереси, независимо дали касаят осъществяваната от тях дейност.
В тази връзка не е противоправно
сключването на договора за заем от 02.07.2012г. между „С. К.“ ООД и длъжникът
на ищеца „С. К.“ ООД за сумата от 500 000лв. с обезпечаването му с особен залог
върху търговското предприятие при установеното, че паричната сума реално е била
предоставена, използвана за нуждите на развиваната търговска дейност и във
връзка с изпълнението на проект по договор за безвъзмездна финансова помощ по
програма на ЕС. Възникналото в полза на заемодателя „С. К.“ ООД парично вземане конкурира
вземането на ищеца и макар падежа по заема да настъпва през 2018г., след
постановяване на осъдителното решение срещу длъжника през 2014г. заемодателят
поискал предсрочно изпълнение, каквото не е последвало доброволно или по
принудителен ред. В качеството на заложен кредитор „С. К.“ ООД е разполагал с правната
възможност да се удовлетвори по реда на ЗОЗ от заложеното в негова полза
търговско предприятие на длъжника „С. К.“ ООД, от която не се е възползвал
въпреки вписаното пристъпване към изпълнение поради последващото
вписване за изоставянето му, както и за присъединяване като взискател
с обезпечено със залог вземане по чл.459 ГПК в образуваното от ищеца
изпълнително дело, от която също не се е възползвал. Следователно неупражняването
на субективни права от този кредитор, независимо от свързаността с длъжника по
смисъла на §1 от ДР на ТЗ, засяга
единствено собствената му правна сфера като самостоятелен субект, защото е останал
неудовлетворен, а това е запазило възможностите за ищеца да получи изпълнение
от имуществото на длъжника. Затова действията на представляващия „С. К.“ ООД по
вписване пристъпване към изпълнение по ЗОЗ и после изоставянето му не съставляват
противоправно деяние по чл.45 ЗЗД, които с оглед последващото пасивно поведение спрямо длъжника не биха
могли да осуетят започналото от ищеца принудително изпълнение, поради което
твърдението да са били предприети именно с тази цел е неоснователно, нито се
намират в причинна връзка с твърдението за претърпяна имуществена вреда.
Сключването на договора за поръчителство по чл.138 ЗЗД
от „С. К.“ ООД касае правоотношението по договора за кредитна линия между
„Първа инвестиционна банка“ и „С. К.“ ООД, в обезпечение на който дружеството е приело да отговаря солидарно с
длъжника. С последващото му прекратяване по взаимно
съгласие банката по своя воля се е лишила от това обезпечение, което обстоятелство
няма връзка и по никакъв начин не вреди на ищеца като кредитор.
Апортирането на имота в гр.Кюстендил от длъжника
„С. К.“ ООД в капитала на новоучреденото тогава „С. К.“ ООД като правна сделка
с отчуждителен ефект също не е противоправно
/чл.72 и 73 ТЗ/. Противоправно е извършването му /м.07.2012г./
след налагане възбраната /м.12.2011г./ за обезпечение на предявения от ищеца
осъдителен иск в нарушение на забраната по чл.451 ГПК длъжникът да се
разпорежда с възбранения имот, но санкционната
последица от това не е пораждане деликтна
отговорност, а уредената в чл.452 ГПК и чл.453 ГПК недействителност, съответно непротивопоставимост на разпоредителната сделка спрямо него.
Както е разяснено в мотивите на ТР № 1/10.07.2018г. по тълк.д.№
1/2015г., ОСГТК на ВКС, ефектът на недействителността се изразява в
предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да пази имота в патримониума на длъжника, за да може по отношение на него
да се проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза
на трето лице, респ. действието на вписаната възбрана осигурява не само възможността
кредиторът да се удовлетвори от възбранения имот, фингирайки неговото запазване в патримониума
на длъжника, но и ограничава последващи
разпореждания, за да се обезпечи изпълнението. В решението е посочено още, че възбраната не е вещно право, а вещна тежест върху
недвижим имот и
за разлика от ипотеката не дава
право на предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения недвижим имот. Наложената възбрана гарантира осребряването му, но не
гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй
като получената от публичната продан
сума подлежи на разпределение между всички кредитори
на длъжника, чийто имот е възбранен.
По делото е установено, че
макар и разпоредителната сделка по апорта да е след
налагане възбраната, имотът вече е бил ипотекиран в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД по договора за кредитна линия от 2006г., по който ищецът
заместен като кредитополучател по чл.102 ЗЗД от своя длъжник „С. К.“ ООД. По
този начин е станал страна по договора с произтичащите от него права и
задължения, а при неизпълнение банката се ползва с правото на предпочтително
удовлетворение от стойността на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се
намира на основание чл.173, ал.1 ЗЗД. Според правната уредба, когато срещу
длъжника е започнало принудително изпълнение от друг кредитор върху имота,
съгласно чл.459 ГПК ипотекарният кредитор се смята
присъединен взискател с право да се удовлетвори с
предимство по реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД спрямо хирографарните
кредитори, какъвто е ищецът. Допуснатата в негова полза обезпечителна мярка
възбрана е непротивопоставима, защото е вписана след
вписване на ипотеката. Следователно още при заместването в кредитното
правоотношение ищецът е знаел за възможността вземането му да конкурира с
вземане на банката към длъжника, както и за възможността банката да противопостави
правото си на предпочтително удовлетворение от имота.
Установено е още, че „С. К.“
ООД заявило усвояване средствата по кредитната линия в пълен размер с посочено
„във връзка с уреждане на отношения с трето лице по висящи облигационни
спорове“ и с цел предсрочно погасяване на задълженията му по други сключени
договори за кредит, непосредствено след което „Първа инвестиционна банка“ АД
обявила кредита за изискуем. Действията са предприети между страни по договорно
правоотношение и в упражняване на предвидени в него, но и в закона субективни права-кредитополучателят да получи кредитните
средства, съответно последващо банката да получи
изпълнение при положение, че към този момент възбраната е била вписана и
изпълнението насочено върху ипотекирания имот. Обстоятелството, че усвояването
на средствата от длъжника с пораждане задължение към банката е направено при
вече висящо принудително изпълнение не е противоправно
и не може да се тълкува като злоупотреба с право, защото според съдържанието на
договора „С. К.“ ООД /после „П.к.“ ЕООД/ е било кредитополучател и по други
кредити към същата банка с възможност за пораждане на още парични задължения, а
уговореното предназначение на средствата по кредитната линия позволяват тяхното
погасяване. В този смисъл, като е предпочел изпълнение задълженията си към друг
кредитор, длъжникът е действал и в собствен интерес за да не утежни допълнително
положението си, което от правна страна не означава недобросъвестност в
поведението с намерение за увреждане на ищеца.
Дори и да се приеме, че към
този момент усвояването на кредита от „С. К.“ ООД не е било необходимо, а
направено с цел пораждане задължение към банката, което да конкурира това към
ищеца при принудителното изпълнение върху имота, още отпреди банката е била
спрямо него в привилегировано правно положение като ипотекарен
кредитор поради вписаната преди възбраната ипотека. В това си качество има
право да участва в изпълнението, за което на основание чл.459 ГПК съдебният
изпълнител е длъжен да го присъедини като взискател,
както е в случая, при липса на изискване обезпеченото с ипотека вземане да е
било изискуемо или съдебно потвърдено. Разпоредбата постановява, че припадащата
се част на обезпечения кредитор се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се
предава, след като представи изпълнителен лист и само в случай, че
обезпечението бъде отменено тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника. От това следва, че и
да не са били усвоени кредитните средства, с насочване изпълнението върху
ипотекирания имот банката отново се ползва с предимство спрямо ищеца с оглед
възможността му за удовлетворение от стойността на имота.
Прехвърлянето вземането от „Първа инвестиционна банка“
АД към длъжника по договора за кредит, заедно с ипотеката, на новоучреденото „П.а.“
ЕООД е въз основа договор за цесия по чл.99 ЗЗД между тях, за сключването на
който няма ограничения или нормативна забрана и е произвел правно действие.
Свързаността на дружеството-цесионер с длъжника по
смисъла на §1 от ДР на ТЗ е без значение, тъй като последният не участва в
сделката, а тя е резултат от постигнатото съгласие с банката-цедент.
Като кредитор по вземането тя разполага със субективното право да се разпореди
с него, упражняването на което е поставено в зависимост от собствения й интерес
и преценка. Затова, след като банката е дала своето съгласие, придобиването от „П.а.“
ЕООД на вземането с обезпечението чрез договора за цесия, сключен в условията
на договорна свобода по чл.9 ЗЗД, не е противоправно
деяние, респ. не съставлява злоупотреба с право по чл.3 ГПК. Друго не следва от
обстоятелството, че средствата за заплащане цената за прехвърленото вземане са
били осигурени на дружеството-цесионер от физическите
лица С.С., С.С.и В.С.,
поради което произходът и правното основание за даването им е без правно
значение.
Впоследствие предприетите от цесионера
„П.а.“ ЕООД правни действия по инициирането на заповедни производства срещу
длъжника „С. К.“ ООД с получаване изпълнителни листи за общия размер на
вземането и конституирането му като взискател в образуваното изпълнително производство са в
упражняване законово признатите права на кредитор с неудовлетворено парично притезание, намиращ се в същото правно положение на ипотекарен, както предишния и ползващ се с правото на
предпочтително удовлетворение от цената на имота. Имотът е осребрен от
проведената публична продан по предвидения в ГПК ред с участието на взискателя „П.а.“ ЕООД като наддавач,
каквато правна възможност законът допуска, на когото е и възложен с влязло в
сила постановление на съдебния изпълнител, а получената при проданта сума
разпределена в съответствие с чл.460 ГПК при зачитане привилегията му на
обезпечен с ипотека кредитор, по силата на което ищецът получил удовлетворение
само за направените разноски по изпълнението, но не и за вземането по
изпълнителния лист.
От изложеното може да се направи обоснования извод, че
невъзможността на ищеца да се удовлетвори от недвижимия имот не се дължи на
виновното противоправно поведение на ответниците-физически лица, като съдружници
и/или представляващи ответниците-юридически лица с
цел осуетяването му, а поради ипотекирането на имота в полза на друг кредитор с
по-голямо по размер вземане и с произтичащото от закона право на предпочтително
удовлетворение от неговата стойност. Същия резултат би настъпил независимо от
това кой е ипотекарен кредитор, тъй като и при
липсата на цедиране банката би упражнила правата си в
започналото изпълнително производство в защита на свой интерес. В този смисъл,
освен че не е налице противоправност, не е налице и
причинно причинно-следствена връзка между тяхното поведение и поддържания
вредоносен резултат.
В допълнение следва да се посочи, че липсата на
доброволно изпълнение от длъжника, респ. невъзможността за ищеца по посочения
начин да удовлетвори паричното си притезание е
нежелан правен резултат засягащ правната му сфера на кредитор, но същевременно
не е имало пречка да насочи изпълнението към други имуществени права на
длъжника при наличните данни да е развивало търговска дейност и разполагало с
активи, различни от ипотекирания недвижим имот, нито пречка да инициира ново
изпълнително производство въз основа изпълнителния лист или производство по
несъстоятелност по ТЗ ако е считал, че е свръхзадължено
с възможност за реализиране правата по този специален правен ред. Предвид това,
при продължаващото съществуване на вземането, скрепено с изпълнителен титул, не
може да се приеме настъпила имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване на
поддържаното деликтно основание.
По изложените съображения искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответниците
разноски, а именно на „С.к.“ ЕООД сумата от 3230лв., на С.С.
сумата 2880лв., на В.С. сумата 2880лв. и на „П.а.“ ЕООД сумата 2880лв.
Ответникът „П.к.“ ЕООД не е направило искане за присъждане на разноски и такива
не са направени.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***; В.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***; „П.к.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; „С.к.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***.********, офис 5.1 и „П.а.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***********иск с правно основание чл.45 ЗЗД
и чл.49 ЗЗД вр. чл.3 ГПК за солидарно заплащане на
сумата 30 000лв., частично от 482 716.48лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, *** да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 2880лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, *** да заплати на В.Й.С.,
ЕГН **********,*** разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2880лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, *** да заплати на „С.к.“
ЕООД, *** разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3230лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, *** да заплати на „П.а.“
ЕООД, *** разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2880лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: