Решение по дело №542/2020 на Районен съд - Търговище

                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                       № 260160, 17.12.2020 год. , гр.Търговище

 

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :                       

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

 

         Секретар: Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 542 по описа за 2020 год. на ТРС, за да се произнесе,взе предвид следното

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от  ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от П.Ц.П., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И. *** и Прокуратурата на Република България, с която моли съда да постанови решение с което да осъди солидарно ответниците да му заплатят неимуществени вреди в размер на 7000 лв. и имуществени такива в размер на 3520.09 лв. Ищецът твърди, че претърпял вреди от действията на разследващите органи и прокуратурата по образувано ДП № 329/2019 год. на РУ Търговище, по което е бил призован като обвиняем, но не му е било повдигнато обвинение, но въпреки това в периода май – декември 2019 год. не му било върнато отнето от органите на полицията СУМПС, а след многократни сигнали от негова страна досъдебното производство било прекратено, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В молбата се твърди, че в следствие на тези действия на ответниците ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, загуба на доверие от семейството, влошено здравословно състояние и др., така и имуществени такива, тъй като поради неправомерните действия по отнемане на СУМПС и незаконното му задържане е загубил работата си, като трудовия му договор е бил прекратен, поради невъзможност да изпълнява възложената му работа – снабдител доставчик. При така заявените обстоятелства, подробно изложени в молбата ищеца е приел, че ответниците отговарят солидарно за причинените му имуществени и неимуществени вреди, в следствие на неправомерни действия/бездействия на служителите на ответниците при и по повод изпълнение на действия/бездействия в наказателното производство и е сезирал съда за търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ. Претендира разноски. В съдебно заседание ищеца поддържа предявения иск, като е увеличил размера на претенцията за присъждане на обезщетение от 7000 лв. на 10 000 лв. за неимуществени вреди и от 3520,09 лв. на 3575,16 лв. за имуществени вреди.

По молба на ищеца и с влязло в сила Определение № 260241 / 21.09.2020 год. съдът е прекратил производството по делото по в частта , в която е бил предявен иск против ОД на МВР Търговище, на осн. чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска.

 

В дадения месечен срок ответника - Прокуратура на РБ  е упражнил правото си на отговор. Оспорил е изцяло иска, както по основание, така и по размер, като счита, че по отношение на него, не са на лице предпоставките на чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността му, тъй като спрямо ищеца не е било повдигано обвинение, не е осъществявана наказателна принуда и не е привличан към наказателна отговорност. Оспорва и размера на заявените от ищеца вреди, считайки същите за завишени, предвид доказателствата по делото. В съдебно заседание наведените доводи в отговора, обуславящи неоснователност на иска се поддържат от представителя на Прокуратурата на РБ.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното : Видно от материалите по досъдебно производство № 329/2019 г. по описа на РП - Търговище, че досъдебното производство е започнато на основание чл. 212, ал.2 НПК, срещу ищеца за това, че на 17.05.2019 г. в гр.Търговище е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ Т 11 55 ВТ, след употреба на наркотични вещества - метадон, установено по надлежния ред с техническо средство "Drager Drag Chek 5000" с фабричен номер ARLK 0005 и номер на тестова касета ARLK 0211 - престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. От извършените процесуално-следствени действия се установява следното: на 17.05.2019 г., около 16.30 часа, в гр.Търговище, на ул."Христо Ботев", срещу № 36 служители на РУ- Търговище, спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ Т 11 55 ВТ. Автомобилът се управлявал от ищеца, без да е поставил обезопасителен колан, за което нарушение му бил съставен АУАН. Ищецът бил изпробван за  употреба на наркотични вещества с техническо средство- " Drager Drag Chek 5000", което не отчело употреба на други наркотични вещества, а за веществата метамфетамин и метадон дал невалиден резултат, поради което на ищеца бил извършен втори тест с техническо средство " Drager Drag Chek 5000", което отчело положителен резултат за употреба на наркотично вещество - метадон. На ищеца бил съставен АУАН с № 752806/17.05.2019 г., и тъй като същия възразил срещу резултата, отчетен от техническото средство, му бил издаден талон за медицинско изследване, бил придружен от служителите на РУ Търговище до МБАЛ Търговище, където дал кръвна проба и урина за химическо изследване. На ищеца била наложена и ПАМ – отнемане на СУМПС, със Заповед № 19-1292-000170/17.05.2019 год. на ОД МВР Търговище, Сектор Пътна полиция, като няма данни в приложеното досъдебно производство, както и по делото ищеца да е обжалвал същата по административен ред. Ищеца е бил задържан за срок от 24 часа, със Заповед от 17.05.2019 год., издадена по реда на чл.72 от ЗМВР. В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена химическа  експертиза на МБАЛ Варна към ВМА София, като видно от същата заключението на експерта, изготвил експертизата на 05.06.2019 год. е било, че в предоставените от ищеца биологични проби не е открито наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози. С постановление от 14.06.2019 год. на наблюдаващия прокурор от РП Търговище, който е изразил съмнение в правилността и обективността на представеното заключение е назначил повторна химическа експертиза в НИК София. Видно от Заключението на експертизата от 11.11.2019 год., изготвена в НИК София, в предоставените проби кръв и урина, взети от ищеца на 17.05.2019 год. не е установено наличие на наркотични вещества, като заключението е било сведено до знанието на наблюдаващия прокурор на 18.11.2019 год. От така събраните доказателства в хода на разследването наблюдаващия прокурор, е заключил, че липсват доказателства ищеца да е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. С оглед на това и на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено образуваното досъдебно производство № 329/2019 г. по описа на РП – Търговище с постановление от 12.12.2019 г.

В материалите по ДП № 329/2019 год. се съдържат молба и жалба, изхождащи от ищеца, като първата от тях е от 26.06.2019 год. и е адресирана до РП Търговище, а втората от 09.12.2019 год. до ОП Търговище, съдържащи идентични искания, а именно да му бъде предоставена информация относно извършените до момента действия по разследването, както и предвид заключенията на експертизите да бъдат предприети действия по прекратяване на досъдебното производство, както и да му бъде върнато, задържаното по ПАМ СУМПС, тъй като без същото ищеца не можел да упражнява трудовите си дейности, от което търпял вреди. И в двата случая на ищеца е била отказана информация по разследването с мотива, че същия няма качество по ДП, което да му дава право да получава информация.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Ц.П. Ц.- баща на ищеца и Н.Д.К. се установява, че ищеца много се притеснявал от образувано срещу него досъдебно производство. От показанията на св.Ц. се установи, а е видно и от представената от ищеца призовка за обвиняем, връчена му на 17.05.2019 год. от разследващия полицай по ДП, съгласно която е следвало да се яви на 27.05.2019 год. за извършване на действия : за привличане в качеството на обвиняем и разпит, ищеца е бил викан поне два пъти в РУ Търговище, разговарял е с разследващия полицай, бил е убеждаван да се признае за виновен, с обяснението, че така нещата ще приключат по-бързо и ще си получи СУМПС, но ме му е било повдигнато обвинение. Тук следва да се отбележи, че в приложеното ДП липсват каквито и да било данни за изпратени призовки до ищеца, липсват протоколи за разпит на същия, независимо в какво качество, липсват писмени доказателства за проведени разговори между ищеца и разследващия полицай, няма дори писмено сведение от него по ЗМ, което е необяснимо за съда, предвид наличието на връчена призовка, съдържаща всички реквизити – номер на ДП, подпис на разследващ полицай, качеството в което се призовава лицето  и т.н., която не е оспорена от ответника. Тези действия на разследващите органи оказали негативно отражение върху психиката на ищеца. Установи се от показанията и на двамата свидетели, че в следствие на това, че се води разследване за употреба на наркотици срещу него отношенията между ищеца и неговите родители, и между ищеца и съпругата му са се влошили, и то за един продължителен период, като е било разрушено доверието помежду им, въпреки опитите на ищеца да ги убеди, че не е наркоман, най-близките му таяли съмнения, което се отразили изключително негативно както върху психическото, така и върху физическото здраве на ищеца. Същия се променил, затворил се в себе си, не можел да спи добре, получил кожни обриви, отказвал среща с приятелите си, не искал да излиза. Установи се от показанията на свидетелите, че поради задълбочаващи се признаци на проблеми с психиката, част от които се дължали и на липсата на информация какво се случва по воденото разследване и отказа на ответника да му предостави информация, както и на това, че въпреки отрицателния резултат от първата химична експертиза прокуратурата не прекратява воденото ДП близките настояли ищеца да потърси специализирана медицинска помощ, като видно от приложения амбулаторен лист от 12.12.2019 год., за преглед при психиатър на ищеца му е била назначена медикаментозна терапия. Част от негативните преживявания на ищеца, според показанията на свидетелите са се дължали и на обстоятелството, че му е отнето СУМПС, с наложената от органите на полицията ПАМ, поради което той е бил освободен от работа, тъй като изпълнението на трудовите му функции е било пряко свързано с управление на автомобил, а липсата на свидетелство е довело до обективна невъзможност да ги изпълнява, ищеца тежко е реагирал и на това, че в периода, в който е бил лишен от право да управлява се е наложило неговото дете да посети лекар в друг град, а той като баща не е можел да го закара. От показанията на свидетелите се установи също така, че факта за воденото ДП и за какво е водено същото станало известно в общността на града, предвид малобройността на същата и това допълнително натоварило ищеца с негативни емоции, допълнително го притеснило и създало у него усещане, че хората го мислят за наркоман.

От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че действията на разследващите органи по ДП са довели ищеца  до депресивно-тревожно състояние, което е наложило лечение с антидепресанти, както и до разгръщане на кожно заболяване Пзориазис вулгаприс, което според експерта е провокирано от стресогенен фактор, от насложен хроничен стрес, като при прегледа на ищеца експерта не е установил друг стресогенен фактор в живота на ищеца, освен действията по разследването, обвиненията, че е наркоман, загубата на доверие в близките. От експертизата се установи, че преживените от ищеца негативни емоции, като разочарование, страх и повишена дисфоричност са в пряка връзка с действията по разследването, като и към момента на изготвяне на експертизата при ищеца е на лице депресивна симптоматика, изразена в упорито безсъние, дистанцираност от близките, с разгърнат страхово-тревожен ефект и бурни вазомоторни кризи – тахикардия, парастезии на крайниците, която също е в пряка връзка с преживяното от ищеца по време на разследването.

При така установеното съдът прави следните изводи : В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявения иск следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП.

Досъдебно производство е образувано при наличие на предвидени в НПК предпоставки – законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като макар и ищеца да не е посочен изрично като лице срещу което е водено разследване, то от материалите по ДП е безспорно, че именно той е лицето уличено в извършване на престъпление, доколкото именно той е управлявал автомобила, него са тествали полицейските служители, за да установят употреба на наркотици, експертизите по делото са именно на проби, предоставени от ищеца и т.н. Действително в ДП липсва протокол за привличането на ищеца в качеството му на обвиняем, каквото е изискването на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като именно в тази връзка е и основното възражение на ответника. След като няма повдигнато обвинение срещу ищеца, то и няма как да бъде ангажирана отговорността на държавата по този текст, което възражение съдът счита за неоснователно.

 В решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то г. о. на ВКС е прието следното: "Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т.3) ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение". Подобно разрешение на този правен въпрос е възприето и в решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то г. о. на ВКС, а именно, – че фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на обвиняем. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то г. о. на ВКС, е прието, че тази практика не е в противоречие, а доразвива постановките на т. т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в пълно съответствие с материалния закон – ЗОДОВ. Същото становище е застъпено и в Решение № 127 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2018 г., IV г. о., ГК.

При тази последователна и непротиворечива практика на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, и която съответства и на практиката на ЕСПЧ по въпроса кога едно лице е обект на наказателно обвинение, и при установената по горе-фактическа обстановка съдът приема наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за възникване отговорността на държавата, представляване от Прокуратурата на РБ в настоящия случай.

      Анализът на всички събрани по делото доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него разследване за престъпление, приключило с постановление за прекратяване поради липса на доказателства, че ищеца е извършил престъпление, и същите подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.  

По отношение на заявената от ищеца претенция за обезвреда на претърпени неимуществени вреди следва да се посочи, че в практиката си Върховния касационен съд последователно приема, че повдигането на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на притеснение и страх от несправедливо осъждане. Наред с това е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /в този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, Решение № 434 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 1603/2017 г. на ВКС/. В тази насока по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. Ц. и Колев, които описват отражението на образуваното наказателно производство върху ищеца. Тези свидетели са негови близки, като първия свидетел е баща на ищеца, а втория негов близък приятел, поради което имат преки впечатления за цялостното му състояние. Показанията им потвърждават изложеното в исковата молба за изживения стрес и безпокойство, притеснението и неудобството от загубата на доверие в семейството, настъпилата промяна в социалния му живот и общуването с познати и приятели. Доказаха се и твърденията за възникнали здравословни проблеми, както от показанията на свидетелите, така и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, които предвид заключението са съществуващи и към момента и са пряка последица от воденото разследване.

 При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е водено наказателното производство срещу ищеца, не се квалифицира като тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото за него се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от една до три години и "глоба" от петстотин до хиляда и петстотин лева. На следващо място продължителността на производството е в рамките на разумните срокове, а спрямо ищеца не е повдигано обвинение и не е взета мярка за неотклонение.

Предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен с критерия за справедливост. В Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС е указано, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективните данни, установени по делото - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В този смисъл с решение № 123/23.06.2013 г. по гр. дело № 254/14 г. на ВКС, трето г.о., постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Отчитайки посочената съдебна практика и след съвкупна преценка на конкретните обстоятелства, установени по делото, а именно, че незаконното обвинение безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца, върху отношенията му с близките, върху емоционалното му състояние и физическото му здраве, както и че до момента ищеца търпи страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с разследването, съдът намира, че обезщетение в размер на 6000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще репарира в достатъчна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на неоснователно воденото срещу него наказателно производство. Предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи в посочения размер, като в останалата му част и до пълния размер от 10 000 лв. се отхвърли като неоснователен. Обезщетението следа да се присъди ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението на РП – Търговище за прекратяване на наказателното производство /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/, а именно 12.12.2019 год., а не както е заявено от ищеца от датата на задържането му 17.05.2019 год.

По претенцията за претърпени имуществени вреди - съгласно т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тази връзка съгласно общото правило за деликтната отговорност, отразено и в чл. 4 ЗОДОВ трябва да е пряка и непосредствена. В исковата си молба ищецът изтъква като претърпени имуществени вреди прекратяване на трудовото му правоотношение поради невъзможност да изпълнява задълженията си като шофьор, и съответно произтичащата от това невъзможност да получава трудовото възнаграждение, което е получавал до този момент. Основният въпрос в случая е налице ли е пряка причинно - следствена връзка между образуваното наказателно производство против ищеца и последвалото прекратяване на трудовото му правоотношение.

В исковата си молба ищецът сам посочва, че до прекратяване на трудовия му договор се е стигнало след временното отнемане на СУМПС, като по този начин визира връзка между тези две обстоятелства. Действително по делото се събраха достатъчно доказателства от които се установи, че ищеца е работил на длъжност „снабдител-доставчик“, като за изпълнение на трудовите функции е било необходимо ищеца да е правоспособен водач на МПС, и след отнемането на СУМПС от органите на полицията, наложено като ПАМ на 17.05.2019 год. трудовия договор на ищеца е бил прекратен, считано от 11.06.2019 год., на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност на работника да изпълнява трудовия договор. От Заповедта за прекратяване на трудовия договор и основанието за прекратяване може да се направи обоснован извод, че оставането на ищеца без работа е в пряка връзка с отнемането на СУМПС, но не и че е на лице пряка връзка  с образуваното срещу него наказателно производство и действията на разследващите органи. От показанията на свидетелите също се установи, че до прекратяване на трудовия договор на ищеца се е стигнало поради невъзможността той да управлява МПС, след отнемане на СУМПС.

Предвид така установеното съдът приема, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е станало не поради образуваното наказателно производство, а поради отнетото му СУМПС. От приложената към ДП справка за нарушител/водач е видно, че последното е било отнето временно със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1292-000170/17.05.2019 г., която по своята същност е индивидуален административен акт, който може да бъде обжалван по реда на АПК. Не се твърди от ищеца, а и липсват доказателства той да е обжалвал административния акт, в законовия срок пред съответния съд. Няма данни по делото отнемането на СУМПС, в следствие на което се е стигнало до прекратяване на трудовия договор на ищеца, да е станало по нареждане на прокурор, по повод и във връзка с наказателното производство, както и не са налице данни, че прекратяването на трудовото правоотношение е пряка последица от прилагането на законово изискване, съдържащо като условие образувано наказателно производство, в какъвто смисъл би била налице пряка връзка между действията на прокурора и настъпилите имуществени вреди за пострадалия /в т. см. Решение № 278 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т. Митова, Решение № 212 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 1402/2012 г. на III г. о.; Решение. № 343 от 10.12.2014 г. по гр. д. № 1610/2014 г. на IV г. о./. В конкретния случай наложената принудителна административна мярка, в резултат на която ищецът е останал без книжка за определен период от време е част от административно наказателно производство и ако същия е претърпял вреди от незаконосъобразно водено административно – наказателно производство може да предяви иск за вреди срещу органите на МВР. Действително има данни по делото, че ищеца в рамките на наказателното производство е подавал молби до прокуратурата, с искане да бъдат предприети действия за да му се върне СУМПС, но и тук съдът счита, че не са на лице основания за ангажиране отговорност на ответника, евентуално поради бездействие, тъй като в рамките на наказателното производство прокурора не може да извършва действия излизащи, извън рамките на същото и да отменя административни актове на други органи, издадени в рамките на техните правомощия и подлежащи на съответен съдебен контрол за законосъобразност, какъвто е конкретния случай по отношение издадената Заповед за принудителна административна мярка от органите на МВР.

Предвид всичко изложено и след като прие, че не е на лице пряка връзка между имуществените вреди, които ищеца е търпял поради прекратяване на трудовия му договор, в следствие отнемане на СУМПС и действията/бездействията на ответника в наказателното производство, приключило с прекратително постановление на прокурор съдът счита, че иска на ищеца са присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3575,16 лв., съставляващи пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение в периода 11.06.2019 год. – 18.12.2019 год. следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, които съгласно представения списък са в размер на 220 лв. – възнаграждения за вещи лица. А поради оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл.38 ат ЗА пълномощника на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от ответника. С оглед изхода на делото на  ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска, възлизащи на 97,24 лв., както и внесената държавна такса в размер на 10 лв., или общо сумата от 107,24 лв., които ответника следва да бъде осъден да заплати, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ от ГПК. Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищец адвокатско възнаграждение , определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 630 лв., съобразно уважената част от иска, при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

                                        Водим от горното, съдът

                                                              Р   Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на П. Ц. П.  , ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 1 сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от  12.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди, в останалата му част и до пълния му размер от 10 000 лв., както и иска за обезщетение за забава върху главницата за периода 17.05.2019 год. – 12.12.2019 год., като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ц. П. , ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 1 иск против Прокуратурата на Република България за сумата 3575,16 лв., за претърпени имуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на П. Ц. П.   , ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 1 направените по делото разноски в размер на 107,24 лв., държавна такса и разноски за вещи лица, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на адв.Л.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 1 адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: