№ 4608
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110207503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Р. Н. против Наказателно постановление № 21-4332-
028008/03.02.2022 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 200 лева
и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП; на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП – глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДП; на основание чл. 185 ЗДП – глоба, в размер на 20
лева, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДП – глоба, в
размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление: навеждат се доводи за несъставомерност на деянията и
за недоказаност на административното обвинение Моли се за отмяна на атакуваното НП.
Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.12.2021 г., около 20:10 ч. жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил ***
1
(собственост на *** И.а) в гр. София, по ул. „И. Щерев“, с посока на движение от ул. „Детелин
войвода“ към ул. „Румен войвода“.
Метеорологичните условия не били добри (зимни, мокра настилка), било в тъмната част
на денонощието, а движението било интензивно. Независимо от това, Н. не бил включил
светлините на автомобила си и не съобразил скоростта си с цитираните обстоятелства, в резултат
на което до бл. 16 реализирал ПТП със спрелия от ляво лек автомобил ***, в който в момента се
намирал водачът му – св. ***. Ударът бил достатъчно силен, за да бъде усетен – били причинени
сериозни материални щети по автомобила на жалбоподателя, в резултат на което останал без
предна броня и регистрационен номер, а преден фар висял свободно. Независимо от това, Н. не
спрял на мястото на инцидента, за да установи последиците от него, а продължил движението си.
Шумът от удара бил чут от намиращ се наблизо автопатрул на 01 РУ-СДВР, който на ул.
„И. Щерев“ № 23 подал сигнал със стоп-палка по образец на Н., но същият не спрял на указаното
място, а дори ускорил движението си.
Поведението на водача, както и индивидуализиращи белези на автомобила и посоката на
оттегляне били докладвани на оперативна дежурна част и полицейският екип последвал
жалбоподателя към бул. „Ботевградско шосе“.
Около 20:15 ч. Н. бил спрян от екип на 05 РУ-СДВР в района на кръстовището на бул.
„Ботевградско шосе“ и ул. „Витиня“, в посока – ул. „Околовръстен път“. В хода на проверката
било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, а водачът управлява,
след употреба на алкохол и не носи контролен талон към СУМПС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Ивайло Т., Д. Г., А. С. и С. В.; декларация; скица на ПТП; протокол за ПТП; талон за
изследване; протокол за химическо изследване; протокол за медицинско изследване; разпечатка от
дрегер; картон на водач; заповеди за компетентност.
Пред скоби, показанията на св. Д. Г. имат относително ниска доказателствена стойност,
поради декларираната липса на спомен за конкретни събития, поради което и допринася основно
за изясняване авторството на протокола за ПТП, а оттам – и за щетите по автомобила на св. Т. (т. е.
за последиците от самия инцидент).
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка, касателно пътния инцидент,
имат показанията на св. Т., който е очевидец на поведението на другия водач. Те носят всички
белези на последователен, вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намира опора в
доказателствената съвкупност. Същевременно, във връзка със субективната страна, от показанията
на Т. се изяснява, че се касае не за съприкосновение, тип „забърсване”, което потенциално би
могло да остане незабелязано от участник в движението, а за директен удар – умерено силен и
подчертано осезаем, който няма как да не е бил усетен и от двамата участници в произшествието
(в подкрепа на казаното от него са и показанията на св. А. С.).
Касателно последвалите събития от хронологията на обвинителната теза, водеща роля
имат показанията на разпитаните полицейски служители, от които се формира картина,
отличаваща се с яснота и последователност, в отграничение от твърденията на жалбоподателя за
недоказаност. Тук е мястото да се отбележи, че за никой от тях няма данни за извънпроцесуални
2
отношения и/или зависимости с жалбоподателя или другия участник в инцидента, поради което и
не биха могли да се разглеждат, като заинтересовани от изхода на производството.
Показанията на св. Г., според настоящия съдебен състав, не следва да бъдат кредитирани.
Съгласно същите, управляваният от жалбоподателя автомобил е спрял по инициатива на
жалбоподателя, малко след пътния инцидент. Това, обаче, не дава отговор на въпроса – ако
действително беше така, защо първият полицейски екип би го последвал със служебния автомобил
(както разказва св. И. ), нито – защо случаят е бил докладван на оперативна дежурна част, поради
опасност от преминаване в района на 05 РУ-СДВР (в каквато насока са показанията на св. И. И.).
Нещо повече – св. Г. твърди, че предният регистрационен номер бил наличен, но само огънат.
Същевременно, обаче, в показанията на св. В. се съдържат данни, че непосредствено след
инцидента предната броня (заедно с регистрационния номер) е липсвала, т. е. няма как той да е бил
наличен, при последвалото спиране, а св. С. заявява ясен спомен за липса на регистрационна
табела.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата, приблизителни
часове и места, жалбоподателят не е съобразил скоростта си с характера и интензивността на
3
движението, в резултат на което е последвало ПТП, като е напуснал мястото на същото, без да
установи последиците от инцидента, не се е съобразил с указания на контролните органи за
спиране за проверка и е шофирал без предна регистрационна табела и без да носи контролен талон
към СУМПС.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Мишев
не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2 ЗДП, по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП, по чл. 103 ЗДП, по
чл. 140, ал. 1, пр. 3 ЗДП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Съставите на всички нарушения урежда изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушения на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие, респективно -
действие. С изключение на деянието по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП (което, предвид събраните
доказателства, няма как да е останало незабелязано от жалбоподателя, респективно – оттеглянето
и последвалата гонка да са проява на желание за избягване на отговорност), законът не поставя в
изискване деянията да са извършени, при условията на пряк, евентуален, алтернативен или друга
форма на умисъл, поради което и същите биха били съставомерни, и при непредпазлива форма на
вина.
Предвид броя на нарушенията (съпътствани и от шофиране, след употреба на алкохол, за
която има сключено споразумение), бележещи последователна и устойчива линия на
противоправно поведение и данните от справката-картон на водач, обсъждане на маловажност на
случая би било, меко казано, неуместно.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2 ЗДП, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Санкцията е във
фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по размера й са безпредметни.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, едно от които, безспорно, е
това по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП. Предвид броя на нарушенията, в рамките на разглеждания случай,
боря на нарушенията от картона на водача и упоритостта, в стремежа за избягване на отговорност
(вкл. преследване от два полицейски екипа), законосъобразно санкциите са били отмерени, към
максимума.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Предвид броя на
нарушенията, в рамките на разглеждания случай, боря на нарушенията от картона на водача и
упоритостта, в стремежа за избягване на отговорност (вкл. преследване от два полицейски екипа),
законосъобразно санкциите са били отмерени, към максимума.
Разпоредбата на чл. 185 ЗДП регламентира, че за нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв. За нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 3 ЗДП не е предвидена самостоятелна
санкция, а разписаната в закона е във фиксиран размер, поради което и подробно разсъждания са
4
безпредметни.
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който
не носи контролен талон към СУМПС. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и мотиви
по индивидуализацията й не са наложителни.
По разноските
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-028008/03.02.2022 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП,
на В. Р. Н. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП; на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП –
глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 103 ЗДП; на основание чл. 185 ЗДП – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДП и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДП – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5