№ 14795
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110101271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба от М. И. Д. против „У...“, чуждестранно акционерно
дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У.... – ...“, с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни и един установителен иск, с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 4 871,56 лв., представляваща сбор от
неизплатени „секторни плащания“ за периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г.; с правно
основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от 9 111,35 лв.,
представляваща сбор от неплатени командировъчни пари за периода 01.12.2019 г. –
26.11.2021 г.; с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 1 520,46 лв., представляваща
сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск в периода 01.02.2020 г. - 30.11.2020 г.; с правно основание чл. 264 КТ за сумата от
406,05 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд през
официални празници за периода 01.12.2019 г. – 26.11.2020 г., с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ за сумата от 708,40 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск с падеж 31.12.2020 г.; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от
1 254,86 лв., представляваща обезщетение за забава на „секторни плащания“ за период от
10.01.2020 г. до 06.01.2023 г.; за сумата от 340,33 лв., представляваща обезщетение за забава
върху неизплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен
годишен отпуск за периода от 10.03.2020 г. до 06.01.2023 г.; за сумата от 110,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху възнаграждения за положен труд през
официални празници за периода от 10.01.2020 г. до 06.01.2023 г.;. за сумата от 142,84 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 31.12.2020 г. до 06.01.2023 г., както и иск с правно основание чл. 74, ал.
1
4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване недействителността на клаузата от трудовия договор
от 22.05.2019 г., съгласно която „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера
на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“, поради противоречието със законна, а в условията на
евентуалност – поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл.
247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Ищцата твърди, че на 22.05.2019 г. между нея и ответника бил сключен трудов
договор по чл. 68, ал. 4 от КТ, съгласно който, считано от 27.05.201 г., ищцата била
назначена на длъжност „младши член на кабинния екипаж“. Била уговорена брутна заплата
в размер на 10 685лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя
на действително отработените при работодателя месеци. Ищцата твърди, че страните са
постигнали съглашение общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 6 720 лв.
годишно или 560 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 538 лв. годишно за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните
работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1 075 лв. годишно за часовете,
в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на
режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 613 лв. годишно за работните часове по
време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за
прослужено време към датата на сключване на договора. Било уговорено, че в последствие
служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за
длъжността, заемана от ищцата по това време. Било уговорено и т.нар. „секторно плащане“,
като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят
няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните договорили, че допълнителните
сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително –
в размер на 20,54 лв. месечно. Твърди се, че страните договорили ищцата да получава за
времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни, съгласно
заповед на работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички
суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се
заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия. В исковата молба се посочва, че на
01.01.2020 г. страните сключили анекс, съгласно който, считано от 01.01.2020 г. страните се
споразумели служителят да получава брутно възнаграждение в размер на 11 573 лв.
годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените
месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна
заплата – 7 320 лв. годишно или 610 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 586 лв.
годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над
2
изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1 171 лв.
годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан
на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 757 лв. годишно за
работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв.
годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Ищцата твърди, че
считано от 01.04.2020 г., договорът досежно размера на възнаграждението се изменил, както
следва: ищцата да получава брутна заплата в размер на 12 234 лв. годишно, платима на 12
равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при
работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни
месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 7 767
лв. годишно или 647,25 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 621 лв. годишно за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните
работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1243 лв. годишно за часовете,
през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или
когато служителят е бил извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1864 лв. годишно за работните
часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно
за прослужено време към датата на сключване на договора. Двата анекса предвиждали, че
всички останали разпоредби на основния договор остават в сила. На 01.05.2020 г. било
сключено допълнително споразумение между страните, с което същите уговорили, че след
всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така
нареченото ,,секторно плащане“, като страните се съгласили, че сумата за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включена в размера на основната
брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни
плащания за тези сектори. Страните са договорили още, че към момента на подписването на
анекса, размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от
служителя в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за всеки З-ти, 4-ти, 5-ти, т.н.
сектор в един ден) ще бъде 15.40 лева бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана
от работодателя ежемесечно. Ищцата сочи, че на 26.11.2020 г., трудовият договор от
22.05.2019 г. бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. В исковата молба се
твърди, че през периода 01.12.2019 г. – 26.11.2020 г., ответникът е следвало ежемесечно да
начислява и да заплаща на ищцата следните суми – брутната заплата, посочена в чл. 5, б. „а“
от трудовия договор от 22.05.2019 г., представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и
уговорените в съответния трудов договор допълнителни възнаграждения, наричани „брутни
еднократни суми“; секторни плащания – в размер на 20,54 лв. за всеки изпълнен
„стандартен сектор“, респ. 24,64 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 30,80 лв. за всеки
изпълнен „дълъг сектор“, 36,97 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ - за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2020 г. и по 15,40 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 18,48 лв. за всеки
изпълнен „среден сектор“ и 23,10 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 27,72 лв. за всеки
„свръхдълъг сектор“ за периода 01.05.2020 г. – 26.11.2020 г.; командировъчни пари в размер
на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от
3
ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, както и други
допълнителни възнаграждения с непостоянен характер и допълнителни командировъчни
пари. Посочва се, че „секторните плащания“ за периода 01.12.2019 г. – 26.11.2020 г. не са
били изплащани на ищцата в пълен размер, като дължимите суми са представени в Таблица
1, съгласно която дължимото възнаграждение за изпълнени сектори възлиза на 4 871,56 лв., а
лихвата, дължима до 06.01.2023 г. - на 1 254,86 лв. Ищцата твърди, че клаузата от трудов
договор от 22.05.2019 г., съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени
сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на
служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези
сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност –
поради заобикаляне на закона, в частност разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във
вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Твърди се още, че на ищцата не са били заплащани в пълен размер и
командировъчни пари съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно
ставка, определена в заповед на работодателя. Съгласно посоченото в Таблица 2, общият
размер на дължимите командировъчни пари за посочения период е в размер на 9 111,35 лв.
На следващо място, доколкото ответникът не е начислявал в пълен размер дължимите
„секторни плащания“, и не е взел предвид всички дължими секторни плащания,
включително тези за първите два изпълнени сектора през съответния ден, е заплатил на
ищцата по-малко възнаграждение по чл. 177 от КТ. В Таблица 3 са посочени дните
използван отпуск за периода 01.02.2020 г. – 26.11.2020 г., като общият дължим размер на
неизплатеното възнаграждение за дните на платен годишен отпуск възлиза на 1 520,46 лв.
Претендира и лихва за забава в общ размер на 340,33 лева. Ищцата твърди, че в периода
24.12.2019 г. – 24.05.2020 г. е работила по време на официални празници, за което не й е бил
заплащан удвоеният размер на дължимото й се трудово възнаграждение, поради което счита,
че й се дължи и сума в общ размер от 406,05 лв. Претендира и лихва за забава в размер на
110,67 лева. Излага, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имала неизползван
платен годишен отпуск в размер на 23 дни, за което следвало да се изплати обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ, което било изплатено на ищцата, но размерът на обезщетението бил
определен, без да се вземе предвид общият размер на „секторните плащания“, които ищцата
е следвало да получи за „месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение“, поради което счита, че ответникът е длъжен да заплати разликата
между платеното и реално дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
С оглед описаното претендира 708,40 лева обезщетение за неизползван отпуск. Претендира
и лихва за забава в размер на 142,84 лв. В заключение се претендира и законна лихва върху
всички гореизброени главници от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
им плащане. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал отговор, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се
4
допустимостта на исковете с твърдения, че същите са предявени срещу „У...“, а не срещу
клона, който бил работодателят на ищцата и надлежен ответник по делото, като излага
подробни аргументи в тази насока. Твърди, че ответното дружеството не се е намирало в
трудови правоотношения с ищцовата страна – в такива бил клонът на ответника в Република
България. Твърди се, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени.
Ответникът оспорва установителния иск за прогласяване на недействителността на
цитираната в исковата молба договорна клауза, като посочва, че същата е законосъобразна и
е резултат от постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ да се дължат след
втория прелетян сектор за деня. По отношение на претендираните „секторни плащания“
ответникът твърди, че са налице неправилни изчисления от страна на ищеца, тъй като тези
плащания били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички
прелетени сектори. Освен това тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20
число, а не 1-30 число, като било възможно направените сектори за един месец да се платят
през следващия. Оспорва се претенцията за командировъчни плащания, като се твърди, че на
ищцата са заплатени всички дължими командировъчни пари. Сочи, че ищцата неправилно се
позовавала на размера, записан в Приложение № 3А от НСКСЧ, тъй като той бил приложим
само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и
регистрационни знаци на Република България, като в тази връзка ответникът твърди, че
самолетите му не летят с такива знаци. Командировъчните плащания се определяли със
заповед на работодателя, без в трудовия договор и анексите към него да има препращания
към Приложение № 3А от НСКСЧ. Препращането към Раздел IV от НСКСЧ имало за цел
само да внесе яснота, че тези престации ще имат характер на командировъчни. Съгласно
вътрешните правила на„У...“ командировъчните се изчислявали и плащали между 21 и 20
число, а не между 1-30 число на месеца. Поддържа, че работодателят имал право да
определя командировъчните плащания, вкл. и в размер, по-малък от 55 евро на ден, като в
тази връзка се позовава и на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ. По отношение на претенцията по чл. 177
КТ ответникът посочва, че база за определяне на това плащане бил чл. 17 от НСОРЗ. В
случая трудовото възнаграждение се определяло според времетраенето на работата, а не
според изработеното, поради което била определена фиксирана основна годишна брутна
заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Не била налице смесена
система за заплащане на труда – трудът на ищцата бил заплатен изцяло с уговорената
основна работна заплата. Оспорва твърдението на ищцата, че „секторните плащания“
следвало да се включват към базата за изчисляване на обезщетението по чл. 177 КТ, тъй като
счита, че те не представлявали допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.
Това било така, защото тези плащания не зависели само и единствено от отработеното
време, както регламентира чл. 15 от НСОРЗ, а били зависими от обстоятелства, върху които
страните не можели да влияят, а именно – дали през съответния месец ще има полети и
колко ще са те. Ответникът оспорва и претенцията за заплащане на удвоения размер на
трудовото възнаграждение за работа през дните на официални празници, като посочва, че в
трудовия договор имало изрична клауза /чл. 5а/ за заплащане на фиксирана сума, която
покривала и труда, положен през официални празници. Ответникът посочва, че добавките за
5
секторни плащания не са част от годишната брутна заплата, тъй като са с променлив
характер, поради което не можели да се причислят към елементите, които формират базата
за изчисляване на дължимото възнаграждение по чл. 177 от КТ. По изложените
съображения, ответникът оспорва и претенцията по чл. 224 от КТ. Оспорва и акцесорните
претенции. Прави и общо възражение за давност по отношение на всички претендирани
суми с исковата молба, дължими повече от 3 години преди датата на завеждането й. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 02.07.2024 г. ищецът е поискал
изменение на предявените искове досежно техния размер, като с протоколно определение от
същата дата съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал исканото изменение, като искът по
чл. 215 КТ следва да се счита предявен за сумата от 14 952,23 лв., искът по чл. 177 КТ се
счита предявен за сумата от 2 755,79 лв., искът по чл. 224, ал. 1 КТ – за сумата от 1 334,07
лв., искът по чл. 86 ЗЗД върху претендираното възнаграждение по чл. 177 КТ да се счита
предявен за сумата от 717,25 лв., а този по чл. 86 ЗЗД върху претендираното обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ да се счита предявен за сумата от 272,74 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са
отделени следните обстоятелства, а именно, че страните в настоящото производство са се
намирали в трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор от 22.05.2019 г.;
че трудовият договор е прекратен на 26.11.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ,
както и че самолетите на „У...“ летят под унгарски флаг.
Обстоятелството, че страните са били обвързани от трудово правоотношение се
доказва и от приложения по делото трудов договор от 22.05.2019 г., по силата на който
ищцата е заемала длъжността „младши член на кабинния екипаж“ при ответника. В чл.1 от
договора е предвидено, че „Работодателят наема служителя на основание чл. 68, ал. 4, във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (Република България) за определен срок в
размер на 18 месеца, който започва на 27.05.2019г. На основание чл. 70 от Кодекса на труда
страните се договарят за 3-месечен изпитателен срок“.
Съгласно чл. 5а от трудовия договор между страните е постигнато съгласие
работодателят да заплаща брутно трудово възнаграждение на служителя в размер на 10
685.00 лв., платимо на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците,
действително отработени за работодателя, като общата брутна заплата на служителя ще
включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на
служителя съгласно задължителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно: основна
заплата: брутна сума в размер на 6 720.00 лв. годишно, което се равнява на 560.00 лв. на
месец; брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна фиксирана сума в размер на 1075.0 лв.
годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан
6
на работа по време на режим на готовност; брутна фиксирана сума в размер на 1613.00 лв.
годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени; брутна фиксирана
сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено време от датата на трудовия договор. В
чл. 5б страните са постигнали съгласие, че след всеки планиран и приключен сектор,
работодателят ще заплаща на служителя така наречено „секторно плащане“. Съобразно
посоченото в трудовия договор, сумите за първите два планирани и приключени сектора за
всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя
съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези
сектори. Страните постигнали съгласие, че към момента на подписване на трудовия договор
размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в
един ден, в допълнение към първите два сектора (т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н, сектор в
един ден), ще бъде в размер на 20.54 лв. бруто, като тази сума ще бъде допълнително
плащана от работодателя всеки месец. Страните се съгласили също, че служителят ще има
право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина, в размери, допълнително установени в изрична заповед на
работодателя.
На 14.03.2019 г. между страните бил сключен договор за обучение за придобиване
лиценз за кабинен екипаж, в който страните декларирали, че тяхното правоотношение,
възникнало съгласно договора за обучение, не се счита за част от срочното им трудово
правоотношение и ще се урежда от гражданското право.
На 01.01.2020 г. между страните бил сключен анекс към трудовия договор, съобразно
който бил изменен размерът на брутното трудово възнаграждение на служителя, считано от
01.01.2020г., на 11 573 лв. годишно, включващ: основна заплата от 7 320.00 лв. годишно, т.е.
610.00 лв. на месец; брутна еднократна сума в размер на 586.00 лв. годишно за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните
работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на труда;
брутна еднократна сума в размер на 1 171.00 лв. годишно за часовете, през които е полагано
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по
време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна
еднократна сума в размер на 1 757.00 лв. годишно за работни часове по време на следобедни
и нощни смени; брутна еднократна сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено
време. Съобразно същия анекс, считано от 01.04.2020г., брутнатa заплата се увеличавала на
12 234.00 лв., платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно, от която: основна заплата
бруто 7767.00 лв. годишно, т.е. 647.25 лв. на месец, както и допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер: брутна еднократна сума от 621.00 лв. годишно за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните
работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на труда;
брутна еднократна сума от 1 243.00 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство
в условията на постоянно разположение на повикване или служителят е извикан на работа
7
по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна
еднократна сума от 1 864.00 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и
нощни смени; брутна еднократна сума от 739.00 лв. годишно за прослужено време.
Уговорено е, че всички останали разпоредби на основния договор остават в сила.
Видно от представения анекс от 01.05.2020 г. към трудовия договор, считано от
01.05.2020 г. за периода от 01.05.2020 г. – 31.03.2021 г. се изменя клаузата за т.нар. „секторно
плащане“ – сумата, заплащана от работодателя на служителя след всеки планиран и
приключен сектор, като за първите два сектора за всеки ден сумата ще се счита включена в
размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания за тези
сектори. Допълнителните сектори след първите два /т.е 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н сектор/,
приключени в един ден, следва да се заплащат допълнително, като е уговорено за всяко
стандартно секторно плащане сума в размер на 15,40 лв. бруто месечно. Съгласно Анекса
всички останали разпоредби на основния договор остават в сила.
Не се спори между страните и се установява от представената Заповед №
22164/04.11.2020 г., че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ- с изтичане на уговорения срок. Видно от отбелязването в заповедта,
последната е била връчена на ищцата на 26.11.2020 г. Разпоредено е на основание чл. 224 от
Кодекса на труда да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
ищцата, ако такова се дължи.
Представени са фишове за заплати за периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г. и фиш
за м.06.2022 г., видно от който на ищцата е изплатено обезщетение за неизползван отпуск от
13 дни в размер на 602,42 лв.
Представени са още работни графици на ищцата за периода 01.12.2019 г. – 29.11.2020
г., както и правилник за вътрешния трудов ред от 02.04.2019 г.
По делото е прието като доказателство „обяснение на заплатите – кабинен екипаж“,
според което на членовете на екипажа се заплащат „дневни пари“ за прелетени първи два
сектора, на различна стойност за исковия период съобразно вида на сектора.
Представено е копие от извлечение от трудовата книжка на ищцата.
Във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна материална легитимация
по отношение на унгарското дружество по делото се представят списък на операторите с
одобрен от ЕААБ Удостоверение за въздушен оператор, протокол решение, справка от ТР,
годишен финансов отчет.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени на
основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвена, се установява, че съгласно
Трудов договор от 25.05.2019 г., т. 5, буква „б“ размерът на всяко стандартно секторно
плащане/ S/ за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите
два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде в размер на 20,54
лв. бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя всеки месец. По
данни от ведомостите и индивидуални фишове за РЗ /прил. от л.297-л.309 /, както и от
8
полетен график-„Личен кабинетен график отчет" по отделни месеци вещото лице е
изготвило Таблица № 1, където са показани общо прелетените и платените по ведомост
сектори, съгласно договореното с ТД от т.5 а) и анекси към него, вкл. + възнаграждението за
прелетените сектори L, М и XL, които са изплатени над стойността на „стандартен сектор”
като „секторен бонус“. Така общо изчислена и платена сума за прелетените сектори за всеки
3-ти, 4-ти и т.н. сектори , след 1 - ви и 2-ри сектор за всеки полетен ден и отбелязани във
фиша за работни заплати като брой, изчислена според договореното в ТД и анекси: общо 24
бр., равни на 441,56 лв. / Таблица № 1, колона 4/. Освен това са изчислени суми за
прелетените сектори L, М и XL, които са изплатени над стойността на „стандартен сектор”,
като секторен бонус: 1713,16 лв. и общо секторни плащания за периода в размер на 2155,72
лв. / Таблица № 1, колона 5+6/. Вещото лице посочва, че другият вид секторни плащания,
показани в кол.5, са секторни бонуси, които се изчисляват според вида на сектора - среден
сектор М 120-164 минути; дълъг сектор L 165 - 239 и свръх- дълъг сектор XL 240 + минути,
като съгласно действащите трудови договори и допълнителни споразумения за периода
01.08.2019 г е определена цената само на стандартен сектор / S/ от 20,54 лв., а от м. 05.2020
г. e 18,40 лв. Според броя и вида на извършените сектори се изплаща секторен бонус, който
се изчислява на база стандартен сектор S плюс увеличение 20 % за среден сектор М ; 50 %
над стандартния сектор за дълъг сектор L и 80 % над стандартния сектор за свръх дълъг
сектор XL.
От експертизата на вещото лице се установява, че изчислената сума за секторни
плащания, по данни от фишове за работни заплати на ищцата, за прелетените от ищцата S,
М, L и XL сектори, за периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г. включително, за всеки 3-ти,4-
ти ,5-ти и т.н. сектори, приключени от служителя в един ден, е изплащана сума в размер на:
20,54 лв. бруто /от м. 12.2019 дом.04.2020г. и от 01.2019 дом.08.2021 Г./ и 15,40 лв. / от м.05-
2020 - м.11.2020 г./, която е показана във ведомостите за РЗ за съответния месец като
допълнително трудово възнаграждение, договорено с трудовия договор т.5а. Общият брой
платени сектори / 3-ти, 4-ти сектор и т.н. / съгласно данни от фишове за РЗ е 24 бр., равни
на 441,56 лв. Общо прелетени сектора, вкл. и 1-ви и 2-ри сектор - 302 бр., равни на 5298,44
лв. Вещото лице посочва, че сумата, претендирана с ИМ по буква „ А“ за прелетени 1 -ви и
2-ри сектор от 4856,88 лв., е изведена като разлика между 5298,44 лв. - стойност на всички
сектори за периода и 441,56 лв. - платени сектори за периода. Мораторната лихва върху
всяка една главница за периода от 10.01.2019 до 06.01.2023 г. вещото лице е изчислило в общ
размер на 1270,29 лв.
Установява се още, че общо изплатените командировъчни дневни пари за общо 139
бр. летателни дни са в размер на 5840,88лв. Съгласно чл.31, ал.1, от Раздел IV от Наредбата
за служебните командировки и специализациите в чужбина, персоналът на
въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни
знаци на Р.България, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № За. В
това приложение е посочено, че командировъчните пари на ден за длъжност „стюардеса“ са
9
в размер до 55 евро. Така вещото лице е изчислило, че командировъчните при 55 евро на
ден/107,57 лв., за периода 01.12.2019 - 26.11.2020 г. за общо 139 бр. летателни дни х 55 евро
на ден/ 107,57 лв./ ще са в общ размер на : 7645 евро х 1,95583 =14 952,23 лв. Следователно
сумата на претендираните от ищеца командировъчни пари ще е в размер на 9111,35 лева,
която е изведена като разлика между сумата 14952,23 лв. / изчислени командировъчни пари
по 55 евро на ден/107,57 лв./, минус сумата от 5840,88 лв./платените командировъчни дневни
пари.
Установява се, че съгласно приложения график на извършените полети/ сектори/ от
ищцата, за периода от м. декември 2019 г. до м. ноември 2020 г., същата е изпълнявала
международни рейсове.
От заключението става ясно, че възнагражденията по чл.177 от КТ, които ответникът
е изплатил на ищцата за дните, през които същата е ползвала платен годишен отпуск през
периода от 02.02.2020 г. до 16.11.2020 г. включително са в размер на 2135,13 лева. При
извършена проверка от вещото лице, същото е установило, че възнаграждението по чл.177
от КТ е изчислено съгласно договореното в ТД и ВПРЗ и платено в общ размер на 2135,13
лв. Посочено е, че възнаграждението по чл.177 от КТ, изчислено като към брутната базисна
заплата се прибавят и „секторните плащания“, вкл. и за първи и втори сектор, то за периода
от 01.02.2020 г. до 26.11.2020 г. общият размер на преизчислените възнаграждения за платен
годишен отпуск ще е 1 532,10 лв. Посочено е, че законната лихва върху главницата за
периода от 10.03.2020 г. до 06.01.2023 г. възлиза на сумата в размер на 396,56 лв. Посочва се
още, че възнаграждението по чл.177 от КТ, изчислено като към брутната базисна заплата се
прибавят и „секторните плащания“, без тези за първи и втори сектор, то за периода от
01.02.2020 г. до 26.11.2020 г. общият размер на преизчислените възнаграждения за платен
годишен отпуск ще е 503,03 лв., като законната лихва ще е в размер на 130,34 лв.
Вещото лице дава заключение, че видно от платежен фиш, извлечение от ведомост за
РЗ за м. ноември 2020 г., обезщетението, изплатено на ищцата за 10 работни дни
неизползван платен годишен отпуск, е 463,40 лв., а през м. юни 2022 г. на ищцата са
изплатени още 602,42 лв. за 13 работни дни неизползван платен годишен отпуск, видно от
платежен фиш за РЗ за м. юли 2021 г. Така общо изплатеното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ възлиза на сумата в размер на 1 065,82 лв.
Посочва се още, че обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ за 23 работни дни неизползван
платен год. отпуск, претендирано с ИМ ще е в размер на 1774,22 лв., изчислено като към
брутната базисна заплата се прибавят и „секторните плащания“, вкл. и за 1-ви и 2- ри сектор.
Доколкото е изплатено обезщетение в размер на 1065,82 лв., то дължимото възлиза на
сумата от 708,40 лв. Законната лихва върху главницата за период от 31.12.2020 г. до
06.01.2023 г. е в размер на 144.82 лв.
В експертизата се посочва, че през процесния период ищцата е положила труд в 8
празнични дни, за които възнаграждението по чл.264 от КТ възлиза в размер на 409,41 лв.
Мораторната лихва върху главницата за периода от 10.01.2010 до 06.01.2023 г. е общо в
размер на 113,36 лв.
10
От заключението се установява, че за периода от 01.02.2020 г. до 26.11.2020 г. общият
размер на преизчислените възнаграждения за платен год. отпуск е 2755,79 лв., изчислен на
база БТВ, всички секторни плащания, секторен бонус и комисион. При което законната
лихва върху главницата за период от 10.03.2020 г. до 06.01.2023. възлиза в размер на 717,25
лв.
Установява се още, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 23 работни дни
неизползван платен год. отпуск, изчислено като при формиране на БТВ за база се включат
всички елементи с постоянен характер, договорени с ТД + всички секторни плащания +
комисион/ възнаграждение за продажби на борда/ е в размер на 2399,89 лв. Доколкото е
изплатено обезщетение в размер на 1065,82 лв., то дължимо остава за сумата от 1334,07 лв.
При което законната за периода от 31.12.2020 г. до 06.01.2023 г. е в размер на 272,14 лв.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е част от
търговското предприятие, която се персонифицира единствено чрез собственика си -
търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те
не водят до обособяване на клона като правен субект, той не е самостоятелен носител на
права и задължения, а страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Поради това се
приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма
на последното, не може да бъде страна в гражданския процес. В хипотезата на специалната
работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, клонът, като
организационно обособената структура на търговеца, може да участва като страна в
производство по трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва
юридическото лице, в чиято организационна структура той е включен. Затова в този случай
като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената
структура, поради призната от Кодекса на труда правоспособност по трудови спорове,
така и юридическото лице, в чиято структура е клонът и в чиято правна сфера настъпват
правните последици на решението В този смисъл са и разясненията, дадени с Решение №
325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Определение № 204 от
30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5022/2008 г., II г. о. и др. По делото действително се
установява, че в процесното трудово правоотношение голяма част от работодателските
права и задължения са упражнявани от “У.... – ...”. В случая обаче в трудовите договори на
ищцата и последващите анекси към тях като работодател е посочено ответното дружество
„У....”, което е и страна по трудовото правоотношение. В този смисъл възражението за
ненадлежна легитимация на ответното дружество – „У....” се явява неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ:
Преюдициален за разрешаването на спора се явява въпросът относно
11
действителността на клаузата от трудовия договор от 22.05.2019г. и последващия го анекс от
01.05.2020 г., съгласно която:„ Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера
на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“.
Същата се оспорва като недействителна поради противоречие със закона и в
условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в частност - разпоредбите на чл.
242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положеният труд по трудови правоотношения е
възмезден, а нормата на чл. 247, ал. 1 КТ предвижда, че размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ въвежда забрана за замяна с колективен или индивидуален трудов договор
на основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и
плащания, а нормата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ регламентира начина за изчисляване на брутната
работна заплата.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и
времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др.
В чл. 5а от трудовия договор от 22.05.2019 г. страните са уговорили, че служителят ще
има право да получава брутна заплата в размер на 10 685.00 лв., платима на 12 равни
месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени за
работодателя, като общата брутна заплата включвала следните допълнителни месечни
трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 6
720.00 лв., брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс, брутна фиксирана сума в
размер на 1075.00 лв. годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или
когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в
размер на 1 613.00 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни
смени и брутна фиксирана сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено време, като
било уговорено впоследствие служителят да има право да получи стандартната заплата,
12
предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време.
В чл. 5б от трудовия договор между страните е постигнато съгласие, че при
приключване на повече от два сектора на ден, работникът ще получава допълнително
възнаграждение за положен труд, като първите два сектора са включени в основната брутна
заплата, а следващите ще се заплащат допълнително. Поради това уговорените секторни
плащания представляват трудово възнаграждение, част от което е включено в основното
трудово възнаграждение, а друга част се заплаща отделно в зависимост от реализирани
летателни часове.
В Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество, по отношение
на което съдът приема, че има характер на Вътрешните правила за работната заплата по
смисъла на чл. 37 КТ, вр. чл. 22 НСОРЗ, доколкото съдържат приетите от работодателя
установени елементите на заплатата, в която е посочено, че се включва секторно плащане:
облагаема компенсация за броя прелетени сектори; плаща се от 3-тия сектор на деня на
дежурството; първите два сектора се покриват от дневните пари; допълнителните и
офисните сектори се заплащат по ставка за стандартен сектор, като секторите са
диференцирани и по продължителност на полета /S 0-119 min – който е стандартен, M 120-
164 min, L 165-239 min, XL 240+ min /. В Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на
ответното дружество са предвидени и дневни пари, които се заплащат според броя
отработени дни и не се облагат с данък, както и командировъчни пари – плащане за нощувка
далеч от дома в размер на брутна фиксирана сума 30 евро/нощувка, авансово в началото на
месеца според планираните пътувания, която съответно се добавя/приспада от заплатата
спрямо реално извършените пътувания.
За да се определи кои плащания могат и кои не могат да бъдат отнесени към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, извън изрично посочените в
чл. 15, ал. НСОРЗ, следва да се съобразят конкретните договорености за трудови
възнаграждения, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието, и в индивидуалния трудов договор, доколкото
изброяването в сочения източник не може да е изчерпателно. Наложителната преценка
трябва да се основе върху уговорените компоненти от общото възнаграждение на работника.
/в този смисъл решение № 50233 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2022 г., IV г. о., ГК/
В случая буквалното граматическо тълкуване на оспорените клаузи във връзка с
Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество, в които се определят
условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения,
осъществените от ответника плащания, приети от ищцата, както и във връзка с разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 НСОРЗ, води до извод, че страните са постигнали съгласие т. нар. секторни
плащания да се разделят на два отделни компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри) да
са част от основната заплата и следващите (3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектори за деня - като
допълнително възнаграждение, съобразно посочена ставка. Волята на страните е била
допълнителното възнаграждение да се дължи всеки месец, като плащането му е уговорено
срещу престиране на определен труд, съобразно количеството на който, се определя и
13
размера му.
Секторното заплащане, впоследствие разделено на два компонента, като част от
общото възнаграждение на служителя, което се дължи за изпълнение на трудови задължения
на служителя има същностна връзка с изпълнението на възложените му с трудовия договор
задачи. Видно от представените по делото документи, тези плащания са добавяни всеки
месец при изчисляване на общото възнаграждение на работника. От естеството на
основанието за заплащането на сочените компоненти предвид специфичния характер на
процесния трудов договор следва да се приеме, че те са сигурни и предвидими, и аргумент за
противното не може да се черпи от различния им размер, поставян в зависимост само от
възлаганите за осъществяване полети и кацания. /в този смисъл решение № 50233 от
6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2022 г., IV г. о., ГК/.
Процесните плащания за всеки реализиран сектор, са сигурни и предвидими, тъй като
са изчислявани за съответния месец при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата,
като е без значение различният им месечен размер. С оглед на това, съдът приема, че между
страните липсва уговорка за престиране на безвъзмезден труд, доколкото с оспорените
клаузи се уговарят условията за получаване на допълнително трудово възнаграждение и
неговия размер в зависимост от броя на прелетени сектори за деня, тяхната
продължителност и според броя на отработени дни. С оспорените от ищцата клаузи не се
изключва дължимостта на основната работна заплата, като с оглед естеството на
изпълняваната от ищцата длъжност, е въведена минимална продължителност на
отработеното време и е определен минимумът, за който на ищцата се дължи основна
работна заплата. Престирането на труд над тази норма е съответно възмезден чрез
въвеждането на количествени показатели за заплащане на изпълнените полети за работния
ден, като страните са постигнали съгласие относно условията за получаване и размера на
допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд и извършената работа.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото страните
са уговорили положеният от ищцата труд, съобразно изпълнението на определените
характерни и минимални за длъжността трудови задачи, се покрива от основната заплата,
така и полагането на допълнителния труд се заплаща, поради което не е налице
безвъзмездност на престацията. В разпоредбата на чл. 13 НСОРЗ изрично е предвидена
възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение, като в процесния случай
страните в приетите по делото Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното
дружество са определили условията и размера на това възнаграждение. Следователно не е
налице противоречие с нормите на чл. 242 и чл. 247 КТ.
Постигнатото съгласие с визираните клаузи е в рамките на свободата на договаряне и
не противоречи на закона. Не е налице и заобикаляне на закона посредством оспорената от
ищцата клауза, тъй като със същата, така и с измененията в трудовия договор посредством
сключените между страните анекси, не се цели постигането на забранен от закона резултат,
доколкото от волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия
и в какъв размер допълнително трудово възнаграждение.
14
По изложените съображения съдът приема, че предявените установителни искове с
правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск необходимо е да
се установи, че в процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение и полагането на труд за твърдения период, настъпването на предпоставките
за начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през процесния период и техния размер,
както и падежа на това задължение.
По делото не е спорно и се установява от приетите доказателства, че страните са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, в рамките на което ищцата
изпълнявала длъжността „младши член на кабинния екипаж“ въз основа на трудов договор
от 22.05.2019г., считано от 27.05.2019 г. Не е спорно също, че със заповед на работодателя №
22164/04.11.2020 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ- с изтичане на уговорения срок, считано от 27.11.2020 г.
Спорно е плащането на трудовото възнаграждение на ищцата в пълен размер за
времето от 01.12.2019г. до 26.11.2021г.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя
по ведомост или срещу разписка, а по банков път – само при писмено поискване от
служителя. В чл. 5б от подписания трудов договор се сочи само, че възнаграждението е
платимо до десетия ден от месеца, следващ текущия месец.
С оглед приетото за установено от съда въз основа на заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, кредитирана от съда, ответникът е начислил и
изплатил дължимите се „секторни плащания“ за прелетените сектори след 1-ви и 2-ри
сектор за периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г. Платени от работодателя на ищцата са
суми в общ размер 441,56 лв. за прелетените 24 броя равни сектори след 1- ви и 2-ри сектор
и отбелязани във фишовете за работни заплати като брой; както и суми за прелетените
сектори L, М и XL, които са изплатени над стойността на „стандартен сектор“ като секторен
бонус за периода в общ размер от 1 713,16 лв., като видно от фишовете за работна заплата,
секторни плащания не са изчислявани всеки месец, а само в месеците, в които има
изпълнени 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектори, завършени в един полетен ден.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че са изплатени сумите за секторни плащания за извършените полетни сектори
след втори сектор, които съгласно трудовия договор не са включени в основната заплата, в
размер на 441,56 лв. Предвид това се установява, че работодателят е изплатил на ищцата
дължимите секторни плащания съгласно договореното помежду им в чл. 5б от трудовия
договор и анексите към него, при съобразяване на броя извършени сектори в процесния
период, като недължимо е изплащането на първите два сектора, доколкото същите попадат в
15
обхвата на определеното за длъжността брутно трудово възнаграждение.
Липсата на главен изискуем дълг обуславя и неоснователността на претендираното
акцесорно вземане за лихва за забава.
Предвид изложеното, претенциите на ищцата за сумата от 4 871,56 лв.,
представляваща неизплатените от ответника „секторни плащания“ за периода от 01.12.2019г.
до 26.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.01.2023г., до
окончателното плащане, както и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1254.86 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2020г. до 06.01.2023г. върху
главното вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от тях, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По иска с правно основание по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ:
За основателността на иска по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ в тежест на
ищцата е да докаже, че е бил командирован, както и относно посочения твърдян период,
също така размерът на командировъчните пари за всеки ден командировка и падежа на
задължението.
Не е налице спор между страните, че ищцата е работела при ответника, като е
изпълнявала съответно длъжността „младши член на кабинния екипаж“ въз основа на
трудов договор от 22.05.2019г., считано от 27.05.2019 г.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че за процесния период 01.12.2019 - 26.11.2020 г. ищцата е била в 139 броя полетни дни.
Естеството на трудовите функции на ищцата, я определят като лице, включено в
състава на екипажа на въздухоплавателните средства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, поради което за
дължимите командировъчни пари следва да намери приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от раздел ІV на Наредбата. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, персоналът на въздухоплавателните транспортни средства,
които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, включително
екипажите на „Авиоотряд 28“, получават командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3а, а в ал. 6 на същия член е посочено, че ръководителите на предприятия
могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложенията, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове. Размерът на дневните пари, съгласно приложение
№ 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден.
Съобразно приетото в решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010
г., IV г. о., ГК, не е допустимо с подзаконовия нормативен акт по чл. 215 от КТ да се
предоставят на работодателите права да намаляват едностранно определените размери на
дължимите обезщетения при командироване. Законодателят е овластил МС да определи
долни граници на размерите на обезщетенията, а не да прехвърли тази възможност на
16
работодателите. Ако МС при издаване на наредбата по чл. 215 от КТ е излязъл извън
рамките на законовото овластяване, актът му противоречи на нормативен акт от по-висок
ранг (КТ) и не намира приложение (чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Именно поради това нормата на чл.
17, ал. 1 от НСКСЧ, доколкото предвижда максимален размер на обезщетенията по чл. 215
от КТ, не се прилага като противоречаща на КТ. Съответно нормата на чл. 31, ал. 6 от
НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер
на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и
по-малък такъв.
В чл. 5б от трудовия договор страните са уговорили, че служителят ще има право да
получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни
по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в
размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Не се установява да
е установен между страните по-висок размер на дължимите командировъчни пари с изрична
заповед на работодателя, поради което при изчисляване размера на командировъчните
средства следва да се приложат определените в НСКСЧ минимални размери, въз основа на
уредена в чл. 215 КТ законова делегация. Доколкото страните са постигнали изрично
съгласие за заплащане на командировъчни средства, неотносимо е въведеното от ответника
обстоятелство, че самолетите на дружеството не летят с национални и регистрационни
знаци на Република България, като недопустимо би било лишаването на български екипажи
на самолети от основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение
спрямо други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на регистрационните
знаци на въздухоплавателното средство.
Следва да се посочи, че съдът намира за преклудирано възражението на ответника, че
е осигурявал храна на служителя по време на полетите, поради което се дължал намален
размер на командировъчните, доколкото възражението е заявено след изтичане срока по чл.
131 ГПК, а именно с молба с вх. № 159028 от 06.06.2023 г., поради което и съдът не обсъжда
събраните доказателства във връзка с посоченото възражение.
Установено е въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че
размерът на дължимите командировъчни пари съгласно посочената наредба възлиза на
14 952,23 лв. Общо изплатени от работодателя командировъчни пари по ведомост за общо
139 бр. летателни дни е в размер на сумата от 5 840,88 лв., с оглед на което работодателят е
останал задължен за сумата от 9 111,35 лв. за периода от 01.12.2019г. до 26.11.2020г., за
която сума искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата над уважения размер
до пълно предявения на стойност 14 952,23 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Върху уважения размер следва да се присъди законната лихва от подаване на
исковата молба - 09.01.2023г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание по чл. 177 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 177 от КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
работила по трудово правоотношение с ответника и ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
17
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който ищцата е отработила
най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.
177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В
чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата
определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време.
В чл. 8 от трудовия договор е уговорено, че работното време на служителя ще се
определя на базата на двумесечен период от време. Работното време за период от два пълни
месеца ще се основава на седмица от 40 работни часа, в зависимост от броя на дните в
съответния календарен месец. Началото на периода съответства с началото на фискалната
година на работодателя, което е първият ден от месец април на всяка календарна година.
Двумесечните периоди след това ще започват на първия ден на юни, август, октомври,
декември и февруари и ще свършват на последния ден на следните месеци, юли, септември,
ноември, януари и март съответно. По тази причина, първият период на служителя може да
бъде по-кратък от два месеца. В рамките на работния период на служителя, графикът на
служителя ще бъде определян от работодателя.
Уговореното в трудовия договор заплащане на т.нар. „секторни плащания“ не са част
от основното трудовото възнаграждение, а представляват допълнително възнаграждение,
доколкото същото е обусловено единствено от изпълнените летателни часове над
утвърдения норматив за деня, респективно от отработеното време на борда на самолета, през
което работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. За да може това
допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при определянето на
брутното трудово възнаграждение, въз основата на което се определя дължимото
възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.
По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер,
съобразно приетото с решение № 540/07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение №
167/24.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС, III ГО, за основа за определянето на
възнаграждението по чл. 177 КТ, се включват основното трудово възнаграждение, което от
своя страна включва плащанията за 1-ви и 2-ри сектор, които са част от основното
възнаграждение по изложените по-горе по втория иск мотиви/ и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени в
18
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор.
В мотивите на решение на СЕС от 15.09.2011 г., постановено по преюдициално
запитване по дело № С-155/10, задължително за националните юрисдикции, се сочи, че чл. 7
от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.011.2003 г. относно някои аспекти на
организация на работното време и клауза 4 от споразумението, приложено към Директива
2000/79/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. относно Европейското споразумение за организация
на работното време на мобилните работници в гражданската авиация, сключено от
Асоциацията на европейските авиокомпании /АЕА/, Европейската федерация на
транспортните работници /ЕТF/, Европейската асоциация на пилотите /ЕСА/, Асоциацията
на европейските регионални авиокомпании /ЕRA/ и Международната асоциация на
въздушните превозвачи /IACA/, трябва да се тълкуват в смисъл, че по време на годишния
отпуск транспортните пилоти имат право да продължат да получават не само основната си
заплата, но и първо, всички компоненти, същностно свързани с изпълнението на задачите,
които са им възложени с трудовия договор и за които им се заплаща парична сума, добавяна
при изчисляването на общото им възнаграждение, и второ, всички компоненти, свързани с
личния и професионален статут на съответния транспортен пилот. Съгласно мотивите на
цитираното решение, изразът "платен годишен отпуск", съдържащ се в чл. 7, § 1 от
Директива 2003/88 означава, че за периода на "годишния отпуск" възнаграждението трябва
да бъде запазено и за този период на почивка работникът трябва да получава обичайното си
възнаграждение, т.е. през периода на своята почивка и отдих работникът трябва да разполага
с икономически условия, които са сходни на тези, при които полага труд. В този смисъл
всяко неудобство, което е същностно свързано с изпълнението на задачите на работника
съгласно трудовия му договор и за което на работника се заплаща парична сума, добавяна
при изчисляването на общото му възнаграждение, каквото неудобство за транспортните
пилоти е летателното време, задължително трябва да бъде отразено в сумата, която
работникът има право да получава за времето на годишния отпуск.
С оглед изложеното, съдът намира, че всички секторни плащания, включително и за
първите два сектора /формирани и плащани от работодателя като "дневни пари"/,
представляват компоненти от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което следва
да бъде определено възнаграждението за платен годишен отпуск по реда на чл. 177 КТ.
Съдът приема, че предвидените за дължими от работодателя месечни секторни
плащания– за 3-ти, 4-ти и т.н. прелетян сектор, за първите два сектора (заплащани от
работодателя като дневни пари) и секторни бонуси (които се изчисляват според вида на
сектора), са елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ. Уговорените месечни секторни
плащания имат характера на допълнително трудово възнаграждение с „постоянен характер“
по см. на чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ вр. чл. 15, ал. 2 от същата наредба и следва да се вземат
предвид при определяне на базата за възнаграждението за използван платен годишен отпуск.
Съдът намира, че не следва да се взема предвид т.нар. комисионна – възнаграждение за
19
продажби на борда, доколкото същото няма постоянен характер, като зависи от постигнатия
резултат от работника, а не само от отработеното време на борда на самолета, през което
работникът/служителят изпълнява трудовите си функции.
За процесния период - от 01.02.2020г. до 26.11.2020, дължимото на ищцата
възнаграждение за платен годишен отпуск, с включване в размера на допълнително
прелетени сектори, възлиза на 3 667,23лв.
На ищцата е изплатено възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на
2 135,13 лв., следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 1 532,10 лв. за периода
от 01.02.2020г. до 26.11.2020, за която сума искът е основателен и следва да се уважи, като за
разликата над уважения размер до пълно предявения на стойност 2 755,79 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Върху уважения размер следва да се присъди законната лихва
от подаване на исковата молба - 09.01.2023г., до окончателното плащане.
Размерът на законната лихва за забава върху главниците по месеци за разликата на
неизплатено възнаграждение в размер на 1 532,10лв., възлиза на 396,56 лв. за периода от
10.03.2020 г. до 06.01.2023 г., до който размер искът следва да бъде уважен, а за горницата
над него до пълния предявен размер от 717,25 лв. подлежи на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск по чл. 264 КТ в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период
е полагала труд по време на официални празници, както и продължителността на положения
от нея труд и размер на възнаграждението.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетото по делото заключение в периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г.
ищцата е полагала труд в 8 празнични дни , за които възнаграждението е 409,41 лв. и същото
не е изплатено.
Доколкото ищцата е предявила процесната претенция за размер от 406,05 лв. и
предвид диспозитивното начало в процеса, то предявеният иск подлежи на уважаване в
цялост, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.01.2023г., до
окончателното плащане.
Вещото лице е изчислило, че законната лихва върху сумата от 406,05 лв. от 10.01.2010
до 06.01.2023 г. възлиза общо на 113,36 лв. Искът за акцесорното вземане следва да бъде
уважен изцяло до предявения размер от 110,67 лв. който е по-малък от установения, предвид
диспозитивното начало в процес.
По исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск по чл. 224 КТ в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже, че е работила по трудово правоотношение с ответника и че в нейна полза е
20
възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск, което не е упражнено, и
неговият размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец.
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Съобразно приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, обезщетението
по чл. 224 възлиза на сумата в размер на 1 774,22 лв., изчислено като към брутната заплата
се прибавят и т.нар. секторни плащания, от които работодателят е изплатил на ищцата
сумата в размер на 1 065,82 лв., с оглед на което искът се явява основателен за сумата от
708,40 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.01.2023г., до
окончателното плащане. като за разликата до пълния предявен размер от 1 334,07 лв.
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Вещото лице е изчислило, че законната лихва върху сумата от 708,40 лв. за периода от
31.12.2020 до 06.01.2023 г. възлиза на 144,82 лв., до който размер искът следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 272,74 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяването на процесните вземания
по давност, защото същите се погасяват с изтичане на 3 - годишен давностен срок съгласно
чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, който не е изтекъл към датата на завеждане на делото.
По отношение на релевираното от ответника общо възражение за давност за всички
суми, които били дължими повече от три години преди датата на завеждане на исковата
молба – 09.01.2023 г. /за които била изтекла давността по чл. 358, ал. 1, т.3 от КТ/, следва да
се посочи, че три години преди датата на завеждане на исковата молба е 09.01.2020 г.
Първото претендирано от ищцата плащане е за месец декември 2019 г., което е станало
дължимо/изискуемо на 10.01.2020 г. /съгласно чл. 5б от трудовия договор – „работодателят
се задължава да превежда заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ
текущия месец”/. Предвид това направеното възражение е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от ГПК, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетения за работа, съдът служебно постановява предварително
изпълнение.
Понятията възнаграждение и обезщетение за работа не е дефинирано в ГПК, поради
което обемът му следва да бъде очертан от специалния закон, уреждащ видовете
възнаграждения и обезщетения, дължими по трудовото правоотношение – Кодекса на труда.
Присъдените в настоящия случай суми по чл. 177 КТ, 224 КТ и чл. 264 КТ имат
характер на трудови възнаграждения и обезщетения.
Присъденото обезщетение по чл. 215 КТ е уредено в раздел ІІІ на глава Х от КТ,
озаглавен „Други видове обезщетения” и обезщетява пропусната полза от увеличаване
патримониума на ищеца при полагане на труд по трудовото правоотношение при
командироване на служителя, поради което следва да се приеме, че има характер именно на
21
обезщетение, свързано с работа.
По изложените съображения следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в тези части.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищцата
следва да се присъдят разноски съгласно представения списък и съобразно уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 116,58 лв. за извършени разходи за
превод на документи. Ищцата претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатски
хонорар в размер на 1200 лева, платени по банков път на 06.01.2023 г. /видно от платежно
нареждане на лист 570 от делото/. Съобразно уважената част на исковете, следва да се
присъди сумата от 558,29 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за платения адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
претендира разноски за депозит за вещо лице в размер 600 лева, като следва да се присъди
сумата от 320,86 лв. за платения депозит съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът претендира и заплащане на адвокатски хонорар в размер на 8520,77 лв. с ДДС.
По делото липсват доказателство за реално направени разноски от ответника за заплащане
на адвокатски хонорар. Представени по делото са фактури от 04.10.2023 г., 01.12.2023 г.,
03.01.2024 г., 05.02.2024 г., 01.03.2024 г., издадени от Адвокатско дружество „Боянов и Ко”
на ответника, за заплащане на адвокатски хонорар по настоящото дело в размер на общо
8520,99 лв. с ДДС. В списъка с разноски се твърди, че са представени и документи за
заплащане на фактурите. В тази връзка по делото са представени „Нотификации”, от които
обаче не може да се установи, че е направен разход за адвокатски хонорар в претендирания
размер, като същите документи не са представени на български език. Процесните
нотификации нито са подписани от някого, нито притежават някакъв реквизит, от който да
се установи извършването на този разход, предвид което съдът не кредитира това писмено
доказателство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 608,25 лв. за държавна такса и сумата от 186,09
лв. възнаграждение за вещото лице съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У....“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския
регистър на Унгария под № ..., извършващо дейност в Република България, чрез клон с
фирма „У....- ...“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес на управление: София 1540, ...,
да заплати на М. И. Д., ЕГН ..., с адрес: гр. Варна, ж.к. “..., сумите, както следва:
на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата от 9111,35 лв.,
22
представляваща неизплатените от ответника командировъчни пари за периода от
01.12.2019г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
09.01.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълно предявения на стойност 14 952,23 лв., като неоснователен;
на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 1 532,10 лв., представляваща неизплатените
от ответника възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от
01.02.2020г. до 26.11.2020, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
09.01.2023г., до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
396,56 лв. – лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 06.01.2023 г. върху главното
вземане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ в частта за сумата
над 1 532,10 лв. до пълния предявен размер от 2 755,79 лв. и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата над 396,56 лв. до пълния предявен размер от 717,25
лв., като неоснователни.
на основание чл. 264 КТ сумата от 406,05 лв., представляваща неизплатените от
ответника възнаграждения за работа през дните на официалните празници за периода
от 01.12.2019г. до 26.11.2020г.ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
- 09.01.2023г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
110,67 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2010 до 06.01.2023 г. върху главното
вземане.
на основание чл. 224, т. 1 КТ сумата от 708,40 лв., представляваща неизплатеното от
ответника обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 09.01.2023г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 144,82 лв. - лихва за забава за периода от 31.12.2020 до 06.01.2023 г.
върху главното вземане, като за разликата до пълния предявен размер от 1 334,07 лв.
подлежи на отхвърляне като неоснователен, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ в частта за сумата над 708,40 лв. до пълния предявен
размер от 1 334,07. лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата
над 144,82 лв. до пълния предявен размер от 272,74 лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Д., ЕГН ..., с адрес: гр. Варна, ж.к. “..., срещу „У....“
- чуждестранно акционерно дружество, вписано втърговския регистър на Унгария под № ...,
извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У....- ...“, ЕИК ..., със
седалище със седалище и адрес на управление: София 1540, ..., иск с правно основание чл.
74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за обявяване за нищожна, поради противоречие със закона,
евентуално поради заобикаляне на закона, клауза от трудовия договор от 22.05.2019г. и
последващите го анекси, със следното съдържание: „Страните изрично се съгласяват и
признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и
Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, като неоснователен.
23
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 4 871,56 лв., представляваща сбор
от неизплатени „секторни плащания“ за периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 09.01.2023г., и иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 254,86 лв., представляваща обезщетение за забава на „секторни
плащания“ за периода от 10.01.2020 г. до 06.01.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „У....“ - чуждестранно акционерно
дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под № ..., извършващо дейност в
Република България чрез клон с фирма „У....- ...“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес
на управление: София 1540, ..., да заплати на М. И. Д., ЕГН ..., с адрес: гр. Варна, ж.к. “...,
сумата в размер на 674,87 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. Д., ЕГН ..., с адрес: гр. Варна, ж.к.
“..., да заплати на „У....“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския
регистър на Унгария под № ..., извършващо дейност в Република България чрез клон с
фирма „У....- ...“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес на управление: София 1540, ...,
сумата в размер на 320,86 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК „У....“ - чуждестранно акционерно
дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под № ..., извършващо дейност в
Република България чрез клон с фирма „У....- ...“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес
на управление: София 1540, ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийския районен съд сумата 608,25 лева - държавна такса и сумата 186,09 лв. –
депозит за вещо лице.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на постановеното решение по
делото в частта относно присъдените възнаграждения по чл. 177 КТ и чл. 264 КТ и
обезщетения по чл. 215 КТ и чл. 224 КТ.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените суми в полза на ищцата следва
да бъдат заплатени от ответника по банков път по банковата сметка, посочена в исковата
молба с IBAN: BG68UNCR7000152..., с титуляр М. И. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
24
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25