Номер 72908.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Галина И. Вълчанова Люцканова
Мартина И. Кирова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело №
20202300500479 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита
на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск.Т. С., против решение №
382/10.07.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 281/2020г. по описа на
ЯРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна
страна, в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба:
С въззивната жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР гр.София се обжалва решение № № 382/10.07.2020г. на Ямболския
районен съд, постановено по гр.д.№ 281/2020г. по описа на ЯРС, с което е осъден ответника
Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да
заплати на ищеца К. Д. А. , ЕГН ********** сумата от 1579, 74 лв. представляваща
незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за
периода 01.10.2016-30.09.2019 год. , ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 31.01.2020 год. до изплащане на вземането, и направените по делото разноски в
размер на 235 лв. като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 63.19 лв. и 150 лв.
разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и
необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е
допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която смята за неприложима към служебните правоотношения на
държавните служители в МВР. Излага, че видът и условията за заплащане на
възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са
1
предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на
нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ
няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата
като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът
излага, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при
делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за
държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се
заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и
окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ
и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на
работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е
приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се
разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три
категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната
норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на
решението на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.
- 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е била
приложима действащата тогава разпоредба на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна. Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден писмен отговор от въззиваемия
К. Д. А. .
Въззивният състав намира, че е налице основание за спиране на производството по
делото, поради следното:
На настоящия състав на ЯОС е служебно известно обстоятелство, че пред Съда на
Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на
основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата
юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.В.П. от АК-П., и
ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са
2
включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от
установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права
на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО -
да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба
изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на
ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на
СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е
задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и
учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на
държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да
спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от
ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019
г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о.
Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела
/това висящо пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/ въпроси и след като е
сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.
С оглед изложеното, ЯОС намира, че следва на основание чл.633 вр. с чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на
Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г.
по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
3
СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по
възз.гр.д.№ 479/2020 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския
съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№
606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец, за проверка относно приключването на
производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас,
в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4