РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Добрич , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Здравка Д. Йорданова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20203230102089 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл. 415-422 от ГПК.
Със заповед № 1157/12.12.2019 г. по ч. гр. дело № 1833/2019 г.
Провадийският районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Н. А. Х. с ЕГН
**********, като заемател по Договор за паричен заем № ***** г., сключен с
„****, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „****” ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ***, офис-сграда „****, офис *
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., в качеството му на
цесионер по сключени: Договор за цесия от 01.10.2018 г., с който**** е
прехвърлило процесното вземане в полза на „****, а последното дружество
по силата на Договор за цесия от 03.05.2019 г. е прехвърлило вземането по
цитирания Договор за кредит в полза на заявителя, следните суми: 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща дължима главница по посочения договор;
67,84 лв. /шестдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 18.03.2018 г. до 14.10.2018 г.;
15 лв. /петнадесет лева/, представляваща такса разходи по договора; 308,48
лв. /триста и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
1
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 18.03.2018
г. до 14.10.2018 г.; 73,34 лв. /седемдесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното
задължение, изчислено за периода от 18.03.2018 г. до 10.12.2019 г.; 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски, от която: 25 лв. – платена държавна такса, и 50 лв. –
възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и
настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от
домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с
указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви
в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото.
На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за
връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията
на съда. При служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Добрич, е
установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр.
86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 10.03.2020 г. е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. В изпълнение на посочените указания кредиторът
е завел искова молба /предмет на гр. дело № 432/2020 г. по описа на
Провадийския районен съд, който на осн. чл. 105 от ГПК с определение №
520/18.06.2020 г. е прекратил производството по делото пред себе си, като го
изпратил по подсъдност на Добричкия районен съд и е образувано
настоящото гр. дело № 2089/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за
установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
На 19.02.2018 г. между „*****, от една страна като заемодател, и Н. А.
Х., от друга страна като заемател, е сключен Договор за паричен заем
№*****Страните са се уговорили заетата сума от 500 лв., ведно с
начислената договорна лихва и съпътстващите разноски по подготовката и
обслужване на заема, възлизаща общо на 567,84 лв., да се върне чрез
погасителни вноски, платими на определен падеж, платими в срок до
14.10.2018 г. на 8 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 70,98
лева всяка, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%.
Погасителните вноски, които кредитополучателят се е задължил да изплаща
на кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
годишен процент на разходите в размер на 41,89%, който изразява общите
разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Страните са постигнали съгласие за срока на договора, като кредитът да
се олихвява с фиксиран лихвен процент, който е посочен в него, като лихвата
се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща
месечно.
Установено е, че на 01.10.2018 г. е подписано Приложение 1
представляващо Допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 31.01.2017 г., сключено между
„*****„****, по силата на което вземането на „***, произтичащо от
процесния Договор е прехвърлено в полза на „**** ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От
своя страна *** е прехвърлило процесното вземане в полза на „****, по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
03.05.2019 г.
С този Договор за цесия е прехвърлено в полза на ищцовото дружество
вземането срещу длъжника по Договора за кредит от 19.02.2018 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Не се спори по делото, че
Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правота на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Установено е, че „*** е упълномощило „***, в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания, от името на цедента и за
3
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД на 06.08.2018 г. до ответника е изпратено писмо за станалата
продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на *** чрез
„*** от 14.05.2019 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договор за кредит адрес на длъжника. Писмото се върна я
цялост с отбелязване върху обратната разписка „Пратката не е потърсена от
получателя”. Ищецът е изпратил повторно писмо до длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от страна на „***от 14.05.2019 г. чрез куриер на
посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника.
Сочи се от ищеца, че в качеството си на кредитор, е начислил
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от 18.03.2018 г. до датата на входиране на заявлението в
съда – 10.12.2019 г., общият размер на което е 73,34 лв.
Разпоредбата на чл. 9 от Закон за потребителския кредит гласи, че
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК),
а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност (чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит следва да е сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора е нужно да се представят с еднакъв по вид,
4
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не е извършил погашения по процесния
договор като е изпаднал в забава, поради което кредиторът претендира и
обезщетение за забавено плащане на главното задължение. За да реализира
правата си по договора кредиторът е подал заявление по чл. 410 от ГПК. След
постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК за кредитора се
породил правен интерес от търсената искова защита, с оглед установяване
дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно
и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
по който той е изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем
на ответника.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит се установява от писмените
доказателства, приети по делото: искане за отпускане на потребителски
кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане, погасителен
план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за отпускане
на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението за
предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и
съдържат уговорки за всички съществени елементи на договора за
потребителски кредит.
По отношение на сключения между ищеца „***** Договор за цесия,
същият е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в
предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. Този договор
е каузален, т.е. неговата валидност зависи от наличността на правно
основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно основание или ако
основанието й е противно на закона, или ако е сключена в заобикаляне на
закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
5
Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за извършената
цесия, чрез получаване препис от исковата молба и приложенията към нея. С
получаване на препис от исковата молба, с приложенията към нея,
съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено пълномощно
на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът като
длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване
съществуването на цедираното вземане следва да бъде зачетено. В този
смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело №
12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г.
на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. на ВКС,
II т.о.
В настоящия случай ответникът не оспорва дължимостта на процесните
суми: 500 лв. представляваща дължима главница по посочения договор; 67,84
лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.03.2018 г. до 14.10.2018
г.; 73,34 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното
задължение, изчислено за периода от 18.03.2018 г. до 10.12.2019 г.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е извършил
плащане на исковите суми, като са допустими само писмени доказателства с
оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в
това отношение по делото не са представени. След като ищецът е установил
при условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално
право, поради което предявените установителни искове касателно посочените
по-горе са основателни и доказани.
Остатъкът от претендираните вземания в размер на 15 лв.,
представляваща такса - разходи за събиране на просрочени вземания, и в
размер на 308,48 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 18.03.2018 г. до 14.10.2018 г., съдът
6
намира за недължими поради нищожността на процесния договор в тези му
части.
Действително договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните
по договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват
единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Допустимо е
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за
потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите
следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече
от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъде ясно и точно определено в договора.
В случая споразумението за допълнителни услуги включва услуги,
които по същество представляват действия по предоставяне на кредита, а
именно приоритетното му разглеждане и изплащане, както и услуги, които не
са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена само
възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в
общите условия към договора.
Тези клаузи, освен че предвиждат заплащане предварително на цена за
услуги, които не са предоставени или които са присъщи на кредитирането,
или са предоставени на страните по силата на закона, са формулирани неясно
в противоречие с императива на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, доколкото нито една от
закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се
прецени нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния
пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването
им.
Те освен това заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, а именно петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б. По този начин реално се оскъпява
7
кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не
е включена в определения в договора годишен процент разходи, възлизащ в
случая на 41,89%, и води до значително увеличение на тежестта на
задължението на заемателя по договора за кредит, особено, като се има
предвид, че в случая стойността на допълнителния пакет услуги е равен на
отпуснатата в заем сума.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
нарушава разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
тази уговорка е нищожна поради противоречие с императивни законови
разпоредби и не може да породи желаните от страните правни последици. Тъй
като в случая се касае за приложение на императивни материалноправни
норми, установен в обществен интерес, за които съдът следи служебно по
аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността на уговорките може
да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е
наведен такъв довод.
Длъжникът има качеството на потребител и съдът е длъжен да провери
служебно дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и без
наличие на възражение от длъжника. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
съдът следва в рамките на заповедното производство да извърши преценка
относно клаузи от договора, основание за търсене на суми, които
противоречат на закона и добрите нрави. Като такива следва да се определят
онези клаузи от сключения договор, с които се установяват задължения за
кредитополучателя за неустойка, за такса за оценка на досие, такса за
предоставяне на кредита у дома, такса за разходи за събиране, такса разходи
за дейност на служител и пр.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010
г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата в договора,
която предвижда възникване на задължение за плащане на неустойка за
непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител в 3-дневен срок от
падежа на всяко текущо задължение, е нищожна поради противоречие със
8
закона и добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Тя излиза извън присъщата
обезщетителна функция.
Нейното проявление е да компенсира кредитора за вредите от
неизпълнението. Вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията
по договора за потребителски кредит се проявяват с неосигуряване на
следните дължими престации - за връщане на предоставените в заем парични
средства, за заплащане на възнаграждение за тяхното ползване и реалните
разходи по събирането. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на тези вреди от неизпълнение на задълженията по
договора, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез
поръчителство, затова тя надхвърля обезщетителната си функция.
Неустойката в случая е свързана единствено с неизпълнение на задължението
на кредитополучателя за осигуряване на поръчители. То не е определено като
предварително условие за сключване на договора, с което ще се осигури
предварителна яснота за икономическото състояние на кредитополучателя и
неговия ресурс за изпълнение. Налице е противоречие с принципа на
добросъвестността, защото уговорката за неустойка е свързана с реално
неизпълними задължения.
С оглед установената по делото нищожност на сключеното между
страните споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги, това възнаграждение е недължимо, поради което в тази част искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски
в заповедното и настоящото производства, същото се основава на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в
заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковата
претенция, възлизат на сумата от 83,08 лв. /осемдесет и три лева и осем
стотинки/.
Касателно разноските по ч. гр. дело № 1833/2019 г. по описа на
Провадийския районен съд, настоящият състав намира, че в полза на
9
заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 49,85 лв.
/четиридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
длъжникът Н. А. Х. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „****, като заемател по
Договор за паричен заем № ***/19.02.2018 г., сключен с ***, ДЪЛЖИ по
издадената от Провадийския районен съд заповед № 1157/12.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
1833/2019 г. в полза на кредитора ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. - ****, бул. „*** офис-сграда **** представлявано от изпълнителния
директор Д. Б.Б., в качеството му на цесионер по сключени: Договор за цесия
от 01.10.2018 г., с който „*** е прехвърлило процесното вземане в полза на
„***, а последното дружество по силата на Договор за цесия от 03.05.2019 г. е
прехвърлило вземането по цитирания Договор за кредит в полза на заявителя,
следните суми: 500 лв. /петстотин лева/, представляваща дължима главница
по посочения договор, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019 г. до
окончателното погасяване на дълга; 67,84 лв. /шестдесет и седем лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
18.03.2018 г. до 14.10.2018 г.; 73,34 лв. /седемдесет и три лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главното задължение, изчислено за периода от 18.03.2018 г. до 10.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено в
отношенията между страните, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, че Н. А. Х. с ЕГН ********** от гр. Д. ж.к. „*** като
заемател по Договор за паричен заем № ***/19.02.2018 г., сключен с ***
ДЪЛЖИ по издадената от Провадийския районен съд заповед №
1157/12.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 1833/2019 г. в полза на кредитора ***” ЕАД, ЕИК ***, със
10
седалище и адрес на управление: гр. С. - *** бул. „***, офис-сграда ***, ет. *,
офис* представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., в качеството му на
цесионер по сключени: Договор за цесия от 01.10.2018 г., с който „*** е
прехвърлило процесното вземане в полза на „****, а последното дружество
по силата на Договор за цесия от 03.05.2019 г. е прехвърлило вземането по
цитирания Договор за кредит в полза на заявителя, следните суми: 15 лв.
/петнадесет лева/, представляваща такса разходи по договора; 308,48 лв.
/триста и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 18.03.2018
г. до 14.10.2018 г.;
ОСЪЖДА Н. А. Х. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. **** ДА ЗАПЛАТИ
на ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. - ***, бул. *** офис-
сграда ***, ет. * офис * представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.,
сумите от: 83,08 лв. /осемдесет и три лева и осем стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски; 49,85 лв. /четиридесет и
девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр.
дело № 1833/2019 г. по описа на Провадийския районен съд съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11