Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………………/…………2019 г.

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело Nо 2995 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по  предявен частичен иск по чл.99 вр. чл. 266 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „М.т.“ ЕООД твърди, че с договор за цесия от 12.11.2014 г. е придобил вземане на „М.“ ЕООД срещу Военномедицинска академия в размер 781 244,45 лева. Относно възникване на вземането твърди, че по договор от 2009 г. след спечелен търг за изгаряне на опасни биологични отпадъци „М.“ ЕООД е имало вземане срещу Военномедицинска академия за възнаграждение, което е останало неизпълнено. Поддържа, че с писмо от 30.10.2014г. Военномедицинска академия е признала задължение на основание посочения договор към „М.“ ЕООД в размер 833 739,45 лв. към 28.10.2014г., от които впоследствие са били погасени 52 495 лева. Поддържа също, че ответникът дължи и лихва за забава от  началото на изискуемостта на задължението 28.10.2014 г. до  подаване на иска на 27.10.2017г. в размер 236 777 лева. Предявява частични искове за осъждане на Военномедицинска академия ЕАД да заплати сумите 26 000 лв. като част от дължимата главница от 781 244,45 лв., както и 5 000 лв. лихва за забава като част от общо дължимата лихва в размер на 236 777 лева, дължима за периода 28.10.2014 г. – 27.10.2017 година. Претендират се и разноски в производството.

Ответникът Военномедицинска академия не заявява становище по исковете в срока по чл. 367 от ТЗ.

След изтичане на срока по чл. 367 от ГПК по делото е представен писмен отговор. В отговора, и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва исковете. Излага твърдения, че е имал ликвидно насрещно вземане в размер на 781 244,45 лева срещу цедента  „М.“ ЕООД и е отправил изявление за извънсъдебно прихващане до двете дружества през ноември 2014 година, като след прихващане на двете насрещни вземания, ответникът е заплатил по сметка на заложния кредитор, сумата, която е останал да дължи след прихващането – 52 495 лева. 

С протоколно определение от 30.10.2018 г., Съдът е оставил без уважение искането за разглеждане в производството на направеното правопогасяващо възражение за извършено извънсъдебно прихващане между вземането на ищеца и вземане на ответника към цедента. Касае се за несвоевременно направено правопогасяващо материално възражение за прихващане (твърди се, че вземането на ищеца е погасено преди завеждане на иска с упражнено право на прихващане от ответника по отношение на цедента, от който ищецът черпи права) - същото е направено след изтичане на срока за отговор по чл. 367 от ТЗ, не се касае за възражение за прихващане с ликвидно (установено по основание и размер) вземане (в този смисъл и разясненията, дадени в т.4 от тълкувателно решение № 1 ОТ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС), поради което и несвоевременното разглеждане на същото би довело до отлагане на делото за събиране на нови доказателства, с оглед необходимостта да се изследват предпоставките за възникване и упражняване на правото на извънсъдебно прихващане (по аргумент от решение 99/16.7.2018 г. по гр. дело 4656/2017 г. III ГО на ВКС). Извод в тази насока е и оспорването от страна на ищеца, който сочи, че оспорва твърденията, че ответникът е имал вземания срещу цедента по твърдения договор за наем.

Поради това и настоящата съдебна инстанция няма да разглежда ненавременно въведения правопогасяващ факт от страна на ответника.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

 

С оглед представените по делото договор за изпълнение на услуга „изгаряне на опасни биологични отпадъци /ОБО/ за нуждите на ВМА - София“ от 08.06.2009 г. (договорът), писмо, изходящо от началник финансов отдел на ВМС от 23.04.2013 г. , писмо от 30.10.2014 г. от Началника на ВМА (и двете съдържащи признание за съществуване на задължението на ВМА ЕАД по договора), фактури, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, чието заключени съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено,   се установява, че за ответника по делото валидно е възникнало задължение към „М.“ ЕООД  по договора за сумата от  1 430 920,92  лева за периода  03.2010 – 11.2011 г., като неплатени са останали 833 739,45 лева.

Видно от договор за цесия от 12.11.2014 г.,  М. ЕООД прехвърля вземането си в размер на 833 739,45 лева по договора срещу ВМА ЕАД в полза на ищеца по делото „М.т.“ ЕООД.

На  13.11.2014 г. цедента М. ЕООД уведомява длъжника си ВМА  ЕАД, че вземането по договора е прехвърлено на „М.т.“ ЕООД.

Следователно, ищецът притежава изискуемо и ликвидно вземане срещу ответника по силата на договора за цесия на вземането. Прехвърлянето на вземането е надлежно съобщено на длъжника и му е противопоставимо.

По делото не се спори, а  се установява и от представените писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, че ответникът ВМА ЕАД е заплатил сумата от 52 495 лева  на 24.06.2015 г. по сметка на Емануил Арнаудов в качеството му на депозитар по изпълнение въз основа на особен залог с впиване 2009052701332.

Не се спори, че вземането на М. ЕООД към ВМА ЕАД е било обект на особен залог, учреден за задължения на  М. ЕООД, съответно после и на„М.т.“ ЕООД  към трето лице  - Ю.Б.АД/А.Б.клон България, и надлежно вписан в ЦРОЗ. Именно във връзка с пристъпване на изпълнение по този особен залог е заплатена и сумата от 52 495 лева. Следователно, налице е валидно частично погасяване на задължението на ответника към ответника.

Ответникът не доказа по делото да е изпълнил задължението си да заплати останалата част от задължението си. Видно от представените от ищеца документи, направеното извънсъдебно прихващане е било оспорено от кредитора към този момент (писмо от 10.11.2014 г.). Доколкото, по изложените по-горе съображения, ответникът не упражни своевременно в настоящия процес правото си да прави правопогасяващи възражения, както бе посочено по-горе Съдът няма да обсъжда дали към 12/11/2014 г. са били налице предпоставките за погасяване на задължението на ВМА ЕАД към М. ЕООД (към този момент все още кредитор, тъй като  уведомлението за цесия е връчено на 13.11.2014 г.) чрез прихващане с насрещно вземане по договор  за наем.

Няма наведени други твърдения за погасяване на задължението на ответника.

Следователно, предявеният частичен иск по чл.99 вр. чл. 266 от ЗЗД е основателен за сумата от 26 000 лева от цялата дължима сума от 781 244,45 лева.

Основателна е и претенцията за лихва за забава, доколкото цесионерът е придобил вземането с всички привилегии, вкл. и настъпилата изискуемост на гласното задължение, ацсесорните вземания и изтеклите лихви (чл. 99, ал.2 от ЗЗД). В договора за цесия няма ограничения на обема на прехвърленото право, поради което и прехвърлените вземания са били вече изискуеми (чл. 4 от договора за изпълнение на услуга „изгаряне на опасни биологични отпадъци /ОБО/ за нуждите на ВМА - София“ от 08.06.2009 г.). За претендирания период законната лихва възлиза на 238046,47  лева, определена от съда на основание чл. 162 от ГПК.

Поради това и частичния иск по чл. 86 от ЗЗД е основателен за сумата от 5000 лева.

 

Относно разноските

С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат разноските по делото. Не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Съдът определян дължимите разноски на 1240 лева – за заплатена държавна такса. Не се доказа заплащане на уговореното възнаграждение за адвокат.

Съдът намира, че не следва да се присъждат разноски за депозит за вещо лице, тъй като експертиза не е изготвена, няма данни да е поискано и заплатено възнаграждение от вещото лице за работа по делото.

Водим от горното, СГС, VI – 10 състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.М.А.ЕАД, Булстат ********, адрес: гр. София, ул. Св. ********да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК********, съдебен адрес: ***, адв. С.С., по иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 266 от ЗЗД, предявен като частичен сумата от 26 000 лева – част от общо дължимата сума в размер на 781 244,45 лева по договор за изпълнение на услуга „Изгаряне на опасни биологични отпадъци /ОБО/ за нуждите на ВМА - София“ от 08.06.2009 г., законната лихва върху тази сума от 28.10.2017 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен като частичен сумата от 5 000 лева – лихва за забава за периода 28.10.2014 г. – 27.10.2017 г. – част от общо дължимата сума от  238 046.47  лева, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1240 лева – за заплатена държавна такса – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            СЪДИЯ: