№ 839
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Десислава Б. Николова
Иванка Иванова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20251000500034 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на
Република Бълария и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е
връчен редовно на 31.10.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 04.11.2024
г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 120237/04.11.2024 г. Решение №
5812/25.10.2024 г. по гр.д. № 7855/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
І-25 състав, в неговата осъдителна част, с която е уважен искът на А. С. К. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
ведно със законната лихва, от незаконно обвинение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от
мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които
е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко
гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като
институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
1
Предвид горното същата е редовна.
По същество въззивникът поддържа неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част. Твърди се неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че са налице законовите основания за ангажиране
отговорността на прокуратурата по чл.2 от ЗОДОВ. Поддържа се и
недоказаност на иска с твърдението, че в хода на първоинстанционното
производство не са били ангажирани в съответния обем необходимите ясни и
безспорни доказателства от страна на ищеца, за заявените значителни
неимуществени вреди. Счита, че не е доказана и причинно-следствената
връзка между търпените щети и процесното наказателно преследване.
Поддържа се, че въпреки сравнително младата си възраст, ищецът е осъждан
многократно за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, а
срещу него в процесния период са се водели и множество други наказателни
производства. Поддържа се, че с неправомерното си поведение, укриване в
хода на досъдебното производство, ищецът е станал причина за прекомерната
продължителност на наказателното преследване. Поддържа се, че присъденият
размер е неоправдано завишен и несъответстващ нито на принципа за
справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика
по аналогични случаи, нито на социално-икономическата ситуация в страната.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, алтернативно
да намали размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззивамия ищец чрез неговия процесуален представител адвокат А. с
надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно
приложено на л.31 от първоинстанционното дело.
Оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна по
подробни аргументи по съществото на спора, изложени в отговора.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
5812/25.10.2024 г. по гр.д. № 7855/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
І-25 състав, в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдената
сума от 10 000 лв. до претендирата от 50 000 лв., както и в частта, с която
2
е отхвърлен искът за лихва за забава и за периода от 28.06.2016 г. до
20.06.2018 г., е влязло в сила на 26.11.2024 г., поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник моли съда да уважи
въззивната жалба по съображенията изложени в нея и да отмени
първоинстанционното решение в осъдителната му част като отхвърли изцяло
предявения срещу ответника иск.
В открито съдебно заседание въззиваемият ищец чрез своя
представител моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и по подробните съображения изложени в
отговора на въззивната жалба. Претендира разноски по чл.38 от Закона за
адвокатурата, съобразно представен списък.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени
от А. С. К. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила на 28.06.2016 г.
присъда, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства, които
не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани
правнорелевантни факти:
На 26.07.2005 г. е образувано ДП по пр.пр.№ 42503/2005 г. по описа на
СРП, а на 29.07.2005 г. ищецът е обявен за общонационално издирване.
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 04-6970/06.10.2005 г., ищецът е
задържан за срок до 24 часа.
С протокол от 07.10.2005 г. е разпитан в качеството му на уличен за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1, във
3
връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
С постановление от 07.10.2005 г. на Прокурор при Софийска районна
прокуратура, ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа, считано от
07.10.2005 г., 13,50 часа до 10.10.2005 г., 13,50 часа.
С протоколно определение от 10.10.2005 г. по н.ч.д. № И-2548/2005 г. по
описа на СРС, НК, 104 състав, влязло в сила на 19.10.2005 г., е оставено без
уважение искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение спрямо
уличения А. К. „Задържане под стража“ и е взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“, която с влязло в сила на 12.06.2007 г. протоколно
определение от 07.06.2007 г. по н.ч.д. № И-1504/2007 г. по описа на СРС, 108
състав е изменена в „Подписка“.
На 10.11.2005 г. ищецът е разпитан повторно в качеството на уличен,
като с постановление от същата дата е определена мярка за неотклонение
„Парична гаранция в размер на 200 лв.“
На 24.01.2006 г. ищецът е разпитан за трети път в качеството на уличен и
на същата дата му е предявено полицейското производство-дознание.
Със заключително постановление от 15.02.2006 г. по дознание №
2993/2005 г. по описа на 04 РПУ-СДВР, производството по дознанието е
приключено с мнение за предаване на съд на ищеца.
С Постановление от 31.03.2006 г. на прокурор при СРП и поради
установен при ищеца психически недостатък, пречещ му да се защитава сам,
дознание № 2993/2005 г. по описа на 04 РПУ СДВР, е преобразувано в
следствено дело № 218/2006 г. по описа на 04 ТО-ССлС, пр.пр. № 42503/2005
г. по описа на СРП и делото върнато за допълнително разследване.
С постановление от 31.10.2006 г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. На същата дата е
разпитан и му е предявено предварителното производство.
С постановление от 30.05.2007 г. досъдебното производство е спряно,
поради не установяване местонахождението на другия обвиняем Д. Р. И..
Производството е възобновено с постановление от 18.06.2007 г.
С постановление от 18.10.2007 г. делото отново е било спряно, поради не
намиране на едно от обвиняемите лица-Д. Р. И. и възобновено с
4
постановление от 24.03.2010 г.
На 28.05.2010 г. ищецът за пореден път е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7, във връзка
с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Разпитан е в това му качество и му е предявено разследването. На 25.06.2010 г.
е изготвено обвинително заключение.
На 03.08.2010 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д.№
9926/2010 г. по описа на СРС, 97 състав, по което в периода от 01.12.2010 г. до
18.02.2015 г. са насрочени общо 23 открити съдебни заседания, като реално от
тях са проведени общо 20 открити съдебни заседания (едно от заседанията е
пренасрочено, за насрочените заседания за 23.05.2011 г. и 19.10.2011 г. не се
откриват протоколи, удостоверяващи провеждането им), като ищецът се е
явил на всички от тях, като през 2014 г.-2015 г. е воден от Затвора ***. Нито
едно от заседанията не е отложено по негова вина. Всичките са отлагани
заради ненамирането на другия подсъдим Д. И., който е бил обявен за
общодържавно издирване, заради нередовното му призоваване и не връчване
на препис от обвинителния акт, в която връзка е изготвена съдебна поръчка до
Германия, заради нередовно призоваване на пострадалото лице и свидетели,
за събиране на доказателства.
На 18.02.2015 г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Тази
присъда е протестирана от ответника. Образувано е в.н.о.х.д. № 4302/2015 г.
по описа на СГС, 15 въззивен състав. Насрочени са общо четири открити
съдебни заседания в периода от 13.01.2016 г. до 21.06.2016 г., от които реално
са проведени три, от които ищецът е присъствал лично на две открити
съдебни заседания.
Въззивното производство е приключило с окончателно Решение №
793/28.06.2016 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.
Видно от приетите по делото справки, изготвени от Прокуратурата и
Национална следствена служба, ищецът е с богато криминално минало,
многократно осъждан, с образувани срещу него десет броя прокурорски
преписки, все за извършени престъпления по чл.195 от НК, като включително
и по време на продължилото съдебно производство през периода м.август
5
2014 г.-2015 г. ищецът е воден от Затвора ***.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелски показания.
Свидетелят П. Н. Н. установява, че са приятели с ищеца още от училище, а и
живеят блок срещу блок. Били още ученици, когато ищецът изкарал близо две
години в домашен арест. Делото било за кражба и продължило десет години.
Ищецът споделил със свидетеля, че е несправедливо задържан, бил скапан
тотално, нямал възможност за никакво развитие. Ищецът имал само майка,
бил сирак, без баща. Имал брат с десет години по-малък от него. Майка му
работела, но била с ниски доходи.
Свидетелят Д. Б. Л. установява, че са приятели с ищеца и се познават от
повече от 20 години. Знае за делото, което се проточило десет години.
Свидетелят го подпомагал финансово. Ищецът нямал баща, майка му била
сама и той се притеснявал, че като мъж в семейството не може да поеме
отговорността за издръжката му. След домашния арест бил малко по-затворен,
по-мълчалив. След делото ищецът заминал да работи в чужбина, заради
дългове които имал.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел, че претенциите на ищеца за неимуществени вреди са основателни,
като ги уважил за сумата от 10 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди против
Прокуратурата на РБ е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Безспорно и с ангажираните по делото писмени доказателства ищецът е
6
доказал главно и пълно пасивната материалноправна легитимация на
ответника и правопораждащите субективното право на ищеца факти, а
именно:
1.субекта на извършеното деЯ.е, а именно - надлежен правозащитен
орган.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу
органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника. Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137
ЗСВ.
2. факта на деЯ.ето, което в случая се заключава в обвинение в
извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Установено е, че
процесното наказателно производство е продължило от 26.07.2005 г., когато е
образувано досъдебното производство и ищецът е обявен за общодържавно
издирване до 21.06.2016 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.
Спрямо ищеца са вземани следните мерки за неотклонение: от 06.10.2005 г. до
10.10.2005 г. е бил задържан под стража, в периода от 10.10.2005 г. до
12.06.2007 г., почти две години и бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест“, а след тази дата с „Подписка“. Ищецът се е явил общо на 22 открити
съдебни заседания, както и пет пъти на досъдебното производство за
предявяване на обвинение, разпит и предявяване на разследването.
Така безспорно доказаните обстоятелства следва да се вземат предвид от
съда при определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди.
3.причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове
на държавния орган.
Досежно размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С ангажираните гласни доказателства ищецът е установил фактът на
причинените му в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатото
му обвинение обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за
7
вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи),
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от
факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения
непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални
контакти. Съобразява и младата възраст на ищеца - 19 години към момента на
започване на наказателното производство срещу него.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени
вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време.
Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на
ищеца- има ли влошаване на здравословното му състоЯ.е, ако да-в каква
степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя
глобално-за всички претърпени неимуществени вреди, като в мотивите към
8
решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел
предвид, както и значението им за определения от него размер на
обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр. д. №
582/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр. д. № 1381/2010 г. на
ІІІ г. о.
По делото са установени следните обстоятелства, които са от значение за
определяне на справедливия размер на обезщетението:
На 07.10.2005 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 2993/2005 г. по описа на 04 РПУ-СДВР, преобразувано в
последствие в следствено дело № 281/2006 г. по описа на 04 ТО - ССлС, гр.
София, пр.пр. № 42503/2005 г. по описа на СРП за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до десет години, т.е.
тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл.93, т.7 от ДР
на НК, което се отразява на степента и тежестта на претърпените от ищеца
негативни емоции, тъй като се създава възможност той да бъде лишен от
свобода за продължителен период от време лишаване от право да се заема
определена държавна или обществена длъжност.
Спрямо ищеца са взети мерки за неотклонение, посочени подробно по-
горе.
При определяне на едно общо обезщетение съдът следва да се съобрази
и с обстоятелството, че в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ съдебната практика е
извела като значими обстоятелства още данните за предишни осъждания,
начина на живот, ценностна система и обичайната среда на ищеца-така
например Решение № 60277 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 9/2021 г., IV г.
о., ГК, Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК и
др.
По делото безспорно се установява, че ищецът и въпреки сравнително
младата си възраст е с богато криминално и съдебно минало, осъждан за
престъпления, за което е обвинен и в процесното наказателно производство,
като към момента, когато е образувано воденото срещу него наказателно
производство е бил на 19 години. Наказателното производство срещу него е
9
продължило неоправдано дълго, около десет години, единадесет месеца и два
дни, която продължителност не се дължи на негово неправомерно поведение, а
на другия обвиняем, респ. подсъдим.
Предвид горното въззивната жалба на ответника се явява
неоснователна, тъй като определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди е справедливо, при така установените
по-горе фактически обстоятелства. То е съответно и на съдебната практика
при аналогични случаи. Така с Решение № 149 от 13.03.2025 г. по гр. д. №
935/2024 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС е определено обезщетение в размер на 10 000
лв., при почти аналогична фактическа обстановка.
Ето защо и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част.
По отговорността за разноските:
С оглед отхвърляне на въззивната жалба на ответника и осъщественото
от адвокат А. безплатно процесуално представителство на въззиваемата
страна в настоящото производство, то на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5812/25.10.2024 г. по гр.д. № 7855/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, І-25 състав, в неговата осъдителна част, с
която е уважен искът на А. С. К. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от
21.06.2018 г., от незаконно обвинение.
В останалата част Решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адвокат Б. И. А., гр.София, ул. „Позитано“ № 8, ет.4, кантора 405
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
10
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11