Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Русе, 19.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, първи касационен състав,
в открито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Цветелина Димитрова и в присъствието на прокурор Пламен
Петков, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д. №63
по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „
Агроном I
Холдинг“ ЕООД чрез адв. Д. М. С. *** против Решение № 187/14.12.2022 г., постановено
по АНД № 269/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е изменено наказателно
постановление /НП/ № 18-001998/19.07.2022 г. на директора на Дирекция
"Инспекция по труда" /ДИТ/ гр. Русе, с което на основание чл. 416,
ал. 5 КТ, вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, наложеното адм.наказание за нарушение на
чл.415 ал.1 КТ –имуществена санкция от 5000лв. и намалена на 1500лв.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания
за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила във
връзка с оценката на доказателствата – касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Сочи
се, че АУАН е бил издаден след изтичане на срока по чл. 34 ал.1 изр.2 от ЗАНН,
като мотивите в обжалваното решение са противоречиви относно спазване на срока.
Сочи се, че съдът не е обсъдил при оценката на доказателствата спорните
обстоятелства и превратно е възприел наличните такива, като не е отчел и
липсата на мотиви в издаденото НП.
Касационният жалбоподател претендира отмяна
на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление и се претендират разноски. В с.з. и в представените писмени
бележки доводите се поддържат.
Ответникът по касационната жалба – Директор
на ДИТ– Русе, не се явява в с.з. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за основателност на жалбата. Счита решението на РС Русе за
неправилно.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна възззивният съд е приел,
че при извършена проверка на 20.06.2022г., главен инспектор в ДИТ- гр. Русе
установил, че
„ Агроном I
Холдинг“ ЕООД в качеството на работодател
не е изпълнил приложената принудителна административна мярка-задължително
предписание No3 от Протокол с изх. NoПР2129790/19.10.2021г. на ДИТ-Русе,
отнасящо се до : „Работодателят да обезопаси работното оборудване редлер“ с
указан срок за изпълнение 28.10.2021г. Предписанието било дадено във връзка с
извършена проверка по работни места на 12.09.2021г. в Зърнобаза-гр.Борово по
повод трудова злополука, при която се констатирало, че се използва редлер за
транспортиране на маслодайна култура/слънчоглед/ със демонтиран капак/наричан
ревизионен/, закриващ движещите се части на работното оборудване/верига/, като
по този начин редлера е с липсващи системи за контрол и защита, свързани с
безопасността на труда при използване на работното оборудване-редлер, прието за
нарушение на чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба No 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване.
Адресата на ПАМ-работодателя „ Агроном I Холдинг“ ЕООД е депозирал уведомление
вх.№ 21898586/17.11.2021г. за пълно изпълнение на предписанията с приложените към
него Заповед No134/13.09.2021г. и становище на ръководителя на проектанския
екип относно съществуващите технически възможности, както по-късно е потвърдил
същото и във възражение срещу АУАН като оспорил констатациите досежно
неизпълнение на предписанието, възразил и за спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН и представил и доказателства за резултата от оспорването на ПАМ.
Съдът е кредитирал изцяло показанията на св.Русанов-
главен инспектор в ДИТ- гр. Русе, видно от които по време на проверката по
работни места на 18.04.2022г. капакът на редлера е монтиран на мястото си, но извел
извод, че
простото поставяне на място на предпазния капак не изпълва изискването за
обезопасяване на редлера по такъв начин, че да се гарантират здравословните
и безопасни условия на труд на работниците при използването на това
работно оборудване, и като взел предвид становището на ръководителя на
проектанския екип,депозирани по повод уведомлението за изпълнение на ПАМ от
17.11.2021г., в което са обяснени причините за невъзможността да се
постави блокировка с обстоятелството, че производителя не поставя
блокировка, която да спира технологичния процес при отваряне на ревизията
на редлер или елеватор, а такъв тип блокировка се слага само при открити
ленти,поради и които направил извод, че предписанието не е изпълнено. Тези
гласни доказателства и приложените писмени такива са дали основание на РРС да
приеме, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Прието е, че
нарушението и нарушителя са установени едва при последващата проверка на
20.06.2022г. , до която дата на контролните органи не са били известни
съставомерни обстоятелства и нарушителя по
конкретното
предписание, обективирано под т.3 в протокол изх. № ПР 2129790/19.10.2021 г. и
тъй като АУАН е издаден на 29.06.2022 г., а нарушението и нарушителя открити на
20.06.2022г. поради което към датата на неговото издаване регламентираният в
чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от
датата на откриване на нарушителя не е
бил изтекъл. Отново се е позовал на показанията на св.Русанов, че
преценката за извършено нарушение е на база представените от страна на
работодателя писмени доказателства. Приел също, че нарушението е доказано като
извършено на 29.10.2021г., независимо от оспорването по административен и
съдебен ред на предписанията и наказващият орган правилно е определил субекта
на административното нарушение и приложимата санкционна норма, като изменил
само размера на наложената имуществена санкция намалявайки я от 5000лв. на
1500лв.
Решението е неправилно.
Основавайки се на фактическите
установявания, направени от въззивната инстанция, съгласно регулацията от чл.
220 АПК, настоящият състав намира следното:
Не
се спори, а и е безспорно, че при експлоатация на работното оборудване – редлер
е било установено демонтиран предпазен капак, което е довело до настъпване на
трудовата злополука на 12.09.2021г., като в тази връзка са дадени и предписанията
„Работодателят
да
обезопаси работното оборудване редлер“ с указан срок за изпълнение 28.10.2021г.
От приложените по съдебното производство
пред РС-Бяла и по адм.преписка доказателства е видно, че ПАМ са били оспорени в
срок с жалба вх.№ 21093623 от 25.10.2021г. по адм.ред пред Директор на
Д“ИТ“-Русе, който с решение от 08.11.2021г. е отхвърлил жалбата. В самото
решение на горестоящият орган и АНО в случая е налице твърдение/ признание/, че
контролния орган не е посочил начина на изпълнение на предписание № 3 от ПП №
ПР2129790/19.10.2021г., но това било техническо решение на работодателя. С
решение по адм.д. 2679/2021г на АС-Варна са отменени предписания 1 и 2, а
жалбата срещу процесното предписание № 3 е отхвърлена.
Видно от извършената служебна справка от
интернет страницата на ВАС с решение № 3969/12.04.2023г. по адм.д. 6300/2022г.
на 6 отд. е оставено в сила решение № 607 от
03.05.2022 г. по адм. дело № 2679/2021 г. на Административен съд – Варна
Така
спорът за законосъобразността на процесната ПАМ е окончателно решен с влязло в
сила решение от 12.04.2023г., като валидността и законосъобразността на
процесната ПАМ не е предмет на преценка от настоящите инстанции към датата на
нарушението.
Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за
което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед
формулирането му, е за действие и нарушението е формално, на просто извършване,
защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и
целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален
административен акт-задължително предписание с придадено от законодателя и
предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането
на срока.
Работодателят е задължен за действие от връчването
на ПАМ до изтичане на срока на предписанието, т.е до 28.10.2021г.
Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в
наказателноправен аспект означава, че след пропускането на срока деянието е
довършено,т.е на 29.10.2021г., както е
посочил АНО.
Спорът в настоящето производство е формиран
относно същността и спазването на срока по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН, респ. от кой
момент за администрацията на наказващият орган е известен нарушителя,
респ.извършеното нарушение и дали за установяване на релевантни обстоятелства е
послужила последващата проверка и твърдението в НП, че едва на 20.06.2022г. е
открит нарушителя и нарушението, както и дали приложените доказателства ,вкл и
гласните такива установяват факта на нарушението, а именно неизпълнено
предписание.
Макар и възраженията за неспазен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН да са наведени още при възражението по АУАН и в жалбата до РС-Бяла,
съгласно разрешението, дадено с Постановление № 10/ 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981
г. на ОСНК TP № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/1982 на ОСНК на ВС, TP №
44/29.12.1983 г. по н.д. № 29/1982г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно постановление
№ 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС, че посочените в нормата
на чл. 34 от ЗАНН срокове са
давностни, за които съдът има задължение
служебно да следи, настоящата касационна инстанция дължи произнасяне доколкото
този въпрос касае съответствието на въззивното решение с материалния закон, за
което следи служебно – арг. от чл.218, ал.2 от АПК. Давността е материалноправен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране
на отговорността.
Действително в цитираната норма на чл.34 ЗАНН са
предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както
при неговото извършване, така и в един последващ момент. Приложимостта на
втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на
нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни
за нарушителя.
Касационната инстанция намира за основателно
твърдението на касатора, че началото на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН не е сложено на 20.06.2022г. при т.н. проверка по документи, тъй
като основното възражение е за приложението на чл.34 ал.1 изречение второ от ЗАНН- откриване на нарушителя, по смисъла на даденото в задължителната съдебна
практика тълкуване на понятието - мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК- когато компетентният
орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация или у който е
да е контролен орган, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав,т.е данните следва да сочат както за
нарушителя/субекта/, така и за нарушението/ обективните признаци/. След като
нарушителят бъде открит, установен, административнонаказателното производство
следва да бъде образувано със съставянето на АУАН в тримесечен срок от
откриване на извършителя.
В случая с оглед на характера на дадените задължителни
предписания и законодателното разрешение за тяхното предварително изпълнение
следващо се от чл.405 КТ, е известен техния адресат още в момента на
съставянето и връчването им. Т.е. при наличие на узнато неизпълнено
предписание, при индивидуализиран и известен адресат ,т.е субекта на нарушението – нарушителя е
изначално известен. Обобщено за администрацията на Д“ИТ“-Русе от датата на
издаване на предписанията е известен и субекта на тяхното изпълнение в указания
срок и в тази връзка е приложим само тримесечния срок по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН.
В случая на 17.11.2021г. работодателят е изпратил уведомление до Д“ИТ“ Русе, че
предписанията по ПИП№ ПР2129790/ 19.10.2021г. са изпълнени. По отношение на
процесното предписание е посочено, че „ редлерите са облечени в метални кожуси като оставените отвори са за аварийно
обслужване и са затворени при работеща система и спряна система и могат да
бъдат отворени само в присъствието на прекия ръководител на базата“, като
приложил своя заповед и становище от проектантския екип. Т.е на 17.11.2021г.
администрацията на АНО е била наясно, че технологично за
невъзможността да се постави блокировка с обстоятелството, че производителя не
поставя блокировка, която да спира технологичния процес при отваряне на
ревизията на редлер или елеватор, а такъв тип блокировка се слага само при
открити ленти.Именно това е и становището представено на проверката на
18.04.2022г./ друго не е и изискано/ на работни места. По време на тази
проверка на база кредитираните показания на св.Русанов е установено, че същият
е бил запознат с уведомлението от 17.11.2021г.и не установил обезопасяване, а и
според становището такива мерки няма как да бъдат предприети, при наличие на
поставен капак.
Всъщност още на 17.11.2021г. АНО е бил
уведомен за невъзможността за изпълнение на предписание № 3, тъй като това са
същите документи към уведомлението на което се е позовал актосъставителя, но
вече 8 месеца по-късно, при положение, че работодателят е изпълнил задължението
си да уведоми Д“ ИТ“-Русе за изпълнение на предписанията, които и самия орган
приема за неконкретни.Т.е с уведомлението от 17.11.2021г. контролните органи в
администрацията на Д“ ИТ“-Русе са били известени за невъзможността за
изпълнение на даденото предписание,т.е за неговото неизпълнение, както и за
нарушителя и е следвало в законоустановения
тримесечен срок да предприеме действия за съставяне на АУАН/ срокът
за съставяне на АУАН е изтекъл на 18.02.2022г., а последващата проверка не е установила
нищо по-различно/.
Обратното би означавало, както се посочва в Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г., че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното
усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши субективно да
възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен
срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни данни/ мотивите
на
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г./. Така
поради вида на ПАМ подлежаща на предварително изпълнение, конкретно адресирана,
нейното изпълнение/ неизпълнение по силата на закона не само предполага, а
налага и субекта на административнонаказателна отговорност за неизпълнение,
налице е осъществен юридически факт, при известен нарушител, като в тази връзка
обективни данни за узнаването на нарушението и откриването на нарушителя са
налице много преди твърдяната в НП дата на откриване на нарушителя и узнаването
на нарушението
Изкуственото удължаване на процесуални срокове чрез
изискване на идентични като представени вече данни,доказателства и обяснения,
не може да санира пропускането им от контролните органи.
Т.е още на 17.11.2021г. са били налице всички
предпоставки, които да позволят да се направи извод относно съставомерните
признаци на нарушението и неговия автор, като извършените допълнителни проверки
не са допринесли за събиране на други доказателства . Така считано от посочената
дата длъжностното лице при ответника е
разполагало с достатъчно време / 3 месеца/, за да състави АУАН. Неговото
бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението/ направеното
признание/ и при липса на необходимост от процесуални действия за откриване на
нарушителя, т.е при известен автор и факт на неизпълнение, е пречка за съставяне на акта на 29.06.2022г.
Неспазването на този срок представлява както съществено процесуално нарушение
на административно-производствените правила, така и на материалния закон, а
несъобразяването му от съда, който следва служебно да следи за спазването на
давностните срокове се отразява на правилността на решението в степен,
обуславяща неговата отмяна
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв, платени по договор за правна защита за въззивната
инстанция по приложен списък.Липсва наведено пред РС-Бяла възражение за
прекомерност на разноските.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 187/14.12.2022
г., постановено по АНД № 269/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е
изменено наказателно постановление /НП/ № 18-001998/19.07.2022 г. на директора
на Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ гр. Русе, с което на основание
чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, наложеното адм.наказание на „
Агроном I
Холдинг“ ЕООД за нарушение на чл.415 ал.1 КТ –имуществена санкция от 5000лв. и
намалена на 1500лв. , и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № № 18-001998/19.07.2022 г. на директора на
Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ гр. Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул."Княз
Александър Дондуков" № 3, да заплати
на„ Агроном I
Холдинг“ ЕООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Капитан
Петко войвода № 42, представлявано от Тодор Костадинов Губатов, сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |