Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 84

                                     

гр. Пловдив, 24.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на  шести юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 181/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1186/ 03.02.2020 Г. ОТ К.П. И. ,представляван от адв.Ц. против решение № 6 / 15.01.2020 г. ,постановено по гр.д. 294 / 2019 г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което е отхвърлен  предявен от него иск против О.П.  по чл.230 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 110 лв.,представляваща стойността  на извършените подобрения в отдаден под наем недвижим имот ,необходими за привеждането му в състояние ,отговарящо на ползването му по предназначение.По съображения ,изложени във въззивната жалба  жалбоподателят счита решението за необосновано и незаконосъобразно и заявява искане да бъде отменено и постановено друго ,с което искът му бъде уважен ведно с присъждане на  разноски .

Постъпил е отговор от въззиваемата страна О.П. ,представлявана от адв.К.  ,с който се оспорва въззивната жалба  и по съображенията ,изложени в него счита решението за правилно  и заявява искане същото да бъде потвърдено като претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледани по същество.

Производството по делото  е образувано по искова  молба от К.П.Й. против О.П. за заплащане на сумата от 34 824 лв. ,ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Ищецът е твърдял ,че  е бил  наемател на общинско жилище  като при предаване на жилището от наемодателя е съставен протокол опис между тях от 05.11.1998 г. ,от който е видно ,че състоянието на имота е било такова ,че да не е било годно за ползването му по предназначение ,а именно жилище,поради което за времето ,когато е живял там е направил редица строително монтажни работи и подобрения ,за да го пригоди за нормално обитаване.Твърдял е ,че договорът е прекратен и имотът е предаден на наемодателя на 28.12.2016 г. ,както и ,че за всички извършени ремонтни работи  и подобрения е направил разноски ,които не са му възстановени от ответната о.Поради това е предявил и иск за възстановяване на тези разходи.Този иск ,първоначално е квалифициран като такъв по чл.59 от ЗЗД във връзка с чл.230 ал.2 от ЗЗД ,тъй като се основава на обстоятелствата ,че наемателят без съгласието на наемодателя е извършил подобрения в сградата и двора ,довели до увеличаване стойността на имота ,по който начин за сметка на неговото обедняване се е обогатил наемодателя ,който не е изпълнил задължението си да предаде имота в състояние ,годно за ползването му по предназначение.С решение № 375 / 31.10.2018 г. ,постановено по гр.д. 817/2017 г. по описа на ОС – Пазарджик ответникът е  осъден да заплати на ищеца сумата от 13 110 лв. ,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване ,която сума представлява увеличената стойност на имота в резултат на извършените от ищеца подобрения като иска до пълния предявен размер от 34 824 л. е отхвърлен.

Това решение е обжалвано от само от О.П. в осъдителната му част като е образувано в.гр.д № 678/2018 г. по описа на АС –Пловдив ,по което и доколкото са констатирани нередовности на исковата молба същата е оставена без движение до посочване от ищеца  дали претендира разходите за извършените  СМР или увеличената стойност на имота в резултат на тях ,във връзка с което ищецът отново е заявил ,че претендира разходите ,направени от него за привеждане на имота в състояние ,годно за ползването му като жилище.

С решение № 46 / 20.03.2019 г. ,постановено по горното дело решението на ОС – Пазарджик в обжалваната му част е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане като е прието от съда ,че предметът на делото е парично вземане за разноските ,които ищецът е направил за привеждане на имота в състояние ,годно за ползването му по предназначение ,а не увеличената стойност на същия в резултат на тях ,и поради това, съдът ,присъждайки увеличената стойност на имота се е произнесъл по иск ,с който не е сезиран .Също така в мотивите си въззивния съд е посочил,че въз основа на въведените от ищеца твърдения правилната материално правна квалификация на спорното материално право е чл.61 ал.2 и 3 от ЗЗД ,евентуално чл.59 от ЗЗД.

При новото разглеждане на делото  ОС – Пазарджик е приел ,че с оглед наведените в исковата молба твърдения от ищеца следва да се приеме ,че съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.230 ал.2 от ЗЗД  и като е анализирал договора за наем и съобразно събраните доказателства е приел ,че наемателят е бил запознат са  реалното състояние на обекта към датата на настаняването му без да е упражнил възможностите ,дадени му в чл.230 ал.2 от ЗЗД ,а именно да иска от наемодателя поправяне на вещта или съразмерно намаляване на наема  или разваляне на договора.Поради това е приел ,че имотът е предаден в договореното между страните състояние ,което изключва отговорността на наемодателя за извършените от наемателя СМР .Като допълнителен аргумент е посочил ,че наемателят не е възразил относно състоянието на имота ,ползвал го е продължително време като процесните СМР са извършвани в продължителен период от време ,което сочи че недостатъците не са били опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство,а последното е единствен аргумент ,отричащ приложението на чл.230 ал.2 от ЗЗД.По така направената материално правна квалификация и съобразно изложените аргументи съдът е постановил решението,предмет на обжалване ,с което е отхвърлил  предявения от Й. иск против О.П.  по чл.230 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 110 лв.,представляваща стойността  на извършените подобрения в отдаден под наем недвижим имот ,необходими за привеждането му в състояние ,отговарящо на ползването му по предназначение.

Настоящата инстанция при служебна проверка за допустимостта на решението констатира следното : видът и характерът на предявения иск се определя от ищеца посредством въведените от него твърдения и заявен към съда петитум.В случая твърденията са за извършени СМР в нает от ищеца общински  имот за привеждането му във вид ,годен за ползването му по предназначение ,за които същият е направил разноски ,които след прекратяване на наемния договор ответникът не е възстановил.Нито в първоначалната искова молба ,нито в последващите молби уточнения същият е въвеждал твърдения ,произтичащи от договорното правоотношение с ответника.Така въведените от него твърдения не сочат на иск ,предявен  на плоскостта на договорната отговорност ,а  на такъв, който намира своето основание на плоскостта на извъндоговорната такава.Тук следва да бъде съобразена и формираната съдебна   практика по въпроса за материално правната квалификация на вземането на наемателя за разходите ,които е направил за привеждането на имота в състояние ,годно за  предназначението му ,според която при липсата на договор за наем или конкретни уговорки в договора за наем  наемодателят да предаде вещта в състояние,което отговаря за целите,за която е наета ,отношенията във връзка с извършените от държателя разходи  ,когато работата е била предприета уместно и е била добре управлявана , се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие ,а когато работата е била предприета въпреки волята на заинтересования – по правилата на неоснователното обогатяване. Нито ищецът е твърдял ,нито се установя наемният договор да предвижда конкретни уговорки  за предаване на вещта в състояние ,годно за ползването й по предназначение ,поради което материално правната квалификация на претендираните права се корени  в извъндоговорната отговорност на ответника било в хипотезата на чл.61   от ЗЗД ,било в хипотезата на чл.59 от ЗЗД.

Предвид на тези аргументи  и доколкото настоящата инстанция констатира ,че първоинстанцонният съд е приел ,че липсва основание за ангажиране на договорната отговорност на наемодателя и се е произнесъл по обективно съединен искове с правно основание  чл.230 ал.2 от ЗЗД,с каквито искове не е сезиран , то  обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за нова разглеждане на ОС – Пазарджик като при новото разглеждане съдът да се произнесе и по разноските за двете инстанции.

Ето защо съдът

 

                                            Р       Е       Ш       И   :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 6 / 15.01.2020 г. ,постановено по гр.д. 294 / 2019 г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което е отхвърлен  предявен от К.П.Й. иск против О.П.  по чл.230 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 110 лв.,представляваща стойността  на извършените подобрения в отдаден под наем недвижим имот ,необходими за привеждането му в състояние ,отговарящо на ползването му по предназначение .

ВРЪЩА делото на ОС – Пазарджик за ново разглеждане на предявения иск за присъждане на сумата от 13 110 лв.представляваща разходите за извършени подобрения в отдаден под наем имот за привеждането му в състояние ,годно за ползването му по предназначение.

Решението е обжалваемо в едномесечен срок от връчването му с касационна жалба пред ВКС.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                                    2.