Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 04.03. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 620/2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Административното дело е образувано по
жалба от Н.Г.Й. *** срещу Решение № 671 от 12.11.2019 г. на
Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост
за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км
87+800 до км. 103+150, включително пътен
възел „Боаза” и пътен възел „Дерманци” , подучастъци от км. 87+800 до км.
94+960 и от км. 96+600 до км. 103+150 на територията на област Ловеч в частта относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07357.135 и ПИ
с идентификатор 07357.108, намиращи се в
землището на с. Български извор, община
Тетевен, област Ловеч . Изложени са твърдения, че размера на определеното
обезщетение, не е съобразено с пазарните цени на имотите в този район, както и
че не е съобразено със законовите изисквания и не е равностойно за имотите.
Освен това жалбоподателят е посочил, че няма да може да използва останалата
част от имотите, което обосновава и допълнителната сума, с която да бъде
обезщетен. По тези съображения иска да бъде отменено обжалваното решение в
частта относно определения размер на дължащото обезщетение, като се увеличи
размера му съгласно пазарната оценка на имота.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, излага съображения по
същество на спора и претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище
чрез пълномощник, с което оспорва като
неоснователна подадената жалба.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и
благоустройството (РРБ) – редовно
призована – не изпраща представител в съдебно заседание. Представила е писмена
молба чрез пълномощник, с която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не
изпраща представител в съдебно заседание.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище,
че депозираната жалба е частично основателна.
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.
Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал.2 от ЗДС от
надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен
интерес от обжалване в качеството на собственик на процесните имоти, част от
които се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на
финансите.
Обжалваното
решение е издадено от Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите,
което означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а,
ал.1 от ЗДС.
То
е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него са отчуждени част от
недвижими имоти, които са собственост на жалбоподателя. Имотите са предназначени
за изграждане на национален обект – автомагистрала „Хемус“, която е обявена за
национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на
Република България.
Оспореното
решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл 34б от ЗДС
и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждават частите от
двата имота, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото
обезщетение и собственика на имота.
В
производството по издаване на обжалвания акт са спазени
административно-производствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.
34, чл. 34 а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено
мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.
Към него са приложени необходимите документи,
посочени в чл. 34, ал.2 от ЗДС. Тези двама министри са направили
предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имота, към което са
приложили съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС,
а предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а ал. 4 от ЗДС
приложения.
Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен
план (ПУП) - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект
автомагистрала "Хемус участък от км. 87+800 до
км. 103+150, включително пътен възел „Боаза” и пътен възел „Дерманци”,
подучастъци от км. 87+800 до км. 94+960 и от км. 96+600 до км.
103+150, землищата на с. Брестница, община Ябланица, с. Български извор, община
Тетевен, с. Пещерна, с. Торос и с. Дерманци, община Луковит, област Ловеч,
който е одобрен с влязла в сила на 17.08.2019 г. Заповед № РД-02-15-139/29.07.2019 г. на Зам.
министъра на РРБ.
В оспорената му част решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет
постановява отчуждаването на част от недвижими имот, собственост на
жалбоподателя, представляващи:
1.Част от ПИ с идентификатор 07357.5.108, находящ се в землището на с.
Български извор, община
Тетевен, представляващ нива с обща площ от 7400 дка, от която площ за
отчуждаване 2.700 дка и цена на обезщетение в размер на 1248 лв.
2. Част от ПИ с идентификатор
07357.5.135, находящ се в землището на с.
Български извор, община
Тетевен, представляващ друг вид земеделска земя с обща площ от 5.399 дка, от
която площ за отчуждаване 1.980 дка и цена на обезщетение в размер на 915 лв.
В табличен вид по делото са представени
имотите и частите от имоти за отчуждаване в землището на с. Български извор с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка, както и
оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично
обезщетение , извършена в административното производство от лицензиран оценител.
Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично
обезщетение, в т.ч. относно процесните имоти, поради липса на подходящи сделки
е определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските
земи.
Ползвания метод и формула са описани в оценителския доклад . Оценителят е
посочил в доклада си, че е ползвал коефициентите по чл. 7б ал. 1, т.2, т. 4, т.
5, т.6 и по чл. 4б, ал.1, т.2 от Наредба за реда за определяне на цени на
земеделските земи, както и рентна бонификация за ориенталски тютюн и за картофи
бонитетен бал по 10 лв.
След запознаване с изготвените оценки, съдът счита, че изготвената от
оценителя в административното производство оценка не съответства на
нормативните изисквания, поради което не може да се приеме за правилен
определеният въз основа на нея размер на обезщетението.
Не съществува разпоредба чл. 4б в
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Коефициентът за
поливност е определен в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Приложимите в конкретния казус коефициенти са определени като видове и
стойности в чл. 4 от Наредбата, а предвидените специфични стойности, приложими
за някои коефициенти при отчуждаване по реда на чл. 32 от ЗДС са определени в
чл. 7б от Наредбата.
Видно от изготвената в административното производство оценка, оценителят е
приложил само предвидените в чл.7б от Наредбата коефициенти, без да е приложи
коефициент за отстояние от населено място по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 7б от Наредбата не изключва изрично прилагането на
всички коефициенти по чл. 4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на част
от приложимите коефициенти и на рентната бонификация, както и изисквания за
прилагане на някои коефициенти /напр. поливност по чл.7б, ал.1, т.3 от
Наредбата във връзка с чл.4, ал.1, т.2
от същата/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7б, т. 7 от Наредбата,
изрично препращаща към реда за извършване на оценка по чл. 4 от същата.
Съдът счита, че относно коефициента „отстояние, измерено по най-късата
въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана
територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен
план, с градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на
оценка по чл. 1, т. 5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по
чл. 7б предвиждаща различна стойност или неприложимост, приложими са
стойностите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Съдът счита, че при извършване на оценката в административното производство
са допуснати съществени противоречия с нормативната уредба, които водят до
незаконосъобразност на решението в частта, с която въз основа на тази оценка е
определен размерът на обезщетението за процесния имот.
Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза,
която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС,
във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Заключението на вещото лице е, че действителната пазарна цена на
отчуждените части от процесните недвижими имоти в землището на с. Български
извор, община Тетевен, собственост на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал.2 и ал.3 във
вр. параграф 1а от ДР на ЗДС е в размер на 1567 лв. за ПИ с идентификатор
07357.5.108 и 1149 лв. за ПИ с идентификатор 07357.5.135.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че оценката му се различава от
тази, която е приложена в оценителския доклад по два показателя – по отношение
на показателя рентна бонификация, който е определен неправилно, както и че в
оценителския доклад не е приложен коефициента за отстояние от населено място.
Заключението е прието без възражения от жалбоподателя и не е прието от
пълномощникът на АПИ в частта, в която вещото лице е приложило коефициента по
чл.4, т.5 от Наредбата за отстояние от населено място.
Заключението е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът
кредитира същото, защото го намира за обективно и професионално изготвено.
Според вещото лице при правилно приложение на Наредбата с предвидените в
нея диференциращи коефициенти и рентни бонификации, стойността на обезщетението
за частите от процесните имоти в с. Български извор, собственост на
жалбоподателя са в размер на 1567 лв и
1149 лв., т.е. пазарната стойност на
частите от двата имота е различна от тази, която е определена в хода на
административното производство.
Необосноваността на извода на административния орган относно размера на
обезщетението обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното решение в
частта му относно размера на определеното обезщетение за процесните два
поземлени имота.
Това налага извод, че решението на Министерски съвет в оспорената част е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен
размер на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от двата ПИ,
собственост на жалбоподателя.
При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от
процесуалният представител на жалбоподателя, на същия следва да се присъдят
направените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 671
от 12.11.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти
- частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала
Хемус”, участък от км 87+800 до км.
103+150, включително пътен възел „Боаза” и пътен възел „Дерманци” , подучастъци
от км. 87+800 до км. 94+960 и от км. 96+600 до км. 103+150 на територията на
област Ловеч землището на
с. Български извор, община Тетевен,
област Ловеч в частта относно определеното обезщетение по отношение на недвижими
имоти, собственост на жалбоподателя, представляващи: 1.Част от ПИ с
идентификатор 07357.5.108, находящ се в землището на с.Български извор, община
Тетевен, представляващ нива с обща площ от 7400 дка, от която площ за
отчуждаване 2.700 дка и цена на обезщетение в размер на 1248 лв.;2. Част от ПИ
с идентификатор 07357.5.135, находящ се в землището на с.Български извор,
община Тетевен, представляващ друг вид земеделска земя с обща площ от 5.399
дка, от която площ за отчуждаване 1.980 дка и цена на обезщетение в размер на
915 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ парично обезщетение за недвижими имоти, собственост на
жалбоподателя, както следва:
1.Част от ПИ с идентификатор 07357.5.108, находящ се в землището на
с.Български извор, община Тетевен, представляващ нива с обща площ от 7400 дка,
от която площ за отчуждаване 2.700 дка в размер на 1567 (хиляда петстотин шестдесет и седем) лева.
2. Част от ПИ с идентификатор 07357.5.135, находящ се в землището на с.
Български извор, община
Тетевен, представляващ друг вид земеделска земя с обща площ от 5.399 дка, от
която площ за отчуждаване 1.980 дка и цена на обезщетение в размер на 1149 (хиляда сто и четиридесет ) лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Н.Г.Й. ***
сумата от общо
411.90 (четиристотин и единадесет лева и деветдесет стотинки) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса за образуване на административно дело, 300 (триста) лева депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза и 101.90 (сто и един лева и деветдесет стотинки) лева разноски, направени от жалбоподателя пред АГКК за издаване на скици и
удостоверения за характеристиките на двата поземлени имота, съгласно
представената разписка № 0200010456665121 от 13.02.2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от него
да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: