Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5638
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №32165 от
05.02.2019год., постановено по гр.дело
№6577/2018год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, Е.Д.Б.
е осъдена да заплати на „Т.С."ЕАД: на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр.чл.149 и чл.150 от ЗЕ сумата от 427,01 лева- цена за доставена топлинна
енергия за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.01.2018г. до погасяването; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 84,61 лева- законната лихва за забава от 15.09.2015г. до
18.01.2018г., като искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 и чл.150
ЗЕ е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 648,75лв. и за периода
от 01.05.2014г. до 30.11.2014г., а искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен до пълния предявен размер от 128,55 лв. и ответницата е осъдена да
заплати на ищеца 98,73 лева разноски. Със същото решение Ц.Е.Б. е осъдена да заплати
на „Т.С."ЕАД: на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 и чл.150 от ЗЕ
сумата от 142,33 лева- цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.12.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.01.2018г. до погасяването; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
28,20 лева- законната лихва за забава от 15.09.2015г. до 18.01.2018г., като
искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 и чл.150 ЗЕ е отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 216,25лв. и за периода от 01.05.2014г.
до 30.11.2014г., а искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен до
пълния предявен размер от 42,85 лв. и ответницата е осъдена да заплати на ищеца
32,91 лева разноски.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответниците за периода от
01.05.2014г. до 30.11.2014г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 45
дни след изтичане на периода, за който се отнася плащането. Сумите по общата
фактура за периода м.05.2014г.- м.04.2015г., издадена през м.07.2015г., ставала
изискуема на 15.09.2015г., а исковата молба била подадена на 30.01.2018г. и
така била прекъсната давността. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено
в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците в
подадения в срок отговор на въззивната жалба, молят решението на СРС да бъде
потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не претендират
разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В случая се касае
за приодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените
по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за периода м.11.2014г. плащането е станало изискуемо на
30.12.2014г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност за
това плащане. Исковата молба е подадена на 30.01.2018г., но към този момент
погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 30.12.2017г.
Същото се отнася и за предходните плащания назад до м.05.2014г. издаването на
обща фактура през месец юли 2015г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва
давността.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно в обжалваната му част.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№32165 от 05.02.2019год., постановено по гр.дело №6577/2018год. по описа на
СРС, ГО, 154 с-в в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/