Решение по дело №2407/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Е. З. А. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-5697-000160/29.06.2023 г., издадена от Началник група към ОД на МВР [област], Сектор „Специализирани полицейски сили“, с която на основание чл.171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 година на лек автомобил „БМВ Х6“ с рег.№ [рег. номер]. В жалбата се излагат аргументи защо се приема същата за незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, излага аргументи за отмяна на оспорената ЗППАМ.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, взема становище по делото, като иска потвърждаване на издадената ЗППАМ.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за частично основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –Началник Група при ОД на МВР [област], Сектор „Специализирани полицейски сили“. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 21.04.2023 г., около 15,30 часа е установено, че в [населено място], на [улица]до блок № 272, вх.А, Ш. М. А. е управлявал лек автомобил „БМВ Х6 Х Драйв“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Е. З. А., като е лишен от право да управлява моторно превозно средство. С оглед установеното на 21.04.2023 г. бил съставен АУАН спрямо Ш. М. А. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП от полицай към ОД на МВР [област], Група 03 Сигма [област]. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН № 971661/21.04.2023 г. и същата е издадена от Началник Група при ОД на МВР [област], Група 03 Сигма [област].

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон. Порок се констатира единствено при определяне срока на ПАМ, но същият не е от категорията на тези, които водят до пълна отмяна на наложената ПАМ.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР [област], Сектор „Специализирани полицейски сили“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР [област], а видно от Заповед №8121к-11081/19.10.2021 г. на министъра на МВР, издателят Д. Г. Д. временно е преназначен на ръководна длъжност „Началник група 03 Сигма“ в Сектор „Специализирани полицейски сили“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [област].

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е неправоспособен и автомобилът е собственост на лицето, спрямо което е приложена тази принудителна административна мярка. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

По делото от страна на жалбоподателя не са приложени доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място от Ш. М. А. или доказателства, че това лице е било правоспособно към момента на управлението на МПС. От доказателствата по делото няма спор и че е осъществено деяние, което е прието за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и е съставен АУАН за това нарушение.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на МПС от неправоспособно лице.

С оглед на посоченото дотук, съдът счита че липсва основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, което е и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС.

По отношение на срока на ПАМ – 1 година липсват изложени мотиви в процесната ПАМ. Ето защо и е невъзможно да се установи по какви причини издателят на оспорената ЗППАМ е приел, че следва да се определи максималния размер на приложената ПАМ. Това от своя страна е основание за изменение на ЗППАМ с намаляне на срока за прекратяването на регистрацията на ППС до минималния установен в закона – 6 месеца. В останалата част заповедта е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Независимо от изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна, тъй като не е налице отмяна на оспорения ИАА, а чл. 143 от АПК не предвижда отговорност за разноски при изменение на ААкт.

От страна на ответника такива не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №23-5697-000160/29.06.2023 г., издадена от Началник група към ОД на МВР [област], Сектор „Специализирани полицейски сили“, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „БМВ Х6“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 1 година, като НАМАЛЯВА срока за прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „БМВ Х6“ с рег.№ [рег. номер] на 6 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.