РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Благоевград, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря ЛИ. Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101978 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от СТ. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Г. Б.,
община К. против СТ. ЛЮБ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. Л. ***.
Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 3000 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължението на ответника да представи в срок до 30.09.2020г. строителни
книжа съгласно постигната съдебна спогодба, одобрена с определение № 907150/09.09.2020
година, постановено по гр.д. № 2768/2019 година по описа на Районен съд – Благоевград.
Ищецът твърди, че с ответника сключил съдебна спогодба, която била одобрена от съда с
протоколно определение № 907150/09.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2768/2019
година по описа на Районен съд – Благоевград. Поддържа, че съгласно постигнатата
спогодба ответникът се бил задължил да представил целия набор от документи съгласно
Закона за устройство на територията и изискуеми съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003
година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като документите
следвало да му бъдели предадени най-късно до 30.09.2020 година. Заявява, че при
неизпълнение или забава от страна на ответника в производството в съдебната спогодба
била уговорена неустойка, която била станала изискуема считано от 01.10.2020 година, в
размер на 3000 лева. Изтъква, че на 29.09.2020 година били предадени от ответника част от
документите, като за предадените документи бил съставен приемо-предавателен протокол.
Сочи, че не били представени всички изискуеми по посочената наредба документи, а
именно не били представени: Приложение № 4, Приложение № 7, Приложение № 12 и
Приложение № 14, изискуеми съобразно чл. 7, ал. 3, т. 4, т.7, т. 12 и т. 14 от Наредба № 3 от
31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Излага, че
ответникът не бил представил заповедна книга ведно с удостоверения за качеството на
вложените в сградата материали, не бил представил актове за извършени и приети
строително-монтажни работи по нива относно носещата конструкция на сградата, не бил
представил актовете относно изграждането и приемането на всички видове строително-
монтажни дейности, които подлежали на закрИ.е, както и не бил представил акт за приемане
на конструкцията, като към настоящия момент такъв следвало да съществувал и
конструкцията на сградата да бъдела приета. Счита, че всички тези строителни книжа били
задължителни при извършването на строително-монтажни работи и изграждането на
жилищни сгради, представляващи строежи от пета категория. Смята, че уговорената в
съдебната спогодба неустойката обезпечавала именно изпълнението на задължението на
ответника да предоставил строителните книжа, като по този начин същата обезпечавала
1
претърпените от него вреди при непредставянето на строителните книжа и евентуалната
незаконосъобразност на извършените или въобще неосъществените от строително-
монтажни работи, които дори били могли да обосновали незаконосъобразност на строежа и
неговото евентуално премахване.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта,
че с ищеца по делото бил сключил съдебна спогодба, която била одобрена от съда с
протоколно определение № 907150/09.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2768/2019
година по описа на Районен съд – Благоевград. Не оспорва и факта, че в съдебната спогодба
била уговорена неустойка в размер на 3000 лв. за неизпълнение в уговорения срок /до
30.09.2020 година/ на задължението на ответника да представил подписани актове и
протоколи, изискуеми съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството за жилищна сграда на пълномощника на ищеца – И.
И. Б., които актове следвало да бъдат подписани от всички лица, упоменати в тях, с
изключение на ищеца. Излага подробни доводи, че уговорената неустойка в спогодбата била
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и че същата била прекомерна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да заплати на ищеца
сумата от 3000 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да представи
в срок до 30.09.2020г. строителни книжа съгласно постигната съдебна спогодба, одобрена с
определение № 907150/09.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2768/2019 година по
описа на Районен съд – Благоевград.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка неоснователни са
възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, доколкото чрез разумно
тълкуване на нейните обстоятелствена част и петитум може да се направи извод, че като
цяло тя съответства в достатъчна степен на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ наличието на действителна уговорка, постигната между ищеца
и ответника, в качеството им на страни по твърдяната съдебна спогодба, за дължимост от
страна на ответника на неустойка при неизпълнение на задължението на ответника да
представи в срок подписани актове и протоколи, изискуеми съгласно Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за жилищна
сграда на пълномощника на ищеца – И. И. Б., 2/ размер на претендираната неустойка и 3/
неизпълнение на задължението на ответника (превозвач) за заплащане на неустойката.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите две
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение, както и възраженията си, които го
освобождават от отговорност, а именно, че уговорената неустойка в спогодбата била
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и че същата била прекомерна.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че между страните е била сключена съдебна спогодба, която била одобрена от съда с
протоколно определение № 907150/09.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2768/2019
година по описа на Районен съд – Благоевград;
2/ Че в съдебната спогодба била уговорена неустойка в размер на 3000 лв. за неизпълнение в
уговорения срок /до 30.09.2020 година/ на задължението на ответника да представил
подписани актове и протоколи, изискуеми съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството за жилищна сграда на
пълномощника на ищеца – И. И. Б., които актове следвало да бъдат подписани от всички
лица, упоменати в тях, с изключение на ищеца;
2
3/ Че ответникът СТ. ЛЮБ. Й. не е представил уговорената в съдебната спогодба от
30.09.2020 година в оригинал Заповедна книга, касаеща строителството на процесната
жилищна сграда и Акт 14, който не е подписан от ответника, а само от проектанта на
сградата.
Горепосочените безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства.
В хода на настоящето производство, в открито съдебно заседание на 18.02.2022г.,
ответникът СТ. ЛЮБ. Й. представи в оригинал Заповедната книга, касаеща строителството
на процесната жилищна сграда, като същата бе приета като писмено доказателство.
Спорни по делото са обстоятелствата дали уговорената в съдебната спогодба неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както дали същата не прекомерна.
Настоящият съдебен състав смята, че процесната неустойка не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Аргументите за този извод са следните:
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността ѝ.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова,
доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани
правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж.
Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението
и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка
за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр.
д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т.
о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Особеното в настоящия случай е, че уговорената между страните неустойка се съдържа в
спогодба, одобрена от съда по реда на чл. 234 ГПК. Съгласно чл. 234, ал. 1 ГПК за всяка
спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се
одобрява от съда и се подписва от него и от страните. Следователно предходен съдебен
3
състав е преценил, че тази клауза за неустойка не противоречи на добрите нрави, като е
одобрил същата. Настоящият съдебен състав споделя напълно този извод. В тази връзка
следва да се отбележи, че процесната неустойка към релевантния момент за преценката й за
нищожност (одобряване на съдебната спогодба на 09.09.2020г.) не излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата обезпечава изпълнението в
срок /до 30.09.2020 година/ на задължение на ответника да представи подписани актове и
протоколи, изискуеми съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството за жилищна сграда на пълномощника на ищеца – И.
И. Б., които актове следвало да бъдат подписани от всички лица, упоменати в тях, с
изключение на ищеца. Ответникът не е сторил това, като е и представил един от
изискуемите се документи, а именно Заповедната книга, касаеща строителството на
процесната жилищна сграда, едва в хода на настоящето производство. Следователно
ответникът не е изпълнил добросъвестно и с грижата на добрия стопанин задълженията си
по съдебната спогодба. При това положение и на основание процесната съдебна спогодба
превозвачът дължи компенсаторна неустойка за забавено изпълнение.
По отношение дали уговорената компенсаторна неустойка е прекомерна съдът съобрази
следното:
В настоящия казус размерът на неустойката е 3000 лв. Основните функции на неустойката
са обезпечителна и обезщетителна. Ако размерът на неустойката е твърде голям в сравнение
на вредите, това би противоречало на обезщетителната й функция. Затова законодателят
осигурява възможност и на длъжника да иска намаляване на неустойката – арг. от чл. 92, ал.
2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти,
съдът може да намали нейния размер. В настоящия случай е налице основание за
намаляване на размера на претендираната неустойка, тъй като длъжникът е изпълнил
неправилно и отчасти задължението си по съдебната спогодба да представи подписани
актове и протоколи, изискуеми съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството за жилищна сграда. Това се установява от приетия
по делото приемо-предавателен протокол от 29.09.2020г., както и от показанията на
свидетеля И. И. Б. (баща на ищеца). Става ясно, че ответникът е предал съгласно приемо-
предавателния протокол и показанията на разпитания по делото свидетел следните
документи: 1. Протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 01.06.2015 г.; 2. Констативен акт за установяване съответствието
на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е
приложен по отношение на застрояването от 11.12.2015 г.; 3. Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 22.11.2015 г.,
образец №7; 4. Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
конструкция от 07.03.2016 г., образец № 7; 5. Акт за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закрИ.е, удостоверяващ, че са постигната изискванията на проекта от
20.02.2016 г., образец № 12; 6. Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закрИ.е, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 10.11.2015 г., образец
№ 12; 7. Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закрИ.е, удостоверяващ,
че са постигнати изискванията на проекта от 20.11.2015г., образец № 12; 8. Геодезическо
заснемане на сграда в УПИ XIII-366, квартал 39 по КП за издаване на удостоверение по член
54, т. 3 ЗКИР, село Г. Б., община К., област Благоевград от 09.2018 г., издадено от Ет “А. Г.
Г.т“; 9. Обяснителна записка от инженер А. Г.; 10. Скица-проект за изменение на кад.план
на село Б., община К.; 11. Разрешение за строеж с изх. № 6 от 10.05.2013 г. От показанията
на свидетеля И. Б. става ясно, че в част от предадените му от ответника документи липсват
подписи на технически лица - Н. С. - младши техник в ТСУ град К., както и че ответникът
не му е предал въобще част от изискуемите се документи, включително и Заповедната книга,
касаеща строителството на процесната жилищна сграда. Както стана ясно, тази Заповедна
4
книга бе предадена едва в хода на настоящето производство. Въпреки това ответникът е
положил известни усИ. да изпълни задълженията си по спогодбата в уговорения срок. Това
изпълнение е лошо и непълно, но следва да се подведе под хипотезата на чл. 92, ал. 2, пр. 2
ЗЗД. Ето защо претендираната неустойка следва да се намали пропорционално на
неизпълнената част от задължението, а именно с 30 % от общата сума от 3000 лв., т.е с 900
лв.
В обобщение се налага изводът, че предявеният осъдителен иск е основателен за размера
от 2100 лв., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3000 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявения иск) и двете страни имат
право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от
ответника. На ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно
уважената част от иск, претендираните и доказани разноски в размер на 609 лв. Ответникът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Исканото адвокатско
възнаграждение не следва да бъде присъждано на ответната страна. Това е така, защото
ответникът не е доказал по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. Дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС реалното извършване на разноски за адвокатско
възнаграждение. В тази връзка е представено само и единствено пълномощно за
процесуалния представител на ответника адв. И. Я.. Ответната страна не е представила по
делото договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено плащане на
адвокатското възнаграждение, било то в брой или по банков път. В настоящия не се
представени документи, удостоверяващи плащането на адвокатско възнаграждение от
ответната страна.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника СТ. ЛЮБ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. Л. *** да заплати на
ищеца СТ. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Г. Б., община К., следните суми:
- 2100 лв. /две хиляди и сто лева/ - на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да представи в срок до
30.09.2020г. строителни книжа съгласно постигната съдебна спогодба, одобрена с
определение № 907150/09.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2768/2019 година по
описа на Районен съд – Благоевград, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.07.2021г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3000 лв. /три
хиляди лева/.
- 609 лв. /шестстотин и девет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ
размер на дължимите разноски в настоящето производство, съобразно уважената част на
предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5