Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Ловеч,………..2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 Окръжен съд – Ловеч  граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА                                                                                                             

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                      ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

При секретаря Цветомира Баева, като изслуша докладваното от съдия Севда Дойнова в.гр.д.№ 58 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ДЗ”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”К.А.Д.” №** против Решение №472 от 24.10.2019 г. постановено по гр.д.№840 по описа за 2019г. на Районен съд - Ловеч, с което въззивникът е осъден да заплати на Б.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 900.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско на МПС” - полица № *********** от 07.06.2018 г. за настъпилите щети по лек автомобил марка „Опел”, модел „А.” с рег.№ ОВ **** ВН от реализирано на 18.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /19.12.2018 г./ до окончателното изплащане.

Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно, поради необоснованост. Излага, че районния съд е приел, че събитието, при което се твърди да е настъпило процесното ПТП е установено с приетото като писмено доказателство по делото писмо от Дирекция „Национална система 112” и че въззиваемият не бил нарушил свои задължения по застрахователния договор, които да са значителни с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.408, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, като е цитирана съдебна практика.

Твърди, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани, тъй като не са изяснени обстоятелствата около настъпването на процесното събитие, т.е. не е установено настъпването на покрит от застраховката риск, което доказване е в тежест на ищеца, при правилно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл.146 от ГПК.

Възразява, че съдът е приел за установени обстоятелства, без по делото да има събрани данни в тази насока. Не е разпитан дори един свидетел-очевидец на ПТП или някой който да потвърди, че е видял автомобила ударен на посоченото място и време и че въззивникът е бил там. От представеното писмо не се потвърждава нито настъпването на произшествието, нито евентуалния му механизъм, нито участниците в него. Твърди, че по делото не е проведено пълно и главно доказване. Дори и да не е посетено мястото на ПТП, в масите на МВР е следвало да бъде съхранена информация за подадения от Дирекция „Национална система 112” сигнал, но такова събитие не е регистрирано, при което изводът, че процесното събитие е „безспорно” установено е неоснователен.

Така също с жалбата се твърди, че по делото не е установено настъпването на покрит от застраховката риск, за да се изследва въпросът какви са задълженията на застрахования при настъпване на риска и дали те са значителни с оглед интереса на застрахователя.

Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да им се присъдят разноските за двете инстанции, както и прави възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от Б.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: *** е постъпил отговор на въззивната жалба. Оспорва същата, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и възприел правилно фактическата обстановка. По делото е доказано, че е регистрирано събитието, както и настъпилите увреждания по автомобила, техния размер и причинно-следствената връзка между тях. Счита, че искът е основателен и безспорно доказан.

Моли да се потвърди решението на Районен съд - Ловеч и да им се присъдят разноските за въззивна инстанция.

В съдебно заседание „ДЗ”АД не се представлява. Постъпила молба  в която сочи, че не възразява да се даде ход на делото, като поддържа въззивната жалба, в която насока излага становище по същество. Моли и за разноските, като възразява, че разноските на другата страна не следва ада надхвърлят размера от 100.00 лева.

От въззиваемият, чрез процесуалния представител също е постъпила молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят разноските, за което прилага Списък по чл.80 от ГПК.

Окръжен съд – Ловеч като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да се произнесе по спора Окръжен съд – Ловеч приема за установено следното от фактическа страна:

От застрахователна полица № *********** е видно, че на 07.06.2018 г. между Б.Е. и „ДЗ”АД е сключен договор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „Опел”, модел „А.” с рег.№ ОВ **** ВН, с период на застрахователно покритие 12 месеца – от 00.00 ч. на 09.06.2018 г. до 23.59 ч. на 08.06.2019 година. При сключването на договора за застраховка ищецът в качеството на застрахован е декларирал, че Общите условия по застраховка „Каско на МПС” са му предадени с подписване на договора, както и че приема същите. От страна на застрахователя не е имало спор, че застрахователната премия е платена.

От свидетелство за регистрация, Част ІІ се установява, че Б.Ц.Е. е вписан за собственик на лек автомобил марка „Опел”, модел „А.” с рег.№ ОВ **** ВН.

Заведена е Щета №***** от 19.10.2018 г. с искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС” от застрахования Б.Ц.Е. за събитие настъпило на 18.10.2018 г. със следното описание: „По време на движение по пътя Ловеч - Казачево при десен завой на мокър асфалт автомобилът излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво в предна лява част, обадих се на телефон 112 приеха обаждането, след това ми се обади служител на КАТ, който заяви, че са на тежко ПТП, нямат друг екип и не могат да дойдат при мен в близките часове”. По повод на заведената щета е съставен Опис – заключение за вреди на МПС. При започване на ремонта се установяват и допълнителни щети /от заключението на вещото лице - по предно ляво окачване/, при което представител на застрахователя е извършил повторен оглед, като са констатирани и други вреди описани в Опис – заключение за вреди на МПС съставен на 30.10.2018 година.

По делото е представена и фактура № ********** съставена на 25.10.2018 г.  за заплащане на сумата от 90.00 лева с ДДС за репатриране на  лек автомобил  „Опел”, модел „А.” с рег.№ ОВ **** ВН.

С писмо с изх.№ ********* от 09.11.2018 г. „ДЗ”АД уведомява ищец, че отказва да изплати обезщетение по заявените претенции, като сочи че описаното събитие в „Искането за оценка на вреди” може да се квалифицира към случаите по т.58.1 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС”, в които застрахователят изплаща обезщетение за вреди/щети, признати само въз основа на декларация от Застрахования и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие. В този случай Застрахованият има право да получи обезщетение, само ако МПС се движи на собствен ход и щетите са незначителни. Застрахователят е мотивирал отказа си, като е изтъкнал, че в конкретния случай автомобилът не е бил в движение, видно от сменената предна лява гума и декларираните щети не са незначителни. Застрахователят се е позовал на разпоредбата на чл.125, ал.8 от ЗДвП, съгласно която службите  за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Така също застрахователят е посочил, че след настъпване на произшествието е следвало на телефон за спешни 112 ищецът изрично да посочи, че автомобилът не е в състояние да се придвижва на собствен ход и да изчака екип на КАТ за да бъде направена проверка за алкохол и съставен протокол за ПТП.

От писмо с рег.№1105830 – 175, екз.№2 от 12.07.2019 г. на Дирекция ”Национална система 112”, Районен център 112 – Монтана се установява, че на 18.10.2018 г. на ЕЕНСП 112 е регистриран сигнал за ПТП без пострадали на моста на с.К., обл.Л., обаждането е постъпило в 10.49.49 часа от мобилен телефон ********** и подаващият сигнала се е представил като Б.Е.. Инцидентът е предаден на ОДЧ на ОДМВР – Ловеч  в 10.53.13 часа.

Въпреки посоченото  предаване на органите на МВР, в удостоверение с рег.№906000-5325 от 28.06.2019 г., екз.2 на ОДМВР Сектор „Пътна полиция” е посочено, че при извършената проверка в АИС-ПТП е установено, че няма регистрирано ПТП на територията на област Ловеч, с участието на МПС с рег. ОВ **** ВН.

Първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебно-автотехническа експертиза, която е дала заключение, че общата стойност на разходите по репатриране и възстановяване на щетите по лекия автомобил, вследствие претърпяното ПТП е 901.60 лева. С оглед на описаните в Опис – заключение /2 броя/ вреди може да с приеме, че механизма за настъпилото ПТП съответства на  събраните по делото доказателства, по-конкретно на описаното събитие в заведената Щета № ********* от 19.10.2018 г. или че са в пряка и непосредствена зависимост от ПТП-то. Експерта е заключил, че при увредени елементи в предно ляво окачване/кормилна щанга и накрайник/, спукана предна лява гума и повреден основен елемент от осветителна уредба /счупен преден ляв фар/ е било наложително репатриране на автомобила.

При така установената фактическа обстановка настоящата въззивна инстанция достига до следните правни изводи:
         Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Обжалваното решение е допустимо. Налице е валидно възникнало и надлежно упражнено право на иск от страна на ищеца и при разглеждане на спора  районният съд се е разпрострял в рамките на диспозитивното начало, при което настоящата инстанция следва да се произнесе по правилността на решението, като се съобрази с релевираните в жалбата оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си за уведомяване за настъпилото събитие и за допускане на застрахователя да извърши оглед и да представи поисканите документи или мотивирано да откаже плащането /чл.108, ал.1 от КЗ/.

В случая е налице договорна отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите настъпили от уговореното със застрахователния договор застрахователно събитие. За да бъде уважена исковата претенция следва да са налице при кумулативна даденост следните обстоятелства:  1. Налично застрахователно  правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и ответника за процесния лек автомобил, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2. Застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото събитие; 3. Да е установен размера на щетите в следствие на това застрахователно събитие; 4. Да е налице причинно връзка между щетата и застрахователното събитие.

По делото не се спори и от събраните доказателства е установено наличието на застрахователно правоотношение между страните по делото.

От приложените опис – заключения за вреди на МПС при извършен оглед на 19.102018 г. и при повторен оглед на 30.10.2018 г., по безспорен начин е видно, че застрахованият е изпълнил своето задължение да представи на застрахователя увреденото имущество.

В описите са отразени настъпилите щети, начинът на възстановяване или се касае за документ изходящ от застрахователя и който по своето естество е признание, че на процесния автомобил са нанесени вреди, степента на увреждане и начина на тяхното възстановяване.

От заключението на вещото лице е установената общата стойност на разходите необходими за репатриране и възстановяване на лек автомобил  „Опел”, модел „А.” с рег.№ ОВ **** ВН, в следствие на претърпяното ПТП в размер на 9011.60 лева.

От страна на ищеца не е повдиган спор, че не са му били предадени Общи условия на застраховка „Каско на МПС”.

С оглед на представеното писмо с рег.№1105830 – 175, екз.№2 от 12.07.2019 г. на Дирекция ”Национална система 112”, Районен център 112 – Монтана, ищецът е доказал и изпълнение на договорните си задължения да уведоми незабавно застрахователя за настъпилия инцидент.

Основният въпрос, по който спорят страните, е дали процесния случай следва да се отнесе към тези визирани в т.58.1 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС”. Въззивникът твърди, че не е установено настъпването събитие с покрит от застраховката риск, което го е мотивирало да откаже изплащането на обезщетение по преписка  № *********, след като няма съставен  протокол за ПТП, а застрахованото МПС не се е придвижило на собствен ход.

Разпоредбата на чл.125, т.8 от Закона за движение по пътищата  предвижда, че службите за контрол на Министерство на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди.

От съдържащата се в писмо с рег.№1105830 – 175, екз.№2 от 12.07.2019 г. на Дирекция ”Национална система 112”, Районен център 112 – Монтана информация се установява, че ОДЧ на ОДМВР – Ловеч е предаден сигнала за настъпилия инцидент в 10.53.13 часа. В противоречие на този факт е отразеното в Удостоверение с рег.№906000-5325 от 28.06.2019 г., екз.2 на ОДМВР Сектор „Пътна полиция”, че при извършената проверка в АИС-ПТП не е установено да е регистрирано ПТП на територията на област Ловеч, с участието на МПС с рег. ОВ **** ВН.

При тези данни не може да се приеме, че от страна на водача на пострадалото МПС е предадена невярна или подвеждаща информация, а по-скоро по вина на служител от МВР не е изпълнено задължението да се регистрира ПТП и е осуетена възможността да бъде съставен протокол за ПТП с материални щети, предвиден в чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Із-41/12.012.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за формиране между МВР, КФК и ГФ, който е и документ удостоверяващ застрахователното събитие по смисъла на т.52.6 и т. 52.6.1. от Общите условия за застраховка „Каско на МПС” на „ДЗ”АД.

С оглед на изложеното неоснователни са възраженията, че от страна на ищеца, въпреки правилното разпределена доказателствена тежест не е проведено пълно и главно доказване на фактите касаещи настъпилото ПТП, като механизъм, място и последици.

Относно възражението, че съдът необосновано е приел, че ищецът не е нарушил своите задължения по застрахователния договор, които да са значителни с оглед интереса на застрахователя, настоящата инстанция намира следното:

Сключеният договор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „Опел”, модел „А.” с рег.№ ОВ **** ВН, както и процесното застрахователно събитие са настъпили при действието на Кодекс за застраховане  (ДВ, бр.102/2015 г., в сила от  01.01.2016 г.), като съгласно чл.395, ал.1  застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на зА.хованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източните на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, а по силата на чл.395, ал.3 от КЗ при неизпълнение на задълженията по ал.1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор, но само ако не е настъпило застрахователното събитие. При настъпило застрахователно събитие се прилагат разпоредбите на чл.395, ал.4 и ал.5 от КЗ. В разпоредбата на чл.395, ал.4 от КЗ са предвидени хипотези, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение  или да намали същото, което да съответства на тежестта на неизпълнението. Съгласно чл.395, ал.5 от КЗ, независимо от предвиденото в ал.4, застрахователят е длъжен да плати обезщетение, когато неизпълнението на  задължението на застрахования по ал.1 не е в причинно следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата.

При тези разпоредбите на закона безспорно е прието, че правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение или да намали същото е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнение на задължения на застрахования и настъпилото застрахователно събитие. В този смисъл е и постоянната практика на съдилищата – на ВКС по КЗ (отм.), съгласно която настъпването на обстоятелства свързани с поведението на застрахования, които са били визирани в застрахователния договор, съответно в общите условия към него, при които не се дължи застрахователно обезщетение, сами по себе си не са основание за отказ от заплащане. Съдилищата приемат, че при всеки отделен случай следва да бъде преценено дали поведението на застрахования се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, дали е допринесло за размера на вредите и дали застрахованият е препятствал тяхното доказване. Въпреки направените от страна на въззивника възражения за недължимост на застрахователното обезщетение, от негова страна не е доказана  пряката причинно-следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение  на зА.хования като значително с оглед на интереса му.

Действително в случая застрахованото МПС не се е придвижило на собствен ход до съответния автомобилен сервиз, съгласно т.58.1 от Общите условия, но от страна на застрахователят не е твърдяно, нито са ангажирани доказателства в тази насока, че това неизпълнение е довело до настъпване на застрахователното събитие – че поведението на ищеца е в причинна връзка с настъпилото ПТП или касае се за неизпълнение, което съдебната практика не приема за съществено и значително с оглед интереса на застрахователя.

Доколкото в настоящия случай при непредставен документ /протокол/ за настъпилото ПТП и застрахованото МПС да не се е придвижило на собствен ход, не се установява пряка причинно-следствена връзка с настъпянето на застрахователното събитие, при което предявената от страна на застрахования претенция в посочения размер, се явява основателна.

При съвпадане на изводите на настоящата и първата инстанция решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата пълномощника на същата е представил Списък за разноски с искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, което следва да заплати въззивника. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в случая дължимото възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 е в размер на 300.00 лева, при което е неоснователно възражението на другата страна при определянето му да не надхвърля 100.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №472 от 24.10.2019 г. постановено по гр.д.№840 по описа за 2019г. на Районен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА „ДЗ”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”К.А.Д.” №68 на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.И. К., със съдебен адрес: ***, в качеството й на процесуален представител на Б.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 300.00 /триста/ лева разноски за въззивна инстанция.

Решението е окончателно.

 

                                      

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: