РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 30.11.2017 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенски
окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на двадесет и седми ноември ,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕЛИСЛАВА
ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 15 / 2017 г. по описа на ПлОС и за да се
произнесе взе предвид:
Постъпила е Искова молба от „***ЕАД – гр.С. ***** ,район ***,бул.“***„
№** чрез адв.Д.А. с която против „***„ ЕООД/ в несъст./ - гр.Плевен
е предявен иск с правно основание чл. 694,ал. 2,т.1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане в полза на Банката
срещу „***„ ЕООД в
размер на 194 209,98лв. с привилегия по чл. 722 ,ал.1 т. 8 от ТЗ , неприето
от синдика в производството по несъстоятелност / включено в списък с неприети
вземания ,който списък е одобрен от съда с определение от 27.01.2017 г. по чл. 692 , ал. 4 от ТЗ по т.д.№ 105/ 2016 г. на Окръжен съд-Плевен/ , което
вземане представлява дължими от „***„ ЕООД, разноски за изплатени от ***ЕАД на Адвокатско дружество „ ***„ адвокатски хонорари.
Предвид заявения
от ищеца предмет на иска, съдът е приел, че се касае за търговски спор по
чл.365, т.4 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК.
Ответникът по иска -„***„ ЕООД / в несъст./ - гр.П. е подал писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК.Оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. В ИМ се признават
обстоятелствата свързани с допустимостта на предявения иск /касаещи
производството по несъстоятелност, водено срещу „***„ ЕООД , признава се и
качеството му на ипотекарен длъжник ,но се счита ,че Банката не се явява
кредитор на „***„ЕООД с претендираните вземания , а освен това се
твърди,че тези вземания вече са включени в списъка с
приети вземания на Банката в производството по несъстоятелност срещу „***“ ЕООД / в несъст./
Подадена е
допълнителна искова молба от ***ЕАД – гр.С-,както и допълнителен отговор
от ответника „***„ ЕООД / в несъст./ - гр.П.
Постъпил е писмен
отговор и допълнителен писмен отговор
от синдика на „***„ЕООД / в несъст./-С.М.Ж..
Според писмения
отговор ,представен от синдика исковата молба е нередовна ,тъй като с нея били
представени доказателства ,които не са описани и индивидуализирани като
приложения към ИМ,както и че ищецът в
изложението си се е позовавал на номерирани от него като приложени писмени
доказателства ,но които не са описани в приложението на исковата молба. Заявява
,че не била получила с преписа от исковата молба множество приложения, визирани
в изложението на исковата молба/напр. прил. № 26 и 27/ ,както и че не е получила договор за правна помощ от
31.07.2014 г. на който ищецът се позовава за да претендира вземането си,както и
че не е представена справка по чл. 366 от ГПК.
В т.н. от синдика
“ отговор на искова молба и допълнителна искова молба„ ,който всъщност
следва да се квалифицира като допълнителен отговор на допълнителната искова
молба , синдикът С.Ж. е взела становище и по съществото на спора ,като оспорва
иска по основание и размер. Оспорва се твърдението, че договора за правна помощ
/ за предоставяне на адвокатски услуги / има за предмет извършване на правна
работа спрямо ответника „***“ ЕООД , а същият се отнася за правни и фактически
действия за събиране вземанията на Банката от „***“ ЕООД и други задължени
лица,които вземания произтичат от
договори за револвиращ кредит и др. договори за банков кредит по които самият ответник „***„ ЕООД не е страна , а
освен това той не бил посочен изрично в
договора за правна помощ. Прави се и възражение ,че доколкото се касае за
съдебни разноски ,извършени за процесуално представителство на ищеца по съдебни
и изпълнителни производства срещу ответника,както и по съдебни производства
инициирани от самия ответник ,то те би следвало да са присъдени в полза на
ищеца на осн. чл. 78 от ГПК в съответните производства. Отрича се и твърдението на ищеца ,че
адвокатското дружество е осъществявало
процесуална защита на Банката по подадени от „***“ ЕООД жалби срещу
изпълнителни действия ,както и че в паралелни производства по несъстоятелност срещу „***“ ЕООД
адвокатското дружество изпълнявало мандата си за предоставяне на адвокатски
услуги. Оспорва се и твърдението,че „***„ ЕООД има качеството на главен
длъжник по водените от ищеца изпълнителни дела ,като изпълнението само е
насочено срещу ипотекирано имущество ,което „***“ ЕООД е закупило от други лица
,вече обременено с ипотека. Сочи се също
така,че вземанията на ищеца за разноски по изпълнителни и съдебни дела вече са
включени в списък с приети вземания по т.д.№ 8423/ 2013г. водено по отношение
на друг длъжник - „***“ЕООД / в несъст./ и е недопустимо да се претендират и в
друго производство по несъстоятелност.
Новият
синдик на „***„ЕООД / в несъст. / -Л.К. чрез процесуалният си представител
–адв.Б. също така поддържа становището ,че искът е неоснователен.
В
исковата молба се очертава следната фактическа обстановка ,която се
твърди от ищеца :
1. че е
открито производство по
несъстоятелност на „ ***„ ЕООД -
гр.Плевен с решение от 27.07.2016 г. по т.д.№ 105/ 2016 г. на ПлОС.
2. че е бил съставен
от синдика на „ ***„ ЕООД / в несъстоятелност / - гр.Плевен списък на неприети вземания в който са били
включени предявените вземания ***ЕАД – гр.С. в размер на 194
209,18 лв.,който е бил обявен на 10.11.2016 г. в ТР.
3. че Банката е
подала възражение на 17.11.2016 г. в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ срещу
неприетото вземане на Банката , което
възражение обаче е било счетено за
неоснователно от Плевенски окръжен съд , който постановил определение от
27.01.2017 г. с което одобрил изготвения списък с неприети вземания .
Поради това ищецът
предявява иска по чл. 694,ал.2 ,т.1 от ТЗ за да установи съществуването на това включено в списъка с неприети
вземания в производството по
несъстоятелност свое вземане.
В исковата молба се
сочи ,че това вземане е за платени суми в общ размер 194 209,98лв.
–заплатени на Адвокатско дружество „**** „ по договор за предоставяне на
адвокатски услуги .
Твърди се ,че тези
правни услуги са били предоставени на
Банката по следните изпълнителни дела,по които дружеството е защитавало Банката
срещу подадени от „***“ ЕООД жалби срещу действията на ЧСИ /изп.дело №
10887/2014 г. ; изп.дело № 6060/2013г. ; изп.дело № 8113/2014г. ; изп.дело №
9924/ 2014г. ; изп.дело № 10161 /2014г. по които дела „***“ЕООД има качеството
на ипотекарен длъжник / ,както и по
паралелните производства по несъстоятелност срещу „***“ ЕООД , а така също и по
всички заведени от него и срещу него обезпечителни производства ,насочени към
спиране на водените от Банката изпълнителни производства срещу ипотекираното
имущество ,както и по молбите за отмяна по чл. 303 от ГПК на постановления за
възлагане , а така също и по всички жалбени производства по жалби от „***„ЕООД
срещу изпълнителни действия на ЧСИ М.Б., и са заплатени както следва :
-сумата 102 516,78
лв.с ДДС ,платена на 15.08.2014 г.
-сумата 49 987,20 лв. с ДДС ,платена на 05.07.2016 г.
-сумата 41 706,00 лв. платена на 27.07.2016 г.
Сочи се ,че тези
изпълнителни производства са били
насочени към принудително събиране на изискуеми и непогасени вземания по
договори за кредит , сключени между Банката и
„*** „ ЕООД и които вземания са били обезпечени с договорни ипотеки
върху недвижими имоти ,които имоти са станали
собственост на „ ***„ ЕООД в
резултат на прехвърлителни сделки от „*** „
ЕООД към „***„ЕООД и от Н.Б.към „
*** „ЕООД ,след което пък „ ***„
ЕООД е прехвърлило търговското си предприятие на „***“ ЕООД в
което са влизали и въпросните недвижими ипотекирани имоти.
Според ищеца се
касае за отговорност на „***„ЕООД за
разноските извършени от Банката за защита във всички заведени от и срещу него
обезпечителни производства ,насочени срещу спиране на водените от Банката
изпълнителни производства срещу ипотекираното имущество, в т.ч. и по молбите за
отмяна по чл. 303 от ГПК,както и по всички жалбени производства срещу
изпълнителни действия на ЧСИ М.Б.в периода от 2014г. досега. Ищецът
счита ,че тази отговорност за разноските е деликтна и освен това и солидарна,
поради което „***„ЕООД носи отговорност за тези разноски ,така както и
длъжникът „*** „ЕООД.
Ищецът счита ,че
като страна в образуваните изпълнителни производства на осн. чл. 429, ал. 3 от ГПК и чл. 173 от ЗЗД „ **** „ дължи на взискателя
по тези изпълнителни дела/ Банката /
всички платени от взискателя и непогасени към момента разноски по
изпълнението.
Като се има
предвид ,че определението на ПлОС по реда на чл. 692 , ал. 4 от ТЗ е
постановено на 27.01.2017 г. и обявено в търговския регистър на същата дата ,то подадената от ищеца искова молба по
пощата на 10.02.2016 г. , се явява подадена в срока по чл. 694,ал. 6 от ТЗ .
В писмения
отговор постъпил от „***„ЕООД / в несъст./ чрез пълномощника адв.И.М. не се
оспорват обстоятелствата ,изложени в исковата молба и касаещи откриването на
производството по несъстоятелност , включването на предявените от Банката
вземания в списъка с неприети от синдика вземания , както и последващото
одобряване на този списък с
неприети вземания с определението на
ПлОС от 27.01.2017 г. ,които са предпоставките за надлежното предявяване на иска по чл. 694 , ал.2 т.1 от ТЗ с оглед
на което съдът приема , че тези обстоятелства са безспорни между ищеца и този
ответник , а оттам ,че няма спор по допустимостта на предявения иск по
отношение на ответника „***„ЕООД.
По същество ,обаче
„***“ ЕООД / в несъст./ оспорва предявения иск и счита ,че той е неоснователен.
Що се касае до
изложената в исковата молба фактическа обстановка , то с оглед подадения писмен отговор могат да бъдат приети за безспорни и
ненуждаещи се от друго доказване
следните обстоятелства,които фактически не се оспорват от ответника „***„ЕООД :
1.че са сключени описаните в исковата молба договори за
учредяване на ипотеки върху посочените в тях недвижими имоти
2.че процесните недвижими имоти в крайна сметка са станали
собственост на „***„ ЕООД / в несъст./ в резултат от прехвърлянето на
търговското предприятие на „***“ ЕООД на „***“ЕООД.
3. че са образувани посочените в исковата молба изпълнителни
дела при ЧСИ М.Б.и че по тях изпълнението е насочено срещу процесните недвижими
имоти ,които са ипотекирани за обезпечаване на чужд дълг .
Спорни са
въпросите дали е осъществявана твърдяната от ищеца правна помощ / адвокатски
услуги / по посочените в исковата молба изпълнителни производства ; по
жалби ,подавани от „***„ ЕООД срещу действия на ЧСИ по тези производства
, по обезпечителни производства, в т.ч. и по молби за отмяна по чл. 303 от ГПК,по паралелни производства по
несъстоятелност срещу „***„ЕООД в
периода от 2014 г. досега и в какъв размер са разноските за тази правна помощ
,както и носи ли солидарна отговорност ипотекарния длъжник „***“ЕООД за всички
тези разноски, заедно с длъжниците по изпълнителните дела “***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „*** „ ЕООД ,които
са длъжници по договорите за банков кредит .
Налице е следователно както спор по
фактическата обстановка , изложена в исковата молба ,така и по изцяло правни
въпроси ,които според съда са
следните :
1.налице ли е
солидарна отговорност между
кредитополучателя по договорите за кредит с Банката - „*** „ЕООД и ипотекарния длъжник „***„ ЕООД / в несъст./
за направените от Банката по
изпълнителните дела ,както и по свързаните с тях производства по жалби срещу действията на ЧСИ М.Б.разноски за правна помощ?
2.обстоятелството
,че вземанията на Банката за тези
разноски за правна помощ са предявени
и в производството по несъстоятелност на
„***“ ЕООД лишава ли кредитора „***„
ЕАД от правото да търси тяхното приемане и плащане и в производството по
несъстоятелност на „***„ЕООД?
Тези спорни въпроси произтичат
от различното тълкуване от
страните по делото на нормите на чл. 79 от ГПК във вр. с чл. 429,ал.3 от ГПК и
във вр. с чл. 173 и чл. 174 от ЗЗД .
Нормата на чл. 79,ал.1 от ГПК ,която се намира в част първа – общи правила на ГПК сочи изрично ,че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с две изключения уредени съответно в т. 1
и т. 2 на ал. 1 на чл.79. Тази норма
представлява основание за възникване на
едно ново материално правоотношение в
резултат на което едно лице
придобива качеството на длъжник спрямо друго лице –кредитор ,но това
правоотношение не е напълно автономно , а само урежда въпроса от кого се понасят
разноските по принудителното изпълнение
на вземането,произтичащо винаги от друго, вече съществуващо материално
правоотношение ,страните по което са вече определени –кредитор и длъжник по
това материално правоотношение.
С оглед на това
вземането за разноските по изпълнението винаги
се явява акцесорно по своя характер спрямо основното вземане, чието изпълнение
се осъществява в изпълнителното производство ; то възниква и съществува
само доколкото страната –кредитор по материалното правоотношение от което
произтича нейното главно вземане ,пристъпи към принудително събиране на това
свое вземане и направи разноски за това
принудително събиране в изпълнителния процес
,но и по отношение на това
акцесорно по характера си вземане страни остават страните по посоченото по-горе материално
правоотношение,които в изпълнителното производство вече се наричат взискател и
длъжник.
Нормата на чл. 79
, ал.1 от ГПК не следва да се разглежда изолирано от нормата на чл. 429,ал. 3
от ГПК, когато следва да се изясни положението на ипотекарния длъжник,учредил
ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на чужд дълг в изпълнителното производство ,образувано от
ипотекарния кредитор за събиране на вземането му срещу длъжника ,когато последния е различен
от ипотекарния длъжник. Неслучайно чл.
429, ал. 3 от ГПК, като определя субективните предели на изпълнителния
лист,който е основание за започването на изпълнението провежда
изрично разграничение между длъжника по изпълнителния лист и третото лице ,
дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга,като сочи ,че
този изпълнителен лист има сила и срещу въпросното трето лице ,дало своя вещ в
ипотека за обезпечаване на чуждия дълг ,когато взискателят насочва изпълнението
върху тази вещ , а не поставя знак на равенство между
това трето лице и длъжника по
вземането за чието събиране е образувано изпълнителното производство,продължавайки да нарича ипотекарния
длъжник „трето лице ,дало своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на дълга „. Така
се подчертава тази съществена отлика в положението на третото лице ,ипотекирало
свой имот за чужд дълг от положението на самия длъжник по материалното
правоотношение от което произтича вземането за чието събиране е образувано
изпълнителното производство,т.е. това
трето лице не става нито главен длъжник ,нито солидарен длъжник в
изпълнителното производство, а е само реално задължено да търпи
изпълнителни действия срещу свой имот ,ипотекиран за чужд дълг,като
отговорността му е ограничена до вписания в ипотечния акт размер на вземането ,както
и от цената при която ще бъде осребрен
ипотекирания имот в конкретното изпълнително производство.
Затова е неправилна тезата на ищеца ,че
ипотекарния длъжник следвало да отговаря за разноските по принудителното
изпълнение насочено срещу ипотекираните имоти ,тъй като не бил изпълнил
задължението си .Ипотекарния
длъжник за чужд дълг не е носител на задължението заради което се насочва
принудителното изпълнение ,той не е кредитополучател , нито солидарен
длъжник по смисъла на чл. 121 от ЗЗД ,не
е встъпил в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД и поради това самият той не
дължи връщане на кредита . Единственото задължение за ипотекарния длъжник ипотекирал свой имот за
чужд дълг е да търпи изпълнение върху собствения си имот заради неизпълнение на
чуждо задължение . Действително ,ипотекарният длъжник би могъл да изпълни
чуждото задължение за да предотврати насочването на принудителното изпълнение
върху своя имот ,но това е само правна
възможност за него , но не и задължение.
В т.см. съдът схваща
и решение № 53 от 21.07.2010 г. на ВКС
по т.д.№ 104/ 2010 г. І т.о. в което се приема ,че „разпоредбата на чл. 429,
ал.3 от ГПК ,че изпълнителния лист има сила и срещу лице ,дало своя вещ в залог
или ипотека за обезпечение на дълга ,когато взискателят насочва изпълнението
върху тази вещ, задължава третото лице
да търпи изпълнителни действия по отношение на собствената си вещ ,независимо,че
не е длъжник на взискателя ,но не
променя процесуалното му качество на трето лице в изпълнителното производство.“
С оглед на
изложеното , при съвместното тълкуване на нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК и
нормата на чл. 429,ал. 3 от ГПК съдът намира ,че когато говори за отговорността
на длъжника за разноските по изпълнението,нормата на чл.
79, ал.1 от ГПК няма предвид и третото лице , дало своя вещ в залог или ипотека
за обезпечение на чужд дълг , а има предвид само длъжника по това материално
правоотношение от което пряко произтича вземането за чието събиране е
образувано конкретното изпълнително производство ,т.е има се предвид вземане на взискателя по изпълнителното дело
срещу прекия длъжник за разноските по принудителното изпълнение. В противен случай , ако допуснем подобно
разширително тълкуване на нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК и по отношение
отговорността на ипотекарния длъжник ,то би се обезсмислила нормата на чл. 429,
ал.3 от ГПК ,която урежда специфичното положение на ипотекарния длъжник по
отношение на изпълнителния лист ,чиито пряк адресат ипотекарния длъжник не е , но който има сила
спрямо него ,като го задължава да търпи изпълнителните действия върху
собствения си имот за събиране вземането срещу длъжника ,срещу когото е
издаден изпълнителния лист. Налице е следователно изрична норма от глава тридесет и осма на ГПК, която
провежда разграничение между положението в изпълнителното производство на длъжника по изпълнителния лист и
положението на третото лице ,учредило
ипотека върху свой имот за обезпечаване на чужд дълг, а не приравнява
положението му на това на главния длъжник срещу когато е образувано
изпълнителното производство. С оглед на
съществуването на тази изрична норма , съдът намира основание за стеснително
тълкуване на нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК , а именно ,че тя има предвид
прекия адресат на изпълнителния лист / тези лица срещу които той е издаден / ,
а не и трето лице срещу което законът по изключение признава силата на изпълнителния лист ,но с определена
специфика и с определени ограничения.
Нещо повече,ако
признаем ,че в изпълнителното производство образувано за събирането на чуждия
дълг ,възниква за взискателя едно ново и напълно самостоятелно по своя характер вземане за
разноските по изпълнението срещу третото лице ,ипотекирало свои недвижим имот
за обезпечаване на чуждия дълг , би означавало да приеме ,че между взискателя и
това трето лице / ипотекарния длъжник / е възникнало в рамките на
изпълнителното производство някакво ново и самостоятелно материално правоотношение по силата на което
да възниква въпросното вземане за тези разноски и да игнорираме акцесорния
характер на вземането за разноските по
изпълнението по отношение на главното вземане за чието събиране е образувано
изпълнителното производство . Нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК , обаче урежда една акцесорно материално правоотношение ,като при това държи сметка за това кои са страните
по вече съществуващото материално правоотношение ,което самата тя не регулира , а само урежда последиците от негативното развитие на това материално
правоотношение / неизпълнение задължението на длъжника по него / ,което
пък е наложило принудителното събиране
на вземането ,респ. принудителното изпълнение на реципрочното на това вземане
задължение на длъжника по материалното правоотношение. Поради това нормата на
чл. 79, ал.1 от ГПК не е основание за възникване на напълно самостоятелно вземане на взискателя
за разноските по изпълнителното дело
срещу третото лице ,ипотекирало свой имот за обезпечаване на чужд дълг , а е
процесуална норма за регулиране на последиците от негативното развитие на вече съществуващите
материалноправни отношения между кредитора и длъжника по конкретното материално
правоотношение при които кредиторът има определено вземане срещу определен
длъжник по това материално правоотношение ,към което вземане при образуване и
развитие на изпълнително производство за неговото събиране се добавя /затова и
то има акцесорен характер /и вземането
за направените разноски ,но това вземане продължава да е
срещу същия длъжник , а не и срещу нов ,още по –малко пък солидарен длъжник,ипотекирал свой имот за чужд дълг.
Ако условно допуснем
,че съдът би уважил исковата претенция така,
както е формулирана и предявена, това
ще означава да се признае безусловно съществуването
на едно вземане в размер на претендираните 194 209,98 лв. за което
обаче ипотекарния длъжник „***“ ЕООД / в несъст./ ще следва да отговаря
вече с цялото си имущество, а не само с
ипотекираното за чужд дълг. Това ,обаче, би било в разрез с правната
същност на ипотеката , която ограничава отговорността на ипотекарния длъжник
само до определен недвижим имот
/или имоти за които е учредена тази ипотека, а не я
разпростира върху цялото имущество на ипотекарния длъжник.
Уважаването на исковата претенция по начина
по който е заявена от ищеца също така би
обезсмислило нормата на чл. 717н от ТЗ ,която изрично урежда продажбата
на ипотекирано и заложено имущество в рамките на образуваното производство по
несъстоятелност срещу търговец ,който е
ипотекирал свой имот за чужд дълг.Тази норма урежда положението именно на
ищеца „***ЕАД – гр.С.,който няма качеството на кредитор с прието вземане
срещу „***„ ЕООД / в несъст./ по смисъла
на чл. 693 от ТЗ , но пък има
качеството на обезпечен кредитор по смисъла на чл. 717н ,ал.1 от ТЗ в
какъвто случай за получените от продажбата на ипотекирания за чужд дълг имот
суми се изготвя отделна сметка за
разпределение в която се посочват и сумите дължими на обезпечения кредитор.
При това в сумите,дължими на ипотекарния кредитор от осребрения ипотекиран имот ,безспорно ще следва да се включат и
разноските по изпълнението ,като се има предвид нормата на чл. 174,предл.
Трето от ЗЗД според която ипотеката обезпечава и вземането на кредитора за
разноските за учредяването и за подновяването на ипотеката , съдебните разноски и разноските по
изпълнението. В т.см. въпросната
норма на чл. 717н от ТЗ защитава и вземането на ипотекарния кредитор за
разноските по изпълнението,свързани с изпълнението върху ипотекирания имот ,
без той да има качеството на кредитор с
прието вземане по чл. 693 от ТЗ в производството по несъстоятелност и без
при това да признава в полза на ипотекарния кредитор някакво ново вземане за
разноски срещу ипотекарния длъжник ,което да е
различно от вземането за разноските ,което този ипотекарен кредитор
има вече ,но срещу главния си длъжник –в случая срещу „*** „ ЕООД .
Изобщо ,според съда
предявяването на настоящата претенция от страна на ипотекарния кредитор „ ***ЕАД
– гр.С., е резултат от едно недопустимо смесване ,което ищецът прави от една страна между ипотечното си право /което му гарантира
предпочтително удовлетворяване на обезпеченото
вземане, така както е посочено в чл. 174 от ЗЗД и включващо и разноските по изпълнението
/, и от друга страна - самото обезпечено вземане,чието събиране се
осъществява посредством упражняването на това ипотечно право. Лицата,които
са на страната на длъжника по материалното правоотношение от което произтича
вземането и лицата ,които са на страната на длъжника по ипотечното
правоотношение,обаче са различни. В първия случай - по договорите за кредит на страната на
длъжника са „*** „ ЕООД , „*** „ ООД , „****„ ЕООД ,които фигурират в
представените по делото заповеди за
изпълнение на парично задължение и издадените въз основа на тях изпълнителни
листове , докато длъжник по ипотечното
право на ***ЕАД – гр.София се явява „***„
ЕООД/ в несъст./ - гр.П. поради това
,че е придобил собствеността върху определени ипотекирани имоти след
учредяването на ипотеката в какъвто случай по правилото на чл. 173 от ЗЗД
кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека ,има право на предпочтително
удовлетворяване от цената/ но само до този размер / на ипотекирания имот ,в чиято собственост и да
се намира той.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че не съществува в полза на ищеца „***ЕАД – гр.С. **** ,район ***,бул.“***„ №**
вземане против ответника „***„ ЕООД -
гр.П. в размер на 194 209,98лв.,неприето
в производството по несъстоятелност /включено от синдика в
списъка с неприети вземания / ,който е одобрен ,/респ. възражението на
Банката оставено без уважение/ с
определение на ПлОС от 27.01.2017 г. по
чл. 692 , ал. 4 от ТЗ по т.д.№ 105/ 2016 г. на Окръжен съд-П., представляващо дължими от „***„ ЕООД на осн.
чл. 79 от ГПК разноски за изплатени от ***ЕАД на Адвокатско дружество „ ***„ адвокатски хонорари.
Вземанията за
разноски по посочените изпълнителни дела са срещу длъжниците за събирането на
чиито задължения са образувани въпросните изпълнителни дела и това са „*** „ ЕООД , „*** „ ООД , „**** „ ЕООД,като
тези вземания само са обезпечени с ипотека върху недвижимите имоти собственост
на „***“ЕООД / в несъст./,но което
дружество пряко не дължи плащането на
тези разноски, а само отговаря за тяхното събиране със свой недвижим имот до
цената за която той ще бъде осребрен в производството по несъстоятелност.
С оглед на
изложеното по –горе съдът намира ,че вземането
на ***ЕАД – гр.София за процесните разноски по изпълнението е следвало да бъде
предявено и да бъде прието в списъка с приети вземания в производството
по несъстоятелност на длъжника „***“ЕООД/ в несъст./ ,а не в производството по
несъстоятелност на „***„ЕООД.
Впрочем ,от
представения от самия ищец списък с приети вземания / на л. 25-28 от том І
на делото /се вижда ,че една част от
тези вземания за разноски вече са приети в производството по несъстоятелност на
„*** „ЕООД –напр. разноски по изпълнително дело № 10161 /2014 г. на ЧСИ М.Б.,разноски
по изп.дело № 8113/2014 г. на чСИ М.Б., разноски за установителен иск по т.д.№ 6198/2014 г. на СГС ,разноски по
т.д.№ 8652/2014 г. ,разноски по установителен иск по т.д.№4395/2015 г. и др.,за които производства с исковата молба ищецът
претендира направените деловодни разноски.
По този повод
,следва да се посочи ,че за да бъдат приети едни и същи вземания в производствата
по несъстоятелност и на двете търговски
дружества /“*** „ЕООД и „***„ЕООД/, е необходимо да има солидарна
отговорност между тях по отношение на процесните разноски за
изпълнението. Съгласно Чл. 121 от ЗЗД
,обаче , освен в определените от закона случаи, солидарна отговорност между двама
или повече длъжници възниква само, когато е уговорена. В конкретния случай нито
има предвидена от законова норма солидарна отговорност между длъжника по договорите за кредит и
ипотекарния длъжник по отношение на акцесорното задължение за разноските
за изпълнението , нито пък има уговорена
такава солидарна отговорност между тях за процесните разноски по изпълнението.
Нещо повече ,
нормата на чл. 53 от ЗЗД на която се позовава ищецът не намира приложение по
отношение отговорността за разноските за изпълнението,тъй като в т.сл. изобщо не се касае за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане за които се отнася текста на чл. 53 от ЗЗД.
Отговорността за разноските по принцип е обективна / безвиновна / отговорност.
Изобщо въпроса за отговорността както за
съдебните разноски , така и за
разноските за изпълнението не се урежда от нормите на ЗЗД за
непозволеното увреждане , а се урежда от нормите на ГПК,където солидарна
отговорност за разноски не е
предвидена.
Тези съображения съдът излага по отношение на
претендираните от ищеца разноски ,направени
в рамките на изпълнителните дела.
Що се отнася до
други деловодни разноски ,направени в по т.н. от ищеца „ жалбени производства
срещу изпълнителни действия на ЧСИ М.Б.в периода от 2014 г. до момента
,както и до водените т.н.“паралелни производства по несъстоятелност срещу „***„ЕООД
,производствата по молбите за отмяна по чл. 303 от ГПК , производствата по
установителни искове ,свързани с производството по несъстоятелност на „***„
ЕООД и други такива съдебни производства,
то следва да се посочи ,че
съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт с който приключва делото в съответната
инстанция ,съдът се произнася и по искането за разноски.Поради това ,ако
имаше основание за присъждане на каквито и да било деловодни разноски в полза на ищеца –Банката срещу ответника „***„ЕООД
/ в несъст./, то тези разноски безспорно биха били присъдени със съответния съдебен
акт ,приключващ даденото съдебно производство и въз основа на този съдебен
акт ищецът би се снабдил с изпълнителен лист за вземането си за деловодни
разноски срещу този ответник. Такива
изпълнителни листове с присъдени деловодни разноски срещу 4***„ЕООД, обаче, не
се представят по настоящото дело. Има представени изпълнителни листове за
присъдени деловодни разноски, но само срещу “***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „*** „ ЕООД ,които са
длъжници по договорите за банков кредит,но не и срещу ипотекарния длъжник „***„ ЕООД .
С оглед този изход
на делото ,следва на осн. чл. 694,ал. 7
от ТЗ ищецът да бъде осъден да заплати д.т. в размер на 1942,10лв.
Що се отнася до
искането заявено от адв.Б. ,за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана от него безплатна правна
помощ на синдика на „***„ ЕООД / в несъст./ - Л.С.К.,съдът намира ,че това
искане е неоснователно.По делото е представено само пълномощно от Л.К. в полза
на адв.Б. за процесуално представителство по т.д.№ 15/ 2017 г. на Плевенски
окръжен съд , но не е налице договор за правна помощ в който следва изрично да
е посочено ,че тя се осъществява
безплатно при условията на чл. 38 , ал. 1 т. 3 предл. последно от Закона за
адвокатурата ,на който текст се позовава адв.Б. за да мотивира искането си. При
липсата на такъв договор за правна помощ съдът няма основание да присъжда адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА.Във вр. с този въпрос съдът съобрази също и
разпореждането на съдията –докладчик по т.д.№105/ 2016 г. на ПлОС / делото по
несъстоятелността на „***„ЕООД/ с което
е разрешено на синдика Л.К. да упълномощи адв.Б. за процесуално
представителство по т.д.№ 15/ 2017 г. на ПлОС ,но е посочено „с минимално
възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 г. „
от което следва ,че съдът е разрешил на осн. чл. 660 ,ал.2 от ТЗ такова
преупълномощаване от синдика на друго лице ,което да го представлява по делото
,но е указал, че това следва да стане при договорено минимално адвокатско
възнаграждение , определено по реда на Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , а не безплатно.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, а искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА следва да остане без уважение.
Водим от горното ,
ПлОС
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „***ЕАД – гр.С. ****,район ***,бул.“***„ №** ,с
ЕИК-******** ,чрез адв.Д.А. против „***„ ЕООД/ в несъст./ - гр.П., ж.к.“****** „ ***, с ЕИК-*******, иск с
правно основание чл. 694,ал. 2,т.1 от
ТЗ за установяване съществуването
на вземане в полза на Банката срещу „***„
ЕООД в размер на 194 209,98лв.
с привилегия по чл. 722 ,ал.1 т. 8 от ТЗ , неприето от синдика в производството
по несъстоятелност / включено в списък с неприети вземания ,който списък е
одобрен от съда с определение от
27.01.2017 г. по чл. 692 , ал. 4 от ТЗ
по т.д.№ 105/ 2016 г. на Окръжен
съд-Плевен/ , което вземане
представлява дължими от „***„
ЕООД разноски
за изплатени от ******/ ЕАД на
Адвокатско дружество „ ***„ адвокатски
хонорари по договор за предоставяне на адвокатски услуги от 31.07.2014г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 694,ал. 7 от ТЗ „***ЕАД – гр.С. ****,район
***,бул.“***„ №** да заплати по сметка на ПлОС
държавна такса в размер на 1942,10лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането от адв. Г. Б. Б. за
присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата .
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД :