Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на пети юни 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Поля Г.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 749 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 15009 от 29.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 36865/2014 г. на СРС, 49 състав, е отхвърлен предявения от Т.Ц.К., С.Я.К.,
и А.Я.К. *** с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Т.Ц.К., С.Я.К. и А.Я.К. са собственици на 1/2 ид. част, съответно всеки
притежава по 1/6 ид.част от стар имот пл.№ 1, нанесен в кадастрален лист №681
по кадастрален план на гр.София, кв.Драгалевци от 1950г. с площ от около 500
кв.м., попадаща в терен за „Озеленяване” без номер при съседи: от север-улица,
от запад- река, от юг-улица и от изток-ул. „Крайречна”, заснет в
АГКК-кадастрална карта със стар идентификатор 68134.1977.2575, от който са
обособени два УПИ -I и II, а именно: парцел I от кв.39а по плана на гр.София, кв.
Драгалевци с площ от 1/2
ид. част от 500 кв.м./, който имот по кадастрална карта и кадастрални регистри,
съгласно Заповед на изпълнителния директор на АГКК №РД-18-3/11.01.2011г. и
скица на поземлен имот, представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1977.2616, с адрес:гр.София, район „Витоща”, ул. „Крайречна”, с площ от
299 кв.м. с трайно предназначение на територията :урбанизиран с начин на трайно
ползване :обществен селищен парк, градина, при съседи:
68134.1976.234;68134.1977.2576;68134.1977.3;68134.1977.2615; и парцел II от кв.
39а, с площ от 1/2 ид. част от 500
кв.м., който имот по кадастрална карта и кадастрални регистри съгласно Заповед на изпълнителния директор на
АГКК №РД-18-3/11.01.2011г. и скица на поземлен имот № 15451653-8.12.2014г., представлява
поземлен имот с идентификатор:68134.1977.2615, с адрес на поземления
имот:гр.София, район „Витоша”, ул. „Крайречна”, с площ от 299 кв.м., с трайно предназначение
на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване: Обществен селищен парк,
градина, при съседи : 68134.1977.2575;68134.1977.2616;68134.1976.234 и 68134.1977.3;68134.1977.1.
Решението е
обжалвано от ищците Т.Ц.К.,
С.Я.К., и А.Я.К. чрез пълномощник адв.А.М., с искане за отмяната му и уважаване
на иска. Оплакванията за процесуални нарушения сочат на необосноваване на
извода, че ищите не били доказали идентичност на имота на
наследодателя с този по иска, тъй като приетат по делото СТЕ сочела на частична
такава. Оспорват този извод на съда, като в нарушение на чл.202 от ГПК като твърдят,
че приетата по делото СТЕ е била неточна и непълна. Молят решението сда се
томени и иска им да се уважи, претендират разноски.
Въззиваемата
страна-ответник С.О., оспорва жалбата с писмен отговор чрез
пърномощник юрк.С. Стоянова с възражения, че между същите страни е имало вече
дело по иск за делба за същия имот, който е бил отхвърлен спрямо С.О./СО/ с влязло в сила решение и отново се търсел
интерес, но чрез установителен иск за давностно владение. Излагат и съображения
по същество, че не можело да се придобие
по давност публична дръжвана или общинска собственост, каквато представлявал
терен, отреден за „озеленяване“. Моли да се потвърди решението.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Ищците твърдят с исковата молба, и уточнителната молба
от 08.01.2015 г. пред СРС, че са собственици на описание в решението недвимиж имот, по наследяване от наследодателя им С.Я.К.. Твърдят, че с
протокол от 23.01.1964г. е прекратена съсобствеността между С.Я.К., Я.К. и Е.К.
върху стар имот имот пл.№ І, за който са
били отредени парцел І-1, V-1 и VІ-1 по плана н ас.Драгалевци, като в дял на С.Я.К.
се паднал парцел I- 1 от кв.39 с площ от 1591 кв.м., в дял на А.К. е възложен
парцел V-1 с площ от 1658 кв.м. и в дял на Е.К. е възложен парцел с площ от
1049 кв.м. Твърдят, че общата площ на трите парцела е 4298 кв.м. от стария имот
№ 1 с площ от 5660 кв.м. Твърдят, че са останали 1 140 кв.м. от които 500 кв.м.
попадали в пространството между ул. „Крайречна” и рега „Драгалевска” и граничи
с тях, и са отредели били отредени тези 500 кв.м. за „Озеленяване”. Твърдят, че
в този имот с остатъчна площ от 1140 кв.м. не са извършени отчуждителни
мероприятия и процедури. Твръдят още, че от площта от 500 кв.м., попадаща в терен
за „озеленяване“ е заснет в кадастралната карта имот с идентификатор с
идентификатор 68134.1977.2575, от който със заповед № РД-5042/20.12.2012 г. на гл.архитект на СО,
р-н Витоша, са обособени два нови УПИ : УПИ- І и УПИ- ІІ от кв.39а по плана на
София, кв.Драгалевци, така : 1/ парцел І от кв.39а с площ от 1/2 идеална част
от 500 кв.м. , представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1977.2616 с
площ 299 кв.м. и описани съседи, и 2/ парцел ІІ от кв.39а с площ от 1/2 идеална
част от 500 кв.м. , представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1977.2615
с площ 299 кв.м. и описани съседи. Търдят още, че с решение по гр.д.№ 3725/2009
г. на СГС, ІІ с-в, вл. в сила на 28.11.2010 г. друг наследник на общия
наследодател-М.С.Т., е бил апризната са собственик спрямо СО на 1/ 2 ид.ч. от
стар имот с пл.№ 1, с площ от 500 кв.м., попадащ в терен за „озеленяване“, и
тъй като ищците не можели да се снабдят със скица на имота, предявят настоящия
положителен установителен иск за собственост спрямо СО за двата описани по
–горе нови УПИ І и УПИ ІІ, съответно с идентификатори 68134.1977.2616 и 68134.1977.2615,
всеки от по 299 кв.м.
Ответникът С.О. не е дала отговор по чл.131 от ГПК. При устните прения преставител на СО е оспорил иска с възраженията, че
имотът не подлежи на възстановяване и отчуждаване.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
валидно, като има съдържанието по чл.236 от ГПК, но е недопустимо.
Пред въззивния съд, в изпълнение на дадени указания по
чл.129 от ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба относно
индивидуализация на недвижимите имоти, предмет на иска и интереса от
установителния иск за собственост, предвид възражението на ответника СО с
отговора на въззивната жалба, че има вече влязло в сила решение по отхвърлен
иск за делба между същите страни и за същия имот, ищците изясняват предмета на иска и правния си
нитерес от него. С две писмени молби до въззивния съд от 11.01.2019 г. и от
07.02.2019 г., както и с устно направено изявление в открито съдебно заседание
на 05.06.2019 г. пред въззивния съд, всички чрез пълномощника на ищците адв.М.,
се уточнява, че предмет на иска е само 1/ 2 ид.ч. от стария имот пл.№ 1 с площ
от него 500 кв.м., попадащи в терен за „озеленяване“, на която 1/ 2 ид.ч. съответства
новообразуван парцел І от кв.39а с площ
от 1/2 идеална част от 500 кв.м. , представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1977.2616 с площ 299 кв.м. и описани съседи. За другия новообразуван от
площтта от 500 кв.м. имот/ или за другата 1/ 2 ид.. от тези 500 кв.м./ твръдят,
че е образуван парцел ІІ от кв.39а с площ от 1/2 идеална част от 500 кв.м. ,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1977.2615 с площ 299 кв.м. и
описани съседи, който парцел/УПИ/ ІІ е бил възстановен на друг сънаследник – на
М.Т., с решението по гр.д.№ 3725/2009 г. на СГС, ІІ с-в, и този УПИ-ІІ не е
предмет на иска . Относно правния интерес от иска счита, че е налице такъв, тъй
като въпреки отхвърляне иска за делба спрямо СО с решението по гр.д.№
28909/2014 г. на СРС, 78 състав, то това делбено дело е било архивирано, и СО
ограждала имота им.
Първоинстанционния
съд е дал правилна правна квалификация на иска като такъв по чл.124 от ГПК.
Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013 г.
по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС, наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато съдът констатира,
че ищецът няма правен интерес, прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. Такова задължение има и
въззивния съд, както при констатирана недопустимост на иска следва и да
обезсили първоинстанционното решение.
От установителен иск за
собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В конкретния случая, обаче,
се установява от събраните пред въззивния съд нови доказателства, в
производството по преценка допустимостта на иска, при направено възражение за
това от отвтената страна, и в изпълнение задълженията на съда по чл.7 от ГПК,
че с решение по първата фаза на делбата по иск за делба по гр.д.№ 28909/2014 г.
на СРС, 78 състав, влязло в сила преди 19.11.2015 г. /датата на проведжане на първото съдебно
заседание по делото след допускане на делбата/, че е била допускана делба на
същите два недвижими имота, предмет и на настоящата искова молба първоначално,
а именно имоти с идентификатори съответно 68134.1977.2616 и 68134.1977.2615, всеки от по
299 кв.м., между съсобственици и при кводи: 3/ 6 ид.ч. за М.С.Т., и по 1/ 6
ид.ч. за всеки от настоящите ищци Т.Ц.К., С.Я.К., и А.Я.К., като със същото
решение е бил отхвърлен иска за делба, предявен от М.Т., спрямо ответника С.О..
Въззивната жалба на съделителите-ответници по иска за делба Т.Ц.К., С.Я.К., и А.Я.К.,
срещу решението на СРС по първата фаза на делбата, е била оставена без
разглеждане като недопустима с определение от 21.04.2015 г. на СГС по в.гр.д.№
802/2015 г. на СГС, ІІІ-В състав, което определение няма данни да е обжалвано. Решението
по първата фаза-по допускане на делбата, има установително действие и сила на
пресъдено нещо между страните по делото, както спрямо лицата, за които е
прието, че имат дял от съсобствеността, така и спрямо лицата, за които е
отречено да имат вещни права в собствеността върху делбения имот/имоти.
Решението по първата фаза на делбата
по гр.д.№ 28909/2014 г. на СРС, 78 състав, формира сила на пресъдено нещо по
въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата,
притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им, както и формира сила
на пресъдено нещо по отричане права в собствеността на имота за С.О.. Това
решение обвързва и настоящите ищци и ответник, тъй като те са били страни и по
делбеното дело за длеба на същите имоти.
Следователно предявения от Т.Ц.К.,
С.Я.К., и А.Я.К. срещу СО положителен установителен иск за правото им на
собственост спрямо СО за същите тези имоти, които са предмет на решението по подускане
на делбата по гр.д.№ 28909/2014 г. на СРС, с което искът за делбата им спрямо
СО е отхвърлен, се явява процесуално недопустим поради наличие на сила на
пресъдено нещо на решението от 13.10.2014 г. по гр.д.№ 28909/2014 г. на СРС, с което
е признато, че е налице съсобственост върху имотите между настоящите ищци и
трето лице, както и че ответната СО не участва в съсобствеността и не притежава
противопоставими на съсобствениците вещни права. Горното сочи, че с
първоинстанционното решение е разгледан процесуално недопустим иск, и същото следва
да бъдат обезсилено и производството по исковата млоба - прекратено / по аналогичен случай напр. решение
№ 112 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 1394/2014 г., Г. К., ІІг. о. на ВКС/ . По
отношение на един от двама имота, предмет на първоинстанционното решение, е
налице и допълнително основание за обезсилване на решението и прекратяване на производството поради
заявеното пред въззивния съд от пълномощника на ищците, че искът не се отнася
до УПИ ІІ с инедтификатор 68134.1977.2615 с площ 299 кв.м. и описани съседи,
при което съгласно чл.6, ал.2 от ГПК съдът не се счита сезиран с иск за този
имот пред въззивния съд.
Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК обжалваното решение,
следва да се обезсили изцяло поради липсата на интерес от иска на двете
изложени съображения от въззивния съд. При този изход на служебната преценка по
чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на
решението.
По разноските: Съгласно изхода на
спора, въззивният съд намира, че направените от ищците разноски остават в тяхна
тежест. Ответната страна СО не е правила
искане за разноски нито пред първата, нито пред въззивната инстанции.
Предвид данъчната
оценка на недвижимия имот, надвишаваща дори само за половината от имота/
половината от 500 кв.м./ 5 000лв., въззивното решение подлежи на
касационно обжалване, по аргумент за обратното от чл.280, ал.3, т.първа,
предл.първо от ГПК.
Воден от изложеното,
СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение решение №
15009 от 29.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 36865/2014 г. на СРС, 49 състав, на основание чл.270, ал.3, изр.първо от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по исковата
молба на Т.Ц.К., С.Я.К., и А.Я.К. ***,
по която е било образувано гр.д.№ 36865/2014 г. на СРС, 49 състав, по иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че Т.Ц.К., С.Я.К. и А.Я.К. са собственици на 1/2 ид. част,
съответно всеки притежава по 1/6 ид.част, от следните два недвижими имоти : парцел I от кв.39а по плана на
гр.София, кв. Драгалевци, който имот по кадастрална карта и кадастрални
регистри, съгласно Заповед на изпълнителния директор на АГКК
№РД-18-3/11.01.2011г. и скица на поземлен имот, представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.2616, с адрес:гр.София, район „Витоща”, ул.
„Крайречна”, с площ от 299 кв.м. с трайно предназначение на територията
:урбанизиран с начин на трайно ползване :обществен селищен парк, градина, при
съседи: 68134.1976.234;68134.1977.2576;68134.1977.3;68134.1977.2615; и парцел II от кв. 39а, който имот по
кадастрална карта и кадастрални регистри съгласно Заповед на изпълнителния
директор на АГКК №РД-18-3/11.01.2011г. и скица на поземлен имот №
15451653-8.12.2014г., представлява поземлен имот с
идентификатор:68134.1977.2615, с адрес на поземления имот:гр.София, район
„Витоша”, ул. „Крайречна”, с площ от 299 кв.м., с трайно предназначение на територията:Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Обществен селищен парк, градина, при съседи :
68134.1977.2575;68134.1977.2616;68134.1976.234 и 68134.1977.3;68134.1977.1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.