№ 154
гр. Благоевград, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Божана Манасиева
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно
административно наказателно дело № 20231200600354 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 сл. от НПК и е
образувано по въззивна жалба на адв. А. Л. – защитник на обвиняемата Ш. М.
Д. от с. Слащен, общ. Сатовча, против Решение № 11 / 18.01.2023 год.,
постановено от Районен съд – Гоце Делчев по н.а.х. дело № 508 / 2022 год.
Според подадената въззивна жалба решението на
първоинстанциония съд е необосновано и незаконосъобразно. Защитникът
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и деянието е
несъставомерно, както и че е налице хипотезата на чл.9 от НК. Иска се
атакуваното решение да бъде отменено като незаконосъобразна и подс. Д. да
бъде оправдана по възведеното й обвинение за извършено престъпление по
чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:
С обжалваното решение обвиняемата Ш. М. Д. е призната за
виновна в това, че 18.03.2019 г. в с. Слащен, обл. Благоевград, при условията
на продължавано престъпление, сама е съставила неистински частни
документи - пет броя формуляри на потребители на предплатени услуги за
мобилни номера **********, **********, **********,
**********,**********, и същите са употребени от нея пред „Теленор
България“ ЕАД, за да докаже, че съществува правоотношение между
„Теленор България“ ЕАД и Р.М.К. от с. Турия, общ. Павел баня, обл. Стара
Загора - престъпление по чл.309, ал.1 от НК във вр. чл.26, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК съдът я освобождава от наказателна отговорности й
налага административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Обвиняемата Ш. Д. е осъдена да заплати в полза на ОД на МВР
Благоевград сумата в размер на 114.50 лева, разноски на досъдебната фаза, и
д. т. в полза на РС - Гоце Делчев в размер на 5 лева за издаване на
изпълнителен лист. Наред с това, обв. Д. е осъдена да заплати в полза на РС -
Гоце Делчев сумата в размер на 204.84 лева, разноски в съдебната фаза, и д. т.
в полза на РС - Гоце Делчев в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен
лист.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че въз основа на
събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и
аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от районният съд е направен
обоснован извод, че повдигнатото срещу Ш. Д. обвинение е доказано по
несъмнен начин.
Фактическите положения по делото са правилно установени. Със
законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства
обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното
решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения
2
материал се установяват по несъмнен начин следните възприети и от
първоинстанционния съд фактически обстоятелства:
Обвиняемата Ш. М. Д. е на 46 години, със средно образование,
омъжена, неосъждана. Същата живее в с. Слащен, общ. Сатовча.
Обв. Ш. Д. е регистрирана като ЕТ „Ш. Д.“ и стопанисва
търговски обект – смесен магазин в с. Слащен. На 10.02.2019 г., в качеството
си на едноличен търговец, обвиняемата сключила договор с „Вардаров“ ООД,
по силата на който посоченото дружество предоставяло за продажба
ваучери за телефони и сим-карти на мобилния оператор „Теленор България“
ЕАД.
Посочените ваучери и сим-карти представляват предплатени
услуги, които мобилният оператор предоставя на едро на търговци за
последваща дистрибуция и продажба на крайни клиенти в търговски обекти.
За да бъде активирана мобилната услуга, след закупуването на ваучер или
карта, от търговския обект се свързват по телефона с мобилния оператор за да
извършат регистрация. Позвъняването става от телефонен номер, предоставен
от оператора. Всеки обект, от който се звъни, е с уникално ИД и по този
начин се идентифицира от оператора. Мобилният оператор разполага със
списък на всички обекти, които имат право да регистрират пакети. На обекти,
които не са в този списък или звънят от друг мобилен номер, се отказва
регистрация на картите. При закупуването на пакети предплатени услуги се
попълва специален формуляр - Формуляр за регистриране на потребители на
предплатени услуги. В него се попълват данните на потребителя на
предплатената услуга - три имена, ЕГН, лична карта и адрес, мобилния
номер, който се регистрира и трите имена на продавач-консултанта, чрез
който е закупен пакетът предплатена услуга. Формулярът се подписва от
продавач - консултанта и от потребителя на предплатената услуга. Този
формуляр, попълнен и подписан, продавач -консултантът предава на
търговеца на едро, който му го е доставил като бланка , а той от своя страна
го връща на мобилния оператор,от който го е получил. Картата се активира
веднага след покупката на предплатената услуга и регистрацията й, и след
обаждане по телефон от продавач-консултанта до оператора, а формулярът,
удостоверяващ в писмен вид възникналото правоотношение между оператора
и потребителя, се изпраща по-късно на мобилния оператор.
3
На 18.03.2019 г. в с. Слащен, обл. Благоевград, обв. Ш. Д. е
съставила пет формуляра за регистриране на потребител на предплатени
услуги за телефонни номера **********, **********, **********,
**********, **********, доставени от „Вардаров“ ООД. Във формулярите
бил посочен като потребител Р.М.К. от с. Турия, общ. Павел баня, обл. Стара
Загора, без той да е заявявал такава услуга и без да е подписвал формулярите.
Картите са активирани в същия ден, след като обвиняемата спазила
предвидения ред. Същата попълнила необходимите формуляри, като
положила е подпис на съответните места вместо Р.М.К., записан като
купувача, и позвънила на мобилния оператор за регистрацията на картите.
Свидетеля Р.К. от село Турия, обл. Стара Загора живеел на
съпружески начала с Р.Х., която имала дете от първия си брак. През 2019
година К. и приятелката му обсъдили въпроса за контрол и връзка с детето и
решили да закупят мобилен телефон и карта към него. В средата на 2019 год.
св. К. посетил офис на „Теленор България“ ЕАД, където установил, че в
системата на мобилния оператор са регистрирани 5 броя ваучера на неговото
име. Ето защо св. К. подал сигнал в МВР.
По делото е назначена графическа експертиза, видно от която
ръкописният текст във формулярите е изпълнен от обв. Ш. Д., тя се е
подписала за продавач-консултант и за потребител на услугата.
Визираната фактическа обстановка, възприета от районния съд е
безспорна, както и се извежда на базата на анализа на всички събрани, и
приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, като изложените в тази
насока съображения и доводи се споделят изцяло и от настоящия състав на
въззивния съд. Ето защо не се налага повторно да бъдат излагани същите
съображения, а същите следва да бъдат допълнени.
Съдът внимателно е анализирал обясненията на обвиняемата Ш.
Д., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства,
тези обяснения представляват и основно средство за защита на обвиняемия,
още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото,
а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не
отговарят на действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но
4
частично и по отношение на точно определени факти и обстоятелства и само
ако те са непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал и доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на
обективната истина по делото. В тази връзка съдът не дава вяра твърдения на
обв. Ш. Д., че при закупуваното на процесните карти за предплатени мобилни
услуги е установила данните за лицето от документа му за самоличност.
Видно от показания на св. Р.К., същият никога не е посещавал с. Слащан, обл.
Благоевград и не е закупувал посочените карти. Свидетелят не губил и давал
личната си карта на друго лице. Няма и официални данни същият да е губил и
обявяван за невалиден негов документ за самоличност. Липсват каквито и да
се обективни основания да се поставя под съмнение надеждност на
показанията на св. К. и достоверността на изложените от него факти и
обстоятелства, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Ето защо съдът
намира визираните твърдения на обв. Д. за недостоверни и израз на изградена
защитна позиция, а подържаната от защитника теза, че е налице грешка,
незнание и заблуждение – за неоснователна.
Анализирайки така приетата за установена фактология,
настоящия състав на въззивната инстанция изцяло споделя изложените от
районния съд съображения и доводи, че обв. Ш. Д. е осъществила деяния,
съставомерни по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК:
В настоящия случай по делото се установят по несъмнен начин и
безспорен начин наличието от обективна страна на всички елементи от
състава на престъплението по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НКМобвиняемата
Ш. М. Д. е призната за виновна в това, че 18.03.2019 г. в с. Слащен, обл.
Благоевград, при условията на продължавано престъпление, сама е съставила
неистински частни документи - пет броя формуляри на потребители на
предплатени услуги за мобилни номера **********, **********, **********,
**********,**********, и същите са употребени от нея пред „Теленор
България“ ЕАД, за да докаже, че съществува правоотношение между
„Теленор България“ ЕАД и Р.М.К. от с. Турия, общ. Павел баня, обл. Стара
Загора - престъпление по чл.309, ал.1 от НК във вр. чл.26, ал.1 от НК:
Обвиняемата Ш. М. Д. е призната за виновна в това, че 18.03.2019 г. в с.
Слащен, обл. Благоевград, при условията на продължавано престъпление,
сама е съставила неистински частни документи - пет броя формуляри на
потребители на предплатени услуги за мобилни номера **********,
5
**********, **********, **********,**********, и същите са употребени от
нея пред „Теленор България“ ЕАД, за да докаже, че съществува
правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и Р.М.К. от с. Турия, общ.
Павел баня, обл. Стара Загора.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
защитника, касаещи съдържанието на изготвения от обв. Д. неистински
документ. Същите са били направени и пред първата инстанцията и са
обсъдени от същата, като в тази насока са изложени убедителни съображения,
които се споделят и от настоящия съдебен състав. От обективна страна обв.
Д. е съставила неистински частни документи и ги е употребила, за да докаже,
че съществува правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и лицето
Р.М.К., като инкриминираното деянието е довършено именно с употребата на
визирания документ. Несъмнено съставените от обвиняемата формуляри са
неистински частен документ. Обв. Д. е използвала чужда самоличност и е
посочила като ползвател на услугата на телекомуникационния оператор
лицето Р.К., а не действителния такъв. Употребата на документа се е изразила
в изпълнение на регламентираната процедура за активиране на
телекомуникационната услуга.
Инкриминираните деяния на подс. Ш. Д. са извършени при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
тъй като са осъществени при еднородни условия през непродължителен
период от време една от друга при една и съща фактическа обстановка и
поотделно осъществяват състава на престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Конкретният акт на престъпна проява на обвиняемата Ш. Д.
обективира отношението й към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Обв. Д. е използвала данни за чужда самоличност, при
което с оглед на посочените по-горе обстоятелства не може да се приема, че
се касае за заблуда и грешка. Същата е осъзнавала противообществения
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици, искала е тяхното настъпване, при което е реализирала
намерението си. Ето защо, анализирано деянието от субективната му страна
съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.
Не се откриват и елементи на маловажност на деянието.
Същественото в случая е, че се касае за активиране на пет броя карти за
6
мобилни услуги, предоставени на неизвестно лице, които е възможно да
бъдат използвани за извършването на неправомерни действия.
При гореизложеното въззивният съд намира, че обвиняемата Ш.
Д. следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по
чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Тъй като предвиденото за престъплението по чл.309, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК наказание е “лишаване от свобода“ за срок до две години, данните
по делото сочат, че деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, като от
престъплението не са причинени имуществени вреди, въззивният съд намира,
че са налице предпоставките на чл.78а от НК и обвиняемият Ш. Д. следва да
бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
За извършеното престъпление по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
съставът на районния съд е наложил на обвиняемата Д. при условията на
чл.78а от НК административно наказание глоба в минималния предвиден
размер на 1000 лева. Въззивният съд намира, че така определеното наказание
е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази
връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното
деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на
обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от
НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината
обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и
материалното положение на обвиняемата.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай административно
наказание ще способствува за изграждане у обвиняемата Д. на устойчива
мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и ще
предотврати за в бъдеще извършването на нарушения, с което от своя страна
ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на
наказанието по чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемата Ш. Д. правилно е
осъдена да заплати и сторените по делото разноски.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 / 18.01.2023 год., постановено
от Районен съд – Гоце Делчев по н.а.х. дело № 508 / 2022 год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8