МОТИВИ към присъда № 88/10.09.2013 г. по  НОХД N: 799 / 2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

 

         Спрямо подсъдимия А.А.И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3, пр.1, б.„б”, пр.2 вр. с ал.1 б.”в”  вр. с  чл.342 ал.1 от НК -  за това, че на18.03.2012г. в гр. Съединение, обл. Пловдивска, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес 200 Е”  с ДКН № ******* е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.3 т.1; чл.20 ал.1; чл.21 ал.1; чл.132 т.2 и чл.133 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.А.И., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък.

 

         Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от  НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК – направено от подсъдимия И. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.

                

         Представителят на Окръжна Прокуратура – гр. Пловдив в пледоарията си в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна, като изразява  становище, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства, които дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил  вмененото му във вина престъпление. Поради това моли съда да признае подсъдимия И. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. По отношение на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, прокурорът изразява становището, че предвид проведеното съкратено съдебно следствие и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НК, при определяне на наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл.58 а вр. с чл.54 от НК, като наказанието се определи при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, след това да се редуцира по смисъла на чл.58 а ал.1 от НК до размер от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „ Общ” режим, в затворническо общежитие от „открит” тип. По отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание – лишаване от правоуправление, се изразява становището, че същото следва да се наложи за срок, еднакъв с определения период за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, без приложение на редукцията.

         Защитниците на подсъдимия – адвокати П. и К., предвид направеното от доверителя им признание по реда на чл.371 т.2 от НПК считат, че са налице доказателства за виновността на подсъдимия, но изразяват становище, че не е налице нарушение на правилата за движение по чл.5 ал.3 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП, което да е в причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Смятат също, че не е правилна правната квалификация на деянието „особено тежък случай”, а от страна на адв. П. се възразява и срещу квалификацията „пияно състояние”. Предвид на изложеното се прави искане за преквалифициране на деянието в по – леко наказуемо и предвид наличните множество смекчаващи отговорността обстоятелства да се определи наказание в рамките на предвидения минимум от три години лишаване от свобода, което наказание да се редуцира по реда на чл.58 а ал.1 от НК и да се приложи чл.66 ал.1 от НК – отлагане изтърпяването му, макар и с един по – продължителен изпитателен срок. Изразява се становището, че съдът следа да приложи и императивната норма на чл.343 г от НК и да лиши подсъдимия от правоуправление за срок, идентичен с определения срок на наказанието лишаване от свобода.

         Подсъдимият А.И. изразява съжаление за случилото се и моли за справедливо решение.

   ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност  и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

        

         I.ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

        

   Подсъдимият А.А.И. е роден на *** ***, обл. Пловдивска, българин, български гражданин, със средно образование,  разведен / във фактическо съжителство/, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

   Подсъдимият И. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС, категория "В". Същият през 2008г. е отчислен от отчет в  Сектор „ ПП” – гр. Пловдив за чужбина. Според наличните в сектора данни, от придобиване на правоспособност като водач на МПС до инкриминираната дата И. е наказван по административен ред за нарушения на  ЗДвП и ППЗДвП два пъти – през 2007г. и 2011г.

         На 18.03.2012г. подсъдимият И. ***, където стопанисвал, заедно със св. Г.И. – Г., ресторант. Двамата били бивши съпрузи, но продължавали да живеят на семейни начала. В следобедните часове на посочената дата, подс. И. изпил голямо количество алкохол и въпреки това, малко преди 16.00 часа се качил в лек автомобил „Мерцедес 200 Е”  с ДКН № ******** МН на мястото на водача. В купето качил и поставил в скута си пострадалата М. И., на 6 години, която била негова дъщеря от съжителството му със св. И. – Г.. Подсъдимият привел автомобила в движение и поел по улиците на града с детето в скута си. Времето било светло, с нормална видимост за това време на денонощието, асфалтовата настилка била суха. Управлявайки автомобила по ул. „Трети март” в гр. Съединение, в посока от север на юг – към кръстовището с ул.” Свобода Чардафонова”, подсъдимият ускорил скоростта на автомобила до 87 км./ч. Поради високата скорост и изпитото количество алкохол, при достигане на продълговат десен завой на ул. „Трети март” подсъдимият загубил управление над автомобила и последния се насочил наляво. Подс. И. не успял да овладее отклонението наляво, при което автомобилът напуснал пътното платно и се възкачил върху тротоара. Там достигнал до бетонен електрически стълб, като последвал тежък удар между предната лява част на автомобила и стълба. От удара посочената част на автомобила била напълно смазана, като той отхвърчал на  няколко метра от стълба и без да се преобърне се установил на място със задната си част върху тротоара, а предната – върху уличното платно. Бетонният стълб се прекършил и паднал върху платното за движение.

         В резултат на сблъсъка на автомобила в стълба пострадалата М. И. получила масивни травми на вътрешни органи, от които починала. Трупът й останал затиснат между арматурното табло и тялото на подсъдимия, който също получил сериозни травми и не бил в състояние сам да излезе от купето.

         На местопроизшествието пристигнали екипи на „Гражданска защита”, „ Спешна помощ” и полицията. Наложило се лявата странична част на автомобила да се отреже, за да се извадят трупа на детето и подсъдимия, който бил откаран в УМБАЛ „ Св. Георги” – гр. Пловдив за оказване на спешна медицинска помощ. Там лекар – св.Й.Й. извършил медицинско изследване на подсъдимия, като взел кръвна проба за химическо изследване и отразил, че подс. И. не  е в състояние да подпише протокола. Пристигналият на място лекар констатирал смъртта на пострадалата М. И.. Разследващ полицай от РУ „Полиция” – с. Труд извършил оглед на местопроизшествието, с което действие започнало разследването по дознанието.

         Според заключението на изготвената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалата М. И.  /л.73–78 от дос. пр./ при произшествието на същата е било причинено разкъсване на гръдната аорта, наличие на 1 100 мл. кръв в гръдния кош и 300 мл. кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката, разкъсване на левия диафрагмален купол и навлизане в стомаха и слезката в лявата гръдна половина, контузия на двата бели дроба задно – срединно, оток мозъка, счупване на лявата бедрена кост. Причината за смъртта на пострадалата е остра кръвозагуба в резултат на разкъсването на гръдната аорта, като смъртта е в пряка причинно – следствена връзка с произшествието и констатираните травми отговарят да са получени при положение на детето в автомобила – седнало в скута на водача.

         Според заключението на изготвената в хода на разследването автотехническа експертиза / л.89–л.99 от дос. пр./ скоростта на движение на „Мерцедес 200 Е ”  с ДКН № ****** в момента на удара е била 87 км./ч., което е и основната причина от технически характер, тъй като с тази скорост подсъдимият не е имал възможност да премине безопасно през десния завой – критичната скорост за преминаване е 71 км./ч.

         Според протокола за химическа експертиза / л.82/ и заключението на изготвената в хода на разследването химическа експертиза / л.87/ при извършеното изследване  на предоставените проби кръв, иззета от подс. И. се доказва наличие на алкохол в кръвта – 2.43 промила.

         Според заключението на изготвените комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза / л.16 – л.22 от дос. пр./ и допълнителна такава / л.27 – л.34 от дос. пр./ подсъдимият  И. не страда от психично заболяване, налице е постравматично стресово разстройство. Същият към момента на извършване на деянието и понастоящем разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, като предвид невротичното заболяване с депресивни синдроми е налице възможност за обостряне и влошаване на психичното му състояние при извършване на процесуални действия с негово участие. 

         Съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, съответстващи на приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства.

         Описаната фактическа обстановка, изложена й в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява по несъмнен и категоричен начин от направеното от подсъдимия И. самопризнание  по реда на чл.371 т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти, което самопризнание, според съда, се подкрепя  от всички събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и начина, предвиден в НПК, а именно - от приложените в досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум / л.41 – л.55/, справка от Сектор „ ПП” при ОД на МВР – Пловдив /л.л.124/, медицинска документация на подсъдимия /л.126 -  л.144/, копия от лабораторен журнал / л.105, л.106/, Удостоверение за наследници и препис – извлечение от акт за смърт /л.115, л.111/ ; справка съдимост /л.12/, характеристична справка /л. 10/, както и от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Т.Г., К.М., Д.П., С.П., Д.В., Й.Й., АНАТАС К., Н.А., Г.И. – Г..

         В показанията на разпитаните по делото свидетели не се констатират съществени противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371 т.2 от НПК като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените експертизи.

                                                  

         II.ПРАВНИ ИЗВОДИ:

                

         При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия А.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б.„б”, пр.1 във вр. с  ал.1, б.„в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 18.03.2012г. в гр. Съединение, обл. Пловдивска, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес 200 Е ”  с ДКН ****** е нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1; чл.132 т.2 и чл.133 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. А.И., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което бе признат за ВИНОВЕН в извършването му с постановената присъда. 

         От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на движението по пътищата.

         За да се ангажира наказателната отговорност на подс. И. по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че същият е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, че е настъпил съставомерния резултат – смърт, че между поведението му и резултата е налице причинно - следствена връзка, че деянието е извършено в „пияно състояние” и че случаят е „особено тежък”.  

         Не е спорно по делото между страните, че е налице вредоносен резултат – починала е пострадалата М. И., факт, удостоверен и от приложените по делото  удостоверение за наследници и препис – извлечение от акт за смърт. Няма спор и по отношение на основната причина за настъпилата смърт, която се установява по несъмнен начин от изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска експертиза на трупа на пострадалата - остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на гръдната аорта.

         Въз основа на направеното от подсъдимия И. признание по реда на чл.371 т.2 от НПК и събрания в хода на разследването доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин е доказано и че е налице виновно, противоправно поведение на подсъдимия, който извод не се оспорва принципно от него и от защитниците му.

         Така въз основа на доказателствата по делото безспорно е установено, че подс. И. е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, което нарушение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. В тази норма се вменява задължение на водача на МПС в населено място да поддържа скорост на движение на автомобила до 50 км./ч. Налице е признание от страна на подсъдимия на изложения в обстоятелствената част на обвинителния акт факт, че се е движел със скорост, надвишаваща разрешената от закона – 87 км./ч., което се установява и от заключението на изготвената в хода на разследването авто-техническа експертиза, с което, предвид проведената процедура по съкратено съдебно следствие подсъдимият се е съгласил и не го оспорва.         

         Според съда признанието по реда на чл.371 т.2 от НПК на изложения в обстоятелствената част на обвинителния акт факт, че при управление на автомобила, в скута на И. се е намирала пострадалата М. И., подкрепено от всички събрани в хода на разследването доказателства, мотивира и несъмнения извод, че е извършено нарушение на чл.132 т.2 и чл.133 ал.2 от ЗДвП, които разпоредби вменяват задължение на водачите да осигурят всички условия за безопасно превозване на пътниците, съотв. въвеждат забраната деца до 12 годишна възраст да се возят на задната и предна седалка на лек автомобил, освен ако няма поставена специална седалка. Всички разпитани свидетели, които са посетили местопроизшествието, са категорични, че след установяване на автомобила на мястото и положението, отразени в протокола за оглед, са възприели факта, че в коленете на подсъдимия, притисната между тялото му и волана на автомобила, се е намирала пострадалата М. И., което подкрепя напълно обвинителната теза, че същата е превозвана от подс. И. в нарушение на посочените, вменени му във вина правила за движение по пътищата. Установена е и намесата на „Гражданска защита”, чрез отрязване на лявата част на автомобила, за да се извади трупа на детето. Налице е и становище на медицинския експерт, изготвил СМЕ на трупа на пострадалата, че констатираните по тялото й травми отговарят да са причинени при местоположение на детето – седнало в скута на подсъдимия.   

         Съдът намери и че е налице причинно – следствена връзка между визираните нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Тази връзка безспорно се доказва от всички доказателства по делото. В резултат на движенето със забранена скорост, подсъдимият е загубил управлението над автомобила и  се е ударил в уличен стълб.  Според АТЕ именно извършването на това нарушение е основната причина за настъпване на произшествието, тъй като посочената превишена скорост е препятствала възможността на подс.И. да премине безопасно десния завой, като, ако се бе движил със скорост, съобразена с визираната в закона, дори и с по – висока – до 71 км./ч., би имал техническата възможност да избегне произшествието. Управлявайки автомобила със скорост, надвишаваща разрешената от закона, И. сам се е поставил в невъзможност да овладее превозното средство и по този начин е причинил ПТП с тежки последици. Поставяйки детето в скута си, подс. И. е пренебрегнал всички мерки за безопасност на пътника - пострадалата М. И. и е допринесъл за настъпване на противоправния резултат.  Безспорно, установено и от изготвената СМЕ, в резултат на удара са настъпили констатираните по трупа на пострадалата, несъвместими с живота травматични увреждания, в следствие на които същата е починала. Настъпилите увреждания са резултат именно на местоположението на пострадалата в скута на подсъдимия, тъй като именно в тази част на автомобила – от страната на водача, е настъпил удара със стълба, в резултат на което пострадалата е останала затисната между волана и тялото на подсъдимия. Медицинският експерт е категоричен, че констатираните травматични увреждания на И. са в резултат на удара между управлявания от подсъдимия автомобил и уличният стълб, като се прави категоричен извод, че те са пряка последица от настъпилото ПТП.

         От субективна страна деянието  е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност / по смисъла на чл.11 ал.3 , пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици и не е искал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

         Не се възприема от съда обвинителната теза, че на подсъдимия И. следва да се вмени във вина и нарушение на чл.5 ал.3, т.1 и чл.20 ал.1 от  ЗДвП и че същите са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. В тази връзка се споделя възражението на защитата в този смисъл и с постановената присъда подс.И. бе признат за НЕВИНЕН и на основание чл.304 от НПК ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в този смисъл.  

         Константна е практиката на ВКС, че когато водача е нарушил специални норми от ЗДвП не следва да се ангажира наказателната му отговорност за нарушение на общите норми, визирани в същия закон. Доколкото разпоредбата на чл. 21 ЗДвП се явява специална спрямо нормата на чл. 20 от ЗДвП, двете норми се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение следва да се квалифицира по специалния текст, а не и по двата едновременно.

         Така формираното становище на ВКС е идентично, намерило своята конкретизация и в актуалната съдебна практика по отношение на разпоредбата на чл.5 ал.3, т.1 от ЗдвП, нарушаването на която е вменено във вина на подсъдимия с внесения обвинителен акт. Според застъпеното в Решение № 247 / 08.06.2009 г. по н. д. № 238/2009 г., 3 н.о. на ВКС становище, което се споделя от настоящия състав, тази норма съдържа общи правила за движение по пътищата, изразяващи се в предписание участникът в движението да не управлява ППС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество. В тази връзка доколкото на подс. И. е повдигнато обвинение за причиняване на съставомерни последици по чл. 343, ал. 1 от НК като водач на МПС в пияно състояние и същото е предвидено като квалифициращ признак на престъплението в ал. 3 на чл. 343 от НК, инкриминирането на нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП като част от съдържанието на повдигнатото обвинение е ненужно. Пияното състояние е елемент от обективната страна на инкриминираното деяние, поради което при признаването на подсъдимия за виновен за извършено деяние с такава правна квалификация не следва да му се търси и отделна отговорност  за нарушение на визираната разпоредба от ЗДвП. /виж и Решение № 596/10.12.2010г. по н.д № 608 / 2010г., 2н.о., ВКС/. Нещо повече, ако подсъдимият се признае за виновен в това да е нарушил посоченото правило да движение по пътищата, следва да се установи доколко същото е в пряка -  причинно следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, което не е изследвано в хода на разследването, а и в съдебното следствие, предвид проведената съкратена процедура. От друга страна причинно – следствена връзка между „ пияно състояние” и настъпилите последици не се изисква да се установява и коментира, доколкото тя не е част от предмета на доказване в делата за престъпления по транспорта, когато в такова състояние деецът е причинил смърт, телесни или имуществени увреждания. Това е така, защото по тези дела "пияното състояние на дееца е достатъчно, за да се квалифицира деянието като престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, без да се изисква да е налице причинна връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение..." (ППВС 1/83-Пл., мотиви, т. 4, б. "в", абз. 1; вж. и Р. 724-03/04-I).  

         Съдът намери за доказано по безспорен и несъмнен начин, че деянието е извършено от подс. И. в пияно състояние, поради което с постановената присъда същият бе признат за ВИНОВЕН по така повдигнатото му обвинение, съотв. не се споделя възражението на защитата, че така възприетата от прокуратурата правна квалификация е неправилна. Възражението е неоснователно по няколко съображения. На първо място следва да се отбележи, че оспорването на тази правна квалификация  от защитата, съотв. лансираната в досъдебното производство от подсъдимия версия, поддържана и в становището му за лична защитата – че не е употребявал алкохол, преди инцидента, противоречи на процедурата, по която протече съдебното следствие, по изрично искане на подсъдимия и неговите защитници. Съобразно ТР № 1/ 2009 г. по т. д. № 1/2008 г., на ОСНК НА ВКС, когато подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им, чрез доказателствени искания. Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено изрично, че в следобедните часове на инкриминираната дата подсъдимият изпил голямо количество алкохол и въпреки това се качил в лекия автомобил. Признавайки по реда на чл.371 т.2 от НПК този факт подсъдимият сам се е отказал от възможността да събира доказателства, установяващи противното. На следващо място събраните в хода на разследването доказателства подкрепят напълно направеното от подсъдимия признание на посочения факт на употреба на алкохол. В тази насока следва да се отбележи, че „пияното състояние” на водач на пътно превозно средство, причинил съставомерен резултат, може да се установява с всички доказателствени средства, включително и само със свидетелски показания / Решение № 488 / 8.ХI.1984 г. по н. д. № 479/84 г., ВС/. По делото съществуват показанията на св.М. и св.Й., първия, посетил местопроизшествието непосредствено, след сблъсъка на автомобила с уличния стълб, а втория – лицето, което в рамките на служебните си задължения е взело кръв за медицинско изследване на подс.И.. Св. М. е категоричен, че приближавайки се до автомобила е усетил силна миризма на алкохол, идваща от подсъдимия, а св.Й. заявява, че освен миризмата  е възприел лично и изявлението на И., че е изпил голямо количество алкохол, след което не може да си спомни какво се е случило. Това изявление на подсъдимия е отразено от свидетеля Й. и в Протокола за медицинско изследване – л.83 от дос. пр., в който се съдържа информацията, че по данни на освидетелствания, същият е употребил около 3 литра вино. Няма основание да се дискредитират показанията на тези свидетели, дадени под угрозата от наказателна отговорност по чл.290 от НК, а за св. Й. и под опасността за търсене на отговорност за нарушаване на служебните му задължения. Липсва и основание да се приеме, че тези свидетели са лично заинтересовани от изхода на делото и имат мотиви да депозират уличаващи подсъдимия показания. В настоящият казус освен гласни доказателства в подкрепа на правната квалификация „пияно състояние” е събрано и писмено такова - протокол за химическа експертиза, заключението на която е, че в изследваната кръв на подсъдимия И. е установена концентрация на етилов алкохол – 2.43 %.  Възражението на защитата, че при вземането на кръв от подсъдимия за изследване на концентрацията на алкохол, са нарушени правилата, визирани в Наредба №30/27.06.2001г. не се възприема от съда. По делото е безспорно установено, че в резултат на ПТП подсъдимият е получил наранявания, довели до изпадането му в състояние на травматичен шок / бил е неадекватен, макар и контактен /, поради което И. не е изпробван с техническо средство на място и съгласно чл. 5 от Наредбата не му е издаден талон за медицинско изследване. На подсъдимия е взета кръв в здравното заведение, където е откаран за оказване на медицинска помощ / от св. Й., лекар в болницата /, отново в съответствие с цитираната разпоредба. Кръвната проба на подсъдимия е взета в 18.10 часа на инкриминираната дата, след постъпването му в спешния център / заверено копие от лабораторен журнал – л.105 от дос. пр./, транспортирана е до лабораторията за изследване на следващия ден – 19.03.2012г., т.е. в рамките на 72 часа, съобразно изискването на чл.15 от Наредбата и е изследвана в същия ден в 10 часа сутринта. Видно е от отразеното от експерт химика в химическата експертиза, че пробата е била опакована и доставена по реда и условията, предвидени в Наредбата, не е имало нарушение на опаковката, коректно е отбелязано името на подсъдимия и данните за самоличността му. Не може да бъде споделен доводът за липса на свободно и информирано съгласие на заинтересованото лице – подсъдимият, което да се е отразило на годността на иззетата кръвна проба. Подс. И. е бил в увредено тежко общо състояние, с констатирана самнолентност, факт, коректно  отразен от медицинското лице, взело кръвната проба, което  саморъчно е отразило в протокола и че поради посочените причини подсъдимият не е отговорил на част от поставените му въпроси и не е подписал протокола.  При установеното по категоричен начин по делото обективно здравословно състояние на подсъдимия, описано в приложените медицински документи и показанията на свидетелите е очевидно, че разпоредбата на чл.10 от Наредба № 30/01г. не е можело да бъде изпълнена в пълнота, чрез саморъчно попълването на приложение 2, съотв. подписването му от подсъдимия. Тези обстоятелства обаче  не поставят под съмнение истинността на документа, нито верността на съдържанието му. При преценката за налични нарушения на чл.10 следва да се има предвид на какво се дължат те и дали са довели до съмнения или негодност на иззетата кръвна проба. В случая е налице обективна невъзможност да бъдат изпълнени изискванията на чл.10 от Наредбата при попълването на протокола, предвид състоянието на подсъдимия, но липсата на тези елементи в протокола, нито поставят под съмнение неговата истинност, нито правят иззетата кръвна проба негодна. /виж. Решение №144 /02.04.2013г. по наказателно дело № 372/2013 година,  ВКС/.

         Основателни и базирани на съдебната теория и практика са възраженията на защитата на подсъдимия по отношение на възприетата от обвинението правна квалификация на деянието – „особено тежък случай”. Непротиворечиво е становището на върховните съдилища, че особено тежкият случай се характеризира с изключителната тежест на деянието по резултата си, с изключителната обществена опасност на дееца и другите отегчаващи отговорността обстоятелства, които следва да са налице кумулативно и да характеризират конкретния случай, като различен от обикновените и квалифицирани състави на транспортните престъпления. В конкретния казус тези характеристики не са налице, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, настъпилият противоправен резултат, който се изразява в причиняване на смъртта на едно лице, последица, включена в състава на самото престъпление, както впрочем и пияното състояние на водача. Последиците от престъплението, характеристиките на деянието и на дееца  не се отличават от останалите обикновени и квалифицирани състави на транспортните престъпления. В съдебната практика дори е застъпено и по – категоричното становище, че за да е налице особено тежък случай  следва да са увредени или да е причинена смъртта на поне две лица, като случаят, при който е причинена смърт или увредено само едно лице, не може да се квалифицира като особено тежък/ виж. Решение № 191/ 17.IV.1984 г. по н. д. № 162/84 г., III н. о.; Решение № 299 / 7.VII.1987 г. по н. д. № 267/87 г., III н. о., ВС/. Вярно е, че е причинена смъртта на дете, но този факт сам по себе си не може да обоснове възприетата от прокуратурата правна квалификация. Поради изложеното с поставената присъда подс. И. бе признат за НЕВИНЕН и ОПРАДВАН по така повдигнатото му обвинение.  

 

         III.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

                    

         Предвид преквалифицирането на осъщественото от посд. И. деяние по по-леко наказуем състав за същото се предвижда наказание – от 3 до 10 години лишаване от свобода. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние, личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива се отчетоха чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,  влошеното му психично състояние и  изразеното съжаление за случилото се, което несъмнено е искрено, предвид факта, че резултата от престъплението е засегнало личната му сфера – починало е негово дете. Направеното признание от подсъдимия е задължителна предпоставка  за приложение на съкратеното съдебно следствие  и води до смекчаване на отговорността му, но не може да се ползва повторно като смекчаващо отговорността му обстоятелство (ТР № 1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7). В противовес на посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не може да се игнорира установено, че са извършени три груби нарушения на правилата за движение, които в своята съвкупност и последователност са довели до настъпване, както на съставомерния противоправен резултат, така и до причиняване на неблагоприятни последици, които не са включени в състава на престъплението, но са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия – увредено е чуждо имущество – електрически стълб и управлявания от подс. И. автомобил, собственост на св. Г.. От приложената по делото справка се установява, че подсъдимият е бил наказван и друг път, но по административен ред за нарушения на ЗДвП, макар и за различни от вменените му във вина с настоящия обвинителен акт, като последиците от  извършеното през 2011г. нарушение не са заличени към момента на извършване на инкриминираното деяние. Въпреки, че „пияното състояние” е елемент от обективния състав на престъплението и не следва да се отчита като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство, според съда конкретно установената концентрация на алкохол в кръвта – 2.43 промила, надвишаваща значително, почти пет пъти пределно допустимата норма от 0.5 промила следва също да се отчете в ущърб на подсъдимия при индивидуализация на наказанието.

         По изложените съображение не може да се сподели становището на защитата, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да се постигнат с наказание, ориентирано към предвидения минимум, ерго с приложение на чл.66 от НК. Наказанието трябва да окаже ефективно въздействие и  предупреждение не само спрямо конкретния деец, но и спрямо останалите членове на обществото, за да се постигнат целите на специалната и генералната превенция. Вярно е, че акцентът е върху възможността да се въздейства на първо място на поправянето на подсъдимия, но не като се подценява обществения резултат от това въздействие. Това е особено валидно за деяния с тежки непоправими последици, каквото е отнемането на човешки живот, като най-висше благо. Наказанието в такива случаи трябва да има достатъчно ясен и недвусмислен предупредителен и възпиращ ефект и спрямо останалите членове на обществото, освен този на поправителното му въздействие върху самия деец. Това предупредително и възпиращо въздействие на наказанието е наложително при наличието на високият ръст на престъпните деяния по транспорта с инкриминираните квалифициращи признаци и последици. Самата дейност на управляване на МПС е свързана с опасности за околните и от решаващо значение е значимостта на допуснатите при осъществяване на тази дейност нарушения на правилата за движение и оттам, обществената опасност на водача като участник в движението, т.е. видът на нарушенията носят в себе си и характеристиката на водача. В случая комплексът от извършени нарушения - управляване на автомобила със значителна концентрация на алкохол, с превишена скорост, в нарушение на всички правила за безопасност на пътниците – поставяне на пострадалата в скута, сочи на завишена степен на опасност на подсъдимия като водач на МПС, който съзнателно се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на динамиката в пътната обстановка, каквато адекватна реакция е изключена и при пияното състояние, и при движението с висока скорост и при проявеното грубо пренебрегване на условията за безопасно предвижване на возещите се в автомобила пътници. Настоящият състав не споделя и становището, че спецификата на казуса – причинена смърт на собствено дете, прави поведението на подсъдимия по- малко укоримо. С действията си, освен грубо погазване на правилата за движение по пътищата, подсъдимият е нарушил всички установени правила за упражняване на родителските задължения и отговорности, което поведение в значителен брой държави е основание за отнемане на родителските права. Поради това факта, че починалата е дете на подсъдимия, не води до неглижиране на  факта, че е причинена смърт на 6 – годишно дете в резултат на поведение, граничещо със самонадеяност, и не следва да се толерира  в обществото мнението, че управление н автомобил, след употреба на алкохол,с висока скорост не е укоримо поведение, ако пострадалия е родственик на водача. 

         Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода съответства напълно на обществената опасност на деянието, опасността на личността на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК.

         В съответствие с императивната разпоредба на чл.371 т.2 от НПК и проведеното съкратеното съдебно следствие, така определеното наказание бе редуцирано по реда на чл.58 а ал.1  от НК, с една трета до размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

         Така определеният размер наказание, предвид изискването на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК прави безпредметно обсъждането и преценката за отлагане на негово изтърпяване.

            Тъй като деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост, съобразно разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим, в затворническо общежитие от открит тип.

          При определяне размера на другото кумулативно предвидено в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от правоуправление на основание чл.343 г вр. с  чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът взе предвид изискванията на чл. 49 ал. 2 от НК, предишните нарушения на правилата за движение по пътищата, фактът на осъществяване на три груби нарушения на правилата за движение по пътищата. При тези доказателства съдът намери, че  справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия като водач на МПС е наказание лишаване от правоуправление за срок от  ПЕТ ГОДИНИ. Този срок ще даде възможност на подсъдимия в пълнота да осъзнае последиците от неглижиране на установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от възможността да упражнява тази дейност за дълго време, което пък ще му въздейства предупредително и възпиращо за осъществяване на идентични противоправни деяния за в бъдеще.

         Причината за извършване на престъплението е в неспазването от подсъдимия  И. като водач на МПС на установените правила за движение от ЗДвП.

   На последно място, предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.И. да плати в полза на органите на досъдебното производство направените разноски в размер на 771  /седемстотин седемдесет и един/ лева и в полза на ПОС направените в съдебното производство разноски в размер на  75 / седемдесет и пет/ лева.

         Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

      

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :