Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 10.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Георгиева
търг. дело № 1869 по описа на съда за 2019 година,
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
вр. с чл.25 от Закона за търговския регистър.
Образувано е по жалба от „В.“ ЕООД против Отказ №
20190530173520 от 09.09.2019 г. на длъжностното лице по регистрация при
Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 20190530173520
от 30.05.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл.
63, ал.1 и ал.4
от Закона за мерките срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане
отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията –
Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата
на дружеството.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая е подадено по електронен път заявление образец Б7 с вх. №.№ 20190530173520 от 30.05.2019 г., с което е поискано вписване по партидата на „В.“ ЕООД на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Към заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно, документ за внесена държавна такса.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по см. на § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
Съдът споделя изводите на длъжностното лице при АВ в обжалвания отказ, че в заявлението в поле 550 "Действителни собственици" от група "Действителни собственици - физически лица" не се заявява за вписване физическо/и лице/а, като подлежащо на вписване обстоятелство. В § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на понятието "Действителен собственик", от която следва да се приеме, че законодателят изисква да бъде посочен действителният собственик (физическо лице, което в крайна сметка (по веригата за собственост, която много често е усложнена и дълга, както е и в конкретния случай), притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание или от чието име или за чиято сметка се извършва определена стопанска операция, дейност или сделка. Посочването на собствеността на определени юридически лица следва винаги да води до посочване на точно определено физическо лице или лица, което/които пряко или косвено (чрез друго юридическо лице), чрез притежаване на акции и дялове, упражнява/упражняват контрол и се явява/явяват действителен собственик.
Същевременно самото дружество или образувание-едноличен собственик не може да бъде посочено като действителен собственик, тъй като – както беше посочено – по смисъла на ЗМИП действителният собственик е само физическо лице. Едноличният собственик не следва да се обявява и като лице, чрез което се осъществява контрол върху заявителя. Изхождайки от целта на закона – да се обявяват само данни, които не са вписани по друг начин в търговския или в друг регистър, воден в Република България, следва да се приеме, че задължението за посочване на юридическо лице, чрез което се упражнява контрол върху заявителя, ще е налице само когато този извод не следва от вече вписаните в Търговския регистър данни. В настоящия случай самото вписване на определено лице като едноличен собственик, както и вписването на неговия едноличен собственик, сочи, че последният упражнява контрол върху заявителя. Ето защо не следва да се извършва и вписване и на данните, посочени в част І, поле 537 от Заявление Б7.
С оглед на изложеното, следва извода, че за заявителя не съществува задължение да подава декларация по ЗМИП и подадената жалба срещу отказа на длъжностното лице по регистрация следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№20190913125855 от „В.“ ЕООД с ЕИК ********* против Отказ № 20190530173520 от 09.09.2019 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 20190530173520 от 30.05.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: