Решение по дело №426/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ж. Г. А. от [населено място], [жк], ****, против решение № 1023 - 02 -14 # 1 от 18.02.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 8 от 04.12.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и направените уточнения. Иска да се обяви нищожност на решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г., а с доводи за незаконосъобразност иска да се отмени в частта относно началната дата на отпускане на пенсията решение № 1023 - 02 -14 # 1 от 18.02.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 8 от 04.12.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, ТП НОИ Бургас. Представя доказателства. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът - директор на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорените административни актове. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 10.01.2024 г. Ж. А. подала заявление, вх. № 2113 - 02 - 65, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложила трудова книжка № 470, изд. на 09.07.1974 г./л.11 - 13 от делото/.

Въз основа на представените от жалбоподателя документи, относно продължителността и категорията на придобития осигурителен стаж, на А. са зачетени 14 години, 08 месеца и 23 дни от трета категория/л.14 и 15 от делото/.

На 15.03.2024 г. по повод подаденото на 10.01.2024 г. от жалбоподателката заявление, и е изпратено писмо, изх. № 2113 - 02 - 65 # 1, за представяне на други документи за осигурителен стаж освен вече представените /трудова книжка, удостоверение образец УП - 3/. В случай, че не разполага с такива изрично да го декларира/л. 17 от делото/.

На 18.03.2024 г. А. депозирала декларация, в която сочи, че не притежава други документи за осигурителен стаж/л. 16 от делото/.

На 21.03.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, е отказал на Ж. А. пенсия за осигурителен стаж и възраст/л. 22 от делото/.

В разпореждането се сочи, че през 2024 г., съгласно чл. 68, ал.1 и 2 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 62 г. и два месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете. В случай, че лицата не отговарят на цитираните условия придобиват право на пенсия при навършване на възраст 67 години за жените и за мъжете, и при наличие на не по - малко от 15 години действителен осигурителен стаж, на основание чл. 68, ал. 3 КСО.

Към датата на заявлението - 10.01.2024 г. А. е на 67 г. 00 месеца и 03 дни и има 14 години, 08 месеца и 06 дни действителен осигурителен стаж; няма необходимия стаж от 36 години и 06 месеца за жените по чл. 68, ал.1 и 2 КСО; навършила е необходимата възраст, но не отговаря на условието за 15 години действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 КСО, поради което на основание чл. 68, ал.1 - 3 КСО и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване е връчено лично на А. на 22.03.2024 г./виж известие за доставяне, л. 24 от делото/.

На 19.04.2024 г. във връзка с полученото разпореждане жалбоподателката подала искане да се преразгледа заявлението и за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е включен стаж от 2005 г. до 2009 г. в „Цептер - България“ ЕООД, информация за който да се изиска по служебен път/л. 25 от делото/.

На 24.04.2024 г. е изпратено писмо до „Цептер - България“ ЕООД за представяне обр. УП - 2 като се посочи осигурителен доход помесечно, в случай, че А. е работила с по - голяма продължителност от отразената в регистъра на осигурените лица от един месец /01.08.2006 г. - 31.08.2006 г./л. 26 от делото/.

На 10.05.2024 г. е представена обяснителна записка от управителя на „Цептер - България“ЕООД, в която сочи, че в документите и регистрите на дружеството липсват данни Ж. А. да е работила на трудов договор. Същата е била търговски консултант на граждански договор като е подадена коректната информация за осигуряване за периода 01.08.2006 г. - 31.08.2006 г./л.27 от делото/.

Разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. е оспорено по административен ред, съгласно нормата на чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ КСО, пред директора на ТП НОИ Бургас, който с решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г., го е оставил в сила/л. 28 - 30 от делото/.

Решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас не е оспорено пред съда.

На 03.07.2024 г. А. подала молба с искане за преразглеждане на осигурителния и стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като не е зачетен такъв за периода 01.09.1993 г. - 01.08.1994 г. в „Тита“ ООД, отразен в трудовата и книжка/л.32 от делото/.

На 15.07.2024 г. във връзка с подадената на 03.07.2024 г. молба до жалбоподателката е изпратено писмо, в което се сочи, че този стаж не е взет предвид, тъй като не е законосъобразно оформен в трудовата книжка -осигурителният стаж не е изписан цифром и словом; липсват правоъгълен печат и подписи на длъжностни лица. Претендираният стаж следва да бъде доказан с удостоверителен документ и да се подаде ново заявление за отпускане на пенсия/л.33 от делото/.

На 04.09.2024 г. А. подала ново заявления за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вх. № 2113 - 02 - 2654/л.34 - 36 от делото/, към което приложила трудова книжка № 470, изд. на 09.07.1974 г. и удостоверение, обр. УП - 3, изх. № 2 от 26.08.2024 г., изд. от „Тита“ООД с посочен осигурителен стаж 01.09.1993 г. - 01.06.1994 г./л.56 от делото/.

На 04.12.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане № 8, с което на Ж. А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО/ навършени 67 г. и 7 месеца и осигурителен стаж от трета категория - 15 години, 05 месеца и 06 дни/, считано от 04.09.2024 г./л.57 от делото/.

Разпореждане № 8 от 04.12.2024 г. е оспорено по административен ред и с решение № 1023 - 02 - 14 # 1 от 18.02.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас е оставено в сила/л.7 - 9 от делото/.

Решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставеното в сила разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, и решение № 1023 - 02 -14 # 1 от 18.02.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 8 от 04.12.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, са предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, решения № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. и № 1023 - 02 -14 # 1 от 18.02.2025 г. са издадени от компетентен орган, съобразно чл.117, ал. 3 КСО.

На второ място, същите са в предвидената писмена форма и съдържат фактически и правни основания.

На трето място, решенията са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:

По отношение решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г., с което е оставено в сила разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас.

Директорът на ТП НОИ Бургас е приел, че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно и го е оставил в сила.

Право да придобият пенсия за осигурителен стаж и възраст, през 2024 г. по чл. 68, ал.1 и 2 КСО имат жените при навършване на възраст от 62 години и 02 месеца и осигурителен стаж от 36 години и 06 месеца. В случай, че не отговарят на цитираните условия жените придобиват право на пенсия при навършване на възраст 67 години и при наличие на не по - малко от 15 години действителен осигурителен стаж, на основание чл. 68, ал. 3 КСО.

Към датата на подаване на заявлението А. е навършил 67 години и 03 дни, а от представените от нея документи относно продължителността и категорията на придобития осигурителен стаж и по данни от регистъра на осигурените лица и е зачетен действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби/ДР/ на КСО - 14 години, 08 месеца и 06 дни, т.е. за същата не е изпълнено условието по чл. 68, ал.1 и 2 КСО за наличие на 36 години и 06 месеца осигурителен стаж , а по чл. 68, ал. 3 КСО не е наличен минимално предвидения 15 години действителен осигурителен стаж.

Жалбоподателката твърди нищожност на решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряването, ТП НОИ Бургас. Счита, че административният орган е действал в нарушение на принципите за съразмерност по чл. 6 АПК и истинност по чл. 7 АПК. Не е упражнил правомощията си по разумен начин като не е установил действителните факти от значение за случая.

Данните по делото сочат, че със заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено на 10.01.2024 г. жалбоподателката е представила и трудова книжка № 470, изд. на 09.07.1974 г. /л. 11-13 от делото/, където на л. 12, е отразен стаж във „Тита“ ООД Бургас, неотразен в описа на осигурителния и стаж/л.14 от делото/.

На 15.07.2024 г., след поредната подадена молба на 03.07.2024 г. с искане да и бъде зачетен като трудов стаж положения в „Тита“ ООД трудов стаж за периода 01.09.1993 г. - 01.08.2024 г., А. е уведомена, че този стаж не е законосъобразно оформен в трудовата книжка - не е изписан цифром и словом; липсват правоъгълен печат и подписи на длъжностните лица, като и указано да представи за претендирания стаж удостоверителен документ и да подаде ново заявление за отпускане на пенсия/л.32 и 33 от делото/.

Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, съобразно чл. 40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/обн. ДВ, бр. 21/2000 г./

А нормата на чл.1, ал. 5 с.н. вменява задължение на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 КСО, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, да уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление /ЗЕУ/ в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

В случая, както бе посочено, още с подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 10.01.2024 г., жалбподателката е представила трудовата си книжка и при установяване на осигурителния стаж длъжностното лице по чл. 98, ал.1 КСО, в случай на констатация за незаконосъобразно оформен трудов стаж, е следвало да изпълни вмененото му с цитираната норма задължение да уведоми А. да отстрани констатираните нередовности, както е сторил с писмото от 15.07.2024 г., т.е. след издаване на разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. и решението на директора на ТП НОИ Бургас, с което последното е оставено в сила.

На 26.08.2024 г. на Ж. А. е издадено удостоверение, обр. УП - 3, изх. №2 от работодателя „Тита“ ЕООД, за осигурителен стаж за периода 01.09.1993 г. - 01.06.1994 г./ 9 месеца/, л. 56 от делото/, което, заедно с първоначално представената трудова книжка, приложила към новото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 04.09.2024 г., съобразно дадените с писмо от 15.07.2024 г. указания на административния орган.

На 05.12.2024 г. по заявлението от 04.09.2024 г. е издадено разпореждане № 8 от 05.12.2024 г., с което на А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.09.2024 г.

В хода на административното производство по издаване на разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване не е изпълнил вменените му задължения коректно и прецизно да установи значимите обстоятелства, а именно да установи действителния осигурителен стаж на А., доказателства за който е представила още при подаване на заявлението от 10.01.2024 г. Не е указал на жалбоподателката, че са налице нередовности, които следва да отстрани, което е довело до издаване на незаконосъобразен административен акт, потвърден впоследствие от директора на ТП НОИ Бургас, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за отпускане на пенсията. А както стана ясно впоследствие, с осигурителния стаж от 14 години, 08 месеца и 06 дни, зачетен първоначално от административния орган, и 09 месеца, съобразно УП - 2 от „Тита“ ЕООД/общо 15 години, 05 месеца и 06 дни/, и навършените 67 години и 03 дни, са били налице предпоставките да и бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.01.2024 г. в хипотезата на чл. 68, ал.3 КСО.

В разпореждането № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и потвърждаващото го решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, липсват каквито и да е мотиви относно причината да не бъде зачетен отразения в трудовата книжка при работодателя „Тита“ ЕООД осигурителен стаж, което налага извода, че същите са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствение правила, неспазване на предвидената форма/липса на мотиви/, в противоречие с материалния закон и неговата цел, което налага да се обяви тяхната нищожност.

Нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най - интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден. Такъв акт не подлежи на отмяна, не се изменя и не се връща за ново преразглеждане. При отмяната се прекратява действието или се обезсилва вече действащ незаконосъобразен административен акт при една последваща процедура, в случая пред съда.

За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не е произвел очакваното правно действие, та да има нужда това действие да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. Съдът само обявява неговата нищожност, т.е. само констатира пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт.
Според разпространено схващане в административноправната теория нищожният административен акт е правно „нищо”. Това правно „нищо” обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие, какъвто е настоящият случай - административният орган е отпуснал на А. пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.09.2024 г., при положение че са били налице предпоставките и е било възможно това да бъде сторено, считано още от 10.01.2024 г., т. е. девет месеца по - рано.

Относно решение № 1023 - 02 -14 # 1 от 18.02.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 8 от 04.12.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Въз основа на подаденото на 04.09.2024 г. заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 04.09.2024 г., към което А. отново приложила вече представената със заявлението от 10.01.2024 г. трудова книжка и допълнително указаното УП - 2 от осигурителя „Тита“ ЕООД, на 05.12.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, издал разпореждане № 8, с което при навършена възраст 67 години и 07 месеца и осигурителен стаж от ІІІ - та категория - 15 години, 05 месеца и 06 дни, отпуснал на Ж. А. пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал.3 КСО, считано от 04.09.2024 г. в размер на 493.48 лева.

Жалбоподателката оспорва началната дата за отпускане на пенсията.

При положение, че предпоставките да и бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст са били налични още по заявлението от 10.01.2024 г., а издадените във връзка с последното, както бе посочено, разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас са незаконосъобразни до степен нищожност, началният момент на отпускане на пенсията следва да е 10.01.2024 г., по арг. от чл. 94, ал.1 КСО.

Следователно решение № 1023 - 02 - 14 # 1 от 18.02.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 8 от 04.12.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.09.2024 г., са незаконосъобразни и следва да се отменят в частта относно началната дата на отпускане на пенсията.

По изложените съображения, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявление, вх. № 2113 - 02 - 65 от 10.01.2024 г., подадено от Ж. Г. А. при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение в определен срок, съобразно правилото на чл. 174 АПК.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 700.00/седемстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА нищожност на решение № 1019 - 02 - 298 # 3 от 16.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас.

ОБЯВЯВА нищожност на разпореждане № 2113 - 02 - 65 # 3 от 21.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което на Ж. Г. А. от [населено място], [жк], ****, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 10.01.2024 г.

ОТМЕНЯ решение № 1023 - 02 -14 # 1 от 18.02.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 8 от 04.12.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО на Ж. Г. А. от [населено място], [жк], *****, и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.09.2024 г., в частта относно началната дата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване, ТП НОИ Бургас, за ново произнасяне по заявление № 2113 - 02 - 65 от 10.01.2024 г. на Ж. Г. А. от [населено място], [жк], *****, като съобрази мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне от получаване на преписката.

ОСЪЖДА ТП НОИ Бургас да плати на Ж. Г. А. от [населено място], [жк], *****, разноски в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.