Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б.с., 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публичното съдебно заседание
на 13 март, Две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Теодора Маринова, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1683 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.Г.Д. с ЕГН
********** ***, чрез пълномощника адв.Т.С.Т. от САК, със съдебен адрес ***,
предявена против „С.Т.2.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Л.Ц.Д., с която е поискал съдът да издаде решение по силата на което
да осъди ответното дружество да му заплати общата сума от 15 000.00 лв. представляваща част от дължимите за 2017г. и за
2018г. трудови възнаграждения в общ размер от 32 698,30 лв., разпределена
както следва: 7500.00 лв.
представлява част от пълният размер от 17 266,73 лв. на дължимото за 2017г.
брутно трудово възнаграждение и 7500.00
лв. представлява част от пълният размер от 15431,57 лв. на дължимото за
2018г. брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяка
главница от 15000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба-30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба ищеца е поискал да се
осъди ответното дружество да му заплати исковата сума от 1400,00 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м.януари 2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от
датата на завеждане на исковата молба-30.12.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.128 т.2 и чл.270 от КТ и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.310,ал.1,т.1 от КТ и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответното дружество „С.Т.2.“ ЕООД
не е депозирало писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е
взело становище по молбата, не е направило своите възражения и не е ангажирало доказателства,
поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани,
изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 003/30.01.2017г., като
е заемал длъжността “международен шофьор”, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 840.00 лв. Твърди се, че в резултат на едностранно
изменение размера на трудовото възнаграждение , работодателят и ответник по
делото за м.февруари 2017г. и зам.март 2017г. му изплатил месечно
възнаграждение от 920.00 лв. От м.април 2017г. до датата на прекратяване на
трудовият догор-04.02.2019г, работодателят е изплащал месечно възнаграждение на
ищеца в размер на 1400.00 лв.
По време на действие на трудовият
договор, ищецът извършвал транспортни курсове от Испания до Ф. и обратно, видно
от издадените и приложени по делото 4 бр. у-ния за командироване. Видно от
същите ставката на БТВ на час прилагана за времето на командироване е в размер
на 9.73 евро. Работодателя не е изплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение
представляващо разликата до пълният дължим размер при прилагане на
горепосочената ставка на час.
По искане на ищеца Д“ИП“-Враца е
извършила проверка за установяване нарушения на трудовото законодателство и с
писмо изх.№ 19015012/18.03.2019г. същият е уведомен за резултата от проверката.
При проверката е установено, че работодателят не е начислил и заплатил
разликата до определените 9.73 евро на час за работа на територията на р€Ф.,
поради което са му дадени задължителни предписания, като разликата следвало да
заплати в срок до 01.04.2019г. Въпреки това ответника и не е заплатил на ищеца
дължимото му се предявяване на
иска.
В и.м. ищеца посочва, че за 2017г. е
положил 1680/210 работни дни х 8 часа = 1680 часа труд, като при съобразяване
със ставката на БТВ на час от 9.73 евро е следвало да получи общо 16 346,40
евро = 31 970,78 лв. Ищеца бил получил БТВ в общ размер от 14704,05 лв.
Следователно за 2017г. работодателят му дължи разликата до пълният размер от 31 970,78
лв., а именно 17 266,73 лв.
За 2018г. ищеца е положил 1640/205
работни дни х 8 часа = 1640 часа труд, като при съобразяване със ставката на
БТВ на час от 9.73 евро е следвало да получи общо 15 957,20 евро =31 209,57 лв.
Ищеца бил получил БТВ в общ размер от 15 778,00 лв. Следователно за 2018г.
работодателят му дължи разликата до пълният размер от 31 209,57 лв., а
именно 15 431,57 лв.
С
оглед на гореизложеното неизплатеният размер на БТВ за срока на действие на
командироването в Р.Ф. за 2017г и за 2018г. е в общ размер от 32 698,30 лв.
Въпреки това ищеца претендира с и.м. заплащане на исковата сума от 15 000.00
лв., представляваща част от дължимата сума от 32 698,30 лв., разпределена по
следният начин: 7500.00 лв. представлява част от пълният размер от 17 266,73
лв. на дължимото за 2017г. брутно трудово възнаграждение и 7500.00 лв. представлява част от пълният размер от 15431,57 лв. на
дължимото за 2018г. брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху всяка главница от 15000.00 лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба-30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Отделно ответника не е изплатил на ищеца
сумата от 1400,00 лв. представляваща
трудово възнаграждение за м.януари 2019г.
Видно от представените преписи на писмени
доказателства: Трудов договор №
003/30.01.2017г.; Заповед № 001/04.02.2019 г.; извлечение от трудова книжка, у-ния за командироване в чужбина,
административна преписка образувана срещу ответното дружество от Д“ИП“
гр.Враца, се установява, че ищецът не е получил част от дължимото му се от ответника брутно трудово
възнаграждение за периода за 2017г. в
размер на 7 500 лв. и за 2018г. в размер на 7500.00 лв., както и сумата от 1 400.00
лв. трудово възнаграждение за м.януари 2019г. Върху главниците се дължи законна
лихва от датата на предявяване на иска-30.12.2019г. до окончателно им
изплащане.
С разпореждане от 20.02.2020г. съдът задължил
работодателя „С.Т.2.“ ЕООД да представи заверено копие от личното трудово досие
на ищеца, 4 бр.удостоверения за командироване, графици за транспорт, договор за
транспортна услуга сключен между ответното дружество и испанското дружество AUNDITRANS S.L., международни товарителници за извършен превоз на товари в Испания и Ф.,
ведомостите за заплати за периода на действие на трудовият договор на ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, които до настоящият момент не са представени, като е уведомен за
прилагането на разпоредбата на чл.161 от ГПК.
В законоустановения срок по делото не е
постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК от ответника „С.Т.2.“ ЕООД, като лично
управителя Лъчезар Димитров е получил на 14.01.2020г. препис от исковата молба,
с приложенията към нея и разпореждане по чл.131 от ГПК, видно от върната
разписка на съобщението/л.43 от делото/.
Съдът, като
обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по
делото приема, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
На първо място, съгласно
изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответника „С.Т.2.“
ЕООД, не е представил
в срок отговор на исковата молба.
На следващо място същият е
редовно призован за с.з. насрочено за 13.03.2020г., видно от върнатата разписка
на призовката, която получил лично
управителя Лъчезар Димитров на 28.02.2020г. и не се
явил в с.з., не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и
не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и
изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК-на ответника „С.Т.2.“ ЕООД, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
От
представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод
за вероятна основателност на предявените искове на основание чл. 238 ГПК и чл.
239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради
което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите претенции, а
същото се основава единствено на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
По
разноските
Предвид изхода на спора на основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски или сума в размер на 1200.00 лв., представляваща възнаграждение за
един адвокат, съобразно представените доказателства по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Б.с. държавната такса по предявените осъдителни
искове в размер на 656,00 лв.
Воден от
горното и на основание чл. 239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.Т.2.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Л.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Т.С.Т.
от САК, със съдебен адрес ***, общата сума от 15 000.00 лв. представляваща част от дължимите за 2017г. и за
2018г. трудови възнаграждения в общ размер от 32 698,30 лв., разпределена
както следва: 7500.00 лв.
представлява част от пълният размер от 17 266,73 лв. на дължимото за
2017г. брутно трудово възнаграждение и 7500.00
лв. представлява част от пълният размер от 15431,57 лв. на дължимото за
2018г. брутно трудово възнаграждение,
както и сумата от 1400,00 лв.
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2019г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на
исковата молба-30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 1200.00
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „С.Т.2.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Л.Ц.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Бяла с., сумата от 656,00 лв.(Шестстотин петдесет и шест
лева), представляваща държавна такса.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ на основание чл.
239, ал. 4 ГПК Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Препис от решението, на основание чл.7
ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: