РЕШЕНИЕ
№ 18773
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110132144 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Ю. С. Х., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка Е. С. Д., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу С. Д. Х., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 130,00 лв. на 250,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /12.06.2023 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва
за забава на основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен
считано от 17.01.2018г. съгласно одобрената от съда спогодба с протоколно определение от
29.08.2018г. постановено по гр.д. № 207/2018г. по описа на РС – Враца, влязло в сила на
29.08.2018г.., да й заплаща месечна издръжка в размер на 130,00 лв. Сочат се увеличени
нужди на ищцата предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер
на издръжката и нейното израстване и настъпилите инфлационни процеси в страната.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията при твърдения, че ищцата не сочи реално нараснали нужди, които следва да
бъдат задоволявани посредством изплащане на издръжка в претендирания размер. Сочи се,
че ответника е безработен от три месеца, като излага становище, че издръжката не трябва да
надвишава минималния размер от 195 лева. Претендират се разноски.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 4 от делото/, Ю. С. Х., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като негови родители са Е. С. Д., ЕГН ********** и С. Д. Х., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е
задължен да му дава издръжка.
Съгласно протоколно определение от 29.08.2018 година с което е одобрена постигната
между страните спогодба, постановено по гр.д. № 207/2018г. по описа на РС – Враца,
влязло в сила на 29.08.2018 г. /л. 6-8 от делото/, ответникът е задължен да заплаща на
ищцата месечна издръжка в размер на 130,00 лв., считано от 17.01.2018 г. От определяне
размера на издръжката на ищеца са изминали повече от пет години, като към датата на
устните състезания същата е на 16 години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката му. В тази връзка неоснователни са
доводите на ответната страна, че ищцата не сочи доказателства за увеличените си нужди.
Установява се, че ищецът е записан като ученик в девети клас през учебната 2022/2023
година във редовна форма на обучение в „Професионална гимназия по транспорт“ - гр.
София /л. 5 от делото/. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна,
дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
2
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че майката на ищцата има сключен трудов договор с фирма
„.... от 03.05.2023г. с основно трудово възнаграждение в размер на 1400 лева, като в периода
от 01.09.2021 до 31.08.2023 г. за които е изискана справката не се установява майката на
ищцата да е получавала доход от работна заплата до м. април 2023 г., както и че за месеците
май, юни и юли й е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 2000 лв. /л.
38 от делото/. По отношение на ответника по делото се установява, че в периода 01.09.2021
г. – 30.05.2023г. му е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 780 лв. /л.
40 от делото/, както и че сключения му трудов договор с „.... е бил прекратен на
01.06.2023г. /л. 41 от делото/. По делото не са налице други доказателства, които подлежат
на обсъждане.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника, липсата на други
алиментни негови задължения,обстоятелството, че ответника се намира в трудоспособна
възраст, намира, че искът се явява основателен до размер от 230,00 лв. месечно, до който
претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до пълния предявен размер,
следва да бъде отхвърлена.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не следва да обсъжда наведените от ответната страна
твърдения за влошени отношения между родителите на ищцата и това, че към момента не се
осъществяват контакти между детето и бащата, в това число и производства по ЗЗДН и
изпълнителни такива, тъй като са неотносими към предмета на спора.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат и на двете страни в производството.
3
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената
част от предявения иск. По делото правна помощ и процесуално представителство е
осъществил по реда на чл. 38,ал. 1,т. 2 и т. 3 от ЗА, т. е безплатно. Предвид това следва
възнаграждението на адв. И. И. - Сомова, следва да бъде определено съгласно чл. 7, т. 6 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изм.
и доп., бр. 88 от 04.11.2022 г. издадена от Висш адвокатски съвет, а именно 500лв. по дела за
издръжка за един адвокат за една инстанция. При това разноските, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответната страна по спора съразмерно с уважената част от иска
възлизат на 416,66 лв.
Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила
доказателства реално да е направила такива и техни размер, поради което съдът не следва да
се произнася по това искане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 72,00 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. Д. Х., ЕГН **********, определена по силата на определение от 29.08.2018
година с което е одобрена постигната между страните спогодба, постановено по гр.д. №
207/2018г. по описа на РС – Враца, влязло в сила на 29.08.2018 г., в полза на Ю. С. Х., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Е. С. Д., ЕГН **********,
като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. Д. Х., ЕГН **********, да
заплаща на Ю. С. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Е.
С. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230,00 лв., считано от 12.06.2023 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 230,00 лв. до пълния предявен такъв от 250,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Д. Х., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 72,00 лв.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1,т. 3 от ЗА вр. с чл. 7, т. 6 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. издадена от ВАС, С. Д. Х., ЕГН **********, да заплати на
адвокат И. В. И. – С. от САК разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
416,66лв. съразмерно с уважената част от иска
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от 15.11.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5