Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.02.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.11. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1361 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1014/08.10.2018г. постановено по гр.д. № 426/2018г. по описа на Районен съд – С.З.,
в частта с която УМБАЛ "П.Д.С.К." АД е осъдена да заплати на
ЕТ „А.Г.Х." сумата от 10 938, 36 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за изработка
съгласно констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19
от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата 923,76 лева представляваща обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението за изпълнени
строително-монтажни работи по договор за изработка съгласно констативен
протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19 от
22.01.2013 г. за периода 03.03.2017 г. – 31.12.2017 г., както и сумата 1519,27 лева, представляваща разноски по
делото.
Във въззивната
жалба УМБАЛ "П.Д.С.К." АД излага съображения за неправилност на
решението. Няма искания за събиране на доказателства пред въззивната
инстанция. Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемия ЕТ „А.Г.Х."
взема становище по направените в жалбата оплаквания. Направено е искане да се
остави първоинстанционното решение в сила. Претендира
разноските пред въззивната инстанция. Няма искания за
събиране на доказателства.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „А.Г.Х." моли съда
да постанови решение, с което на осн.чл.266 ал.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника УМБАЛ "П.Д.С.К." АД да му
заплати сумата от 11 647, 62 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор
за изработка съгласно констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр. 19 от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 1011.48 лева
представляваща обезщетение по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на
възнаграждението за изпълнени строително-монтажни работи по договор за
изработка съгласно констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19 от 22.01.2013 г. за периода 22.02.2017 г. – 31.12.2017
г.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД гр. С.З.в
който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
По
делото е представена заповед № 519/27.11.2012 г. на изп.
директор на МБАЛ ,,П.Д.С.К.” АД С.З., с която е определена комисия за проверка
и съставяне на приемо- предавателни протоколи за
извършени СМР.
По
делото е представен протокол /Образец 19/ с дата: 22.01.2013 г. за установяване
вида на СМР на обект „Ремонт 10-то копче Нервно отделение – Периферен сектор”
на обща стойност 11 647, 62 лв. с ДДС, с възложител ответника и изпълнител
ЕТ „А.Г.Х." гр. С.З..
На
22.02.2017г., ищецът е изпратил нотариална покана до длъжника УМБАЛ „П.Д.С.К."
АД С.З. за изплащане на дължимите суми, но не е получил отговор или плащане от
страна на ответника.
Въззивният съд намира, че по делото е спорен въпроса дали между
страните са възникнали договорни отношения по възлагане извършването на СМР за обект
„Ремонт 10-то копче Нервно отделение – Периферен сектор” към МБАЛ „П.Д.С.К.” АД
гр. С.З./със сегашно наименование УМБАЛ „П.Д.С.К." АД С.З./.
По
делото е представен констативен протокол от 25.08.2008 г., в който като
възложител е посочен МБАЛ “П.Д.С.К.” АД, а като изпълнител ЕТ “А.Г.Х.” С.З.. В
същия констативен протокол е посочено, че на 25.08.2008 г. се е събрала комисия
в състав: Председател – инж. Т.В., Членове – д – р Е.Г.и старша медицинска
сестра Ж.Д. и Г.Х.Х. – управител на ЕТ „А.Г.Х.”,
която направила оглед на обекта, за да установи нуждата от направа на следните
видове СМР, които не са включени в основната ПСД: 1.Доставка и монтаж на
метални ъгли за врати, 2. Доставка и монтаж на ъгли за теракот,
3. Противоплесенна обработка стени и тавани, 4.
Грундиране с готов латексов грунд, 5. Латексово боядисване на стени и тавани,
6. Къртене на вътрешна мазилка по стени тавани, направа на нова мазилка и
гипсова шпакловка върху нея, 7. Направа на латексов грунд и латексово
боядисване с латексова боя.
В
протокола над заглавната част е налице текст: „Одобрил“, под него „д-р Б. –
изпълнителен директор“, като срещу „одобрил“ е поставен подпис и печат.
По
надолу в протокола е посочено, че „след като направи оглед на горепосочените
видове СМР, комисията реши: “С цел подобряване на хигиената и по-голяма
практичност, горепосочените СМР да бъдат изпълнени, като за целта изпълнителят
изготви и представи количествено стойностна сметка за установяване нуждата от
допълнителни средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя.“
Констативният протокол е подписан от горепосочените членове на комисията и е
поставена дата 25.08.2008 г.
Въззивният съд намира, че от констативния протокол от 25.08.2008 г.
не се установява, че между МБАЛ “П.Д.С.К.” АД /сега
УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД/ и ЕТ “А.Г.Х.” е
постигнато съгласие за извършването на посочените СМР,
респ. че от страна на МБАЛ “П.Д.С.К.” АД са възложени СМР на изпълнителя ЕТ „А.Г.Х.”
С.З.. Това е така, защото в констативния протокол възложителят е поставил условие СМР да бъдат
изпълнени, но след като изпълнителят изготви и представи количествено
стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни средства, които
трябва да бъдат осигурени от възложителя. В съдържанието на констативния
протокол нито са посочени обеми на различните видове СМР, които следва да се
извършат, нито цени, по които да се определи дължимото от възложителя
възнаграждение. Следователно без представяне на такава количествено-стойностна
сметка, не би могло да се приеме, че е налице конкретно и окончателно постигнато
съгласие между страните относно възлагане извършването на процесните
СМР по констативния протокол от 25.08.2008 г. Така след като по делото не е
установено, че между страните е постигнато съгласие по тези основни въпроси, се
налага извод за липса на договор и съответно за валидно поети права и
задължения между страните. Не може да се приеме, че такова съгласие е обективирано, чрез
конкретното посочване на обеми на видове СМР и единични цени в
съставения пет години по - късно протокол за установяване завършването и
заплащането на СМР от 22.01.2013 г.
Освен
това този протокол не е подписан нито от законния представител на болницата към
този момент, нито от упълномощени, респ. определени от него представители.
Видно от съдържанието в протокола, като представители на възложителя, съгласно
заповед № 519/27.11.2012 г. са посочени лицата инж.Д.Д.,
С.С., Р.З. и инж. Т.В., които са подписали същия за
възложителя МБАЛ “П.Д.С.К.”. Според съдържанието на въпросната заповед обаче,
издадена от изпълнителния директор на болницата към този момент д-р П. А., тези
лица са част от състава на комисия, която заедно с представители на ЕТ “А.Г.Х.”
е следвало да направи проверка на всички извършени СМР през периода м.февруари
2008 г. до края на 2009г., като от страна на едноличния търговец бъдат
представени на комисията подробни количествено - стойностни сметки за
извършените СМР, за които изпълнителят има претенции, а именно: Първо вътрешно
отделение, Второ вътрешно отделение, Клинична лаборатория, Шесто вътрешно
отделение, УНГ, Първо детско отделение, Второ детско отделение. Поради това въззивният съд намира, че протоколът за установяване
завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013 г. не е подписан от оправомощени представители на МБАЛ “П.Д.С.К.“, тъй като в
заповедта не им е предоставено право да проверяват и приемат от името на
болницата СМР за обекти, различни от посочените в заповедта, каквито се явяват процесните, а именно – обект „Ремонт 10-то копче Нервно
отделение – Периферен сектор” към МБАЛ „П.Д.С.К.”
АД гр. С.З..
В
подкрепа на извода, че между страните по делото не е сключен договор е и заключението
на назначената пред първата инстанция съдебно - икономическа експертиза, в
която е посочено, че в счетоводството на ответника не е отразено съществуващо
задължение към ищеца във връзка с процесните СМР. В
счетоводството на ищеца ЕТ „А.Г.Х.” С.З.също не е осчетоводено вземане за процесните СМР и за протоколите Акт 19 не са издавани
фактури. Според вещото лице за периода м.02.2008 г. до края на 2009 г. не е
налице синтетично и аналитично отчитане във връзка с процесните
СМР на процесните обекти и протоколи.
С оглед
изложеното въззивният съд намира, че по делото не е
установено, че между УМБАЛ "П.Д.С.К." АД и
ЕТ „А.Г.Х." е възникнало договорно правоотношение по възлагане на процесните СМР за обект „Ремонт 10-то копче Нервно
отделение – Периферен сектор” по договор за изработка, съгласно констативен
протокол от 25.08.2008г. и протокол обр.19 от
22.01.2013г. При липса на сключен договор за възлагането им между
страните, не съществува и задължение на ответника за заплащането на
възнаграждение за извършване на недоговорени СМР. Дори да се приеме, че ищецът
е извършил процесните СМР в обекта на ответника, при
липса на валидно възникнали договорни отношения, по които изпълнението им да му
е възложено от ответника, то не би могло и да се претендира заплащане на
договорно възнаграждение за извършването им, на основание чл. 258, вр. чл. 266 от ЗЗД.
С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска с правно основание по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено включително и в
частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца в размер на
1 519, 27 лева съразмерно с уважената част от исковете и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявените искове от ЕТ „А.Г.Х." против
УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД за заплащане на сумата от 10 938, 36 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор
за изработка съгласно констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19 от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата
923,76 лева представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено
плащане на възнаграждението за изпълнени строително-монтажни работи по договор
за изработка съгласно констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19 от 22.01.2013 г. за периода 03.03.2017 г. –
31.12.2017 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед
изхода на делото ЕТ „А.Г.Х." следва да заплати
на УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК, остатъка от
направените пред първа инстанция разноски за експертизи в размер на 309, 22
лв.
Във въззивната инстанция въззивникът
/ответник в първоинстанционното производство/
представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира заплащането на разноски за
настоящата инстанция, както следва: сумата от 237.24 лева – държавна такса;
сумата от 1200 лева по договор за правна защита и съдействие №
105151/13.09.2019г. за представителство по гр.д. № 426/2018 на СтРС;
сумата от 3600 лева по договор за правна защита и съдействие №
105161/06.11.2019г. за представителство по гр.д. № 1361/2019г. на СтОС.
Във въззивното производство въззивникът е представил два договора за правна защита и
съдействие – 1. договор за правна защита и съдействие № 105151/13.09.2019г. за
изготвяне на жалба по гр.д. № 426/2018г. на СтРС и
представителство пред СтОС за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС, платимо по банков път и 2. договор
за правна защита и съдействие № 105161/06.11.2019г. за представителство по
в.т.д. № 1361/2019г. на СтОС за адвокатско
възнаграждение в размер на 3600 лева с ДДС, платимо по банков път.
Въпреки
посоченото от страната в списъка за разноските по чл. 80 от ГПК следва да се
посочи, че претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева не е за представителство по гр.д. № 426/2018г. на СтРС, а е
за изготвяне на жалба по гр.д. № 426/2018г. на СтРС и
представителство пред СтОС, както е посочено в договор за правна защита и
съдействие № 105151/13.09.2019г., който е представен след приключване на
производството пред първата инстанция и след постановяване на обжалваното
решение.
Към
списъка по чл. 80 от ГПК страната е представила удостоверение за регистрация по
ДДС, фактура № 743/13.09.2019г. на стойност 1200 лева с ДДС, платежно нареждане
от 25.11.2019г., фактура № 752/06.11.2019г. на стойност 3600 лева с ДДС и
извлечение от сметка от 14.11.2019г. за заплащането на адвокатското
възнаграждение в размер на 3600 лева с ДДС.
В разпоредбата на чл. 7 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
"за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела" са определени съответните по вид и посочени по размер адвокатски
възнаграждения. В чл. 9 са определени възнагражденията за правна защита и
съдействие за конкретно определени правни действие на адвокатска защита като
изготвяне на въззивни жалби, отговор на въззивни жалби и изготвяне на писмен отговор на искова
молба без явяване в съдебно заседание, а с последното изречение е уреден начина
на определяне размера им чрез препращане към нормата на чл. 7 от Наредбата.
Систематичното тълкуване на двата текста предполага извод за съотношение на общ
към специален текст, като общият текст поглъща обема на правната услуга,
уредена в специалния текст. Поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 9
от Наредба № 1/2004 г. е приложима единствено, когато по делото няма да бъде
осъществявано процесуалното представителство.
В настоящия случай по делото е осъществено процесуално представителство от
същия адвокат, който е изготвил въззивната жалба. Ето
защо въззиваемият следва да заплати на въззивника единствено адвокатското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. в
размер на 3600 лева с ДДС, но не и адвокатското възнаграждение по чл. 9
от Наредба № 1/2004 г в размер на 1200 лева с ДДС.
С оглед на горното настоящият състав приема, че въззивникът е направил пред въззивната инстанция
разноски в общ размер на 3837.24 лева /за държавна такса в размер на 237.24
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева с ДДС/, които следва
да му бъдат присъдени.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение
№ 1014/08.10.2018г. постановено по гр.д. № 426/2018г. по описа на Районен съд –
С.З.в обжалваната част включително и в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати
на ищеца в размер на 1 519, 27 лева съразмерно с уважената част от
исковете и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕТ „А.Г.Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: в гр. С.З., ул. „***, представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х. против УМБАЛ
"П.Д.С.К."АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. ***за заплащане на сумата от
10 938, 36 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи по договор за изработка съгласно констативен
протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19 от
22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и на сумата 923,76 лева представляваща
обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението за
изпълнени строително-монтажни работи по договор за изработка съгласно
констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19
от 22.01.2013 г. за периода 03.03.2017 г. – 31.12.2017 г. като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА
ЕТ “А.Г.Х.”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., ул. „***,
представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х. да
заплати на УМБАЛ "П.Д.С.К."АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. ***сумата
от 309, 22 лв., представляваща остатъка от
направените пред първа инстанция разноски и сумата от 3837.24 лева,
представляваща направените разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията –
докладчик Анна Трифонова
Съдът,
след като извърши съвкупна преценка на събраните доказателства, намира, че по
делото се установява по безспорен начин, че
ответникът е възложил на ищеца извършването на процесните
СМР, респ. се установява възникването и съществуването на твърдените от ищеца
облигационни правоотношения с ответника във връзка с договора за извършване на
СМР. Това се установява от представения Акт обр.19 от
22.01.2013г. за обект обект „Ремонт 10-то копче
Нервно отделение – Периферен сектор”, подписан
на същата дата от представители на възложителя, определени съгласно заповед №
519/27.11.2012г., които след проверка на място, заедно с изпълнителя, са
установили, че са извършени и подлежат на заплащане, описаните подробно в
документа натурални видове строителни и монтажни работи. Независимо, че не е
подписан от законния представител на ответника към датата на съставяне на
протокола, този документ обективира предаването на
извършената работа от изпълнителя и приемането й от възложителя без възражения.
Посоченият Акт обр.19 от 22.01.2013г. съставлява
частен документ, разполагащ с материална доказателствена сила относно
съдържащите с в него изявления, направени от представителите на ответника,
относно приемане на действително извършените СМР, обема им, вида им и
стойността им. Този документ потвърждава твърденията на ищеца за възлагането на
процесните СМР, което, макар и извършено неформално,
е действително и обвързва възложителя. Освен това, доколкото ответникът е
търговско дружество, в случая намира приложение презумпцията по чл. 301 ТЗ,
поради което, дори изявлението за приемане на работата да е извършено от лица
без представителна власт за търговеца или без правомощия да извършат това
действие от негово име, следва да се приеме, че търговецът го потвърждава, ако
веднага не се противопостави на извършването му. В случая, ответникът не е
изложил подобни твърдения - да се е противопоставил на извършената работа
веднага след като е узнал за това, нито са събрани доказателства в тази насока.
Поради
това съдът приема, че между страните е сключен устен договор за изработка, по
който изпълнителят ЕТ „А.Г.Х." е поел задължение
да извърши СМР за обект „Ремонт 10-то копче Нервно отделение – Периферен
сектор”, съгласно поръчката на възложителя МБАЛ “П.Д.С.К.”
АД /сега УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД, а последният да заплати възнаграждение за
извършената и приета от него работа.
В
случая е приложима Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки от
2004г., в редакцията си до 2009г., действаща по време на възлагането. Съгласно
чл. 2 ал. 2 от Наредбата, възложителите могат да не провеждат процедура за
възлагане на малка обществена поръчка и да не събират 3 оферти, когато
поръчките имат стойности без ДДС по – малки от 45 000 лева, както в
случая.
Ето
защо, съдът счита, че предявените искове от ЕТ „А.Г.Х."
за извършени и незаплатени СМР от страна на възложителя МБАЛ “П.Д.С.К.” АД /сега УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД/, обективирани в Акт обр.19 от 22.01.2013г. са основателни и доказани за
сумата от 10 938, 36 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
изпълнени строително-монтажни работи по договор за изработка съгласно
констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19
от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата 923,76 лева представляваща
обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението за
изпълнени строително-монтажни работи по договор за изработка съгласно
констативен протокол от 25.08.2008 г. и протокол обр.19
от 22.01.2013 г. за периода 03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.
Съдия
– докладчик: