Р Е Ш Е Н И Е      № 960

гр. Бургас, 24.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Ж.С., като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№7126 по описа за 2018-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по искова молба на А.Т.Ч., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.Р.Ч., ЕГН **********, и двама с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.С.Ч., с адрес ***, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в ............., представлявано от С. С.П. и К.Д.К., с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв., частично от дължимите 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП от 16.03.2017 г. от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач, ведно с компенсаторна лихва в размер на законната4 такава, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 16.03.2017 г., около 15.30 часа, водачът на лек автомобил, марка „.........“, модел „..........“ с рег.№............, предприел маневра движение на заден ход, при която ударил пешеходката А.Т.Ч., както и че пострадалата била приета по спешност в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД със загуба на съзнание и освободена след тридневен престой с диагноза мозъчно сътресение.

Твърди се, че в резултата на ПТП, пострадалата получила главоболие, световъртеж, гадене и болки в левия крак, станала неспокойна, раздразнителна, не можела да спи добре, оплаквала се от болки в областта на главата и се страхувала да излезе навън, т.е. претърпяла болки, страдания и ограничения, чието обезщетяване търси в настоящото производство, като ги оценя на 30 000 лева, от които претендира частично сумата от 10 000 лева.

В съдебно заседание ищцата се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа иска, представя молба, рег.№13541/26.03.2019 г. и писмена защита.

Ответното дружество е депозирало в срок отговор на исковата молба, с който иска се оспорва по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП-то, като се заявява, че е налице съпричиняване от 90 % от страна на ищцата, чрез нейния баща, в настъпването на вредоносния резултат, като се твърди, че същият не е спазил задължението си, вменени в чл.125, ал.3 от СК. Счита, че не е налице деликт, евентуално е налице случайно деяние съгласно чл.15 от НК, а отделно от това оспорва претендирането на законна лихва от деня на събитието.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, представя писмено становище, рег.№5900/07.02.2019 г.

Правното основание на предявените искове е по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение за раждане, издадено от Община Бургас въз основа на акт за раждане №0506 от 02.11.2011 г., от съдържанието на което се установява, че ищцата А.Т.Ч. е родена на *** г., понастоящем е малолетна и нейни родители и законни представители са А.М.Х. и Т.Р.Ч..

От писмените доказателства приети по делото – Протокол за ПТП от 16.03.2017 г.; схема на ПТП, История на заболяването с №10474/16.03.2017 г., Епикриза от отделение по неврохирургия, издадени от МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, съдебномедицинска експертиза №484/2017 г. и с №351/2018 г., и двете издадени от Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД, на които кореспондират показанията на свидетелите Т.Х., С.К. и Ц.К., се установява, че на 16.03.2017 г., около 15.30 ч. в гр.Б., кв.“П.“, свидетелката К., като водач на лек автомобил, марка „.......“ с рег.№.........., при извършване на маневра на ул.“Т.“ №...... – движение на заден ход, допуснала ПТП с пешеходец – ищцата А.Ч.. Местопроизшествието е било посетено от органи на МВР, сектор ПП, които съставили протокол за ПТП, в който като причина за настъпване на ПТП е посочена „неубедена маневра на заден ход от страна на ППС и внезапно навлизане на детето на платното за движение“. В графа взето отношение към водача на автомобила е вписано – съставен АУАН по чл.40, ал.2 от ЗДвП. Налице са данни, че ищцата е била отведена за преглед в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където е прегледана в отделение по неврохирургия, освидетелствана е била и от съдебен медик, който е дал заключение, че пострадалата е получила мозъчно сътресение и контузия на ляв глезен, които увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В същия смисъл е и изготвената по ДП №864/2017 г. по описа на I-во РУ при ОД МВР Бургас съдебномедицинска експертиза №351/2018 г., на заключението на която кореспондира и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, видно от което уврежданията са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, свързани са с болки и страдания, които по време на лечението постепенно затихват и изчезват, травмите не са създали трайни неудобства и такива не се очакват.

Между страните не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между собственика и водач на лек автомобил, марка „..........“ с рег.№.......... и ответното дружество, както и че ПТП е настъпило в срока й на действие, за което свидетелстват и приетите като писмени доказателства справка от базата данни на ИЦ към ГФ.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че причините за настъпване на ПТП са субективни, по време на произшествието детето се е намирало на платното за движение без придружител, зад автомобила, в невидимата му зона, поради което и водачът не е имал възможност да го възприеме през страничните огледала и огледалото за задно виждане и при движение на заден ход със скорост от около 5-6 км./ч. автомобилът удря ищцата, която пада на земята. Според вещото лице, опасната зона за спиране на автомобила при начална скорост от 5,3 км./ч. на сух асфалтов път е около 2,2 м. и се изминава за 1,9 секунди, произшествието е било предотвратимо, ако водачът е взе мерки за осигуряване на безопасно движение на заден ход като за целта ползва второ помощно лице или детето е било водено за ръка от родителя си, който също се е намирал в участъка на ПТП. Видно от заключението, на мястото на произшествието няма пешеходна пътека, нито тротоар за придвижване на пешеходци.

По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Х. и К., и двамата не са очевидци на ПТП, от които става ясно, че и понастоящем ищцата се страхува да излиза сама навън и към днешна дата накуцва.

По делото е разпитан като свидетел и водачът на лекия автомобил – Ц.К., от показанията на която става ясно, че е паркирала автомобила на ул.“Б.“, за да разговаря с един от живущите там, същият не е бил открит, като е бил проведен разговор със съпругата му, който продължил около 10 минути, през което време на разстояние от около 10-15 метра от автомобила се намирал бащата на ищцата, който я е наблюдавал. Свидетелката твърди, че след приключване на разговора се е качила в автомобила, сложила колана, погледнала централното и странични огледала след което потеглила бавно и плавно като едва след потеглянето й мъжът, който я наблюдавал и който е баща на ищцата зачпочнал да й маха и вика настоятелно. От показанията й става ясно още, че срещу бащата на ищцата също е бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като родител съзнателно е допуснал детето да навлезе в платното за движение и стане участник в ПТП, за което впоследствие има издадено и НП, а от извършена в деловодната програма на съда служебна справка става ясно, че срещу свидетелката е било издадено от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор ПП НП №17-0769-001443/23.05.2017г., с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, й е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за това, че на 16.03.2017 г., около 15,27 часа  в  гр.Б., кв.“П.“, ул.“Т.“ до №.... е управлявала лек автомобил „.........” с рег.№........... и поради неубедена маневра на заден ход е допуснала пътнотранспортно произшествие с намиращото се  до моторното превозно средство  дете А.Т.Ч. ЕГН**********, като същото е било отменено с Решение №1964/07.12.2017 г., постановено по НАХД №3529/2017 г. по описа на БРС, в сила от 29.12.2017 г.

Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ, вр.чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“ при спазване изискванията на чл.380 от КЗ – да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, с която представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. От своя страна, з 

 

 

 

астрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – чл.493 от КЗ.

Анализът на цитираните норми сочи, че за да бъде уважен иск на пострадалата ищца срещу ответника застраховател следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти, а именно наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането, в качеството на застрахован и кумулативната наличност на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно извършено от прекия причинител на увреждането противоправно деяние, от което са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалата.

Събрания по делото доказателствен материал в своята съвкупност обосновава извод, че по отношение на лек автомобил, марка „...........“ с рег.№........... е било налице валидно застрахователно правоотношение, в срока на което – на 16.03.2017 г. е настъпило ПТП, в което ищцата има качеството на увредено лице. Установен е и механизма на произшествието – при движение на заден ход управляваният от св.К. лек автомобил удря ищцата, която се е намирала зад автомобила, в резултат на което същата пада на земята и получава телесни увреждания, които съставляват лека телесна повреда, тъй като са причинили болки и страдание. Установена е и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и телесните увреждания на ищцата, както и че изискванията на чл.380 от КЗ са изпълнени – л.13 от делото.

Спорния по делото въпрос е относно противоправността в действията на св.К. като водач на МПС-во, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, т.е. този факт подлежи на доказване пред гражданския съд доколкото не са налице предпоставките на чл.300 от ГПК, поради което и вината на водача не се изключва от това, че издаденото срещу нея наказателно постановление за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е било отменено с влязло в сила съдебно решение.

В тази връзка съдът възприема и кредитира заключението на изготвената от в.л.инж.Т. съдебно-техническа експертиза, от което става ясно, че към момента на пътния инцидент ищцата се е намирала извън обзорността на водача, поради което и произшествието е било предотвратимо само ако детето е било водено за ръка от родителя му или водачът на автомобила е ползвал второ помощно лице при извършване на маневрата. Събрания доказателствен материал е безпротиворечив, че въпреки своевременната реакция на свидетелката К. по задействане на спирачната система на лекия автомобил, същата не е била в обективна възможност да предотврати удара, макар, че се е движила със съобразена скорост и при извършване на маневрата движение на заден ход е изпълнила задължението си да контролира пътното превозно средство, което управлява и да се съобрази с конкретните условия на видимост. Както бе изяснено от фактическа страна, ищцата се е намирала зад автомобила и водачът К. обективно не е могла да я възприеме, поради което и ударът не би могъл да бъде преодолян въпреки незабавното задействане на спирачната уредба.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че настъпването на вредоносния резултат не се дължи на виновното противоправно поведение от страна на свидетелката К., тъй като предвид конкретната пътна обстановка същата е изпълнила задълженията си като участник в движението, което обосновава извод, че презумпцията на закона е оборена, деянието на водача не е противоправно, т.е. същият не е допуснал нарушение на правилата на ЗДдП, поради което и застрахователят не следва отговаря за вредите.

Искът следователно е неоснователен и следва да се отхвърли.

По делото не са налице данни за направени от ответника разноски, поради което и молбата му за присъждане на такива следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Т.Ч., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.Р.Ч., ЕГН **********, и двама с адрес ***, с адрес на кантора в ..................., чрез адв.Ч.,***, седалище и адрес на управление в .................., представлявано от С.С.П. и К. Д.К., да й заплати сумата от 10 000 лева, частично от дължимите 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП от 16.03.2017 г. от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач, ведно с компенсаторна лихва в размер на законната4 такава, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в ....................., представлявано от С. С. П. и К.Д.К. за присъждане на разноски.

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред БОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.