Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 32                               27.04.2017 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      11   април   2017   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №67  по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото  е образувано по въззивна жалба подадена от адв.К.А.-***, в качеството и на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Ц.В.К. *** против Решение №62/02.02.2017г., постановено по гр.д. №2399/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е лишил Ц.В.К. с ЕГН-********** от родителски права по отношение на малолетното дете А.Й.М. с ЕГН-**********, родено на ***г.; определил е режим на лични контакти на детето А.Й.М. с ЕГН-**********, родено на ***г., с майката Ц.В.К., както следва: всяка първа събота от месеца, от 09,00 часа до 12,00 часа в присъствието на психолог; осъдил е Ц.В.К., да заплаща на малолетното дете А.Й.М. с ЕГН-**********, родено на ***г., чрез неговия законен представител, месечна издръжка в размер на 115лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, и е осъдил въззивницата К. да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 165,60 лв., разноски за назначаване на особен представител в размер на 300 лв., както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителния лист. В жалбата се сочи, че решението е неоснователно, необосновано и недоказано, постановено без изясняване на обективната истина. Твърди се, че събраните доказателства по делото не доказват по категоричен начин иска. Сочи се, че е била налице основателна причина К. да не полага трайно грижи за малолетното си дете А. поради това, че спрямо нея е било образувано досъдебно производство на основание чл.115 НК и е била задържана в арест „Г.М.Димитров" №42 от 17.10.2014г. до 19.06.2015г., а към настоящият момент е с постановена мярка за неотклонение „Подписка", чрез която е ограничено правото й на свободно придвижване. Твърди се, че по делото липсват данни майката да е била уведомявана за променения адрес на живеене на детето от гр. София в гр.Ямбол. Сочи се, че не е налице изоставяне на детето от майката и нейно виновно поведение, което да обуслови уважаване на иска. По подробни съображения изложени в жалбата, се претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения по делото иск. Претендират се и разноски по делото

По жалбата не са постъпили отговор от насрещната страна.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

ЯОП, чрез своя представител е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз осн. на Акт за раждане №********. на Общ.Столична, р-н Връбница, детето А.Й.М. с ЕГН-********** е  родено на ***г. от майка Ц.В.К. и баща Й.Б.М..

От препис извлечение от Акт за смърт №*******. на Общ.Столична, р-н Красно село, е видно, че Й.Б.М. е починал на *******.

От представения по делото Социален доклад на Д"СП"-Ямбол, се установява, че: детето А.Й.М. е било отглеждано в семейна среда до м.10.2014г. На 10.10.2014г. в 9 РУП-София постъпил сигнал, че майката е извършител на тежко престъпление спрямо бащата Й.Б.М.. Последният е бил откаран в тежко състояние в болница, където впоследствие е починал. Детето А. е било изведено от биологичното семейство и с Решение постановено по гр.д. №*******. на СРС е било настанено в специализирана институция – ДД„Драгалевци“ гр.София, за срок до навършване на 7-годишна възраст. В последствие, с Решение по гр.д. №*******. на СРС, е било прекратено настаняването на детето в специализираната институция и същото е било настанено в професионалното приемно семейство на М.Х.Д., за срок от 3 години или до настъпване на промяна в обстоятелствата. Към настоящия момент детето се отглежда в приемното семейство. Срещу майката е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.115 от НК, като делото понастоящем е висящо пред СГС, като понастоящем майката е с мярка за неотклонение "подписка". Видно от Социалния доклад и събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.Д.- приемен родител и св. К., работила в О"ЗД" при Д"СП"Ямбол до 01.2017г./, за времето на настаняване на детето в специализирана институция и в приемното  семейство, майката Ц.К. не е посещавала детето си, не се е интересувала от развитието му и не е търсила контакт с детето. Същата не е търсила контакт и със социалните работници от О"ЗД", нито е депозирала молба за реинтеграция на детето в семейна среда. Майката не е осигурявала и средства за издръжка на детето. Видно от социалния доклад връзката между родителя и детето е трайно прекъсната.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията, като такава с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.125 СК, родителят освен право, има и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имущуествени интереси. Като санкция за неизпълнението на родителския дълг, с оглед всестранната защита на интересите на детето, разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 СК предвижда възможност родителят да бъде лишен от родителски права. Изрично посочените основания за това са без основателна причина трайно родителят да не е полагал грижи за детето, както и да не му дава издръжка.

Настоящият въззивен състав намира, че събраните по делото доказателства, установяват наличието на основанието  по чл.132 ал.1 т.2 от СК,  поради следните мотиви:

Безспорно установено е, че след получаването на сигнала за инцидента през м.октомври 2014г., детето А. е било изведено от биологичното семейство и с Решение по гр.д. №*******. на СРС е било настанено в специализирана институция – ДД„Драгалевци“ гр.София, за срок до навършване на 7-годишна възраст. В последствие, с Решение по гр.д. №*******. на СРС, е било прекратено настаняването на детето в специализираната институция и същото е било настанено в професионалното приемно семейство на М.Х.Д., за срок от 3 години или до настъпване на промяна в обстоятелствата. От доказателствата по делото не се установява, че след м.октомври 2014г., ответницата е осъществила или потърсила по какъвто и да е било начин контакт с детето си или е проявила интерес към него, нито да е давала средства за издръжката му. Детето понастоящем живее и се отглежда от приемното семейство. Майката не е открита на регистрирания си постоянен и настоящ адрес от социалните работници, всички опити да се осъществи контакт с нея са били неуспешни. Същата не се е явила пред съда в производството по делото, включително и пред въззивната инстанция /въпреки личното й уведомяване/, нито е депозирала лично писмено становище. 

С оглед изяснената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че контакти между въззивницата и дъщеря й не са били осъществявани от октомври 2014г. до настоящия момент т.е. около две години и половина. Отговорна за това фактическо положение е единствено въззивницата. Дори и да се приеме, че задържането на въззивницата в следствения арест в гр.София, за периода 17.10.2014г.- 19.06.2015г. /съгласно твърденията в жалбата/, са обективна причина за невъзможност да се осъществяват грижи за детето, следва да се посочи, че от 19.06.2015г. до настоящия момент /в период повече от година и половина/,  тази обективна пречка не е била налице, но въпреки това, майката не е направила дори опит да осъществи какъвто и да е контакт с детето си /показ. на св. К./. Обстоятелството, че същата и понастоящем е с мярка за неотклонение "подписка" /писмо от 13.12.2016г. на СГС по НОХД №*****. на СГС/ не може да се приеме като обективна причина за пълното й и трайното дезинтересиране от детето.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намила, че майката се е отчуждила съзнателно от детето си и че това й поведение е осъзнато, като не е в резултат на обективни пречки, осуетяващи обичайните дължими отношения между родител и дете, поради което се налага извода, че е осъществена предпоставката на чл.132 ал.1 т.2 СК - родителят без основателна причина трайно да не полага грижи за своето дете. От доказателствата по делата, не се установява също, ответницата да е давала издръжка за детето.

Ответницата не само трайно не полага грижи за детето, но и не търси контакт и не участва по какъвто и да е начин в живота му. Т.е. тя няма нито финансов, нито морален или емоционален принос в развитието и възпитанието на детето и изцяло е пренебрегнала родителските си задължения. Установяването на горното, налага извод за наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.132, ал.1, т.2 СК и основателност на предявения иск за лишаване на майката от родителски права.     

С оглед уважаване на иска, първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е определил и мерките по чл.134 СК. Същите са адекватни, съобразени с възрастта на детето и с финансовите възможности на ответницата.

Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

На ответницата Ц.В.К. /въззивник в настоящото производство/, с определение №*****. на ЯРС, е била назначена за особен представител по чл.47 ГПК адв. К.А. ***. За процесуалното представителство пред първата инстанция, съдът е определил възнаграждение от 300лв. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е била изготвена от особения представител на ответницата, и последната е била представлявана от него в проведеното о.с.з. пред настоящата инстанция, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300лв. /съгл. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ/. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника се поемат от ищеца. В случая ищеца е лице, попадащо в кръга от лица визирани в нормата на чл.84 ал.1 ГПК, които са освободени от държавна такса, но не и от разноски по делото. Ето защо съдът счита, че Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол, следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ЯОС сумата 300лв., от която да бъде изплатено определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.

При този изход на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол сумата от 300 лв. - представляваща разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция, за назначения й особен представител.

При този изход на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ЯОС, дължимата ДТ за въззивната жалба в размер на 122,80лв. /която не е била събрана при подаване на жалбата на осн. чл.83 ал.1 т.5 ГПК, тъй като жалбата е била депозирана от назначения на въззивницата особен представител/, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист .

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                                    Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №62/02.02.2017г., постановено по гр.д. №2399/2016г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол, на осн. чл.47 ал.6 ГПК да заплати по сметката на ЯОС сумата 300лв.- възнаграждение определено на особения представител на ответницата, пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ц.В.К., с ЕГН-**********,*** да заплати Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол сумата 300лв. - представляваща разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция, за назначения й особен представител.

ОСЪЖДА Ц.В.К., с ЕГН-**********,*** да заплати по сметката на ЯОС, както следва: ДТ за въззивната жалба в размер на 122,80лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                         

 

 

 

 

                                                                                           2.