№ 3
гр.
Русе, 2.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Антоанета А.
при
секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия А. гр.
дело № 321 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът С.М.Г. *** чрез адв. Я.Д. САК твърди, че на 23.12.2017 г. около 16:30 часа
в гр. Русе лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р *****, управляван от К.Т.К.
*** и при маневра десен завой на кръстовището с бул. „Гоце Делчев“ поради
несъобразена скорост изгубил контрол, отклонил се вдясно по посока на
движението и блъснал контейнер за смет, който от удара се отместил напред и
блъснал ищеца, който се движел като пешеходец. За събитието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1388/325. Било образувано и
досъдебно производство. Вследствие на инцидента ищецът пострадал като му били
причинени сериозни травматични увреждания. Откаран бил в УМБАЛ „Канев“ АД със
силни болки и без възможност за движение в областта на дясно бедро и дясна колянна става. След извършените прегледи му била поставена
окончателна диагноза: счупване на дясна бедрена кост. Поставен бил на директна
скелетна екстензия за период от 11 дни, след което
планово била проведена и оперативна интервенция. Направена му била открита репозиция на фрактурата на бедрената кост и вътрешна фиксация с интрамодуларен пирон.
Твърди, че получената вследствие на процесното ПТП
фрактура на дясна бедрена кост му причинила болки и страдания, които били със
значителен интензитет през първия един месец. Предвид тежестта на травмата
следвало да спазва щадящ постелъчен режим без да
натоварва долния крайник, което го поставило в невъзможност да посреща със свои
собствени сили обикновени битови потребности за задоволяването, на които
получавал помощ от свои близки. Бил лишен от възможността да ходи и да стои
изправен за един значителен период от време. За оздравяване и възвръщане към нормалното
ежедневие посещавал няколко курса за активна рехабилитация, където бил
раздвижен, вертикализиран до стоеж и приучен да се
придвижва с помощни средства – патерици и проходилка,
от каквито преди ПТП нямал нужда. Твърди, че започнал да изпитва страх от
автомобили, станал тревожен без видима причина. Счита, че изживеният стрес и
душевни страдания ще го съпътстват до края на живота му. Заявява, че към датата
на процесното ПТП лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
ДК № Р ***** имал валидна застраховка ГО при ответното дружество с полица №
BG/30/117003228530, валидна от 10.12.2017 г. до 10.12.2018 г. Предвид тежестта
на уврежданията и продължителното посттравматично възстановяване претърпял
болки и страдания, които оценява на 40 000 лв. Заявява, че претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи по проведеното лечение, имплант и болничен престой на обща стойност 2 577,80 лв.
Заявява, че предявил на 14.05.2018 г. извънсъдебна претенция за изплащане на
обезщетение пред ответника. Такова му било определено в размер на 10 500
лв. за неимуществени и 1804,46 лв. за имуществени вреди. Така определените
размери обаче намирал за несправедливи, поради което претендира обезщетение от
29 500 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на процесното ПТП и
съставляващи горница над определеното и изплатено от ответника обезщетение от
10 500 лв. до пълния размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.05.2018 г. – датата на определеното от
застрахователя застрахователно обезщетение, както и 773,34 лв. имуществени
вреди от същото ПТП, съставляващи горница над определеното и изплатено от
ответника обезщетение от 1804,46 лв. до пълния размер от 2577,80 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на последното плащане – 22.01.2018
г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез юрк. Ц.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който
намира предявените искове за допустими, но неоснователни. По същество оспорва
предявените искове по размер. Намира, че определеното от него обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди е справедливо, а претенциите на ищеца
завишени. Твърди, че ищецът е имал травма/заболяване, предхождащо процесното ПТП, която се е отразила на полученото увреждане
и периода на възстановяване. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства и по – конкретно: твърдените травматични увреждания,
тяхната продължителност, твърдените болки и страдания, подлежащи на
компенсиране, отражението на процесното ПТП върху
психиката на ищеца. Оспорва твърденията
за изключителна вина само у водача и прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца. Исковете за присъждане на лихви по двете претенции намира
за неоснователни по съображенията за неоснователност на главните искове.
Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Безспорно е между страните по
делото, а това се установява и от приложения по делото констативен протокол за
ПТП № 1388/325, съставен на 23.12.2017 г. /л. 7/, че на 23.12.2017 г. около
16:30 часа в гр. Русе лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р *****,
управляван от К.Т.К. *** при кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, от което
пострадал ищеца С.Г..
Предвид
изразените становища в разменените книжа съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р ****, при управлението на
който е настъпило процесното ПТП на 23.12.2017 г. , е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на
катастрофата, при ответното дружество № BG/30/117003228530, валидна от
11.12.2017г. до 10.12.2018 г. Това обстоятелство е и удостоверено в
съставения протокол за ПТП № 1388/325 от 23.12.2017 г., назована
"Участници в ПТП", като там са посочени и индивидуализиращите белези
на застрахователния договор: номер на полица, валидност, застраховател.
От
извършената и приета по делото без възражения от страните съдебна-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К., която съдът преценява като
компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема изцяло, се
установява детайлно и безпротиворечиво механизма на
настъпилото ПТП.
Констатира се, че то е
настъпило около 16 часа на 23.12.2017 г. през светлата част на денонощието.
Управляваният от св. К. К. автомобил „Фолксваген Голф“
с ДК № Р ********* завил надясно от бул. „България“ по бул. „Гоце Делчев“ като
се движил с около 34,7 км/ч. Когато извършвал завоя надясно загубил напречна
устойчивост, при която задните му колелета занесли. Критичната скорост за
извършване на завоя била около 26,26 км/ч.
Автомобилът се отклонил и продължил движението си към десния край на бул. „Гоце
Делчев“ като навлязъл в крайно уширение и ударил
метален контейнер, пластмасов контейнер и спрял в метален стълб. От удара металният
контейнер се преместил и ударил ищеца С.Г., който преди удара се намирал на
около метър до контейнера Вещото лице дава заключение, че причината за
произшествието е движение на автомобила в завоя от бул. „България“ към бул.
„Гоце Делчев“ със скорост по-висока от критичната. Пътната настилка била
хлъзгава. Непосредствено преди произшествието пострадалият ищец бил пешеходец и
се намирал на около 1 метър от контейнера, който го ударил като имал намерение
да пресече булеварда. Експертът заключава още, че при движението си по бул.
„България“ за водача на автомобила - св. К. се откривала геометрична видимост
около 30 метра преди кръстовището с бул. „Гоце Делчев“. От това положение той
можел да види както контейнера, така и пострадалия, но те се падали вдясно на
неговото зрително поле. След кръстовището автомобилът е изминал около 25 метра
до мястото, където е намерен. От това разстояние металният контейнер и
пострадалият Г. са попадали в зрителното поле на водача. Няма данни относно
интензивността на движението, както и за други преминаващи автомобили към
датата и часа в района на произшествието. Опасната зона за спиране на процесния
автомобил с установената скорост от 34,70 км/ч при конкретната ситуация била
36,72 м. От момента на изгубване на устойчивост до мястото, където е спрял
автомобилът е изминал около 20 метра. При конкретната пътно-транспортна
ситуация техническото време за реакция на водача е било около 1 секунда.
Времето за движение на автомобила от момента, в който е изгубил устойчивост до
мястото на удара в контейнера е около 0,40 сек. През това време автомобилът се
е движил в процес на унасяне и водачът през това време не е могъл да избегне
произшествието. Минималното време за реакция на човек е 0,6 сек., от което
следвало, че пешеходецът от мястото, на което се е намирал непосредствено преди
произшествието, не е могъл да предприеме действия, с които да се предпази от
удара.
Св. К.К. –
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р*********** разпитан по искане
на ответника, свидетелства, че преди да настъпи процесното
ПТП не се движел с висока скорост, тъй като завоят бил 90 градуса, движел се с
около 30-35 км/ч. Влязъл в завоя близо до десния бордюр. Настилката била влажна
от въздуха. След като завил се оказало, че в дясната му страна, която била
„сляпа“, имало кал и колата поднесла. Автомобилът станал неуправляем. На
пътното платно, малко след завоя вдясно, имало уширение,
в което бил разположен метален контейнер. Предният десен калник на автомобила
му се ударил в него. Контейнерът бил на колела и от удара „скочил“ на тротоара,
а колата се изправила, но останала не на пътното платно, а на това уширение за контейнери и предницата й се ударила в намиращ
се там ел. стълб. Едва тогава забелязъл, че на
тротоара, на около два метра от контейнера имало паднал човек. Наоколо нямало
други хора и автомобили. Свидетелства още, че към него момент не бил в добро
здравословно състояние, ползвал очила, придвижвал се трудно с патерици и
бастун, но въпреки това излязъл от колата и се опитал да помогне на пострадалия,
който лежал по гръб. Цялото му тяло било на тротоара. Дава показания, че преди
удара не е забелязъл пострадалия, тъй като колата се
завъртяла и се опитвал да я овладее. Изнася данни, че наоколо било осветено.
От приложената на л. 8 – л. 9 епикриза, издадена от Отделение Ортопедия и травамтология при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД се установява, че същият е бил настанен там за лечение за периода от 23.12.2017 г. до 8.01.2018 г. с окончателна диагноза фрактура феморис декстра. Проведено е оперативно лечение. Приложена е и епикриза от Отделение ОФРМ при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, видно от която за периода от 22.01.2018 до 29.01.2018 г., където ищецът е провел курс по стационарна рехабилитация.
По делото от страна на ищеца са ангажирани и
писмени доказателства, установяващи извършени от него разходи за лечение – мед.
услуги, имплант, проходилка,
патерица на обща стойност 2577,80 лв.
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди, по делото е разпитана свидетелката С.А.Г.. Тя
изнася данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие
причинените му телесни увреждания от процесното ПТП. Непосредствено
след претърпяното ПТП не можел да се обслужва сам, тъй като се движел трудно,
ползвал проходилка. Нуждаел се от чужда помощ. Наложило
се да напусне и работа. Вследствие на преживяното станал много нервен, лабилен.
Данните, изнесени от свидетелката,
съдът анализира от аспекта на възможната й заинтересованост от изхода на
делото, предвид обстоятелството, че е във фактическо съжителство с ищеца. Те се
кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.
Горните факти се установяват
и от приетата съдебномедицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че
ищецът е получил следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост, наложило
директна скелетна екстензия и метална остеосинтеза, контрактура на
дясна тазобедрена става. Описаните увреждания са в резултат на действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 23.12.2017 г. Установената
контрактура е обичайно усложнение от счупването на
дясна бедрена кост. Така установените увреждания на ищеца могат да се
квалифицират по медико-биологичен признак- трайно затрудняване на движенията на
десен долен крайник. Дава заключение още, че от представената по делото мед.
документация се установявало, че по отношение на установеното счупване на дясна
бедрена кост на ищеца първоначално е проведено 16 дневно болнично лечение в
Отделение Ортопедия и травматология при УМБАЛ „Канев“ Русе, по време на което
са извършени изследвания, директна скелетна екстенция
за 11 дни, оперативна интервенция с метална остеосинтеза
и медикаментозно лечение. След това болничното лечение е продължило в Отделение
ОФРМ при УМБАЛ „Канев“ Русе с три курса по 7 дни /общо 21 дни/, по време на
което са извършвани изследвания, физиотерапия, рехабилитация и медикаментозно
лечение. Заключава още, че извършението от ищеца
разходи, за които по делото са представени счетоводни документи – медицински
услуги, помощни средства и медицински изделия отговарят на проведеното лечение
на установените увреждания на ищеца, които могат да бъдат получени при ПТП на
23.12.2017 г. и са били необходими за правилния му възстановителен процес.
Съдът намира, че следва да се
кредитира заключението на д-р П.Д. като неоспорено, компетентно и обективно.
На 14.05.2018 г.
ищецът заявил пред ответното дружество претенция за заплащане на причинените му
вреди /л. 18 - л. 19/. Било му определено 15 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 2577,80 лв. за имуществени, но при отчитане на 30 % съпричиняване от страна на ищеца, ответникът му заплатил
10 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1804,46 лв. обезщетение за
имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.
чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ
и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
допустими, доколкото във вр. с чл.
498, ал. 3 КЗ
е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и
застрахователят е заплатил обезщетения, с размерите, на които обаче ищецът не е
съгласен.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от
наказателен съд, за да е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК,
по основателността на исковете, включително и в частта им за установяване на
деянието като непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва,
дали са налице всички юридически факти от хипотезиса
на чл. 45 ЗЗД и
съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната
отговорност) по чл. 45 ЗЗД
като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: (1) деяние - действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите".
Следователно, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото
не се оспорва, че съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и
елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи,
че К.Т.К., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р ***** е
причинил ПТП на 23.12.2017 г. около 16:30 часа в гр. Русе, след маневра десен
завой на кръстовището на бул. „България“ с бул. „Гоце Делчев“ изгубил контрол,
отклонил се вдясно по посока на движението и блъснал контейнер за смет, който
от удара се отместил напред и блъснал ищеца, който се движел като пешеходец.
На второ място, е налице и противоправност
на деянието, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому,
посочена в императивната правна норма на чл. 45 ЗЗД,
изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. Критичната скорост за извършване
на завоя според вещото лице по приетата СТАЕ била около 26,26
км/ч докато св. К. се движел със скорост 34,7 км/ч.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства,
както и от приетата съдебно-медицинска експертиза се установи, че са причинени
неимуществени и имуществени вреди на ищеца С.Г., изразяващи се в болки и
страдания, породени от претърпените травматични увреждания: счупване на дясна
бедрена кост, наложило директна скелетна екстензия и
метална остеосинтеза, контрактура
на дясна тазобедрена става и свързаните с тях разходи за лечение и
рехабилитация.
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза
безспорно се установява пряката и непосредствена причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача на лекия
автомобил - неспазване на правилата за движение по пътищата, довело до
настъпване на процесното ПТП и възникналите в
резултат на удара травматични увреждания у ищеца.
На пето място, е налице и вина на деликвента
К.Т.К.. Законът урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема,
че във всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно
поведение, вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието
на презупмция за вина на деликвента,
и обстоятелството, че въпреки предоставената възможност, освен голословното и
неподкрепено с фактически твърдения и доказателства нейно оспорване, по делото
не бяха ангажирани никакви данни от ответника за оборването на законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради
наличието на презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-горе.
Наличието
на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за лекия автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с ДК № Р ******, води до еднозначен извод, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на
застраховател, по смисъла на чл. 432, ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на С.Г.
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявените искове
срещу ответника са доказани по основание.
Спорен между страните е и въпросът за размера на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 ЗЗД
по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид
характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване,
развитие на постравматични заболявания, намаляването
на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура,
както и съпричиняването за настъпване на вредоносния
резултат. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Установи се, че ищецът е получил като резултат от
удара счупване на дясна бедрена кост, наложило директна скелетна екстензия и метална остеосинтеза,
контрактура на дясна тазобедрена става. Травмите са
били съпроводени с болки и страдания, както до операцията, така и в
оздравителния период. Съгласно СМЕ при увреждания, каквито са установени при ищеца
С.Г., обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им, след
което продължават със значителен интензитет до имобилизацията
на крайника или прилагане на обезболяващи средства, след което намаляват в
рамките на няколко денонощия. Болки със значителен интензитет се усещат и в
следоперативния период и в периода на раздвижване. Болки с по-слаб интензитет,
но с продължителен характер могат да се усещат и за по-дълъг период от време,
който е индивидуален /месеци и години/, особено при физически натоварвания и
промяна в атмосферните условия. При такива увреждания, каквото е установено при
ищеца Г., е възможно да се постигне пълно функционално възстановяване, но не
може да се постигне пълно анатомично възстановяване.
От друга
страна, не се се събраха доказателства, че търпимите в доказания
период на лечение и възстановяване болки и страдания, са били с характеристики
и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ.
търпимите неудобства – по-големи от обичайните. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че след
случилото се започнал да изпитва страх от автомобили, че станал тревожен без
видима причина. Поради това, съдът намира
за основателно направеното възражение от страна на ответното застрахователно
дружество за прекомерност на така претендираното обезщетение.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за възстановяване на ищеца, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в живота на С.Г. вследствие на катастрофата, съдът намира че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 22 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания.
В посочения размер, според съда, то отговаря
на действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищеца
болки и страдания, както и на тяхната продължителност. Следва обаче да се
съобрази и изплатеното от застрахователя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 500 лева.
Поради това, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на
неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 11 500 лева,
а в останалата част до пълния претендиран размер на
сумата от 29 500 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
Претенциите
на ищеца за обезщетяване на имуществените вреди са в общ размер на 2577,88 лв.
- за заплащане на медицински услуги, помощни средства и медицински изделия като
за възстановяване на тези разходи по делото с исковата молба са представени и
приети от съда писмени доказателства - фактури и касови бонове, обосноваващи нейната
основателност. При съобразяване на изплатеното
от застрахователя обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 1 804,46 лв. се налага изводът, че исковата претенция за присъждане на
имуществени вреди в размер на 773,34 лв. е основателна и доказана, поради което
следва да се уважи.
Съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Основание за този извод дава заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза, която
след като анализира поведението на участниците в ПТП, скоростта на движение на
управлявания от св. К. автомобил и създадената пътно-транспортна ситуация,
стига до извода, че ищецът от мястото, на което се е намирал непосредствено преди
произшествието, не е могъл да предприеме действия, с които да се предпази от
удара
Липсват каквито и да са данни за съпричиняване.
Направените от застрахователя възражения, че ищецът се е движил по пътното
платно и предприел пресичане на необозначено за това място, че изскочил
внезапно на пътното платно като не се е съобразил със скоростта и отстоянието на преминаващите автомобили, както и че е бил с
тъмни дрехи, на неосветено място в момент, когато е почнало да се стъмнява и
видимостта е била ограничена се опровергават от събраните по делото
доказателства – приетата САТЕ и свидетелските показания на водача на автомобила
К.К.. Недоказано и поради
това неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът е имал
травма/заболяване, предхождащо процесното ПТП, която
се е отразила на полученото увреждане и периода на възстановяване.
Основателността на главните претенции
обуславят основателността и на акцесорните по чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази
на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В настоящия
случай ищецът е заявил претенция пред ответника на 14.05.2018 г., като не се
твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от застрахования. Ето защо
законна лихва върху определените от съда обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди е дължима от посочената дата. Доколкото обаче ищецът
претендира лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от по-късен момент,
а именно от датата на определеното от застрахователя обезщетение – 31.05.2018
г., с оглед диспозитивното начало главницата от
11 500 лв. ще се присъди с лихва от тази дата до окончателното изплащане,
а главницата от 773,34 лв. с лихва от 14.05.2018 г. като се отхвърли претенцията
за лихва върху нея за периода от 22.01.2018 г. до 13.05.2018 г.
Относно разноските:
И двете страни претендират разноски.
Ищецът С.М.Г. претендира съгласно представен списък по чл. 80 ГПК 472 лв.
платени депозити за вещи лица и адв. възнаграждение
на основание договор за правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ответникът
представя списък по чл. 80 ГПК за 20,00 лв. разноски за свидетел, 200 лв.
депозит за вещо лице и претендира юрисконсултско възнаграждение
в определен от съда размер.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер на 875,00 лв. по иска
за неимуществени вреди и 300 лв. по иска за имуществени вреди.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 Закона за правната помощ. С оглед на това и в съответствие с нормата на чл. 25, ал.1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
както и съобразявайки чл. 78, ал. 3 ГПК съдът определя дължимото за осъщественото от юрисконсулт процесуално
представителство на ответника в размер на по 150 лв. по иска за имуществени
вреди и 300 лв. по иска за неимуществени вреди.
С оглед
изхода от делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер на 191,36
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 130,81
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лв., или общо 580,81 лв. След
извършване на компенсация между дължимите суми за разноски, ищецът С.М.Г. дължи
на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД 389,45 лв. разноски
пред настоящата инстанция.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавни такси. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 460 лв. съобразно
уважения размер на иска за неимуществени вреди и 50 лв. по иска за имуществени
вреди, или общо 510 лв.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №
1, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Живко Стойков Колев ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Г., ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:*** чрез адв. Я.Д. от САК СУМАТА от 11 500 лв. /единадесет хиляди
и петстотин лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 за неимуществени вреди,
представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от ПТП,
причинено на 23.12.2017 г. в гр. Русе, на кръстовището на бул. „България“ с бул.
„Гоце Делчев“ по вина на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р ***********Н,
управляван от К.Т.К., с когото дружеството имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 773,34 лв. /седемстотин
седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение по чл. 432, ал.
1 КЗ за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, представляващи изразходвани
средства за лечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2018
г. до окончателното й изплащане. Присъдените с решението суми може да бъдат
преведени по банковата сметка на С.М.Г., ЕГН ********** в Уникредит
Булбанк АД IBAN: ***.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.Г.,
ЕГН ********** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* за заплащане на неимуществени вреди,
представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от ПТП на 23.12.2017
г. за сумата над 11 500 лв. до пълния предявен размер от 29 500 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
лихва върху главницата от 773,34 лв. за периода от 22.01.2018 г. до 13.05.2018
г. като неоснователно.
ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** чрез адв. Я.Д. от САК ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №
1, представлявано от Тони Йонков Веков и Жельо
Стойчев Христозов СУМАТА от 389,45 лв. /триста осемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Тони
Йонков Веков и Жельо Стойчев Христозов ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Д.Д., ЕГН ********** ***, с адрес на кантората: гр. София,
ул. „Алабин“ № 21, ет. 1 като пълномощник на С.М.Г., ЕГН ********** СУМАТА от 1175,00 лв. /хиляда сто
седемдесет и пет лева/, представляващи адвокатски възнаграждения за безплатно
процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2,
във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Тони Йонков Веков
и Жельо Стойчев Христозов ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе в
Райфайзенбанк (България) ЕАД, Русе, BIC: ***, IBAN: *** в
размер на 510,00 лв. /петстотин и
десет лева/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: