№ 869
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500419 по описа за 2025 година
взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 5318 от 27.09.2024 г. по гр.д. 14181/2023 Софийски градски съд, I
гражданско отделение, 21 състав е отхвърлил предявените от С. А. У. ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетения в размер на 86000 лева за неимуществени вреди - болки и страдания, и
2302 лева за имуществени вреди вследствие травматично увреждане при падане на
01.05.2023 г. в гр. София на озеленена площ в парк "Света Троица", ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Срещу решението е подадена жалба от ищцата чрез адв. А. П. с искане за отмяна
на решението и присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в
претендираните с исковата молба размери.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Подаден е отговор от Столична община, в който се твърди, че съдът правилно е
преценил, че пострадалата сама се е поставила в ситуация, при която е настъпил
вредоносният резултат.
От третото лице-помагач на страната на ответника – „Ди Ес Ес Строй“ ЕООД не е
постъпил отговор.
Страните не са направили доказателствени искания и съдът не е събирал нови
доказателства. В съдебно заседание и в писмена защита от 19.06.2025 г. чрез своите
процесуални представители излага съображения, че решението следва да бъде
отменено и да й бъде присъдено обезщетение за понесените вреди. В съдебно
1
заседание ответникът чрез свой юрисконсулт моли за потвърждаване на решението.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от
състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на
Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която
се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил
вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди и дължи ли се обезщетение за
направените разходи.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца
вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя за
вреди, причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна,
обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника по следните съображения.
По делото се установяват следните факти. На 01.05.2023 г. ищцата, докато
разхождала внучето си в парка "Света Троица", срещнала своята приятелка А. И. Е.,
разпитана като свидетел по делото. Седнали на пейка на алея и докато си говорели,
детето започнало да бяга през тревните площи, а С. затичала след него. Малко след
това, непосредствено до алеята, в тревната площ, паднала в кална дупка. В резултат на
падането получила закрито многофрагментно счупване на горния край на дясната
раменна кост. Увреждането може да е получено по начина, описан от ищцата – при
падане върху терена.
Парковете на територията на населеното място като зелени площи за обществено
ползване са общинска собственост, според § 7 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Задължение на
общината, съгласно чл. 11 ал. 1 от Закона за общинската собственост, е да управлява
парковите площи - общинска собственост, в интерес на населението на общината,
съгласно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Това управление се
осъществява чрез лицата, на които е възложено тяхното управление, съгласно чл. 16 от
ЗОС. Столичният общински съвет е приел Наредба за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община, в която са детайлизирани
задълженията на Столична община.
Цитираната във въззивната жалба и в писмената защита редакция на Наредбата е
приета след настъпване на инцидента и е неприложима. Към 01.05.2023 г. е приложима
следната редакция на чл. 36, ал. 2, т. 4: в обществените зелени площи се забранява
ходенето по тревните масиви в представителните зелени площи, съгласно утвърден
списък, освен в специално обозначените за целта места. Чл. 36, ал. 1 е предвидено, че
обществените зелени площи се използват само съобразно основното им
предназначение по чл. 1, ал. 2, който от своя страна формулира виждането на
Столичния общински съвет: зелената система на СО е предназначена да подобрява
2
жизнената среда и облика на населените места на СО, чрез поддържане на екологична,
рекреативна, естетическа и защитно-мелиоративна функции. Предвид общия текст на
чл. 11 от ЗОС Общината следва да управлява парка в интерес на населението.
Неоснователно е оплакването на Общината, че не е доказан начинът, по който се е
случил описаният в исковата молба инцидент. Свидетелката, очевидец на случая, е
възпроизвела къде е паднала ищцата и какво е правила в тревната площ. Вярно е, че
свидетелката описва мястото като кална дупка, а ищцата твърди, че е било изкоп,
пълен с вода, но свидетелката допълва описанието, като посочва, че близо до тази
дупка имало засадена фиданка в прясно изкопан изкоп. Дупката, в която паднала
ищцата, приличала на този изкоп, и размерът й бил, колкото два крака да влязат. Съдът
не намира противоречие в показанията и твърденията на ищцата. Дупка с описаните
размери може да предизвика падане с получените от ищцата наранявания, като в този
смисъл е и заключението на СМЕ в отговора на въпрос първи.
Неотносими към предмета на доказване са възраженията на Общината в отговора
на исковата молба, че за присъствието на прекия свидетел на събитието е отразена
като причина - случайно изчакване на учебен автомобил за час по кормуване на дата
обявена за национален празник и неработен ден за цялата страна, а именно 01.05.2023
г., а по делото няма доказателства, че дружеството за обучение на кандидат водачи на
моторни превозни средства е осъществявало дейност на тази дата и разполага ли със
съответните графици. От значение по делото е дали свидетелят е възприел лично това,
което се е случило.
Неоснователни са и възраженията, че не е доказано каква е била причината
пострадалата да навлиза в тревните площи (при наличието на мокро и кално време),
при условие, че алеята се намира по цялата й периферия и действително налице ли са
основателни аргументи за визираните причини, породили неговото настъпване. От
една страна, по делото се установява, че ищцата е тръгнала да тича след тригодишното
си внуче, а от друга не се установява, че времето е било кално и мокро, а само, че
дупката, в която е паднала, е била кална.
В отговора си Общината твърди, че от страна на дирекция „Зелена система" към
Столична община са изпълнявани регулярни дейности по поддържането на дървесна
растителност и зелените площи в парк „Света Троица". Визираните мероприятия са
провеждани ежеседмично и съобразно установената необходимост за изпълнение на
различните дейности свързани с обгрижването на парковата територия в периодите
преди и след датата на твърдения инцидент. Изпълнявани са редица дейности и
мероприятия, удостоверяващи поддържането на парк „Света троица".Такива са
регулярно косене на тревните площи, събиране на шума, засаждане на декоративна
растителност и цветя, извършват се и необходимите манипулации по кастрене и
премахване на дървесната и храстова растителност, периодично се ремонтира или
обновява парковата мебел, извършва се метене и събиране на битови отпадъци и др.
Дирекция „Зелена система" към Столична община извършва регулярни огледи на
територията на парка, които включват както установяване изпълнението на
възложените манипулации по поддържане състоянието на растителността, така и на
елементите на парковото обзавеждане и др., на които към момента на инцидента не са
установени нарушители на обществения ред, с оглед предприемане необходимите
последващи действия.
Всички тези действия, предприемани от Общината, дори и да са доказани, не
опровергават твърдението, че ищцата е паднала в изкоп в тревната площ. Свидетелката
оприличава този изкоп на разположена наблизо прясно изкопана дупка, в която има
засадена фиданка и по делото няма данни, които да опровергават житейското
3
предположение, че дупката, в която е паднала ищцата, е била приготвена за засаждане
на дръвче.
Доводите, че сред регистрираните сигнали за парк „Света Троица“ за периода от
01.01.2023 г. до 01.05.2023 г. няма постъпили сигнали относно тревната площ,
посочена като място на инцидента, не променят това предположение. От една страна, е
възможно никой да не е подал сигнал, тъй като засаждането на дръвчета е правомерно
действие под ръководството на Общината. От друга страна, сигнал може да е подаден
след деня на инцидента.
Налице са предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на
общината, тъй като увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно
бездействие на нейни служители по отношение на задължението да поддържа
безопасни за посетителите парковете в тяхната цялост, включително тревните площи.
По повод справедливия размер на обезщетението, въззивният съд намира
следното. От заключението на изготвената от д-р А. М. съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно и обективно дадена, и
приложените медицински документи, се установява, че След произшествието ищцата
била приета в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където било проведено оперативно лечение
- кръвна репозиция с метална остеосинтеза с плака и винтове. На ищцата било
приложено и медикаментозно лечение - вливания, обезболяващи, антибиотици,
антикоагуланти, магнезиеви препарати. Състоянието и наложило и физиотерапевтично
лечение - гимнастика на раменните мускулни групи и лечебна физкултура на два пъти
през месец август 2023 г. Според заключението на вещото лице, увреждането
причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка за срок, не по-малък от
3-4 месеца. При прегледа на 23.05.2024 г. вещото лице е констатирало ограничения на
движенията в раменната става: вдигане на ръката нагоре (флексия) 80 градуса при
норма 180 градуса, отвеждане на ръката нагоре (екстензия) около 30 градуса при
норма 60, отвеждане настрани и нагоре (абдукция) – 130 градуса при норма 180
градуса, повдигане на ръката отстрани нагоре 60 градуса при норма 90. Има усещане
за болка при допир на задната повърхност на дясното рамо. Предложено е махане на
имплантите, но няма взето решение за това поради страх от усложнения при
операцията. Очаква се подобрение по отношение на болката и обема на движение
особено ако се извадят имплантите, като не може да се направи адекватна прогноза.
М. П. С. - дъщеря на ищцата, разпитана като свидетел, разказва, че състоянието
на майка й наложило чужда помощ за около 4-5 месеца, която тя й оказвала.
Увреждането и възстановителният период били съпроводени със силни болки,
нарушения в съня, затруднения при управление на автомобил. Физическите
затруднения били придружени със страх от махане на имплантите.
При така установените увреждания, наложилата се операция, болничен престой от
три дни, двукратна рехабилитация, нуждата от чужда помощ за 3-4 месеца, макар и не
за всички ежедневни дейности, ограниченията в движенията към момента, налагащата
се втора операция за махане на имплантите, съпоставени с възрастта на ищеца – 59
години към деня на инцидента, обществено-икономическите условия и съдебната
практика по сходни случаи, съдът намира за справедливо обезщетение от 20000
(двадесет хиляди) лева. По-голямо обезщетение не би било обосновано предвид факта,
че ръката на пострадалата е функционално възстановена, по време на
възстановителния период не са настъпили усложнения и се очаква подобрение в обема
на движение особено ако ищцата реши да се подложи на операция за сваляне на
имплантите. От значение за определяне на обезщетението е и фактът, че
безопасността на ищцата при инцидента е зависела от нейната преценка за избор на
място, през което да премине. Основателни са доводите на ответника, че не се доказва
4
сериозно влошаване на здравето на ищцата, не са доказани болки и страдания над
обичайните за периода на възстановяване и за раздвижване, липсват и сериозни
последици за психиката й.
По повод обезщетението за имуществени вреди съдът намира разходите за
доказани чрез представените по делото фактури и касови бонове, както и изслушаната
СМЕ. И трите фактури са издадени от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където е била на
лечение и трите са с дати непосредствено след инцидента. Фактура ********** от
04.05.2023 г. е за закупуване на заключваща плака за проксимален хумерус, комлпект с
винтове, титан. Фактура ********** от 09.05.2023 г. е за средна превръзка и
документен носител на изследването. Фактура ********** от 15.05.2023 г. е за средна
превръзка. Общата стойност на разходите съгласно тези фактури е 2297 лева и те се
дължат със законната лихва от деня на исковата молба – 19.12.2023 г. според искането
на ищцата. Разликата до търсената сума от 2302 лева не се дължи.
Възражението за принос на пострадалата поради неположена дължима грижа към
движението си е неоснователно поради липсата на противоправно поведение. От друга
страна, фактът, че безопасността на ищцата е зависела основно от нейната преценка за
избор на място, през което да премине, намира израз в размера на обезщетението по
справедливост като един от факторите, съобразен от съда.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за сумата от 20 000 лева със законната лихва от 19.12.2023 г. до
плащането и потвърдено в останалата отхвърлителна част – до 86 000 лева, както и в
частта, в която искът за имуществени вреди за сумата от 2297 лева със законната лихва
от 19.12.2023 г. до плащането и потвърдено в останалата отхвърлителна част – до 2302
лева.
С оглед изхода на спора разноските за първата инстанция следва да се променят,
както следва. Ищцата е поискала възстановяване на разноските за 3532 лева държавна
такса и 500 лева депозит за вещо лице. Ответникът следва да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1018 лева ( 4032х 22297/88302). Столична община не е
поискала възстановяване на разноски.
За въззивната инстанция въззивният жцалбоподател претендира заплащане на
държавна такса от 1766 лева, а процесуалният му представител – хонорар на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. На жалбоподателя се дължат разноски от 445 лева за държавна
такса ( 1766х 22297/88302). На адв. А. П. А. от Софийска адвокатска колегия ул.
„Хайдушка гора“ 8, вх. Б, ап. 28 въззивният съд определя адвокатски хонорар от 3000
(три хиляди) лева, от които според изхода на спора се дължат 757 лева ( 3000х
22297/88302). За въззивната инстанция съдът определя на Столична община
юрисконсултско възнаграждение от 500 лева, от които според изхода на спора се
дължат 373 лева (500х66005/88302).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5318 от 27.09.2024 г. по гр.д. 14181/2023 на Софийски
градски съд, I гражданско отделение, 21 състав в частта, в която искът на С. А. У. ЕГН
********** с правно основание чл. 45-49 ЗЗД срещу Столична община за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 20 000 (двадесет хиляди) ведно със
законната лихва от 19.12.203 г. до плащането и искът за имуществени вреди е
отхвърлен за сумата от 2297 лева ведно със законната лихва от 19.12.203 г. до
плащането, като вместо него постановява:
5
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 33, гр. София да заплати на С. А.
У. ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на падане на 01.05.2023 г. в гр. София в зелена площ
в парк "Света Троица" от 20 000 (двадесет хиляди) лева ведно със законната лихва от
19.12.203 г. до плащането,
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 33, гр. София да заплати на С. А.
У. ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД обезщетение за
направени разходи съгласно фактура ********** от 04.05.2023 г., фактура **********
от 09.05.2023 г., фактура ********** от 15.05.2023 г. в резултат на падане на
01.05.2023 г. в гр. София в зелена площ в парк "Света Троица" от 2297 (две хиляди
двеста деветдесет и седем) лева ведно със законната лихва от 19.12.203 г. до
плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 33, гр. София на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на С. А. У. ЕГН ********** разноски за първата инстанция от
1018 лева за държавна такса и хонорар на вещо лице и за въззивната инстанция от 445
лева за държавна такса.
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 33, гр. София да заплати на адв. А.
П. А. от Софийска адвокатска колегия ул. „Хайдушка гора“ 8, вх. Б, ап. 28 на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 757 лева.
Решението е постановено при участието на „Ди Ес Ес Строй" ЕООД гр. София
ЕИК ********* като трето лице помагач на страната на ответника Столична община.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6