РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Б., 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810100207 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС и чл.33, ал.2 от ЗС и е направено искане с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК.
С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.
С. Х. П. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на М. Й. К. от Б., ж.к.В.
Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, П. Г. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН:**********, П. П. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** и Б. Х. П. от Б.,
ул.Б. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, че ищцата С. К. Ц. е съсобственик на 5/6 идеални
части от следните недвижими имоти, придобити по наследство от майка й Г. Й. Ц., б.ж. на гр.С.,
починала на *г., по наследство от баща й К. Х. Ц., б.ж. на Б., починал на 26.11.2020г., по наследство
от дядо й Й. Т. Н., б.ж. на Б., починал на 23.05.1994г. и по наследство от баба й Б. М. Н., б.ж. на Б.,
починала на 09.12.2006г. и въз основа на възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ с Решения с
№№ 13Р от 31.08.1995г. на Поземлена комисия гр.Б., влезли в сила на 20.09.1995г., както и въз
основа на договори за продажба, отразени в нотариални актове №№*, том *, дело №*/25.03.1996 г.
и №*, том *, дело №*/17.12.1996г. на нотариус при Б.ски районен съд, а именно връху следните
недвижими имоти:
1.поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри засягащо поземления имот е със Заповед № КД-14-14 от 02.04.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, Адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“, площ от 1192 квадратни метра, трайно
1
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята
- 6, предишен идентификатор - *; *; *; и * номер по предходен план: 5.21, съседи: *; * и *.
2. поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 2871
квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
за земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, Съседи: *; *; *; * и * и
3. поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512 квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, Съседи: *; * и * и да бъде осъдена Б. Х. П. да й предаде владението върху
поземлен имот с идентификатор *.*.* и върху поземлен имот с идентификатор *.*.*, както да бъде
осъден П. П. К. да й предаде владението върху поземлен имот с идентификатор *.*.*, описани по-
горе.
Ищцата С. К. Ц. моли съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени следните актове
за 5/6 идеални части, които са нейна собственост, до размер на 1/6 идеална част, която е
собственост на ответника М. Й. К., а именно:1/ Констативен нотариален акт № *, том *, peг. №*,
дело №* от *.*.2023г. по описа на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС- Б.; 2/ Констативен
нотариален акт № *, том *, peг. №*, дело №* от *.*.2023г. по описа на Нотариус № *- Д. Г., с район
на действие РС-Б. и 3/ Констативен нотариален акт № *, том *, peг. №*, дело №* от *.*.2023г. по
описа на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б..
С. К. Ц. от гр.С., чрез пълномощник адв. С. П. от САК, е предявила иск срещу М.
Й. К., П. Г. К. и П. П. К. за допускане на изкупуване на основание чл.33, ал.2 от Закона за
собствеността на 1/6 идеална част от следния недвижим имот- поземлен имот с
идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
засягащо поземления имот е със Заповед № КД-14-14 от 02.04.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“, Площ от 1192 квадратни метра,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
Категория на земята - 6, предишен идентификатор - *; *; *; и * Номер по предходен план:
5.21, Съседи: *; * и *, тъй като са продадени с договор от 28.07.2023г., отразен в нотариален
акт №*, том *, рег. № *, дело № * от *.*.2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие
РС-Б., от ответниците М. Й. К. и П. Г. К. на ответника П. П. К., без да й е предлагано като
съсобственик на останалите 5/6 идеални части от описания по-горе имот да ги купи за
сумата от 1166.67лв.
С писмена молба от ищцата С. К. Ц., чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК,
представена в открито съдебно заседание на 18.12.2024г. е направено изменение по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК на горния иск като вместо допускане на изкупуване на основание чл.33,
ал.2 от Закона за собствеността на 1/6 идеална част от следния недвижим имот- поземлен
имот с идентификатор *.*.* да се приеме, че се иска изкупуване на 2/6 идеални части от
2
поземлен имот с идентификатор *.*.* за сумата от 2333.33лв.
С. К. Ц. от гр.С., чрез пълномощник адв. С. П. от САК, е предявила иск срещу М.
Й. К., П. Г. К. и Б. Х. П. за допускане на изкупуване на основание чл.33, ал.2 от Закона за
собствеността на 1/6 идеална част от следния недвижим имот- поземлен имот с
идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри:
няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 2871 квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, съседи: *; *; *; * и *, тъй като са продадени с договор от 28.07.2023г.,
отразен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 28.07.2023г. на нотариус № *-Д.
Г., с район на действие РС-Б., от ответниците М. Й. К. и П.Г. К. на ответника Б. Х. П., без да
й е предлагано като съсобственик на останалите 5/6 идеални части от описания по-горе имот
да ги купи за сумата от 2000лв.
С писмена молба от ищцата С. К. Ц., чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК,
представена в открито съдебно заседание на 18.12.2024г. е направено изменение по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК на горния иск като вместо допускане на изкупуване на основание чл.33,
ал.2 от Закона за собствеността на 1/6 идеална част от следния недвижим имот- поземлен
имот с идентификатор *.*.* да се приеме, че се иска изкупуване на 2/6 идеални части от
поземлен имот с идентификатор *.*.* за сумата от 4000лв.
С. К. Ц. от гр.С., чрез пълномощник адв. С. П. от САК, е предявила иск срещу
М.Й. К., П. Г. К. и Б. Х. П. за допускане на изкупуване на основание чл.33, ал.2 от Закона за
собствеността на 1/6 идеална част от следния недвижим имот- поземлен имот с
идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри:
няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512 квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, Съседи: *; * и *, тъй като са продадени с договор от 28.07.2023г., отразен
в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *.*.2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район
на действие РС-Б., от ответниците М. Й. К. и П. Г. К. на ответника Б. Х. П., без да й е
предлагано като съсобственик на останалите 5/6 идеални части от описания по-горе имот да
ги купи за сумата от 333.33лв.
С писмена молба от ищцата С. К. Ц., чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК,
представена в открито съдебно заседание на 18.12.2024г. е направено изменение по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК на горния иск като вместо допускане на изкупуване на основание чл.33,
ал.2 от Закона за собствеността на 1/6 идеална част от следния недвижим имот- поземлен
имот с идентификатор *да се приеме, че се иска изкупуване на 2/6 идеални части от
поземлен имот с идентификатор * за сумата от 666.66лв.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски по делото, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.361/.
В с.з. ищцата, чрез пълномощници адв. К. Ч., адв. Д.К. и адв. Г. Д. от САК молят да
се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски.
Ответникът-М. Й. К. от Б., чрез пълномощник адв. М. К. от САК е направила
възражения по исковете и е представила писмен отговор вх.№ 3473 от 22.04.2024г., подаден
по пощата с п.кл. от 19.04.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът М. К. прави възражение, че петитумът на исковата
3
молба „не е много ясен“, както и че исканията са неоснователни. Същата заявява, че не
спори затова, че процесните три имоти са възстановени по ЗСПЗЗ на общия наследодател Й.
Т. Н.. Същата заявява, че за тези имоти няма делба, но устно тя и сестра й Г. Й., която е
майка на ищцата, са се разбрали за кого ще останат и процесните три имоти били за
ответника М. К., за което същата ги владеела за себе си още докато била жива майка й и след
смъртта й продължила да ги владее само за себе си, а именно от 2006г. до 2023г., придобила
ги по давност и се е снабдила с констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка
за тези имоти, след което ги е продала на децата си Б. Х. и П. П.. Имотите били оградени.
Ответникът М. К. оспорва исковете с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като
разпоредбата на чл.33 от ЗС не може да намери приложение при продажба на наследство,
тъй като има изрично установена норма, уреждаща продажбата на наследство, а именно
чл.212 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищцата е собственик на 5/6
идеални части от процесните имоти, ответникът М. К. прави възражение и оспорва
нотариални актове №№151, том І, дело № 396/25.03.1996г. и № 197, том ІІІ, дело № 1661 от
17.12.1996г. на нотариус при РС-Б., тъй като с нотариален акт № 119/07.11.1996г. Б. М. Н. е
призната за собственик на 1/3 идеална част от имотите в м.Ч., а е продала на Г. Й. 4/6
идеални части от тези имоти. Прави възражение да бъдат обявени за относително
недействителни на основание чл.76 от ЗН по отношение на М. К. разпоредителните сделки,
с които Б. М. е прехвърлила на Г. Й. 4/6 идеални части от процесните имоти. Прави
възражение, че извършените две продажби на имотите, предмет на исковете, през 1996г. от
Б. Н. на Г. Ц. са недействителни, тъй като са без съгласието на съсобственика М. К., затова,
че не са предложени за изкупуване и тя разбира за тези продажби едва с получаването на
исковата молба.
Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски, за
които не се представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ответникът М. Й. К. лично и чрез пълномощник адв.М. К. от САК оспорва
исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.
Ответникът-П. Г. К. от Б. не е направил възражение по исковете и не е
представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът П. Г. К. не взема становище по исковете.
Ответникът-П. П. К. от Б., чрез пълномощник адв. М. К. от САК е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3475 от 22.04.2024г., подаден
по пощата с п.кл. от 19.04.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът П. П. оспорва исковете и твърди, че е собственик
на имота във в.з. З., представляващ поземлен имот с идентификатор *.*.* чрез договор за
продажба, отразен в нотариален акт №192/2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие
РС-Б.. Имотът е ограден. Не спори, че този имот е бил възстановен по ЗСПЗЗ на Й. Т. Н..
След извършена устна доброволна делба между майка му М. К. и сестра й Г. Й. описания по-
горе имот е останал за майка му, която го е владяла само за себе си преди и след 2006г. и го е
придобила по давност през 2023г., за което се е снабдила с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, след което го е продала на него.
Ответникът П. оспорва и иска по чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като имотът е наследствен
на ответника М. К. и затова разпоредбата на чл.33 от ЗС не може да намери приложение при
продажба на наследство, тъй като има изрично установена норма, уреждаща продажбата на
наследство, а именно чл.212 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищцата не е собственик на 5/6
идеални части от процесния имот във в. з. З., ответникът П. прави възражение, че при
продажбата на този имот не е предлагано на ответника М. Й. да изкупи дела на майка си Б.
4
Н., за което моли изкупуване на тези 5/6 идеални части като съсобственик, станал на
основание договора за продажба на 1/6 идеална част. Прави възражение, че извършените две
продажби на имотите, предмет на исковете, през 1996г. от Б. Н. на Г. Ц. са недействителни,
тъй като са без съгласието на съсобственика М. К., затова, че не са предложени за
изкупуване и тя разбира за тези продажби едва с получаването на исковата молба.
Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски, за
които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът-Б. Х. П. от Б., чрез пълномощник адв. М. К. от САК е направила
възражение по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 3477 от 22.04.2024г.,
подаден по пощата с п.кл. от 19.04.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът Б. Х. оспорва исковете и твърди, че е собственик на
два от описаните в исковата молба имоти, а именно на тези, находящи се във м. Ч.,
представляващи поземлен имот с идентификатор 05815.103.8 и поземлен имот с
идентификатор 05815.103.10 чрез договори за продажба, отразени в нотариалени актове№
№190/2023г. и №191/2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б.. Имотите са
оградени. Не спори, че тези имоти са бил възстановени по ЗСПЗЗ на Й. Т. Н.. След
извършена устна доброволна делба между майка й М. К. и сестра й Г. Й. описаните по-горе
имоти са останали за майка й, която ги е владяла само за себе си преди и след 2006г. и ги е
придобила по давност през 2023г., за което се е снабдила с констативни нотариални актове
по обстоятелствена проверка, след което ги е продала на нея.
Ответникът Х. оспорва и исковете по чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като имотите са
наследствени на ответника М. К. и затова разпоредбата на чл.33 от ЗС не може да намери
приложение при продажба на наследство, тъй като има изрично установена норма,
уреждаща продажбата на наследство, а именно чл.212 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищцата не е собственик на 5/6
идеални части от процесните имоти в м. Ч., ответникът Х. прави възражение, че при
продажбата на тези имоти не е предлагано на ответника М. Й. да изкупи дела на майка си Б.
Н., за което моли изкупуване на тези 5/6 идеални части като съсобственик, станал на
основание договора за продажба на 1/6 идеална част. Прави възражение, че извършените две
продажби на имотите, предмет на исковете, през 1996г. от Б. Н. на Г. Ц. са недействителни,
тъй като са без съгласието на съсобственика М. К., затова, че не са предложени за
изкупуване и тя разбира за тези продажби едва с получаването на исковата молба.
В с.з. ответникът Б. Х. П., чрез пълномощник адв. М. К. от САК оспорва исковете и
поддържа направените възражения в писмения отговор.
Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски, за
които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, за това, че ищцата С. К. Ц. е племенница на ответника М. Й. К.,
която е сестра на майка й Г. Й. Ц., починала на *г.
Горното се установява и от приложеното копие от удостоверение за наследници на Й.
Т. Н., б.ж. на Б., починал на 23.05.1994г. От същото се установява, че той е оставил за
наследници по закон: Б. М. Н.-съпруга, която е починала на 09.12.2006г.; ответникът М. Й.
К.-дъщеря; Г. Й. Ц.-дъщеря, която е починала на *г. и е оставила дъщеря или това е ищцата
С. К. Ц..
5
Й. Т. Н. е сключил брак с Б. М. Н. на 05.11.1940г. видно от приложеното копие от Акт
№30 от 1940г. на Новаченска община, Б.ска околия.
Ищцата е единствен наследник по закон на К. Х. Ц., б.ж. на гр.С., починал на
26.11.2020г., който е нейн баща съгласно приложеното копие от удостоверение за наследници
на К. Х. Ц..
Ищцата е единствен наследник по закон на Г. Й. Ц., б.ж. на гр.С., починала на *г.,
която е нейна майка съгласно приложеното копие от удостоверение за наследници на Г. Й.
Ц..
Не е спорно между страните, че процесните недвижими имоти, които са
земеделски земи, а именно: поземлен имот с идентификатор *.*.* , с адрес: гр. Б., п.к. 2140, м.
„З.“, площ от 1192 квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване – нива; поземлен имот с идентификатор *.*.*, с адрес: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“,
площ от 2871 квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - за земеделски труд и отдих и поземлен имот с идентификатор *.*.*, с адрес: гр.
Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512 квадратни метра, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих са реституирани по реда на
ЗСПЗЗ на Й. Т. Н., б.ж. на Б., починал на 23.05.1994г., баща на ответника М. К. и дядо по
майчина линия на ищцата.
Горното се установява от приложеното копие от административна преписка по
заявление с вх.№ 1569/18.11.1991г. от Й. Т. Н. до ОСЗ-Б., като първото Решение на ОСЗ-Б. за
възстановяване на собствеността на Й. Т. Н. върху два от процесните имоти в стари, реални
граници е от 18.12.1992г., а последващото и за трите имоти, в които всеки един от тях е
индивидуализиран по плана на населеното място с Решение № 13Р от 31.08.1995г. на ОСЗ-
Б.. В първото решение е посочено, че собствеността е установена с Декларация за членство в
ТКЗС. За тези имоти-нива от 1 дка в м. Ч. и нива от 1 дка в м.З. и двете в землището на Б.,
собственикът Й. Т. Н. се е снабдил с констативен нотариален акт № */25.01.1993г. на
нотариус при РС-Б., който е приложен в копие по делото.
Видно от приложеното копие от нотариален акт № * от 07.11.1996г. на нотариус при
РС-Б., се установява, че тримата наследници по закон на Й. Т. Н., а именно: Б. М. Н., Г. Й. Ц.
и М. Й. П. са признати за собственици в равни квоти, т.е. за по 1/3 идеална част от два от
процесните имоти, находящи се в м.Ч. в землището на Б..
От приложеното копие от нотариален акт № 197, том ІV, дело № 1661 от 17.12.1996г.
на нотариус при РС-Б., се установява, че съсобственикът Б. М. Н. е продала на другия
съсобственик Г. Й. Ц., която е майка на ищцата, 4/6 идеални части от процесните имоти в
м.Ч., описани по-горе в нотариален акт№ * от 07.11.1996г. на нотариус при РС-Б., в който
продавачът Б. М. Н. е призната за собственик по нейна молба само на 1/3 идеална част от
всеки един от имотите в м.Ч. като наследство, останало от съпруга й Й. Т. Н..
Съгласно приложеното копие от нотариален акт № 151, том І, дело № 396 от
25.03.1996г. на нотариус при РС-Б., се установява, че съсобственикът Б. М. Н. е продала на
другия съсобственик Г. Й. Ц., която е майка на ищцата, 4/6 идеални части от процесния имот
6
в м.З..
От представените писмени доказателства, описани по-горе, съдът приема, че
процесните три земеделски имоти, находящи се в м.З. и м.Ч. в землището на Б. са
собственост само на наследодателя Й. Т. Н., на когото са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, за
което при откриване на наследството му на 23.05.1994г. е оставил трима наследници по
закон-съпруга и две дъщери, които са получили равни дялове или по 1/3 идеална част от
всеки един от процесните имоти. Това признание на наследниците му по закон е отразено в
издадения по тяхно искане констативен нотариален акт № 197, том ІV, дело № 1661 от
17.12.1996г. на нотариус при РС-Б., приложен в копие като писмено доказателство по
делото.
Следователно Б. М. Н., която е собственик по наследство от съпруга си Й. Т. Н. само
на по 1/3 идеална част от всеки един от процесните имоти е могла да продаде на една от
дъщерите си, която също е съсобственик на имота, тъй като притежава по наследство от
баща си по 1/3 идеална част от имотите само притежаваната от нея 1/3 идеална част от всеки
един от трите имоти. Съдът приема, че с горните писмени доказателства ищцата С. Ц. като
единствен наследник по закон на майка си Г. Ц. и баща си К. Ц. се легитимира като
собственик на 2/3 идеални части от всеки един от трите процесни земеделски имоти.
От друга страна ответниците М. Й. К. и П. Г. К. са съпрузи, тъй като имат сключен
граждански брак на 01.09.1997г., което се установява от приложената справка от НБД
Население от 28.07.2023г., приложена в нотариално дело № 560/2023г. на нотариус № *-Д. Г.,
с район на действие РС-Б..
Ответникът Б. Х. П. е дъщеря на ответника М. Й. К..
Ответникът П. П. К. е син на ответниците М. Й. К. и П. Г. К..
Горното също така се установява от приложените справки от НБД Население от
28.07.2023г., приложени в нотариално дело № 560/2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район на
действие РС-Б..
Ответникът М. Й. К. е леля по майчина линия на ищцата С. Ц., тъй като е сестра на
майка й Г. Ц., починала на *г.
Ответникът М. Й. К., която е един от наследниците по закон на Й. Т. Н., който е
нейн баща, е придобила правото на собственост чрез наследствено правоприемство от него
на по 1/3 идеална част от процесните три отделни земеделски имоти.
Същата се легитимира като изключителен собственик на целия поземлен имот с
идентификатор *.*.*, с адрес: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“, площ от 1192 квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива с представеното
копие от нотариален акт № 187, том ІІІ, рег. № 4287, дело №555 от 28.07.2023г. на нотариус № 371,
в който след извършена обстоятелствена проверка е призната за собственик на основание
наследство и давностно владение.
На същия ден-28.07.2023г. ответниците М. Й. К. и П. Г. К., които са съпрузи от
01.09.1997г., са продали на сина им-ответника П. П. К. поземлен имот с идентификатор *.*.* , с
7
адрес: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“, площ от 1192 квадратни метра за сумата от 7000лв./седем хиляди
лева/ и му е предадено владението върху този имот, което е отразено в приложеното копие от
нотариален акт № * от 28.07.2023г. на нотариус № 371.
Към 28.07.2023г. ответникът П. П. К. е неженен съгласно приложеното копие от
удостоверение за семейно положение, издадено от община Б..
Видно от приложените копия от нотариални актове №№ * от 28.07.2023г. на нотариус
№ 371 и нотариален акт № * от 28.07.2023г. на нотариус № 371 ответникът М. Й. К. се легитимира
като изключителен собственик на всеки един от процесните имоти: поземлен имот с
идентификатор *.*.*, с адрес: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 2871 квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и
отдих и поземлен имот с идентификатор *.*.*, с адрес: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512
квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
за земеделски труд и отдих, за които имоти след извършена обстоятелствена проверка за всеки
един от тях поотделно е призната за собственик на основание наследство и давностно владение.
На същия ден-28.07.2023г. ответниците М. Й. К. и П. Г. К., които са съпрузи от
01.09.1997г., са продали на дъщерята на М. К. или на ответника Б. Х. П. поземлен имот с
идентификатор *.*.*, с адрес: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 2871 квадратни метра за сумата от
12000лв./дванадесет хиляди лева/ и й е предадено владението върху този имот, което е отразено в
приложеното копие от нотариален акт № * от 28.07.2023г. на нотариус № 371.
Отново на същия ден-28.07.2023г. ответниците М. Й. К. и П. Г. К., които са съпрузи от
01.09.1997г., са продали на дъщерята на М. К. или на ответника Б. Х. П. поземлен имот с
идентификатор *.*.*, с адрес: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512 квадратни метра за сумата от
2000лв./две хиляди лева/ и й е предадено владението върху този имот, което е отразено в
приложеното копие от нотариален акт № 191, том ІІІ, рег. № 4296, дело №559 от 28.07.2023г. на
нотариус № 371.
Към 28.07.2023г. ответникът Б. Х. П. е неомъжена съгласно приложеното копие от
удостоверение за семейно положение, издадено от община Б..
От горното се установява, че от 28.07.2023г. поземленият имот в м.З. е във владение
на ответника П. П., а останалите два имоти в м.Ч. са във владение на ответника Б. П..
От обясненията, дадени по реда на чл.176 от ГПК от ответника М. К. в открито
съдебно заседание на 24.06.2024г., се установява, че тя от 30 години владее процесните
имоти като свои, тъй като се разбрали с майка й и сестра й Г. през 1996г. да продадат
застроен имот в центъра на Б. и парите да бъдат за Г., която е имала тогава финансова нужда
от тях, а за ответника М. К. да останат процесните имоти.
От обясненията, дадени по реда на чл.176 от ГПК от ответника П. Г. К. в открито
съдебно заседание на 24.06.2024г., се установява, че са владели с М. процесните имоти, на
един от тях имат дървена барачка, чистили са ги, посещавали са ги, като според него Г. не
знае къде се намират имотите и това се отнася и за дъщеря й С., която той не познава.
Видно от приложените копия от нотариални актове №№ * /11.07.1996г. на нотариус
при РС-Б. се установява, че родителите на ищцата, а именно Г. Ц. и К. Ц. са продали на
8
трето лице собствените им 5/6 идеални части от застроен недвижим имот в Б., като от
нотариален акт №*/11.07.1996г. на нотариус при РС-Б. се установява, че и ответникът М. Й.
е продала на същото трето лице собствената си 1/6 идеална част от същия застроен
недвижим имот в Б., за което е получила посочена парична сума като цена на имота.
Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел Б. Б. Г., воден от ищцата, се
установява, че в края на месец април на 2019г. е бил в кантората в гр.С. на адв. П., където е
видял ищцата С. Ц. заедно с една възрастна жена и чул, че адв.П. разговаря с лице, с което
уточнява цена на имот в м.З. или З. около Б..
От показанията на св. В. Б. М., се установява, че той от 2021г. се интересува да закупи
имоти в м.З. в Б., но в определен район, за което при разговори със съседи на имот в м.З.,
който представлявал ливада, която според съседите никой не влизал, стояла така, но идвали
хора и питали, му дали телефонния номер на ищцата и така през 2022г. разговарял по
телефона с ищцата, която му отговорила, че не се продава имота. След това през 2023г.
отново говорили по телефона с ищцата и тя пак му казала, че не се продава. В края на месец
декември 2023г. св. М. видял, че този имот е заграден и в него има фургон, за което отново
се обадил на ищцата, която му съобщила, че има дела и го поканила за свидетел. Според
св.М. ливадата е оградена през лятото на 2023г. и след това е сложен и фургон. Св.М. през
март-април на 2023г. си купил имот в м.З. от 2 дка, който е през един имот от процесния.
Той продължил да се интересува от имота на ищцата, тъй като искал да купува още имоти в
този район на в.з.З..
Съдът няколко пъти е дал възможност на ответниците да ангажират поисканите от тях
гласни доказателства-свидетели при довеждане за установяването на владението си върху
процесните имоти за периода преди снабдяването им през 2023г. с констативните
нотариални актове за собственост след извършената обстоятелствена проверка, но същите не
са ангажирали такива по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените установителни искове за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците, осъдителен иск с правно основание
чл.108 от ЗС срещу ответника П. П. за имота в м.З. и срещу ответника Б. П. за имотите в
м.Ч., искането по чл.537, ал.2 от ГПК, имащи за предмет идеална част от всеки един от трите
процесни имоти, както и исковете за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС, са допустими.
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищцата като единствен наследник по
закон на родителите си Г. Й. Ц., починала на *г. и К. Х. Ц., починал на 26.11.2020г. да предяви
установителните искове за собственост срещу ответниците, тъй като същата твърди, че е
9
собственик на 5/6 идеални части от всеки един от процесните имоти, а ответниците М. К. и П. Г. са
се снабдили с нотариални актове по обсотоятелствена проверка, легитимиращи ги като единствени
собственици на всеки един от трите имоти и се иска отмяна, както след това са отчуждили
собствеността чрез договор за продажба съответно на имота в м.З. в полза на ответника П. П. и на
двата имоти в м.Ч. в полза на ответника Б. П., които сега се владеят от всеки един от тях.
Разгледан по същество искът по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от ищцата срещу
ответниците е частично основателен и следва да се уважи само за 2/3 идеални части от всеки един
от процесните имоти, по следните правни съображения:
В случая страните спорят дали ищцата е съсобственик на всеки един от трите процесни
имоти, т.е. дали притежава идеални части или ответниците М. К. и П. Г., които са
прехвърлили изцяло правото на собственост върху имота в м.З. на ответника П. П. и
съответно на двата имоти в м.Ч. на ответника Б. П., са собственици на целите имоти, за
които ответниците М. К. и П. Г. са се снабдили с констативни нотариални актове
№№187/2023г., № 188/2023г. и № 189/2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-
Б., след което са прехвърлили правото на собственост върху целия имот в м.З. на ответника
П. П. с договор за продажба върху недвижим имот, отразен в нотариален акт № 192/2023г.
на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б.. Също така ответниците М. и П. Г. са
прехвърлили правото на собственост върху целия имот в м.Ч., им. с идентификатор *.*.* на
ответника Б. П. с договор за продажба върху недвижим имот, отразен в нотариален акт №
190/2023г. на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., както и са прехвърлили правото
на собственост върху целия имот в м.Ч., им. с идентификатор *.*.* на ответника Б. П. с
договор за продажба върху недвижим имот, отразен в нотариален акт № 191/2023г. на
Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б..
В случая и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си
на собственост върху процесните три поземлени имоти, от което следва, че всяка страна
следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание. В този смисъл е и Тълкувателно решение №11/2012г. от
21.03.2013г. по т.д. №11/2012г. по описа на ВКС, ГК.
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по
наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.
Ищцата установи от представените писмени доказателства, че е собственик на по 2/3
идеални части от всеки един от поземлените имоти, които са земеделски земи, възстановени
на дядо й по майчина линия, а именно на Й. Т. Н., починал на 23.05.1994г. по реда на ЗСПЗЗ
с Решение № 13Р от 31.08.1995г. на ОСЗ-Б., за които имоти има издаден констативен
нотариален акт 119/1996г. на нотариус при РС-Б., от който се установява, че майка й Г. Й. Ц.
е собственик на 1/3 идеална част от двете ниви в м.Ч., които е придобила по наследство от
баща й Й. Т. Н.. В същия нотариален акт е отразено, че ответникът М. К. е собственик на 1/3
идеална част от същите имоти, придобити по наследство от баща й Й. Т. Н., тъй като тя е
сестра на майката на ищцата. Останалата 1/3 идеална част е собственост на майка им Б. Н.,
която се е разпоредила като ги е продала на Г. Ц., майка на ищцата съгласно отразеното в
10
нотариален акт №197/1996г. на нотариус при РС-Б..
Горното се отнася и до имота в м.З., за който има издаден констативен нотариален акт
№ 19/1993г. на нотариус при РС-Б. на Й. Т. Н.. От този имот майката на ищцата е придобила
1/3 идеална част по наследство от баща й, ответникът М. К. също е придобила 1/3 идеална
част от този имот по наследство от баща й, като майка им Б. Н. е отчуждила притежавана от
нея по наследство от съпруга й 1/3 идеална част от процесния имот като я е продала на
майката на ищцата съгласно отразеното в нотариален акт № 151/1996г. на нотариус при РС-
Б..
В описаните по-горе нотариални актове №№ 151/1996г. и № 197/1996г. на нотариус
при РС-Б., се установява, че Б. Н. е продала по 4/6 идеални части от процесните имоти на
майката на ищцата, но съдът приема, че същата е могла да се разпореди само с това, което е
било нейна собственост, а именно само по 1/3 идеална част от всеки един от имотите. Съдът
приема, че процесните имоти, които са възстановени като земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ
са били собственост само на Й. Т. Н., тъй като доказателства, че са съпружеска имуществена
общност не се събраха по делото. Освен това има признание от страна на съпругата му Б. Н.,
че това са наследствени имоти с оглед искането й за издаване на констативен нотариален акт
№119/07.11.1996г. на нотариус при РС-Б. само като наследник на 1/3 идеална част от
имотите, т.е. налице е признание от нейна страна, че това са имоти, собственост само на
съпруга й Й. Н..
Следователно се установи, че ищцата е придобила по наследство от майка си Г. Й. на
1/3 идеална част от имотите, както и останалата 1/3 идеална част по наследство от двамата
си родители след като през 1996г. баба й Б. Н. е продала на майка й собствените си по 1/3
идеална част от процесните имоти и така ищцата установява, че е собственик на по 2/3
идеални части от всеки един от процесните имоти, като останалата 1/3 идеална част е
собственост на ответника М. К., която е нейна леля, тъй като е сестра на майка й, които е
придобила по наследство от баща си Й. Т. Н..
Възражението на ответниците, че е налице относителна недействителонст на тези
продажби по смисъла на чл.76 от Закона за наследството ЗН/ според която: актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия
предмети не се падат в негов дял при делбата, са неоснователни. Съображенията на съда
затова са, че разпоредбата на чл.76 от ЗН е приложима само в случаите, в които се
прехвърля идеална част от сънаследник на трето за наследството лице. Не е налице
относителна недействителност на извършените две отделни продажби през 1996г. от
сънаследника Б. Н. с притежаваните от нея идеални части от процесните имоти, които е
получила по наследство от съпруга си, тъй като същата ги е продала на друг сънаследник, а
именно на майката на ищцата Г. Ц., която на лично основание като наследник на баща си Й.
Н. е придобила собствеността върху другите 1/3 идеални части от процесните имоти. В този
смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 436 от 6.03.2012г. на ВКС по гр. д. №
1315/2010г., I г. о., ГК.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че при извършените продажби през
11
1996г. на по 1/3 идеална част от процесните имоти от продавач Б. Н. на купувач Г. Ц. е
нарушена разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като същата съгласно чл.33, ал.1 от ЗС-
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след
като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че
никой от тях не е приел това предложение или в случая купувачът Г. Ц. не е трето лице по
отношение на всеки един от трите недвижими имоти, тъй като същата притежава по
наследство от баща си по 1/3 идеална част от всеки един от тях, т.е. същата е съсобственик
на тези имоти като купува от друг съсобственик притежаваните от него по 1/3 идеални части
от всеки един от процесните имоти. Отразените продажби в нотариални актове
№№151/25.03.1996г. и №197/17.12.1996г. на нотариус при РС-Б., атакувани от ответниците,
представляват сключени договори за продажба на идеални части от поземлени имоти от
съсобственик на съсобственик, за което в случая е неприложима разпоредбата на чл.33, ал.2
от ЗС, даваща възможност за изкупуване, затова, че купувачът е съсобственик, а не трето
лице за собствеността на продадените имоти.
От друга страна ответниците не установиха с представяне на доказателства, въпреки
дадената им от съда няколко пъти възможност за ангажиране на гласни доказателства, че
ответниците М. К. и П. Г. са придобили по давност на основание чл.79, ал.1 от ЗС към
28.07.2023г. собствеността върху целите поземлени имоти, предмет на настоящите искове, за
което са представили констативни нотариални актове, издадени по реда на обстоятелствена
проверка №№ 187/28.07.2023г., № 188/28.07.2023г. и № 189/28.07.2023г. всички по описа на
нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б..
Наведеното от ответниците придобивно основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в
определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално
дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за
своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така
както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността –
чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни,
че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе
обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Съдът намира, че пред настоящата съдебна инстанция ответниците не доказаха
осъществяването на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно
основание-давностно владение, упражнявано от ответниците М. К. и П. Г. само за себе си за
период от 10 години преди снабдяването им с приложените по делото констативни
нотариални актове от 28.07.2023г.
Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд
имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа
власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на
12
недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за
недобросъвестно владение.
Когато съсобствеността върху имота е възникнала от наследяване, както е в случая по
отношение на ответника М. К., която е придобила по наследство от баща й Й. Н. 1/3 идеална
част от процесните имоти, тъй като безспорно се установи от всички събрани по делото
доказателства и в тази насока са твърденията на страните, че процесните имоти са
земеделски земи, които са били собственост на Й. Н. и са възстановени по реда на ЗСПЗЗ.
Това е така, тъй като упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът, в
случая ответника М. К. владее своята идеална част и държи частите на останалите
сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот-само и
изключително за себе си, е необходимо да е противопоставила на останалите сънаследници
своето намерение за това. В случая това е станало на 28.07.2023г., когато се е снабдила с
констативни нотариални актове, издадени по реда на обстоятелствена проверка №№
187/28.07.2023г., № 188/28.07.2023г. и № 189/28.07.2023г. всички по описа на нотариус № *-
Д. Г., с район на действие РС-Б.. Исковата молба по настоящето дело е подадена на
01.02.2024г.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/2012г. от 06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на
ОС неа ГК на ВКС, според което независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК за разликата над 2/3 идеални части от всеки един от
процесните имоти до пълния предявен размер от по 5/6 идеални части от всеки един от
имотите, предмет на исковете, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Поради гореизложеното съдът приема, че ищцата установи по отношение на
ответниците М. К. и П. Г., че е собственик на 2/3 идеални части от всеки един от процесните
имоти, за което на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да се отмени нотариален акт № 187,
том III, peг. №4287, дело №555 от 28.07.2023г. по описа на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие
РС- Б.; 2/ нотариален акт № 188, том III, peг. №4289, дело №556 от 28.07.2023г. по описа на
Нотариус № *- Д. Г., с район на действие РС-Б. и 3/ нотариален акт № 189, том III, peг. №4290, дело
№557 от 28.07.2023г. по описа на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б. само за по 2/3
идеални части за всеки един от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, тъй като
засяга правото на собственост на ищеца. В този смисъл е и ТР №3 от 29.11.2012г. по т.д.№
3/2012г., ОСГК на ВКС.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС, предявен от ищцата срещу ответника П.
П. К. за поземлен имот с идентификатор *.*.* , находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
13
регистри засягащо поземления имот е със Заповед № КД-14-14 от 02.04.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, Адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“, площ от 1192 квадратни метра е
основателен за собствеността само на 2/3 идеални части от описания по-горе поземлен имот
в м.“З.“ и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на
невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този
иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че
ответникът владее вещта без основание.
В случая страните спорят дали ищцата е съсобственик на имота, т.е. дали притежава
5/6 идеални части или ответниците М. К. и П. Г., които са прехвърлил изцяло правото на
собственост на ответника П. П. е собственик на целия имот в м.З. като правото на
собственост върху целия имот същият е получил чрез договор за продажба на недвижим
имот, отразен в нотариален акт № 192/2023г. на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-
Б..
От така събраните и анализирани доказателства описани по-горе, както и изведените
въз основа на тях правни изводи също така изложени по-горе, съдът приема, че ищецът
установи, че е съсобственик на 2/3 идеални части от процесния имот в м.З. на основание
наследствено правоприемство от майка й Г. Й. Ц., б.ж. на гр.С., починала на *г. и от баща й К. Х.
Ц., б.ж. на Б., починал на 26.11.2020г.
Страните не спорят, че към момента на подаване на исковата молба на 01.02.2024г. и към
този на приключване на устните състезания процесният имот в м. З. се владее от ответника П. П.,
като владението му е предадедно в деня на получаване на собствеността върху имота на
28.07.2023г. съгласно отразеното в нотариален акт № 192/2023г. на Нотариус № *-Д. Г., с район
на действие РС-Б..
Горното обстоятелство не се оспорва от ответника П. П. и не е опровергано от останалите
събрани по делото доказателства.
Със сключения договор за продажба на недвижим имот от 28.07.2023г., обективиран в
нотариален акт № 192/2023г. на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., праводателят
му ответникът М. К. е могла да му продаде само собствеността върху 1/3 идеална част от
процесния имот в м.З., която тя е придобила на основание наследство от баща й Й. Н..
Следователно ищцата е собственик на 2/3 идеални части, а ответникът П. П. е
собственик на останалите 1/3 идеална част от процесния имот в м. З. и след като само той
владее целия процесен имот, същият на основание чл.108 от ЗС следва да бъде осъден да
предаде на ищцата владението върху имота с оглед притежаваните от нея 2/3 идеални части
от същия имот.
Искът по чл.108 от ЗС от ищцата срещу ответника П. П. за разликата над 2/3 идеални
части от процесния поземлен имот в м.З. до пълния предявен размер на 5/6 идеални части
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
14
Разгледани по същество двата отделни осъдителни иска по чл.108 от ЗС, предявени
от ищцата срещу ответника Б. П. за поземлен имот с идентификатор *.*.* , в м. „Ч.“ с площ от
2871 квадратни метра, както и за поземлен имот с идентификатор *.*.* , в м. „Ч.“, с площ от 512
квадратни метра са основателни само за по 2/3 иедални части от всеки един от процесните имоти в
м.Ч., за които се установи от събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе и с
оглед изложените вече правни съображения, че ищцата е собственик на по 2/3 идеални части от
всеки един от тези имоти, които е придобила по наследство от родителите й - Г. Й. Ц., б.ж. на гр.С.,
починала на *г. и - К. Х. Ц., б.ж. на Б., починал на 26.11.2020г.
Установи се, че ответникът Б. П. владее изцяло всеки един от процесните имоти в м.Ч.,
което обстоятелство е удостоверено в приложените нотариални актове №№ 190/2023г. и №
191/2023г. по описа на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., в които изрично е посочено,
че на 28.07.2023г. е предадено владението върху всеки един от процесните имоти в м.Ч..
Със сключените два договори за продажба на недвижим имот от 28.07.2023г., обективирани в
нотариален акт № 190/2023г. и № 191/20223г. на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-
Б., праводателят й ответникът М. К. е могла да й продаде само собствеността върху 1/3
идеална част от всеки един от процесните имоти в м.Ч., които тя е придобила на основание
наследство от баща й Й. Н..
Следователно ищцата е собственик на по 2/3 идеални части, а ответникът Б. П. е
собственик на останалите по 1/3 идеална част от всеки един от процесните имоти в м. Ч. и
след като само тя владее целите имоти, същата на основание чл.108 от ЗС следва да бъде
осъдена да предаде на ищцата владението върху всеки един от двата имоти в м.Ч. с оглед
притежаваните от нея по 2/3 идеални части от тези имоти.
Исковете по чл.108 от ЗС за всеки един от двата имоти в м.Ч., предявени от ищцата
срещу ответника Б. П. за разликата над 2/3 идеални части от всеки един от процесните
поземлени имоти в м.Ч. до пълния предявен размер на 5/6 идеални части следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Разгледан по същество първият иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС,
предявен от ищцата срещу ответниците М. К., П. Г. и П. П. К. за изкупуване на 1/3 или 2/6
идеални части от процесния имот в м.З. е основателен и следва да се уважи изцяло, по
следните правни съображения:
Предявеният осъдителен иск е допустим, тъй като е подаден от лице, което има
активна процесуално-правна легитимация с оглед представените по делото доказателства,
тъй като имат качество на съсобственик на 2/3 иедални части от имота в м.З., на която не е
предложено изкупуване по чл. 33, ал. 1 от Закон за собствеността/ЗС/. Ответниците и то в
процесуалното качество на необходими задължителни другари - съсобствениците -
продавачи и третото лице - купувач са с доказана в процеса пасивна процесуална
легитимация да отговарят по така предявения иск
Предявяването на този иск е обвързано от закона - чл. 33, ал. 2, изр. 2 от ЗС, с
преклузивен срок, съставляващ предпоставка за неговата допустимост - два месеца от
15
продажбата. В константната си практика ВКС на РБ приема, че ако ищецът не е бил поканен
да изкупи дела на продавача и поради това изобщо не е знаел за сделката, двумесечният срок
започва да тече от момента на узнаването, че продажбата е извършена, а не от момента на
сключване на договора с третото лице. В този смисъл бяха събрани доказателства, че
началният момент от който тече срока за предявяване на иска е началото на м. декемри на
2023г., когато ищцата разбрала от св.Веселин М., че процесният имот в м.З. е ограден, за
което на 07.12.2023г. е направила справка в СВ-Б. и установила, че процесният имот в м.З. е
продаден, исковата молба е подадена на 01.02.2024г., поради което искът е допустим.
Горните твърдения, изложени в исковата молба от ищцата не са опровергани от
събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства.
Възражението на ответниците, че наследодателят й Г. Ц., която е починала на *г.
не е поискала да изкупи имота, докато е била жива, не водят до извода за пропуснат срок от
ищцата. Освен това фактът, че наследството на Г. Ц. е открито на *г. и процесният имот в
м.З. е включен в него, не означава, че от тогава за ищцата, нейн наследник по закон, тече
двумесечния срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС. На следващо място с исковата
молба се иска изкупуване на 1/6 идеална част от процесния имот в м.З. и в хода на делото по
реда на чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на размера на идеалната част от 1/3 на
2/6 идеални части като по този начин това не се отразява на спазване на преклузивния срок,
визиран в чл.33, ал.2 от ЗС.
При преценката си относно допустимостта на исковата претенция в тази й част
съдът взе предвид и трайно установената съдебна практика, сочеща че при липса на
доказателства, че ищцата или нейната праводателка е била известена за продажбата, следва
да се приеме, че тя е узнала, преди да е изтекъл двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС - в т.
см. Решение № 100 от 01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/93 г. IV г. о. на ВС.
Разгледан по същество искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел предложението. В
момента на получаване на писменото уведомяване за предложението за всеки от останалите
съсобственици възниква така нареченото право на изкупуване на прехвърляната идеална
част от съсобствения имот и то при условията, при които впоследствие евентуално се
изкупува дела от трето лице. Ако никой от съсобствениците не пожелае да упражни правото
си на изкупуване, съсобственикът прехвърлител е свободен да продаде частта си на трето за
съсобствеността лице, но абсолютна предпоставка за сключване на договора за продажба е
представянето на посочените в чл. 33, ал. 1 от ЗС писмени доказателства пред нотариуса -
писменото уведомяване на съсобствениците и декларацията за предлагане /по отношение на
която намира приложение чл. 313 от НК/. От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено, че правото на съсобственика да изкупи дела на един от
съсобствениците е било накърнено, тъй като целият недвижим имот в м. З., който не е бил
16
изцяло собственост на продавачите е продаден на ответника П. П., който е трето лице, тъй
като не е съсобственик на купувания от него имот. Ответникът М. К. е била собственик само
на 1/3 идеална част от имота в м.З., която е надлежно продала на сина си П. П., но тъй като
преди това не е предложила на ищцата като собственик на останалите 2/3 идеални части да
купи съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Това нарушението на правото на
изкупуване поражда в полза на ищцата като съсобственик на имота в м.З. правото на иск за
защита, който е уреден в чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Неснователно е възражението на ответниците, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС тъй като се продава наследство по смисъла на чл.212 от
ЗЗД/Закон за задълженията и договорите/, тъй като продажбата се отнася само до един от
многото имоти, останали по наследство от Й. Н., а не цялото наследство като съвкупност от
права и задължения. Съгласно чл.212 от ЗЗД-Този, който продава едно наследство изцяло,
без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. В
случая не се продава наследството, останало от Й. Н., а само един от имотите и то с
твърдение от продавачите, че са го придобили по давностно владение.
Искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС е от категорията на така наречените
конститутивни искове, тъй като чрез него се упражнява право на съсобственика, насочено
към създаване на правна промяна в съществуващо правно положение - заместване на
купувача по вече сключения договор за продажба. Предпоставките, при които възниква
право на иск за изкупуване в полза на съсобственика, съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, са:
1/ Наличие на съсобственост върху недвижим имот; 2/ Прехвърляне на идеална част от
имота от един съсобственик на трето лице чрез договор за покупко-продажба; 3/
Непредлагане писмено на останалите съсобственици да изкупят частта на съсобственика -
продавач при условията, при които е извършена продажбата на третото лице или отправяне
на предложение, което съдържа симулативни условия, прикриващи по-благоприятните
условия за продажба, действително уговорени между продавача и третото лице - купувач.
Съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса и предвид характера
на предявения иск ищецът по иска носи доказателствената тежест за установяване
наличието на съсобственост и сключването на договор за продажба между съсобственика -
продавач и трето лице - купувач; Ответниците следваше да докажат, че преди продажбата
продавачът - съсобственик е предложил на ищеца да изкупи дела му и че предложението е
направено при същите условия, при които впоследствие е сключена сделката. При това
фактът, че е отправено предложение за изкупуване, подлежи на доказване само с писмени
доказателства по изрично разпореждане на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Съдът намира, че ищцата с представените писмени доказателства- удостоверения
за наследници и нотариални актове за собственост на прекия си наследодател Г. Ц. установи
правото си на съсобственост на 2/3 идеални части от процесния имот в м.З. с първият по
делото ответник М. К., която е собственик на останалите 1/3 идеални части върху
недвижимият имот, предмет на иска.
17
От страна от ищеца се проведе успешно доказване и на втората кумулативно
изискуема предпоставка, а именно, че е налице сключен договор за продажба между
съсобственика - продавач - първият по делото ответник М. К. и трето лице - купувач – сина й
П. П.. Ответниците не ангажираха никакви доказателства, че преди продажбата продавачът -
съсобственик – М. К. е предложила на ищцата или на нейната праводателка –майка й Г. Ц.
да изкупи дела й, тъй като същата заедно с ответника П. Г. са се снабдили с нотариален акт
по обстоятелрствена проверка, че са собственици на целия имот в м.З.. След като
ответниците не са изпълнили своето процесуално задължение по чл. 154, ал. 1 от ГПК
следва да понесат своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за
несъществуващи фактите, които те следва да установят с безспорни доказателства, т. е. да
приеме че не е спазено правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да се постанови
съдебно решение, с което да се уважи иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС с предмет поземлен имот,
находящ се в м.З.. На ищцата следва да се предостави възможността дадена й по закон да
изкупи идеалната част от 1/3, която е равна на 2/6 на другия съсобственик – ответникът М.
К. и то при действително уговорените между ответниците М. К., П. Г. и П. П. условия.
Едновременно с това обаче, съдът следва да им укаже, че за тях възниква и задължение да
заплатят "дължимата поради изкупуването сума" - чл. 33, ал. 3 от ЗС, и то в 1-месечен срок
от изкупуването, която в случая е сумата от 2333.33лв. /две хиляди триста тридесет и три
лева и 33 стотинки/, тъй като от отразеното в нотариален акт № 192/20223г. се установява, че
целият имот е продаден за сумата от 7000лв. /седем хиляди лева/ и следователно 1/3 от
7000лв. е 2333.33лв. Последицата от неизпълнение на задължението на ищцата по чл. 33, ал.
3 от ЗС в рамките на месечния срок е визирана императивно в закона - решението за
изкупуване се обезсилва по право.
С оглед на така изложените по-горе съображения, съдът намира, че разгледан по
същество искът с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от ищцата срещу
ответниците М. К., П. Г. и Б. Х. П. за изкупуване на 1/3 или 2/6 идеални части от поземлен
имот с идентификотар *.*.* в м.Ч. е основателен и следва да се уважи изцяло, по следните
правни съображения:
Установи се от събраните и обсъдени по-горе доказателства, че ищцата е
собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификотар *.*.* в м.Ч., който е
придобила по наследство от родителите си, на 28.07.2023г. другият съсобственик на имота
или това е ответникът М. К. е продала на дъщеря си Б. П. притежаваната от нея 1/3 идеална
част без да предложи преди това на ищцата като съсобственик да изкупи имота, за което е
осъществен изцяло фактическия състав на иска по чл.33, ал.2 от ЗС.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да се постанови
съдебно решение, с което да се уважи иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС с предмет поземлен имот с
идентификотар *.*.* в м.Ч.. На ищцата следва да се предостави възможността дадена й по
закон да изкупи идеалната част от 1/3 или 2/6 на другия съсобственик – ответникът М. К. и
то при действително уговорените между ответниците М. К., П. Г. и Б. П. условия, описани в
18
нотариален акт № 190/2023г. по описа на нотариус № 371. Едновременно с това обаче, съдът
следва да й укаже, че за нея възниква и задължение да заплати "дължимата поради
изкупуването сума" - чл. 33, ал. 3 от ЗС, и то в 1-месечен срок от изкупуването, която в
случая е сумата от 4000лв./ четири хиляди лева/, тъй като от отразеното в нотариален акт №
190/20223г. се установява, че целият имот е продаден за сумата от 12000лв./ дванадесет
хиляди лева/ и следователно 1/3 от 12000лв. е 4000лв. Последицата от неизпълнение на
задължението на ищцата по чл. 33, ал. 3 от ЗС в рамките на месечния срок е визирана
императивно в закона - решението за изкупуване се обезсилва по право.
С оглед на изложените по-горе правни съображения, съдът намира, че разгледан
по същество е основателен и третият иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен
от ищцата срещу ответниците М. К., П. Г. и Б. Х. П. за изкупуване на 1/3 или 2/6 идеални
части от поземлен имот с идентификотар *.*.* в м.Ч., обективиран в нотариален акт № 191,
том ІІІ, рег. № 4296, дело № 559/28.07.2023г. на нотариус № 371-*, с район на действие РС-
Б., тъй като по делото се установи, че ищцата е собственик на 2/3 идеални части от
поземлен имот с идентификотар *.*.* в м.Ч., който е придобила по наследство от родителите
си, на 28.07.2023г. другият съсобственик на имота или това е ответникът М. К. е продала на
дъщеря си Б. П. притежаваната от нея 1/3 идеална част без да предложи преди това на
ищцата като съсобственик да изкупи имота, за което е осъществен отново изцяло
фактическия състав на иска по чл.33, ал.2 от ЗС.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да се постанови
съдебно решение, с което да се уважи иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС с предмет поземлен имот с
идентификотар *.*.* в м.Ч.. На ищцата следва да се предостави възможността дадена й по
закон да изкупи идеалната част от 1/3 или 2/6 на другия съсобственик – ответникът М. К. и
то при действително уговорените между ответниците М. К., П. Г. и Б. П. условия, описани в
нотариален акт № 191/2023г. по описа на нотариус № 371. Едновременно с това обаче, съдът
следва да й укаже, че за нея възниква и задължение да заплати "дължимата поради
изкупуването сума" - чл. 33, ал. 3 от ЗС, и то в 1-месечен срок от изкупуването, която в
случая е сумата от 666.67лв./ шестстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки/, тъй като от
отразеното в нотариален акт № 191/20223г. се установява, че целият имот е продаден за
сумата от 2000лв./ две хиляди лева/ и следователно 1/3 от 2000лв. е 666.67лв. Последицата
от неизпълнение на задължението на ищцата по чл. 33, ал. 3 от ЗС в рамките на месечния
срок е визирана императивно в закона - решението за изкупуване се обезсилва по право.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да
заплатят на ищцата сумата от общо 4693лв. за направени разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция, включваща платено адвокатско възнаграждение и платени
държавни такси по приложения списък за разноски по чл.80 от ГПК/л.361/ съразмерно на
уважената част от исковете.
Поради частичното уважаване на иска по чл.108 от ЗС срещу ответника П. П., съдът
намира, че ищцата на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му заплати сумата от 125лв. за
19
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна помощ, на който е отбелязано, че сумата е платена в брой.
По отношение на ответниците М. К. и Б. П. няма данни да са заплатили посоченото
адвокатско възнаграждение в приложените по делото договори за правна защита и
съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Й. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
с ЕГН: ********** и П. Г. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:**********, че С. К. Ц. от
гр.С.,ул.Ц. г. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, е собственик на 2/3 /две/трети/ идеални части
от недвижими имоти, придобити по наследство от майка й Г. Й. Ц., б.ж. на гр.С., починала на *г.,
по наследство от баща й К. Х. Ц., б.ж. на Б., починал на 26.11.2020г., по наследство от дядо й Й. Т.
Н., б.ж. на Б., починал на 23.05.1994г. и по наследство от баба й Б. М. Н., б.ж. на Б., починала на
09.12.2006г. и на основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ с Решение с № * от
*.*.1995г. на ОСЗ-Б., влязло в сила на 20.09.1995г., както и въз основа на договори за продажба на
недвижими имоти, отразени в нотариални актове №№*, том *, дело №*/25.03.1996г. и №*, том *,
дело №*/17.12.1996г. на нотариус при Б.ски районен съд, а именно връху следните недвижими
имоти:
1.поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри засягащо поземления имот е със Заповед № КД-14-14 от 02.04.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“, площ от 1192 квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята
- 6, предишен идентификатор - *; *; *; и * номер по предходен план: 5.21, съседи: *; * и *.
2. поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 2871
квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
за земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, Съседи: *; *; *; * и * и
3. поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512 квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, Съседи: *; * и *.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК отменя констативен нотариален акт № *, том *, peг.
20
№*, дело №* от 28.07.2023г. по описа на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б. само за 2/3
идеални части от описания в нотариалния акт недвижим имот.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК отменя констативен нотариален акт № *, том *, peг.
№*, дело №* от 28.07.2023г. по описа на Нотариус № *- Д. Г., с район на действие РС-Б. само за
2/3 идеални части от описания в нотариалния акт недвижим имот.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК отменя констативен нотариален акт № *, том *, peг.
№*, дело №* от 28.07.2023г. по описа на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б. само за 2/3
идеални части от описания в нотариалния акт недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ горния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от С. К. Ц.
срещу М. Й. К. и П. Г. К. за разликата над 2/3 идеални части от описаните по-горе имоти до пълния
предявен размер от 5/6 идеални части, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. П. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, с ЕГН: **********, че С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, е
собственик на 2/3 /две/трети/ идеални части от недвижим имот, придобит по наследство от майка
й Г. Й. Ц., б.ж. на гр.С., починала на *г., по наследство от баща й К. Х. Ц., б.ж. на Б., починал на
26.11.2020г., по наследство от дядо й Й. Т. Н., б.ж. на Б., починал на 23.05.1994г. и по наследство от
баба й Б. М. Н., б.ж. на Б., починала на 09.12.2006г. и на основание възстановено право на
собственост по ЗСПЗЗ с Решение с №№ * от *.*.1995г. на ОСЗ-Б., влязло в сила на 20.09.1995г.,
както и въз основа на договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт №*, том *,
дело №*/25.03.1996г. на нотариус при Б.ски районен съд, а именно връху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по кадастралната карта
и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
поземления имот е със Заповед № КД-14-14 от 02.04.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“, площ от 1192 квадратни метра, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6, предишен
идентификатор - *; *; *; и * номер по предходен план: 5.21, съседи: *; * и * и ОСЪЖДА на
основание чл.108 от ЗС П. П. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да
предаде владението на С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** върху
собствените й 2/3 идеални части от описания по-горе недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ горния иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от С. К. Ц.
срещу П. П. К. за разликата над 2/3 идеални части от описания по-горе имот до пълния предявен
размер от 5/6 идеални части, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. Х. П. от Б., ул.Б. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН: **********, че С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, е собственик
на 2/3 /две/трети/ идеални части от недвижими имоти, придобити по наследство от майка й Г. Й.
Ц., б.ж. на гр.С., починала на *г., по наследство от баща й К. Х. Ц., б.ж. на Б., починал на
26.11.2020г., по наследство от дядо й Й. Т. Н., б.ж. на Б., починал на 23.05.1994г. и по наследство от
баба й Б. М. Н., б.ж. на Б., починала на 09.12.2006г. и на основаноие възстановено право на
собственост по ЗСПЗЗ с Решение с № * от *.*.1995г. на ОСЗ-Б., влязло в сила на 20.09.1995г., както
и въз основа на договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт №*, том *, дело
21
№*/17.12.1996г. на нотариус при Б.ски районен съд, а именно връху следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 2871
квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
за земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, Съседи: *; *; *; * и * и
2. поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в Б., област С., общ. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512 квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих, категория на земята - 6, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, Съседи: *; * и * и ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Б. Х. П. от Б., ул.Б.
№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да предаде владението на С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г. №*,
ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** върху собствените й 2/3 идеални части от описаните по-горе
недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ горния иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от С. К. Ц. срещу Б.
Х. П. за разликата над 2/3 идеални части от описаните по-горе недвижими имоти до пълния
предявен размер от 5/6 идеални части, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл.33, ал.2 от ЗС по иска, предявен от С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г.
№*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** срещу М. Й. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:
**********, П. Г. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** и П. П. К. от Б., ж.к.В.
Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** ИЗКУПУВАНЕ от страна на С. К. Ц. на 1/3
/една/трета/ идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *.*.*,
находящ се в Б., област С., общ. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е със Заповед № КД-14-
14 от 02.04.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, Адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, м. „З.“,
площ от 1192 квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, категория на земята - 6, предишен идентификатор - *; *; *; и * номер по
предходен план: 5.21, съседи: *; * и *, при условията, договорени на 28.07.2023г. между М. Й. К.
и П. Г. К. от една страна и П. П. К. от друга страна, обективирани в нотариален акт за продажба на
недвижим имот №* от 28.07.2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., при условие,
че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето решение С. К. Ц. заплати на П. П. К.
сумата от 2333.33лв./ две хиляди триста тридесет и три лева и 33 стотинки/.
ДОПУСКА на основание чл.33, ал.2 от ЗС по иска, предявен от С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г.
№*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** срещу М. Й. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:
**********, П. Г. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** и Б. Х. П. от Б., ул.Б.
№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** ИЗКУПУВАНЕ от страна на С. К. Ц. на 1/3 /една/трета/
идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в
22
Б., област С., общ. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК Последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б.,
п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 2871 квадратни метра, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, категория на земята - 6,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, Съседи: *; *; *; * и *, при условията,
договорени на 28.07.2023г. между М. Й. К. и П. Г. К. от една страна и Б. Х. П. от друга страна,
обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот №* от 28.07.2023г. на нотариус №
*-Д. Г., с район на действие РС-Б., при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящето решение С. К. Ц. заплати на Б. Х. П. сумата от 4000лв./ четири хиляди лева/.
ДОПУСКА на основание чл.33, ал.2 от ЗС по иска, предявен от С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г.
№*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** срещу М. Й. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:
**********, П. Г. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** и Б. Х. П. от Б., ул.Б.
№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** ИЗКУПУВАНЕ от страна на С. К. Ц. на 1/3 /една/трета/
идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в
Б., област С., общ. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. Б.,
п.к. 2140, м. „Ч.“, площ от 512 квадратни метра, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, категория на земята - 6,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, Съседи: *; * и *, при условията,
договорени на 28.07.2023г. между М. Й. К. и П. Г. К. от една страна и Б. Х. П. от друга страна,
обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, том *, рег. № *, дело №* от
*.*.20*г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., при условие, че в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящето решение С. К. Ц. заплати на Б. Х. П. сумата от 666.67лв./
шестстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки/.
ОСЪЖДА М. Й. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, П. Г. К. от Б.,
ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:**********, П. П. К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН: ********** и Б. Х. П. от Б., ул.Б. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да заплатят на С. К.
Ц. от гр.С.,ул.Ц. г. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** сумата от 4693лв. /четири хиляди
шестстотин деветдесет и три лева/ за направени разноски по делото съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. К. Ц. от гр.С.,ул.Ц. г. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да заплати на П. П.
К. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** сумата от 125лв. /сто двадесет и пет
лева/ за направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по
настоящото дело в Службата по вписванията при РС-Б., след влизането му в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
23
24