Решение по дело №250/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 287
Дата: 6 юли 2021 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700250
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    287

 

     гр. Стара Загора, 06.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                              

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                                                                                                      Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА   

                                                                             РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  Зорница Делчева       

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                           

като разгледа докладваното от  съдия  БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 250 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

                                                                                                                            Образувано е по касационна жалба от  Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора против Решение  № 260194 от 24.03.2021г., постановено по АНД № 3284/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-002849 от 30.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания, които се свеждат до постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения -  касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 и ал.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за недоказаност на повдигнатото административнонаказателно обвинение. Счита, че неправилно съдът е основал съдебния си акт на приетия като доказателство разходен касов ордер, който не е обсъден в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства. Намира извода, че дружеството е изпълнило даденото му предписание, за направен в противоречие с показанията на работника Д.Й.за датата на изплащане на трудовите й възнаграждения и разчетно-платежните ведомости на ответника. С подробно изложени съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът по касационната жалба – „Иником” ЕООД гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото.  В представен писмен отговор чрез пълномощника адвокат З. оспорва касационната  жалба като неоснователна и недоказана. Счита решението за съобразено с писмените обективни доказателства, моли да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата. Намира, че са налице доказателства за извършване на административното нарушение и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения. Поради това предлага съдебното решение да бъде отменено и да се потвърди процесното НП.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                                                                                                                     

      Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

       Разгледана по същество, е основателна.

 

       Предмет на контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 24- 002849 от 30.11.2020г ., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-002849/ 27.10.2020г., на „И” ЕООД гр.Стара Загора в качеството му на работодател на основание чл. 415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена на 21.10.2020 година  проверка в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора по представени писмени документи от дружество  е установено, че то не е изпълнило в срок до 30.07.2020г. задължително предписание № 2, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на основание чл.404, ал.1 от КТ с Протокол за извършена проверка № ПР2017609, връчен на 02.07.2020 г, а именно „Работодателят да изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника Д.Г.Й.за времето, през което е останала без работа, но за не повече от един месец, съгласно изискванията на чл.222, ал.1 от КТ”. 

 

 Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП по съображения за недоказаност на административно наказателното обвинение. Според съда, за да е налице нарушение по изпълнителното деяние, заложено  в нормата на 415,ал.1 от КТ, то следва даденото предписание да не бъде изпълнено в срок. Съставът на районния съд приема представения разходен касов ордер от 30.07.2020г като доказателство за изпълнение задължението на работодателя да изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника Д.Г.Й.за времето, през което е останала без работа. Съдът кредитира това доказателството като неоспорено от наказващия орган и приема, че извършването на твърдяното нарушението не е доказано по безспорен начин, тъй като санкционираното дружество е изпълнило даденото му предписание, но не е представило надлежното доказателство за това на ответника.  Според съда това деяние не може да ангажира административнонаказателна отговорност по посочения в НП текст от КТ.

 

    Решението на Старозагорския районен съд постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

 

    Административнонаказателната отговорност на „ИНИКОМ“ ЕООД гр.Стара Загора е ангажирана на основание чл. 415, ал.1 от КТ, предвиждаща за неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. По делото от фактическа страна е спорен единствено въпросът за изпълнение на даденото с  Протокол за извършена проверка № ПР2017609 предписание в срок до 30.07.2020г чрез плащане на дължимото обезщетение с оглед представен в съдебната фаза разходен касов ордер от 30.07.2020г. Независимо от аргументацията  в мотивите, не става ясно как районният съд е стигнал до извод за безспорна установеност на изпълнението. Според настоящия съдебен състав първоинстанционният съд е нарушил принципа по чл.14, ал.1 от НПК за формиране на вътрешното убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, позовавайки се единствено на липсата на оспорване на документа от другата страна. Следва да се отбележи, че представител на тази страна не е присъствал в заседанието, в което е представен спорният разходен касов ордер. В решението въобще не са обсъдени показанията на свидетелката Д. Й., че е получила дължимото й обезщетение на 10.12.2020г. В тази връзка не са коментирани и  приложените в административнонаказателната преписка разчетно-платежни ведомости за м.юли и август 2020г, в които не фигурира плащане към Й.. Следователно мотивите на решението не отговарят на изискванията  на чл.339, ал.1 НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, защото  анализът на доказателствата е формален, като не позволява установяване и проверка на начина, по който е взето вътрешното убеждение на първоинстанционния съд за приетите за установени фактически обстоятелства относно липсата на извършено административно нарушение.

 

           Констатираните недостатъци в решаващата дейност на първостепенния съд не позволяват да бъде извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, относно извършване на нарушението и индивидуализацията на наказанието, като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН. Последната  се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт от своя страна винаги води до невъзможност контролиращата инстанция да извърши проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд, както е и в случая.

 

Установената липса на мотиви представлява съществено нарушение на процесуалните правила, която е от категорията на абсолютните основания за отмяна на решението, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. Това съществено нарушение може да бъде отстранено единствено от съда, който го е допуснал, при ново разглеждане на делото от същия, от друг съдебен състав, включващо оценка на доказателствата и обективиране на процеса на формиране на вътрешното убеждение. Противното би означавало страните да бъдат лишени от една инстанция по същество, с решението на която могат и следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите, подлежащи на обсъждане при обжалване на НП, включително относно антидатирането на представения разходен касов ордер.  При необходимост и в изпълнение на служебното начало в процеса могат да бъдат събрани и други доказателства от значение за изясняване на обективната истина по спора.

 

             Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което по отношение на вмененото административно обвинение по КТ да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението и индивидуализацията на наказанието, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП.  При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал.3 от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН съдът следва да се произнесе и относно разноските в настоящото производство.

               Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

               ОТМЕНЯ  Решение № 260194/ 24.03.2021г., постановено по АНД № 3284/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд. 

 

               ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

               Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                  2.