гр.
Сливен, 16.11.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд гр. Сливен, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Детелина Бозукова
при секретаря Галя
Георгиева, с участието на прокурор.........., като разгледа докладваното от
съдия Бозукова адм. дело № 432 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ /чл. 203 - чл. 207/ АПК, във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3
и с чл. 104,
ал. 1 от Закона за държавния служител.
Предявени са искове от И.В.Д. *** за заплащане на
обезщетение по реда на чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител в общ
размер на 8 034,00 лева, за периода от 26.08.2019г. до 26.02.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на прекратяване на служебното
правоотношение с О. С. З., а в условията на евентуалност от дата на влизане на
съдебното решение, с което у. е признато за незаконно до окончателното
изплащане на обезщетението. Заявена е и претенция за присъждане на направените
по делото разноски. В процеса ищцата участва лично
и чрез п. по п. адв. Ц. ***, който поддържа исковата молба и релевираното с нея
правно основание. Твърди, че Заповед № 6-ДСл/23.08.2019 г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която е наложено дисциплинарно наказание „у.“ и е било
прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 107,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
е отменена като незаконосъобразна от съда, което се установява и от приложеното
служебно приключило адм. дело № 389/2019 г. по описа на Административен съд гр.
Сливен. Сочи, че били налице предпоставките за упражняване на правото на
обезщетение по чл. 104,
ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Заявен е общ размер на главната осъдителна претенция от 8034, 00 лева,
представляваща 6 месечния сбор от основната заплата за длъжността по
прекратеното служебно правоотношение. Твърди още, че след прекратяване на
служебното правоотношение с отменената заповед, за претендирания период, не е
заемала д. с., нито е полагала труд срещу възнаграждение по трудово или
гражданско правоотношение, за което да е подлежала на задължително осигуряване.
Моли съда да уважи исковете.
Ответникът – Община Стара Загора, чрез у. п. – ст. юриск.
Д. В., оспорва исковата молба. Претендира разноски. Заявява възражение за
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат по реда на чл. 78,
ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, твърденията в исковата молба и доводите,
развити в хода на процеса, извърши преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната
съвкупност и прие, че предявените обективно съединени
искове са допустими – предявени са от лице с активна процесуална легитимация и
срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.
Разгледани
по същество, предявените искове са основателни, по следните съображения:
С влязло в сила на
08.07.2020 г. Решение № 272/30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 389/2019
г. по описа на Административен съд Сливен, с оставането му в сила с Решение № 9135/08.07.2020
г., по адм. дело № 3516/2020 г. на ВАС, е отменена Заповед № 6-ДСл/23.08.2019
г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.97, чл.91 и чл.92
от ЗДСл ищцата И.В.Д. е наказана с дисциплинарно наказание „у.“ и на основание
чл.107 ал.1 т.3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение със служителя,
като незаконосъобразна, което се установява и от приложеното приключило адм.
дело № 389/2019 г. по описа на Административен съд гр. Сливен.
Ищцата сочи като
размер на основната заплата за длъжността към момента на признаване на у. за
незаконно, по аргумент от чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл, визираният в
Заповед № 94-ДСл/18.02.2019 г. размер от 1 339,00 лева, което обстоятелство е
потвърдено от ответния орган с писмо-становище с вх. № СД-01-01- 3291/24.09.2020
г. /л. 165 и сл/. Твърди, че не е полагала труд по трудово или служебно
правоотношение през подлежащия на обезщетяване период (шест месеца след
незаконното прекратяване на служебното правоотношение), за което представя
достатъчно убедителни доказателства, неоспорени от ответната страна, както
следва: Служебна бележка изх. № 60-02-08-45195/01.09.2020 г., издадена от
Агенцията по заетостта /л. 137/, видно от която, от 14.04.2000 г. И.Д. е
регистрирана като търсещо работа лице (б.); Удостоверение изх. № 200192002769781/08.09.2020г.,
издадено от ТД на НАП гр. Бургас, Офис гр. Сливен /л. 146/, свидетелстващо, че
за периода 26.08.2019 г. - 26.02.2020 г. декларации за действащи трудови
договори на И.В.Д. няма подавани; както и заверено копие от Служебна книжка № **/12.02.2002
г. на ищцата, видно от която е, че след у. й на 23.08.2019 г., няма последвали
записвания, т. е. не е била назначена на друга д. с. /л. 131 и сл/. Ето защо
съдът приема, че горният релевантен факт е доказан несъмнено.
Не се спори между
страните, че до незаконното у., ищцата е изпълнявала д. с. на длъжността Н. о.
„С. п.“ в д. "О. с. и с. п.", с придобит ранг *** м. в О. С. З.;
длъжностно ниво от КДА: р. ***, с основна месечна заплата от 1339,. 00 лева.
Главният иск е оценяем, претендира се в размер
на 8 034,00 лева и размерът на неговата основа е потвърден с приложената на л.
161 от делото от ответния орган заповед № 94-ДСл/18.02.2019 г., заповед № 8-ДСл/16.07.2020
г. за прекратяване на служебното правоотношение и заключението по назначената и
изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И.,
която съдът изцяло кредитира. Видно от заключението размерът на основната
заплата на ищцата към 23.08.2019 г. –
датата на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е 1 339,00 лева,
като този размер е определен въз основа на последната извършена годишна оценка
за изпълнението на длъжността, заемана от ищцата, за периода 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. Вещото лице, след извършена справка по личното досие на ищцата е
установило, видно от отговор на въпрос 3 от заключението, че след 18.02.2019 г.
не е налице друга заповед от органа на назначаването за увеличение на
индивидуалната работна заплата. Експертът сочи, че към 16.07.2020 г./ както е
поставена задачата от ищцата/, респ. към датата на признаване на у. за
незаконно, в О. С. З. не е извършвана промяна в индивидуалната основна заплата
на И.Д., доколкото такава промяна, съгласно чл.11 ал.1 от Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация, се извършва въз основа на
годишна оценка за изпълнението на длъжността за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г. , каквато за ищцата по обективни причини не е извършвана. Експертът
сочи, след справка в регистър „Данни за осигуряването по ЕГН“ в НАП за периода
01.08.2019 г. до 26.02.2020 г., че ищцата не е била осигурявана по трудово,
служебно или друго правоотношение, нито като самоосигуряващо се лице или
земеделски производител. За посочения период лицето е получавало единствено обезщетение
за безработица. Експертът дава заключение, че при индивидуална основна месечна
заплата от 1 339,00 лева размерът на обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл за претендирания
период от 26.08.2019 г. до 26.02.2020 г. възлиза на 8 034,00 лева.
С постановяване на
Решение № 9135/08.07.2020 г., по адм.
дело № 3516/2020 г. на ВАС, оставящо в сила Решение № 272/30.12.2019 г.,
постановено по адм. дело № 389/2019 г. по описа на Административен съд Сливен,
последното се е стабилизирало окончателно, влизайки в законна сила на 08.07.2020
г. и следователно, от тази дата е възникнало правото на ищцата на обезщетение
по чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл. Последният
предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде
отменена от съда, д. с. има право на обезщетение в размер на основната си
заплата, определена към момента на признаване на у. за незаконно, за цялото време,
през което не заема д. с., но не за повече от 6 месеца. Следователно, правото
на ищцата да получи обезщетението възниква с влизане в сила на съдебния акт, с
който заповедта е отменена /виж. Решение № 3919/13.03.20 г., адм. д. № 5732/19
г. на ВАС, III отд / Изложеното сочи на осъществяване на всички елементи от
фактическия състав на чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл и следователно,
на основателност на главния иск, в предявения му размер от 8 034, 00 лева.
Правото на
обезщетение по този законов текст цели да възстанови в патримониума на
незаконно у. лице само реално настъпилата празнота /щета/, изразяваща се в
намаления му доход вследствие на това у. Разпоредбата на чл. 104,
ал. 1 изр. 1 от ЗДСл регламентира
хипотеза, при която лицето въобще не е получавало възнаграждение, тъй като не е
работило, както именно се установява в настоящото производство за релевантния
период от 26.08.2019 г. до 26.02.2020 г.
Правото на лихва
за забава е акцесорно. В този контекст, основателно се явява искането за
присъждане на лихва при условията на чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, в размер на законната,
съгласно Постановление на МС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения /обн. ДВ, бр. 106/14 г. - в
сила от 01.01.15 г. /, считано от датата на възникване на основанието за
плащането - 08.07.2020 г. т.е. датата на влизане в сила на решението, с което е
отменен административния акт, от която
дата произтича и правата на обезщетение съгласно т. 4 от ТР № 3
от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. /виж. Решение по адм. д. № 11026/19 г. на ВАС/.
С оглед изхода на
процеса, на уважаване подлежи и искането за присъждане на съдебни разноски от
ищцата. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие / л. 130/
се претендира адвокатски хонорар в размер на 878,40 лева, както и разноски за
депозит за вещо лице в размер на 300 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар по чл. 78,
ал. 5 ГПК на ответния орган, следва да
бъде отклонено като неоснователно, защото предявените искове са два (главен и
акцесорен); оценяеми, т. е. с определен материален интерес и размерът на
претендираното възнаграждение е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо, като съответно на предмета на делото и на нормативната регулация,
искането за разноски в предявения му размер от 1 178,40 лева, подлежи на
уважаване.
Ето защо,
предявеният иск по чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл следва да бъде
уважен изцяло, ведно с искането за присъждане на законна лихва от датата на постановяване
на съдебното решение, с което у. е признато за незаконно. Своевременно
поисканите от ищеца и установени по размер в производството съдебни разноски са
дължими от ответната Община Стара Загора.
Воден от горното и
на основание чл. 172, във връзка с чл. 203 и
сл. АПК, във връзка с чл. 235 от ГПК и във връзка с чл. 144 от АПК, Административният съд Сливен
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, представлявана от Кмета на Общината с административен адрес гр.
Стара Загора бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 да заплати на И.В.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 8 034, 00 /Осем хиляди тридесет и четири/ лева,
представляваща обезщетение по чл. 104,
ал. 1 от Закона за държавния служител,
за периода от 26.08.2019 г. до 26.02.2020 г ведно със законната лихва, считано от 08.07.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, представлявана от Кмета на Общината с административен адрес гр.
Стара Загора бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 да заплати на И.В.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 1 178,40 /Хиляда сто седемдесет и осем и 0.40/ лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: