№ 992
гр. Варна, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501428 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 43308/30.05.2024г. по регистратурата на ВРС,
подадена от Община Варна, чрез процесуалния й представител срещу Решение №
1830/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 15862/2023г. по описа на ВРС, с което
жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Н. Т. Г., ЕГН ********** сумата от 2000 лева -
частичен иск от претенция в пълен размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от настъпил на
21.12.2022г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие на спъване в бетонни
заграждения, поставени върху тротоарна площ, пред жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул.
„М.“ **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 530 лева – съдебно-деловодни разноски и е
ОСЪДЕН да заплати на адв. Е. И. К. от Адвокатска колегия - гр. Силистра сумата от 800
лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.
Въззивникът Община Варна, чрез процесуалния си представител заявява становище
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че ищецът не е
установил всички елементи от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане в
това число, че към датата на злополуката на мястото посочено в исковата молба е
съществувала твърдяната неравност на тротоарното платно, което е в отклонение от
1
нормативните изисквания и по отстраняването на което служителите на ответника са
бездействали. Счита, че е останал недоказан факта дали Общината в качеството си на
собственик на тротоара е осъществила надзор за спазване на задълженията на служителите
си. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между бездействието и
настъпилите увреждания, като посочва, че те може да са следствие и на други фактори.
Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
като завишен с оглед критериите за справедливост. Моли обжалваното решение да бъде
изцяло отменено, а в евентуалност да бъде намален размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Н. Т. Г., чрез процесуалния й представител. Счита подадената
въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно, постановено след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства. Споделя изводите на съда за установеност на всички елементи от
фактическия състав на обезпечително-гаранционната отговорност на Община Варна, която е
ангажирана във връзка с доказаното противоправно бездействие на нейните служители по
изпълнение на задълженията им да поддържат общинските пътища и тротоари в безопасно
за гражданите състояние. Излага, че от събраните писмени, гласни доказателства и СМЕ са
установени както травматичните увреждания на ищцата в следствие на падането и след
спъване на тротоара, така и претърпените във връзка с тях неимуществени вреди-болки и
страдания, които са обезщетени по справедливост с присъденото обезщетение. Моли
първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено и да бъдат присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния
си представител поддържа заявеното становище и претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна Н. Г., чрез процесуалния си
представител с писмена молба заявява, че поддържа становището си за неоснователност на
въззивната жалба и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството ВРС е образувано по предявена от Н. Т. Г. срещу Община Варна искова
претенция с правно основание по чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2000 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие от настъпил на 21.12.2022г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие на
спъване в бетонни заграждения, поставени върху тротоарна площ, пред жилищна сграда с
адрес: гр. Варна, ул. „М.“ **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
2
на увреждането - 21.12.2022г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на посочената дата - 21.12.2022г. около 18:00 часа се е прибирала
към дома си в гр.Варна, ул.“Ч.“ ***, заедно с малолетния си син, като са вървели по
тротоара на ул.“М.“. Било тъмно, а улицата била без цялостно улично осветление, поради
което ищцата не възприела поставените на тротоарната настилка пред жилищна кооперация
** на ул. „М.“ препятствия - бетонни ограждения, в резултат на което се спънала в едно от
тях и паднала на земята. Посочва, че вследствие на падането ударила силно главата си, а в
областта на брадичката получила дълбока рана. Получени били и други наранявания по
тялото и крайниците, които причинили силни болки и затруднения в движението, а цялото й
тяло било в кръв. Свидетел на инцидента станал синът й, който започнал да трепери. Поради
това, че и двамата били инсулинозависими диабетици, стресът причинил повишаване на
нивата на кръвната им захар. Обадила се на мъжа, с който живее, който помогнал да се
приберат. Същата вечер потърсила медицинска помощ в спешния център на МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД, била прегледана, а след направена ренгенова снимка, раната на главата
била обработена. На следващия ден посетила съдебен лекар в отделението по съдебна
медицина в същата болница, където се констатирали наличните увреждания - разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане по ръба на долната челюст, ожулвания по дясната длан и
пръстите на дясната ръка, контузия на лявата колянна става, ожулване и кръвонасядане по
лявото коляно.
Ищцата излага, че подала жалба до РП-Варна за бездействие от страна на
длъжностните лица при Община Варна, осъществяващи контрол по спазване Наредбата за
обществения ред, като по повод назначената проверка, било издадено предписание на
домоуправителя на жилищна кооперация ** за премахване на бетоновите заграждения.
Твърди, че вследствие на инцидента в продължителен период от време след него, е
търпяла ежедневни силни болки, поради което не можела да общува с близки и приятели и
да помага на децата си в учебния им процес. Била с драстично повишени нива на кръвна
захар, започнала да вдига кръвно налягане, не можела да се храни и да спи, изпитвала
постоянна тревожност, не се чувствала пълноценна в ежедневието си, изцяло се променил
социалният й живот. Изпитвала страх, че поради диабета, няма да може да се възстанови
напълно. Счита, че отговорен за вредите е ответникът Община Варна, в качеството му на
собственик на пътния участък, в който е настъпил инцидента, който не е поддържан в
изправност за безопасно придвижване на пешеходците. Като справедлив размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди посочва сума от 5000 лева, от която с
настоящия иск претендира частично сума в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането -21.12.2022г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна – Община
Варна. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради
недоказаност на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, в това число
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно бездействие на
служителите на ответника и настъпилото увреждане на ищцата. Прави възражение за
3
съпричиняване на вредата от ищцата, която е следвало, но не е съобразила особеностите на
пътния участък и не е положила необходимата грижа за преодоляване на инцидента. Моли за
отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност за редуциране на претендирания размер
на обезщетението.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представената медицинска документация е, че към датата на инцидента,
ищцата Н. Г. е била освидетелствана с решение на ТЕЛК комисия при „МБАЛ Света Анна-
Варна“ АД № 91767-236/08.12.2022г. с 50% нетрудоспособност за срок от 3 години, с водеща
диагноза – Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения датиращ от 2018г.
На 21.12.2022г. около 20:46 часа е била приета за преглед в Спешното отделение на
същата болница, поради настъпили травматични увреждания по лицето и долната челюст.
Назначено е ренгеново изследване на главата, както и терапевтична процедура по залепване
на разкъсно-контузната рана на долната челюст.
Представено е и медицинско удостоверение № 1421/2022г., издадено на 22.12.2022г. от
МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, Отделение по съдебна медицина, в което, след извършен
преглед, са отразени констатирани по главата и тялото на ищцата травматични увреждания, а
именно: разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по ръба на долната челюст, ожулвания по
дясната длан и пръстите на дясната ръка, контузия на лявата колянна става, ожулване, и
кръвонасядане по лявото коляно.
По делото е проведена Съдебно-медицинска експертиза, поддържана в съдебно
заседание от вещото лице Р. М.. От заключението се установява, че ищцата е получила
травматичните увреждания посочени в медицинското удостоверение /разкъсно - контузна
рана на долната челюст, ожулвания по дясната длан и пръстите на дясната ръка, контузия на
лявата колянна става и ожулване с кръвонасядане по лявото коляно/ в следствие на падане
върху тъп предмет, каквато е тротоарната настилка. Уточнил е, че при препъване, човек
полита и инстинктивно протяга ръцете си напред, за да се предпази, а ако ръцете не удържат
тежестта на тялото се достига и до нараняване на главата. Посочва, че нараняванията на
главата са придружени със силни болки поради гъстата мрежа от нервни окончания, а поради
доброто кръвоснабдяване се достига до обилно кръвотечение дори и при неголеми
наранявания. Oбичайният срок за възстановяване е 15-20 дни, ако не настъпят усложнения.
Oт съдържанието на резолюция за прекратяване на преписка № 768/27.03.2023г. на
Районна прокуратура Варна, образувана по подадена жалба на Н. Г. се установява, че
Прокуратурата е възложила проверка на общинската администрация във връзка с наличието
на посочените в жалбата циментови ограждения върху тротоарната площ на ул.“М.“ пред
бл.3. Проверка е била извършена, не е било установено лицето, което ги е сложило, но след
дадено предписание на домоуправителя за премахването им, фактически са отстранени на
17.02.2023г.
4
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Росен Димитров Ганчев /фактически съжителстващ с ищцата/ и Кинка И. Г.
/майка на ищцата/.
В показанията си свидетелят Ганчев посочва, че на 21.12.2022г. вечерта е получил
телефонно обаждане от сина си, който бил ужасен и викал „мама е в кръв, мама е в кръв“.
Излизайки от входа на кооперацията видял локва кръв. Когато се върнал до жилището
заварил жена си, която стояла права, обляна в кръв. Детето им било силно разстроено,
стояло до майка си и плачело. Завел пострадалата до болнично заведение, където била
оказана медицинска помощ. Възстановяването й било трудно и продължително. Имала
наранявания по лицето /брадичката/, по краката, не се движела, а в продължение на месец се
хранела само със супи. Почти през целия следващ месец не можела да говори.
Невъзможността да се движи, да говори, да се храни, както и да се грижи за себе си и за
децата си, се отразила негативно на емоционалното й състояние. Тревожела се за себе си и
за детето, тъй като и двамата били диабетици. И понастоящем ищцата се страхувала да
върви по улиците и да излиза сама от дома им, особено, когато навън било тъмно. Поради
инцидента и последствията от него, семейството не празнувало Коледните и Новогодишните
празници. Посочва, че е виждал бетоновите препятствия по тротоара, където е паднала Н. и
знае, че има и други пострадали хора от тях. Били високи 20-25 см, около 10 броя, сиви на
цвят и се сливали със земята.
Свидетелката Г. посочва, че е видяла дъщеря си Н. в деня след инцидента – била
силно стресирана, цялата в рани и не можела нито да говори, нито да се храни. Основните
болки и неразположения произтичали от травмите по брадата и коленете. Възстановителния
период продължил около 15 дни, през който Н. не можела да се грижи за децата и
домакинството, а това правели мъжът й и свидетелката. Поради това, че била диабетичка,
раните й минавали по-трудно и бавно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявен от ищеца Н. Г. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати обезщетение по частично заявена претенция за
обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди в следствие на падането й на
тротоара пред блок 3 на ул.“М.“ в гр.Варна, настъпило поради спъване в нерегламентирано
поставено препятствие.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
В тежест на ищеца по иск по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД е да се установи при условията на
пълно и главно доказване, че в следствие на неправомерни действия/ бездействия на
служители на ответника е претърпял вреди, а именно болки и страдания причинени от
5
падане по неподдържан или неотремонтиран участък на пътя и прилежащите му терени
/тротоар/, които подлежат на обезщетяване, както и размера на обезщетението.
Ответникът не оспорва, че на посочената дата ищцата Н. Г. е претърпяла инцидент,
при който се е спънала, паднала на тротоар на общинска улица в гр.Варна, в следствие на
което е получила твърдяните травматични увреждания. Оспорва се обаче наличието на
причинно-следствена връзка между увреждането на ищцата и поведението на ответника, за
който се твърди, че е бездействал в задълженията си да поддържа пътната инфраструктура
във вид и състояние за безопасното им ползване. Допълнително се твърди, че ищцата е
съпричинила увреждането си неполагайки дължимата грижа да следи за особености на пътя,
по който се движи и да съдейства за избягване на инцидента.
Задължението на Община Варна да поддържа имоти и вещи - общинска собственост
и да ги управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и
с грижата на добър стопанин произтича от нормата на чл.11, ал.1 от Закона за общинската
собственост. Съобразно параграф 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите и др. са собственост на съответната община, като в конкретния случай
това е Община Варна. Задължението й да поддържа общинските пътища, които са публична
общинска собственост /чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата/ в състояние за безопасно ползване,
произтича от разпоредбите на чл. 11 от Закона за общинската собственост, според която
имоти и вещи - общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, както и чл. 31 от Закона за
пътищата, който урежда задължение на общините за изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища. Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл.3 от Закона по
пътищата имат задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства.
Процесният тротоар на ул.»М.» пред жилищна кооерация ** е собственост на
Община Варна, тъй като е част от общински път, който е публична общинска собственост.
Съгласно § 6, т.1 от ДР на ЗДвП - "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци,
като към пътищата се приравняват и улиците. Тротоарът е част от пътя по аргумент на § 6,
т.6 от ДР на ЗДвП - "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. На основание чл.108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците не само могат, но
са и длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
Съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането
на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии се организират от съответната община, а съгласно чл. 31 от
6
ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя /надлъжната част, от който са и тротоарите/, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член
регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на
служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в
населените места.
По своя характер отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа е за чужди противоправни виновни действия или
бездействия. Тази отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за подбора,
действията и контрола на които отговаря възложителя. С неосъществяването на действия по
отстраняване на препятствия върху част от общински път в гр.Варна, които съдът приема за
безспорни, а и установени от ангажираните гласни доказателства и данните в резолюцията
за прекратяване на прокурорската преписка № 768/2023г., ответникът е нарушил
задължението си за осигуряване на условия за безопасно, бързо и сигурно придвижване. В
тази връзка ответникът следва да отговаря за причинените вреди от това си бездействие,
като бъде ангажирана отговорността му за обезвреда на причинените на ищеца вреди,
доколкото същите са пряка, непосредствена и сигурна /според заключението на вещото лице
М./ последица от спъването и падането на ищцата на тротоара. Този извод на вещото лице
мотивира и извода на съда за липса на извършено съпричиняване на вредата от ищцата,
най-малко защото частта от пътя отредена за ползване от пешеходци не предполага да бъде
заета от несвойствени за предназначението му препятствия каквито са разположените
циментови конуси /вероятно служещи за преодоляване на неправомерно паркиране на
МПС/, още повече, че възприемането им в тъмната част от денонощието и при липса на
адекватна осветеност е било почти невъзможно с оглед сливането им с цвета на платното. В
този смисъл съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредата от ищцата по смисъла на чл.51 от ЗЗД, доколкото релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Доказателства за подобно
поведение на ищцата не са събрани.
Неоснователни са възраженията на въззивника за необоснованост на решението,
поради недоказан факта, че Общината в качеството си на собственик на тротоара е
осъществила надзор за спазване на задълженията на служителите си. Фактът е положителен
и тежестта да установи изпълнение на посочените по-горе задължения за поддържане на
тротоарите към общинските пътища в състояние на безопасно ползване от пешеходците е на
ответника. Такова доказване не е проведено, а наличие на нерегламентирано поставени
препятствия по тротоара, за премахването на които е налице бездействие на компетентния
7
орган, съдът приема за установен.
Безспорно падането на ищцата на тротоара й е причинило физическа болка и
неудобства, необходимост от посещение на болница за диагностициране и третиране на
уврежданията, неудобства свързани с необходимост ищцата, детето и домакинството й да
бъдат обгрижвани от нейната майка /св.Г./. Възстановителният период е продължил 15-20
дни съгласно заключението на вещото лице, което говори за небезобидни травми на
крайниците и главата. През този период се е наложило ищцата да промени ежедневните си
навици, както и хранителните такива употребявайки главно течни храни. Установи се от
показанията и на двамата свидетели, че преживеният стрес от падането и физическото
увреждане, съчетано със силно кръвотечение се е отразило негативно и на доказаното
заболяване на ищцата – Инсулинозависим захарен диабет. Понастоящем, съгласно
показанията на св.Ганчев, ищцата изпитва дискомфорт да се движи сама по тъмно, което
наложило да бъде придружавана от него, включително и за пазаруване.
Тези доказани вреди за ищцата имат неимуществен характер и следва да бъде
репарирани по справедливост по реда на чл.52 от ЗЗД, доколкото са следствие от настъпилия
инцидент, за който отговорен е ответникът. На това основание следва да бъде ангажирана
отговорността му за обезвреда.
Съобразявайки възрастта на ищцата към датата на инцидента 42г., обстоятелството,
че падането и на тротоара е причинило не само физическа болка съчетана с нужда от
медицински манипулации, а и психическо неудобство и страх и е зародил дискомфорт да
излиза вечер сама извън дома си, необходимостта в продължение на 2-3 седмици да бъде
подпомагана от близък човек, поради невъзможността да се справя с ежедневните си
задължения и грижи за детето и домакинството и се е отразил на заболяването й -
Инсулинозависим захарен диабет, настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетяване на доказано претърпените от ищцата неимуществени вреди съгласно чл.52 от
ЗЗД са в размер на 3500 лева. По тази причина заявеният частичен иск в размер на 2000 лева
се явява напълно основателен. Съобразно направеното искане сумата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от датата на инцидента - 21.12.2022г.
до окончателното изплащане.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
формирани от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
И двете страни са претендирали за присъждане на сторените по делото съдебно—
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива следва да бъдат присъдени на
процесуалния представител на въззиваемата страна по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер
на 400 лева, който е съобразен в фактическата и правна сложност на спора във въззивната
съдебна инстанция /изготвен писмен отговор на въззивната жалба без явяване съдебно
заседание/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1830/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 15862/2023г.
по описа на ВРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.Варна, бул.“Осми
Проморски полк“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на адв.Е. И. К., личен № ********** при АК-
Силистра сумата от 400 /четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9