№ 385
гр. Плевен, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430104112 по описа за 2021 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. срещу
В. Ф. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в
размер на 296,54 лева за консумирана топлинна енергия, от които 277,95 лева
– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 18,59 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до 20.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 568/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му по реда на
1
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ул. ***, е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „***“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „***“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 568/2021 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № №96***4 ответника е използвал
2
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ за
процесния период в размер на 12,25 лева; сума за отопление отдадена от
сградна инсталация в размер на 233,18 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 32,52 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтирани пет броя ИРУ. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131особеният представител
на ответникя е депозирал отговор. Оспорва същите по основание и размер.
Навежда доводи, че ответникът не пребивава на процесния адрес, поради
което и не е потребявал услугите на ищеца. Твърди, че процесната ТЕ, нито е
доставяна, нито е потребена. Излага, че по делото не са представени
доказателства, че в имота на ответника има монтирани радиатори, свързани с
отоплителната система на сградата, както и наличието на устройства за
отчитане на доставената ТЕ. Сочи, че ищецът не е посочил как е установено
дължимостта на процесната сума. Твърди, че не са представени показания и
отчети от топломерите или водомерите за изразходваното количество
топлинна енергия или топла вода. Счита, че процесните суми се претендират
без да е налице реална доставка на ТЕ и топла вода до крайния потребител.
Прави възражение за погасяване по давност на сумите претендирани за 2019
г. и 2020 г. Излага, че по делото липсват доказателства, че ответникът е
потребител на топлинна енергия.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника не
се явява. В нарочна писмена молба моли съда да отхвърли предявения иск.
Твърди, че ответникът не е пребивавал на адреса, както и, че не му е
доставяна ТЕ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №568/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 277,95
3
лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01.11.2019 г. –
30.04.2020 г., сума от 18,59 лева лихва за забава за периода 03.01.2020 г. до
20.01.2021 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 26.01.2021
г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към
ДВ бр.8/24,01,2017 г.Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед
за изпълнение № 388/27.01.2021 г., връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което с оглед указанията на съда ищецът е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
начисляванията за консумираната топлинна енергия за абонатен номер №***,
водена на името на ответника.
Установява се от приложената по делото Заповед №РД-11-143/13.09.2017
г. на Община П., че ответникът и неговото семейство са настанени за срок от
5 години, считано от датата на сключване на договора в общинско жилище,
находящо се в гр. П., ул. „***“ №33, ет.2.
Видно е от приложения по делото Протокол от 16.09.2022 г. от ОС на ЕС,
находяща се на ул. ул. „***“ №№ 29,29а и 33, от които се установява, че за
топлинен счетоводител на сградите ЕС е избран „***“ ЕООД.
Приобщени като доказателства по делото са и договор от 23.09.2002 г., и
Споразумителни протоколи към него, от които се установява, че е възложено
на „***“ ЕООД да извършви доставка и монтаж на ИРУ, както и да отчита
разпределението на дължимите от абонатите суми за топлоеренгия на
Топласнабдителното дружество, въз основа на показанията на монтираните
уреди и водомери за топла вода.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
4
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост
на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***”
ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на
задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното
правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на
топлинна енергия, какъвто по силата на легалното определение, съдържащо
се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на Закона за енергетиката, може
да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. В същата насока е и разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”
ЕАД на потребители в град П., според която „купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда”.
В конкретния случай е безспорно, че ответникът В. Ф. Д. не притежава
правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния
топлоснабден имот, а същият е бил настанен в този имот съгласно
настанителна заповед № РД- 11- 143/ 13. 09. 2017 год. на кмета на Община П..
5
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2 от 17. 05.
2018 год., ОСГК, трети лица, които не попадат в кръга правни субекти по чл.
153 ал. 1 от ЗЕ, са носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но
само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената й. Видно от приложеното препис- извлечение
от сметка за задълженията на имот с абонатен № ***, че на името на
ответника В. Ф. Д. е открита индивидуална партида, следователно същият се
явява страна по облигационното правоотношение с ищеца. От същата се
установява и какви са задълженията на ответника за процесния период.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на
топлинна енергия е възникнало задължението да заплаща месечните дължими
суми за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно
доказано, че ответникът дължи процесните в исковото производство суми –
главница и лихва.
За неоснователно съдът приема твърдението на особеният
представител на ответника, че доколкото същият не живее на адреса не дължи
процесните суми. Фактът дали едно лице пребивава или не в процесното
топлоснабдено жилище е ирелевантен, доколкото ТЕ е била доставяна до
същото. С цел пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи,
че в по –голямата си част претенцията на ищцовото дружество е свързана със
заплащане на „сградна инсталация“ и „услуга дялово разпределение“, които
се дължат по силата на закона и не са обвързани с ползването или не на ТЕ.
Спорно по делото на следващо място е дали ответникът дължи
претендираните суми за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. т.е.
дължима ли е тя, или е погасена по давност. В случая следва да се има
предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК,
искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението –
26.01.2021г. Претенцията за главница е за ТЕ, отдадена с начален период
01.11.2019г., но следва да се има предвид, че отдадената ТЕ се отчита на
6
месечни периоди, като след тяхното изтичане, съгл. чл. 31 ал.1 от ОУ на
ищеца, следва 30-дневен срок, в който купувачът/в случая потребителят/
може да заплати доброволно месечните дължими суми за предходния месечен
период. Т.е. – за потребената от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. ТЕ, вземането на
ищеца е станало ликвидно /установено по основание и размер/ на 01.12.2019 г.
и до 30.12.2019г., то е можело доброволно да бъде заплатено от длъжника.
Изискуемо е станало след 30.12.2019г., и съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва
оттогава е започнала да тече погасителната давност за него. Горното сочи, че
при предявена претенция на 26.01.2021г., погасителната давност по чл. 111 б.
„в” от ЗЗД не е изтекла и възражението за изтекла погасителна давност за
посочения период, включен в исковата претенция е неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответницата е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба
за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 475,00 лв, от които 75,00 лв. заплатени
държавни такси, 300 лева за възнаграждение за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Ф.
Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., обща сума в размер на 296,54 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 277,95 лева – главница,
7
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 18,59 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.01.2020 г. до 20.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /26.01.2021 г./, до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Ф. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 75,00 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 568 по
описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА В. Ф. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 475,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8