Р Е Ш Е Н И Е
№101
гр.Ботевград, 16.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №668 по описа за 2018година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С.Г.Г. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-****-****** от
24.02.2017г., издадено от Началник група, сектор пътна полиция в ОДМВР - София,
упълномощен със заповед № *****-*** от 24.06.2015г. на МВР, единствено в частта му, в която за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3000.00лева. В жалбата си Г. излага съображения за незаконосъобразност на НП и
моли да бъде отменено в горепосочената част, със законните последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явава, а
се представлява от и упълномощения от него адв.Симеон Бочев от САК, който
поддържа жалбата с изложените в нея доводи.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН
№***** /20.12.2016г., заповед № ******* /24.06.2015г.; справка за нарушител/вода, дубликат
от служебен бон, винетка К1 месечна за
автомобил с рег.№** *** ** и НП №**-****-****** от 24.02.2017г.-
заверени ксерокопия и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите И.М.К. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР-
София, Сектор „ПП” и Г.Й.Г., се установява следната фактическа обстановка:
На 20.12.2016г.
около 01.50ч. свидетелите И.М.К. и Г.Й.Г.
– полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.” в
участъка на 32-ти км.. Тогава полицейските служители спрели за проверка
движещия се по автомагистралата в посока
гр.София товарен автомобил - влекач м.”Р. П.” с рег.№** *** ** с прикачено към
него ремарке, управляван от жалбоподателя
С.Г.Г.. При извършената проверка, полицейските служители установили, че Г.
управлява товарния автомобил като няма валиден винетен стикер от категория К-1,
за което св.К. му съставил АУАН с №*****
/20.12.2016г. Съставения АУАН бил предявен на
жалбоподателя
за запознаване със съдържанието и същият
го подписал. Актосъставителят квалифицирал деянието на М. като
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**-****-****** от 24.02.2017г.
от Началник група към ОДМВР – София,
сектор пътна полиция ОДМВР – София.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите К. и Г.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че
при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати
съществени пороци, обуславящи отмяната на наказателно постановление в
обжалваната му част, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира,
че в случая са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление.
По пункт трети от
наказателното постановление, с което на основание чл. 179, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.
139, ал. 5 от ЗДвП:
Съгласно чл.
139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по
републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен
стикер за платена винетна такса в долния десен ъгъл на предното стъкло на
моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да
премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност /чл. 100, ал. 2 от ЗДвП/. Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за
водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за
което не е заплатена съответната винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Тази санкция има различен
размер в зависимост от вида на управляваното ППС. В случая в обжалваното
наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, според която норма:
Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за
което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен
винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се
наказва с глоба, както следва: т. 1. при управление на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както
и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6,
т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат
технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона - 3000
лева.
В
конкретния случай в съставения АУАН е упоменато, че жалбоподателят
е управлявал влекач с ремарке, който е индивидуализиран с рег.номер, марка и
модел, а в издаденото НП е посочено първо, че водача управлява лек автомобил, а
след това, че се касае за товарен автомобил, което сочи на противоречива
фактическа обстановка относно значими обстоятелства и прави невъзможно
определянето на фактите с правно значение относно индивидуализацията на
извършеното нарушение, а именно с какъв вид ППС, съгласно изброените в чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, се твърди да е извършено нарушението. Разпоредбата на чл.
179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда няколко типа пътни
превозни средства, по отношение на които в закона има възведено задължение за
закупуване на винетен стикер при управлението им по пътищата. В случая нито в
текстовата част на АУАН, нито в наказателното постановление е посочено точно от
кой вид от описаните в т. 1 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е превозното
средство, за което се твърди, че е управлявано от жалбоподателя. Констатираният
пропуск е релевантно обстоятелство, което е следвало да намери отражение при
описание на нарушението съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според
настоящата инстанция, наказващият орган не е спазил изискването за точно
описание на нарушението, с оглед преценката за последващо коректно посочване на
законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Непосочването на факти,
покриващи конкретната хипотеза на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в
случая е довело до нарушаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което не може да разбере какво деяние
му се вменява. Последното винаги е основание за отмяна на НП на самостоятелно
основание.
По
този начин съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
водещи до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление в обжалваната му
част.
Затова същото се явява незаконосъобразно в частта му по отношение на нарушението на чл.139, ал.5 от ЗДвП, издадено е в
нарушение на разпоредбите на ЗАНН и е довело до накърняване на правото на защита на
жалбоподателя.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения са
съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му в обжалваната му част.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП,
каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено в
обжалваната му част, а именно само по отношение на нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, като предвид процесуалния
характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №**-****-****** от 24.02.2017г., издадено от
Началник група, сектор пътна полиция в ОДМВР - София, упълномощен със заповед №
*****-*** от 24.06.2015г. на МВР В
ЧАСТТА, с която на С.Г.Г. с ЕГН**********,*** за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: