Решение по дело №4188/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             18.10.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4188 описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 14.01.2019г., гр.д.16619/18г., СРС, 169 с-в признава за установено на основание чл.124 ГПК, че Ч.С.О. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата 2 523,24 лв. - коригирана стойност на електрическа енергия по партида с кл. № 300070544136 за периода 24.11.2017г. – 21.02.2018г. и осъжда ответника да заплати на ищеца  сумата 515 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Ч.Е.Б.” АД. Счита, че въз основа на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законово делегираните му правомощия, ответникът начислява стойност за дължима електрическа енергия през период, когато върху средството за търговско измерване е оказано външно въздействие. ПИКЕЕ следва да се прилагат, защото не се основават на общите правила на ЗЗД, а на специалния ЗЕ. Клаузата на чл.17, ал.2 ОУ предвижда ред за уведомяване на потребителя за корекцията. Иска се отмяна на решението в тази част и  постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

         Въззиваемият – ищецът Ч.С.О. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Страните са обвързани от търговско правоотношение за продажба и потребление на електрическа енергия. Съставен е констативен протокол № 1019422/21.02.2018г. Изготвен е след проверка и установена неизправност на средството за търговско измерване на електрическа енергия и свързващите го инсталации. Установени са липса на пломба на щита на ел. таблото, нарушени холограмен стикер, фирмена пломба на големия капак и пломба на капачка на клемния блок на електромера, поставена е неоригинална метрологична пломба. Еталонният уред измерва грешка при отчитането на електромера. Според съдебно-техническата експертиза, впоследствие извършената от ответника корекция на сметките е основана на математически верни изчисления, съответни на одобрените цени от ДКЕВР през процесния период 24.11.2017г. – 21.02.2018г.    

С изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент след доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия при определени предпоставки. Първото законово изискване произтича от чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за необходимост от правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Второто изискване на чл.98а, ал. 2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.“а“ ЗЕ касае изрично предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

През процесния период действат Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Тези Правила представляват подзаконов нормативен акт, съгласно делегираната му нормотворческа компетентност по силата на чл.2, ал.1 ЗНА  вр. чл.21, ал.1, т.9 от Закона за енергетиката вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в последна ред. изм. ДВ бр. 54/2012г. Същите Правила са отменени с изключение на приложимите към случая разпоредби на чл.41 – чл.51 от раздел IХ „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи“ с влязло в сила решение № 1500/06.02.2017г., адм.д.2385/16г., ВАС, петчленен с-в, І колегия. Впоследствие правилата са изцяло отменени с решение № 2315 от 2018г. на ВАС.

Съобразно чл.177, ал. 1, изр.2 и чл.183 АПК, съдебното решение, с което оспореният акт е отменен, има действие спрямо всички лица, независимо от това дали са участвали в съдебното производство. Предвид чл.195, ал.1 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт проявява действие за в бъдеще, считано от влизане в сила на съдебното решение. Сами по себе си, четирите неотменени  през спорния период разпоредби на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия.

Същевременно, липсват издадени нови общи условия, съобразени с действащата редакция на чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, което отново изключва правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената от него енергия. В чл.24, ал.2 ОУ, заварени от новата уредба и одобрени с решение № ОУ-061 07.11.2007г. на ДКЕВР се предвижда само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 111/17.07.2015г., т.д.1650/14г., ВКС, І т.о.; решение № 173/16.12.2015г., т.д.3262/14г., ВКС, ІІ т.о.; решение № 203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, І т.о. Предвиденият в чл.17, ал.2 ОУ 7-дневен срок за уведомяване не дава необходимата пълна регламентация на посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за редовно уведомяване. Затова не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Искът за признаване недължимост на едностранно начислената сума следва да се уважи като основателен.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият пред настоящата инстанция установява реализирани разноски от 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

Р   Е   Ш   И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2019г., гр.д.16619/18г., СРС, 169 с-в.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ***, „Бенч Марк Бизнес център“ да заплати на Ч.С.О., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.