РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2686 от 15.07.2022г., постановено по гр. д. № 4024 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., се отхвърля предявеният установителен
иск искове по чл. 26, ал. 2, пр. IV от ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗД на Й. И. П., ЕГН
********** и С. Й. П., ЕГН ********** против Й. С. П., ЕГН ********** и С. Й. П.,
ЕГН ********** за прогласяване на нищожността на сключения между ищците и
ответника Й. С. П. по време на брака му с ответницата С. Й. П., договор за покупко-
продажба на следния недвижим имот: поземлен имот, отреден за жилищно застрояване
с площ от 603 кв. м., находящ се в гр. *****, ЕКАТТЕ *****, съставляващ имот с
идентификатор № *****, за който е отреден УПИ № III, квартал 6 по регулационния
план на гр. *****, ЕКАТТЕ: *****, одобрен с решение на ОбС № 88/06.07.2004г., при
граници и съседи: имот № *****, 23 на П. Й. К. и др; имот № *****.9501 – булевард на
Община *****; имот № *****.25 на А. А. Г. и др. и имот № *****.186 на Й. И. П. и др.,
ведно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда – многофамилна с
идентификатор № *****.1, масивна стоманобетонна постройка при допълващото
застрояване с идентификатор № *****.2, масивна селскостопанска сграда – гараж с
идентификатор № *****.3 и масивна селскостопанска сграда с идентификатор №
*****.4, ведно с подобренията и приращенията в описания имот, който договор е
1
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****, том II, рег. №
*****, нот. дело № ***** от 09.06.2015г. по описа на нотариус К. К., с район на
действие Районен съд Пловдив, рег. № ***** в регистъра на нотариалната камара,
вписан под № ***, том 16 от 2015г. на Служба по вписванията гр. **** и за признаване
за установено, че договорът за покупко-продажба прикрива договор за дарение.С
решението се осъжда на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Й. И. П., ЕГН ********** и С.
Й. П., ЕГН ********** да заплатят на С. Й. П., ЕГН ********** сумата от 1000 лева –
разноски по делото за адвокат.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25621/05.10.2022г. от адв.
И. С. от АК ****, като пълномощник на Й. И. П. и С. Й. П., с която същото се оспорва
като неправилно, необосновано, незаконосъобразно.Неправилен бил извода на съда за
наличие на „обосновани съмнения“, че представеното по делото „обратно писмо“ е
изготвено за целите на процеса, като с него се целяло да бъдат злепоставени правата на
неучастващия по сделката съпруг.Неправилно било прието също, че няма
доказателства, че „обратното писмо“ е подписано в деня на сделката.Мотивите на съда
относно действителната воля на страните за сключване на сделката освен това били
противоречиви, а направените изводи погрешни.Моли се за отмяна на обжалваното
решение, вместо което се иска да бъде постановено ново, с което искът да бъде
уважен.Претендират се разноски.
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата С. Й. П. чрез адв. А. Б. оспорва
въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
С отговора по чл. 263 от ГПК на въззиваемия Й. С. П. чрез пълномощника му
адв. М. К. от АК **** се изразява становище, че въззивната жалба е допустима и
основателна, а оспорваното решение неправилно и необосновано, поради което моли
да бъде отменено.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Предявеният иск пред районния съд са с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. IV от
ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот, обективиран в нот. акт № *****, том II, рег. №
*****, нот. дело № ***** от 09.06.2015г. на нотариус К. К., като привиден и обявяване
за действителен на прикрития договор за дарение.
2
В обстоятелствената част на исковата молба ищците Й. И. П. и С. Й. П.
/съпрузи/ твърдят, че от брака си имат две деца – ответника Й. С. П., техен син и
дъщеря им И. Т. П..През 2015г. решили, тъй като през годините дарили значителна
сума пари на дъщеря си, да дарят на другото си дете дворното място с къщата в гр.
*****, в която живеели.Решили да оформят дарението като покупко-продажба, за да
избегнат в бъдеще възможността след тяхната смърт, да възникнат имуществени
спорове между двете им деца с оглед търсене на запазена част от наследство или
разваляне на договор за дарение.Твърдят, че със сина им са постигнали съгласие за
дарение на процесния имот, но сключили нот. акт за продажба на недвижим имот №
*****, том II, рег. № *****, нот. дело № ***** от 09.06.2015г. по изложените
съображения, като си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху
имота.В нотариалния акт като продажна цена записали 9900 лева, но в действителност
такава продажна цена не били договаряли, нито им била заплатена от сина им.Твърдят,
че в деня на сключване на сделката те и синът им собственоръчно написали и
подписали документ, в който заявявали, че действителната обща воля и съгласие на
всички участници в сделката, е той да бъде надарен и че в действителност не е
заплатил посочената в нотариалния акт сума.Към настоящия момент ищците били в
лошо финансово състояние и с влошено здраве.С минималните си доходи от пенсия не
можели да се издържат и да задоволяват ежедневните си елементарни нужди, както и
да закупуват необходимите лекарства.Поради това като дарители на процесния имот
изпратили покана на сина си, която той получил на 11.11.2020г., да им изплаща
необходимата издръжка, но той отказал.Това обуславяло и правния им интерес от
предявяване на иска за прогласяване нищожността на сключения договор и обявяване
за действителен и приложим между страните договор за дарение.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът Й. П. е заявил, че искът е допустим и
основателен.Признал е, че в действителност родителите му са му дарили процесния
имот, но оформили сделката като покупко-продажба, за да нямат спорове със сестра
му, а така ги посъветвала адвокатка на съпругата му.Представеното „обратно писмо“
било подписано от него и от родителите му и съдържанието му отговаряло на
действителната им воля.Никога не бил плащал на родителите си пари за този имот, а
цената била уговорена фиктивно.
Ответницата С. П. е оспорила предявения иск и е направила възражения по него
извън преклузивния срок по чл. 133 от ГПК, вкл. относно съдържанието на
представеното „обратно писмо“ като невярно.Заявила е, че продажната цена била
платена от купувачите с общи средства и при плащането на сумата бившият й съпруг
/първият ответник/, е присъствал.
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се
потвърждава, че първият ответник е син на двамата ищци и към момента на сключване
3
на процесния договор ответникът Й. С. П. е имал сключен граждански брак с
ответницата С. Й. П..
Между страните не е спорно също сключването на процесния договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *****, том II, рег. №
*****, нот. дело № ***** от 2015г., с който продавачите Й. И. П. и съпругът й С. Й. П.
продават на сина си Й. С. П. процесния собствен недвижим имот за сумата от 9900
лева, която купувачите заявили, че са получили изцяло преди подписване на
акта.Данъчната оценка на имота е 19424, 60 лева.Продавачите са запазили лично за
себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.
Като писмено доказателство по делото е представен писмен документ наименуван
„обратно писмо“ от 09.06.2015г., подписано от ищците и първия ответник, в което като
страни по процесния договор за продажба на недвижим имот, обективиран в № *****,
том II, рег. № *****, нот. дело № ***** от 2015г., са заявили, че същият е привиден и
прикрива договор за дарение.Записано е, че страните изрично са уговорили, че не
желаят да се породят правните последици на договора за продажба, а тяхната
действителна обща воля и желание е описания недвижим имот, заедно с построените в
него сгради, да бъдат прехвърлени чрез дарение от дарителите /родители/, на
надарения – техен син.Декларирали са, че прехвърлянето на имота е извършено
безвъзмездно, като отразената в нотариалния акт продажна цена нито била договаряна
реално, нито била заплатена реално, а била симулативно посочена.Страните
договорили, че дарителите отстъпват веднага и безвъзмездно на своя син правото на
собственост върху описания имот, ведно с построените върху него сгради и
подобрения и приращения в имота, като запазват лично за себе си пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота, а надареният приема с благодарност
от своите родители подарения му имот, при запазено за тях право на
ползване.Декларирали са, че това е тяхното действително общо намерение и съгласие
и желаят настъпването на правните последици на договора за дарение, а не за продажба
на имота.
Ищците са изпратили писмена покана на ответника Й. С. П., връчена му на
11.11.2020г., за изплащане на месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
получаване на поканата.
По реда на чл. 176 от ГПК ищцата Й. П. в съдебно заседание е обяснила, че
„обратното писмо“ го изготвили след като били при нотариуса.Ответницата като тяхна
снаха тогава им казала: „Отсега нататък вие ще видите какво ви очаква!“, което ги
шокирало.Тогава разбрали, че са подведени.Извикали сина им и без тя да знае отишли
при техен адвокат и подписали това „обратно писмо“.Първоначално тя и съпругът й
знаели, че подаряват имот.Документите за прехвърлянето ги подготвяла адвокатката на
снаха им, като предварително ги извикали и им разяснили, че до края на живота им ще
4
са собственици на имота и могат да ги изгонят, могат и квартиранти да пуснат.При
нотариуса много бързали и само подписали документите.Ищцата е обяснила, че пари за
имота не са искали от сина си.Цял живот помагали и на дъщеря си и на него.
Ищецът С. П. в съдебно заседание е обяснил, че не са чели документите, а са ги
подписали с благодарност, че ще ги гледат в бъдеще.От сина си пари никога не бил
получавал, а само бил давал.Обяснил е, че са ходили при адвокатка след като минали
през нотариуса и са подписали „обратно писмо“.Не помни 2014г., 2015 година ли е
било, заявява, че: „не помни такива работи“, „3-4 след като били при нотариуса
ходили“.Мотивирало го да съставят това писмо изказването на снаха му, че: „Не знае
за какво се е подписал!“.Не си спомня при нотариуса дали са им чели какво
подписват.Не знаел каква е цената на имота и пари не бил получавал.
Ответницата С. П. също е дала обяснения в първоинстанционното
производство.По думите й те са живеели само в две стаи, решили да строят нова част и
искали да купят тази къща, за да са спокойни.Ищците се съгласили на покупко-
продажба, а тя се съгласила, че няма да има право да продава имота.Мъжът й нямал
доходи и тя теглила два кредита, тъй като била държавен служител и с тях построили
нова част.По това време съпругът й й казвал всичко и нямало как да съществува такъв
документ, в който да пише, че са длъжни да ги гледат и хранят и ако не го правят ще
вземат имота.Твърди, че този документ бил съставен по време на развода им с първия
ответник.Когато сключвали сделката ищците казали, че са дали голяма сума пари на
сестрата на ответника и всичко ще остане за него.Тя не присъствала на сделката.За тях
било важно да имат сигурност, че няма да продаде къщата.Впоследствие тя я
ремонтирала.Свекърва й давала пари за покрива и за да свържат старата с новата
част.Кредитът бил теглен 2017-2018г., когато започнали да строят новата част.Цената
била определена на 20 000 лева и понеже обитавали две стаи, я направили на 9900 лв.
формално много преди това.Парите били дадени преди сделката.Майка й им дала
пари.Останалите пари осигурил мъжът й, който преди това работил в Ш..Свекърва й
винаги им давала пари, защото знаела, че иска да оправи, изолира и модернизира
къщата.Според обясненията на ответницата в деня на сделката не е била с тях, била на
работа.
Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитана И. Т. – дъщеря
на ищците и сестра на първия ответник.Тази свидетелка е посочила в показанията си,
че родители й са помогнали на нея и съпруга й да си купят жилище, а на брат й и
съпругата му решили да подарят къщата.Това знаела от майка си.Пари за
прехвърлянето не били плащани.Вторият етаж на къщата бил дострояван и
ремонтиран.Св. Т. знаела, че родителите им са имали право да живеят в имота, но с
уговорка семейството на брат й да ги гледа докато са живи.
Свидетелката И. М. е братовчедка на ищцата.Посочила е, че от сестрата на Й.
5
разбрала, че процесният имот е бил дарен, но реално по документи се оказало, че е
продаден.От нея търсили съдействие да им намери адвокат и тя ги свързала с адвокат
С..Преди това Й. била с убеждението, че имота е подарен.Казала й, че при нотариуса
не са чели нотариалния акт, а всички документи са били подготвени от адвокатката на
снаха й.Оригиналите били при нея.След сделката снаха им казала, че вече тя е
собственичка и ще правят каквото тя им каже.През 2019г. св. М. обърнала внимание на
ищцата, че е сключила договор за покупко-продажба и тогава тя се притеснила
много.Срещнала се с адвоката и обяснили ситуацията.Свидетелката знаела, че имотът е
подарен само на сина им, а Й. и съпругът й пари не са получавали.
Свидетелката В. Р. работела с ответницата от 15 години в едно работно
помещение и били близки приятелки.Когато през 2015г. се осъществила покупко-
продажбата, С. била при нея в кабинета и й се похвалила, че свекър й и свекърва й били
при нотариуса.През това време Й. постоянно се обаждал и след 2 дни съпругата му
почерпила колектива.За сделката й споделила, че 10 000 лева са дадени, като 5 000 лв.
са взети от майка й и 5 000 лева от заем.След това родителите на съпруга й им
помогнали за разширението и за покрива с пари.Първият кредит, който теглили, бил за
инвитро процедура, а вторият за ремонт на етажа.След това рефинансирали кредита и
направили пристройката.Кредитът го изплащала С..Цената за прехвърлянето била
платена след сделката от Й..
Районният съд е приел след цялостен анализ на доказателствата по делото, че са
налице обосновани съмнения, че представеното по делото „обратно писмо“ е изготвено
за целите на процеса, като с него се цели да бъдат злепоставени правата на
неучастващия по сделката съпруг.Приел е също, че „обратното писмо“ не се ползва с
достоверна дата по см. на чл. 181 от ГПК и документът не е противопоставим на
участвалия в сделката съпруг.Решаващият съд е обосновал, че не може да се даде
универсално разрешение на въпроса – с каква доказателствена стойност се ползва
„обратното писмо“, подписано от съпруг, по отношение на неучастващия по сделката
съпруг, когато се иска разкриването на симулация.Кредитирал е показанията на св. М.
и въз основа на тях е приел, че въпросът за собствеността върху имота се е поставил
през 2019г., когато са се влошили отношенията на съпрузите-приобритатели и ищците
са започнали да търсят способ за лишаване на ответницата от собственост.Според
районния съд свидетелските показания ясно навеждали на извод, че едва през 2019г.
ищцата е осъзнала, че имотът е прехвърлен с покупко-продажба, а не с дарение, като
само от този факт следвало, че посочената в „обратното писмо“ дата – 09.06.2015г. не е
вярна и това писмо е изготвено в един следващ момент за целите на
процеса.Решаващият съд е обосновал още, че за действителността на сделката е без
правно значение дали продавачите ще получат договорената продажна цена.В случая
плащането на продажната цена било малко вероятно с оглед близките роднински
връзки между страните по делото, съществували към сключването на
6
договора.Въпреки това не можело да се приеме, че договорът за покупко-продажба
прикривал договор за дарение.Отделно от това районният съд прави обосновано
предположение, че задължението за заплащане на продажната цена е покрито чрез
подобренията в имота, за които подобрения ответницата е ползвала банкови кредити,
които изплащала и към настоящия момент.По тези съображения е отхвърлил иска.
Настоящият състав на съда, след като извърши собствен анализ на сбраните по
делото доказателства, намира следното от правна страна:
На първо място следва да се съобрази, че възраженията на ответницата С. П.
относно верността на съдържанието на представения по делото писмен документ,
наименуван „обратно писмо“ и достоверността на датата, не са заявени своевременно
по делото.Дори да бъдат взети предвид обаче константната практика на ВКС приема,
че „нарочният обратен документ, без значение кога е съставен – едновременно с явния,
преди или след това, установява вътрешните отношения между страните по договора и
има за цел да разкрие симулацията“ /в този см. решение по гр. д. № 1150/96г. на II г. о.
на ВКС, решение по гр. д. № № 4710/2017г. на II г. о. на ВКС и др./.В решение по гр. д.
№ 6415/2007г. на II г. о. на ВКС е прието, че „датата на частен документ обвързва
единствено лицата, които са го подписали и е непротивопоставима на всички трети
лица, но датата на съставянето на обратния документ е без правно значение за
доказването на симулацията.Оспорването на истинността на частния документ може да
се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл. 144 от ГПК (отм.) и
не включва датата на съставянето му съгласно чл. 145, ал. 2 от ГПК (отм.)“.
В настоящия случай въззиваемата С. П. е трето за „обратното писмо“
лице.Установената с писмото действителна прикрита сделка – дарение, е насочена
срещу нея, като намалява имуществото й с придобитата с продажбата част от
недвижимия имот.Тя твърди, че по продажбата е платена цена, за установяването на
който факт са допуснати свидетели.Твърди, че „обратното писмо“ е съставено по повод
на процеса, до какъвто извод е достигнал и районният съд.Следва да се отбележи
обаче, че при непротивопоставимост на „обратното писмо“ на ответницата и
значението му на „начало на писмено доказателство“ спрямо нея, за разкриването на
симулацията същата носи тежестта да докаже твърденията си /в този см. и решение по
гр. д. № 4188/2014г. на IV г. о. на ВКС/.Затова е следвало да установи плащането по
продажбата, като по желана от страните и действителна между тях сделка,
разпростираща действието си и спрямо нея по силата на закона /в този см. решение по
гр. д. № 4710/2016г., II г. о. на ВКС/.В тази насока ответницата не е конкретизирала
колко пари, на кой и при какви обстоятелства е дала майка й според твърденията й и
каква част от сумата е била осигурена от съпруга й.Същевременно е заявила, че цената
е била платена преди сделката.Това твърдение обаче противоречи на показанията на
посочената от нея свидетелка – В. Р., която е посочила, че цената по прехвърлянето е
7
била заплатена след сделката от Й..Не може да се приеме също на база на събраните по
делото доказателства, че задължението за заплащане на продажната цена е покрито
чрез подобренията в имота, за които ответницата ползвала кредит, както е приел
районният съд, тъй като по делото такива твърдения не са наведени, не са ангажирани
и доказателства за наличие на такава уговорка между страните.
В случая неплащането на цената и установяването му, освен от представеното
„начало на писмено доказателство“ и от обясненията на ищците и първия ответник,
както и от показанията на посочените от тях свидетели, които доказателства
кореспондират помежду си и няма причина да не бъдат кредитирани, не е без правно
значение, както е приел първоинстанционният съд, а следва да се цени като индиция,
че не е имало обща воля да възникне задължение за плащане, а намерението на
страните е било за безпаричност на договора.Този извод не се разколебава и от
показанията на св. М., според които ищцата е била с убеждението, че имота е бил
подарен.Това обстоятелство е в подкрепа на извода, че желанието и намерението на
страните по договора изначално е било за дарение на имота, а кога ищцата е осъзнала
какъв вид договор е подписала при нотариуса, е ирелевантно.И двамата ищци в тази
насока са обяснили, че са имали доверие на децата си, вкл. на снаха си, че ще оформят
документите според техните уговорки и желание и са ги подписали с такова убеждение
без съмнения, във вида, в който са им предоставени.
Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените главни
искове да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на
жалбоподателите следва да се присъдят направените и претендирани разноски за
първоинстанционното производство в размер на 188, 40 лв. ДТ и 800 лева – за
адвокатско възнаграждение или общо 988, 40 лева и 98 лева ДТ за въззивното
производство. С оглед на изложеното Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2686 от 15.07.2022г., постановено по гр. д. № 4024 по описа
за 2021г. по описа на Пловдивски районен съд, IV г. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Й. И. П., ЕГН ********** от гр. *****, ул.
*****, Община *****, ***** и С. Й. П., ЕГН **********, от гр. *****, ул. *****,
Община *****, *****, чрез пълномощника адв. И. С. против Й. С. П., ЕГН **********,
от гр. *****, ул. *****, Община *****, ***** и С. Й. П., ЕГН **********, от гр. *****,
ул. *****, искове НИЖОЖНОСТТА на сключения между ищците и ответника Й. С.
8
П., по време на брака му с ответницата С. Й. П., договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *****, том II, рег. № *****, нот. дело № ***** от
09.06.2015г. по описа на нотариус К. К., с район на действие Районен съд Пловдив, рег.
№ ***** в регистъра на нотариалната камара, вписан под № ***, том 16 от 2015г. на
Служба по вписванията гр. Пловдив, на следния недвижим имот: поземлен имот,
отреден за жилищно застрояване с площ от 603 кв. м., находящ се в гр. *****, ЕКАТТЕ
*****, съставляващ имот с идентификатор № *****, за който е отреден УПИ № III,
квартал 6 по регулационния план на гр. *****, ЕКАТТЕ: *****, одобрен с решение на
ОбС № 88/06.07.2004г., при граници и съседи: имот № *****, 23 на П. Й. К. и др; имот
№ *****.9501 – булевард на Община *****; имот № *****.25 на А. А. Г. и др. и имот
№ *****.186 на Й. И. П. и др., ведно с построените в имота: двуетажна масивна
жилищна сграда – многофамилна с идентификатор № *****.1, масивна
стоманобетонна постройка при допълващото застрояване с идентификатор № *****.2,
масивна селскостопанска сграда – гараж с идентификатор № *****.3 и масивна
селскостопанска сграда с идентификатор № *****.4, ведно с подобренията и
приращенията, за сумата от 9900 лева, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД като
привиден и относително симулативен – прикриващ договор за дарение, като
ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН, сключения между Й. И. П., ЕГН ********** и
С. Й. П., ЕГН **********, като дарители и Й. С. П., ЕГН **********, като дарен,
обективирания в нотариален акт № *****, том II, рег. № *****, нот. дело № ***** от
09.06.2015г. по описа на нотариус К. К., с район на действие Районен съд Пловдив, рег.
№ ***** в регистъра на нотариалната камара, вписан под № ***, том 16 от 2015г. на
Служба по вписванията гр. ****, договор за дарение на поземлен имот, отреден за
жилищно застрояване с площ от 603 кв. м., находящ се в гр. *****, ЕКАТТЕ *****,
съставляващ имот с идентификатор № *****, за който е отреден УПИ № III, квартал 6
по регулационния план на гр. *****, ЕКАТТЕ: *****, одобрен с решение на ОбС №
88/06.07.2004г., при граници и съседи: имот № *****, 23 на П. Й. К. и др; имот №
*****.9501 – булевард на Община *****; имот № *****.25 на А. А. Г. и др. и имот №
*****.186 на Й. И. П. и др., ведно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна
сграда – многофамилна с идентификатор № *****.1, масивна стоманобетонна
постройка при допълващото застрояване с идентификатор № *****.2, масивна
селскостопанска сграда – гараж с идентификатор № *****.3 и масивна
селскостопанска сграда с идентификатор № *****.4, ведно с подобренията и
приращенията, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Й. П., ЕГН **********, от гр. *****, ул. ***** да заплати на Й. И.
П., ЕГН ********** от гр. *****, ул. *****, Община *****, ***** и С. Й. П., ЕГН
**********, от гр. *****, ул. *****, Община *****, *****, сумата от 988, 40 лева –
разноски за първоинстанционното производство и 98 лева – за въззивно обжалване.
9
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10