№212
гр.
Велико Търново, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура с.и., разгледа докладваното от съдия
Костова касационно НАХД №10203/2023 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление –
Специализирано звено към АПИ, гр. София чрез
...Е.К.против Решение №257/19.05.2023 г., постановено по НАХД №1574/2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление
№BG26042022/4000/P8-466 от 17.10.2022 г. на директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на С.Д.Н. ***
на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 800.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение,
които съдът квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че АУАН и НП съдържат всички необходими
реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, включително и посочване на
разпоредбата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП. Оспорва изводите на въззивния
съд за недоказаност на авторството на деянието, като се позовава на липсата на
направени от Н. възражения в този смисъл в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Посочва, че констатациите в АУАН не са оборени и нарушението е безспорно
установено. Счита, че описаната фактическа и правна обстановка е подкрепена от
събраните по делото доказателства. По тези съображения моли решението да бъде
отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира
присъждане на разноски, като при условие на алтернативност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В представени
по делото молба и писмена защита, касаторът, чрез
процесуалния си представител ..Е.К., поддържа жалбата по
изложените в същата съображения.
Ответникът по жалбата – С.Д.Н. ***, редовно призван, не се представлява и не заема становище по
спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че в
тежест на административно-наказващият орган е да ангажира доказателства относно
авторството на деянието, което в случая не е сторено. Счита, че решението е
правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Административният съд – Велико Търново,
като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежна страна съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е Решение №257/19.05.2023 г., постановено по НАХД №1574/2022
г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно
постановление №BG26042022/4000/P8-466 от 17.10.2022 г. на директора на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с
което на С.Д.Н. *** на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800.
За
да постанови този правен резултат, ВТРС е установил фактическата обстановка,
като от значение за спора е следното. На 26.04.2022 г. в 10:29 часа при
излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост, е пристигнало пътно превозно
средство – влекач над 12 тона peг. №.., управлявано
от С.Н.. След извършена проверка от страна контролните органи било установено,
че на 10.04.2022 г. в 16:35:06 часа по път І-5, км 107+250, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за това ППС не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За извършеното административно
нарушение е генериран доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
DD18F2FD52F16983Е053021F160А5СВ7. Установено е, че за процесното
ППС на посочената дата няма получени тол декларации и
маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката
(20532), на която е отчетено нарушението. На С.Н. е съставен АУАН
№BG26042022/4000/P8-466 от 26.04.2022 г. В хода на проверката жалбоподателят е
заплатил дължимата пътна такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер
на 68.00 евро. Въз основа на АУАН за извършеното административно нарушение по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е съставено НП и е наложена глоба в размер на 1800
лева.
За
да отмени НП въззивният съд е приел, че е допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като в
АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материалноправна
норма – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Изложени са мотиви, че тази норма е санкционна
и не съдържат права и задължения на водача. Правилото за поведение, което
според наказващия орган е нарушено, е регламентирано в чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Направен е извод, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН и неправилната квалификация съществено засяга правото на защита.
Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, но въпреки
това е намерено и основание за материална незаконосъобразност. Не е безспорно
установено, че С.Н. е извършил от обективна страна вмененото му административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, вр. чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП и, че именно той е бил водач на заснетото нарушение от сегмента
на Електронната система на АПИ на дата 10.04.2022 г. Контролните органи не са
положили нужните усилия да докажат, че водачът, който е управлявал товарния
автомобил на датата на проверката, е същият, който е извършил въпросното
нарушение. Като краен резултат на Н. е наложено наказание за нарушение, чието
авторство не е установено по съответния ред, при недоказано осъществяване от
него на изпълнителния състав на обявеното за наказуемо деяние.
Така постановеното съдебно решение е
правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Изводът, че авторството на нарушението не
е доказано., е правилен. Съгласно посочената в АУАН и НП санкционна норма на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водачът, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на
26.04.2022 г. в 10:29 часа на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав
мост ответник-жалба е управлявал посоченият в АУАН и НП влекач peг. №... При проверката, която му е извършена тогава е
установено, че за това ППС не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП на 10.04.2022 г. в 16:35:06 часа за движение по път І-5, км 107+250.
Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на
страната със същия товарен автомобил, не означава непременно, че именно той е
извършил твърдяното нарушение и на 10.04.2022 г. Липсват данни на 10.04.2022 г.
товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или
установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата. Наказващият
орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични
доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно ответникът
е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ
датата на извършване на нарушението момент, ответникът не е оспорил
твърдението, че е управлявал ППС на 10.04.2022 г., е недостатъчно да бъде
установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на
конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им
в последващ етап, е проявление на правото на защита
на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме
противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в
чл. 116 от НПК.
На следващо място, задължителен реквизит
от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна
норма, която в случая не е индивидуализирана. Наказващият орган се е задоволил
с позоваване на санкционната норма, което не компенсира липсата на правна
квалификация на деянието. Както правилно
е указ районният съд, съответна на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП е императивната
разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която вменява на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП дължимото поведени преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа – да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, който ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В случая неясно остава за какво точно
нарушение е санкциониран нарушителя, тъй като правната квалификация на деянието
не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената санкционна
норма. Изискването на закона да бъде посочена нарушената норма има за цел да
определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и
твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването
на контрол за законосъобразност. В процесния случай,
както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП. Настоящият състав не възприема изложените съображения от касатора, че цитираната норма едновременно съдържа правило
за поведение и санкция. В този смисъл се налага изводът, че в АУАН и в НП не е
налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
според които „нарушена законова разпоредба“ означава нарушено определено
правило за поведение, към което субектът е задължен да се придържа.
В рамките на служебна проверка по чл. 218
от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Поддържаните
от касатора възражения не се оправдават от гледище на
закона и на доказателствата по делото. По тези съображения касационната жалбата
е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.
63в от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №257/19.05.2023 г., постановено по НАХД №1574/2022 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
2