№ 138
гр. П. , 18.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220100036 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Явява се молителката М. М. Й. заедно с пълномощникът си адв. И. Г.,
надлежно преупълномощена да я представлява от адв. Д.. Представя
пълномощно от днес.
Не се явява представител за заинтересованата страна Община П.,
редовно и своевременно призована.
Не се явява представител за Районна Прокуратура гр. П., редовно и
своевременно призована.
АДВ. Г.: - Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
Съдът, при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА ГО:
Производството е охранително по реда на чл. 542 и следващите от ГПК.
1
Образувано е по молба с правно основание чл. 19 от ЗГР подадена от М.
М. Й., с постоянен адрес гр. П., ул. „М.“ № **, в която твърди, че е родена на
**** г. от родители З. М. Р. и М. А. Я., както и, че е записана в съставения акт
за раждане № 1244 от същата дата с имена Б. М. А.а. Твърди, че имената й са
били принудително променени през 80-те години на миналия век в рамките на
възродителния процес, като тогава е получила имената М. М. Й.. Твърди, че
промяната е отразена в акта за раждане в регистрите на населението.
Поддържа, че въпреки това никога в ежедневието не е използвала имената М.
М. Й.. Всички в нейното обкръжение са се обръщали към нея със старите й
имена Б. М. А.а. Твърди, че е с турски етнически произход, и че иманата М.
М. Й. не са характерни за нейния етнос. Затова иска от съда да допусне
промяна в трите й имена, които занапред да са Б. М. А. без първоначалните
наставки -ова и -ева, тъй като същите не са характерни за турските имена.
Счита, че са налице важни обстоятелства, които налагат да се извърши
промяната, тъй като среща затруднения произлизащи от различието между
използваните от нея в ежедневието и официално записаните в регистрите за
населението имена. Иска също така, след допускане на промяната същата да
бъде отразена в регистъра за населението при Община П..
Съдът УКАЗВА на молителката, че за уважаването на така подадената
молба носи тежестта да установи наличието на изложените в нея
обстоятелства, при които законът допуска промяна в имената на българските
граждани.
АДВ. Г.: - Господин съдия, поддържаме подадената пред Вас молба.
Нямам възражения по доклада. Имаме искане за разпит на двама свидетели,
които водим. Не възразявам да се приемат представените от Община П.
писмени доказателства, които сте изискали с определението за насрочване на
делото. Допълнително по настояване на моята доверителка представям
снимка от надгробната плоча на нейния баща, от която е видно, че същият е
записан на нея с турските му имена, а не с българските, които е получил по
време на възродителния процес. Горното доказателство е във връзка с
твърдението ни, че молителката и нейният род държат на своя етнически
произход.
2
Съдът, счита, че ще следва да се допуснат до разпит двама свидетели
при довеждане от молителката, както и да се приемат представените от
Община П. писмени доказателства и днес представената снимка от надгробна
плоча на бащата на молителката.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
молителката.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от Община П.
документи: копие от акт за раждане, копие от личен регистрационен картон и
удостоверение за адресна регистрация на молителката, както и днес
представената от молителката снимка.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА МОЛИТЕЛЯ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
К. Ю. Ю.: – на 58 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство с молителката.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. К. Ю.: – Разбрах за отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам М., аз днеска научих, че е М.. В една махала живеем, с мъжа й
бяхме приятели. Мъжът й се казваше К., той почина за съжаление. Познавам
родителите на М.. Аз я знам като Б. абла, кака Б., „абла“ на турски е „кака“ –
по-голяма сестра демек. Помня майка й и баща й. Баща й беше бай М., и леля
З. – майка й. В мое присъствие не съм чувал да се обръщат към Б. с името М.
или с български имена. Аз не знаех, че си е променяла имената от турски на
български. Аз бях някога с български имена. През осемдесет и пета година
януари ме извикаха в ЕСГРАОН-а и ми казаха, че така или иначе трябва да си
избера български имена, остава да си избера по трудния или по лесния начин,
3
буквално. Върнах си старите имена веднага след като ми дадоха право.
Впрочем, моето заявление и на баща ми бяха с номер едно и номер две в П.,
ние бяхме първите, които си върнахме имената. Когато се роди едно дете в
исляма старейшината на рода прочита пасажи от Корана, и казва три пъти
„Аллах е велик“, и после три пъти произнася в ухото на детето неговото име –
името на детето, което му е дадено от неговите родители. И това нещо според
Корана се записва във вселената, в космоса. Всеки човек според мен има
правото да бъде назоваван по начина по който майката и бащата са решили.
Наскоро разбрах, че М. иска да си сменя имената от български на турски.
Каза, че не й е приятно с тези български имена, на никой не му е приятно иска
да си върне турските имена.
АДВ. Г.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят К. Ю. напусна съдебната зала.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА МОЛИТЕЛКАТА, КАКТО СЛЕДВА:
Й. Ф. М.: – на 49 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с молителката.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Й. М.: – Разбрах за отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам тази жена, която е в залата като Б.. Това й е собственото име. Не
знам какво й е презимето и фамилията. Баща й се казва М., той почина. Б. М.,
баща й е М. – така я знаем – Б. М.. Дядо им беше А., защото бяхме там
комшии. Аз говоря следното, трябва да е така, аз бях малък тогава, като се
оженихме, като отидох да живея в махалата, ние сме близо там, но знам, че
дядо й беше с името А., не знам фамилията. Викаме й лельо Б. – всички така й
викат – Б. аба. Даже аз сега за делото разбрах, че е М.. Аз живея на
съпружески начала с жена, от която имам две деца. Нейната майка – на жена
ми майка й, се казва К. и тя е сестра на леля Б.. Знам, че тъщата има
български имена. Българското й име е К.. Това име К. знам, че са й го дали
4
осемдесет и някоя година, защото е имало такъв закон да си сменят имената,
даже и да не искаш те ти ги сменяват – така зная. Помня съпруга на Б., чичо
К.. Леля Б. има две момичета и едно момче, едната е Н. – Н.. Синът й се казва
Я., и той не знам по каква причина стана Я., и третото дете се казва Л.. Значи
Л., Н. и Я. – това са децата на леля Б.. Всички се обръщат към тях – към леля
Б. и към децата й, с турските им имена. Аз на сина й Я. българското име Я. го
знам, защото сме близки приятели, а на дъщерите й не им знам българските
имена, не ги използват. Той и Я. не го използва българското име – никой не се
обръща към него с името Я., с Я. се обръща.
АДВ. Г.: - Нямам повече въпроси към свидетеля, благодаря.
Свидетелят Й. М. напусна съдебната зала.
АДВ. Г.: - Нямам други доказателствени искания. Няма да соча други
доказателства. Моля да се приключи делото.
Съдът, счита че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Г.: - Уважаеми районен съдия, моля да уважите така предявената
от доверителката ми М. М. Й. молба за промяна на трите й български имена –
лично бащино и фамилно от български на турски така както е записана в акта
си за раждане, а именно Б. М. А.. Предвид събраните по делото писмени
доказателства е видно, че лицето наистина е родено и наречено от
родителите си с тези именно имена. Свидетелите потвърдиха, че бащата на
доверителката ми е носил името М., както е записано в акта й за раждане с
презиме, а пък дядото се е казвал А., както е записано и фамилното й име
5
както е и традицията в турския етнос към който се самоопределя моята
доверителка. Обществено известно е, че турските имената в България
действително бяха принудително променяни през осемдесетте години на
миналия век, към който момент тя е била вече над 30 годишна, предвид
обстоятелството, че е раждана 52-ра година, и няма основание да считаме, че
е приела присърце новите си български имена, още повече, че в етноса в
който живее има специално отношение към турското име, с което са те
нарекли родителите. Свидетелите потвърдиха, че всички се обръщат към нея
именно с името Б., било то с турската наставка за кака или леля, и именно
така тя е известна в общността. Считам, че е право на всеки човек да се
самоопределя, както етнически, така и да има желание да запази традицията
на своите родители, на рода си, да я предаде на децата си и на внуците си, и
най-вече имената му да отговарят на неговото лично усещане и
самоопределяне. Молим поради тази причина да допуснете тази промяна,
като молим също така, по възможност към второто и третото име на
молителката да не се добавят наставките -ова и -ева, тъй като съгласно чл. 13
от ЗГР е допустимо тези наставки да не се поставят, когато противоречат на
етническите и на религиозните традиции на родителите. През онзи момент,
през 52-ра година това не е било все още допустимо, когато се е раждала
доверителката ми, поради това и тези наставки съществуват в акта й за
раждане, но от днешната гледна точка турските имена наистина не изискват
подобна наставка и звучат нелепо с нея, поради което молим да уважите
молбата и да задължите Община П. да впише тези промени в съответните
регистри. Благодаря Ви.
Съдът обяви на страните, че ще постанови решение в установения от
закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:31
часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
6
7