№ 192
гр. Варна , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100502988 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК
С решение № 3697/04.08.2020 год., постановено по гр.д. № 2885/2020
год., ВРС –26-ти състав е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на
И. С. Ш. сумата от 1489 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени
увреждания на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.№ ******, в резултат от
ПТП, настъпило на 21.11.2015 год. в гр.Варна, виновно причинено от водач
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег..№ ******, застрахован по
договор за гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху
главница от 1000 лева, считано от 17.02.2017 год. до окончателното плащане
и законна лихва за забава върху главница от 489 лева, считано от 14.07.2017
год. до окончателното заплащане, както и за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, който обжалва
постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно като конкретните оплаквания са във връзка с
размера на определеното обезщетение, поради което са събрани и
допълнителни доказателства.
1
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното решение като се позовава на събрания по делото
доказателствен материал. Обективира искане за присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилно определяне от страна на съда на размера на
дължимото обезщетение.
Не е налице спор между страните относно наличието на
застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „Сеат
Ибиза“, с рег.№ ******, в срока на действие на който е настъпило
застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че след
завеждане на щета застрахователното дружество е определило и заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 2636 лева.
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължениеа заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования.
При застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната
стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя
стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране.
2
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита
уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната
полица. В конкретния случай, поради липса на доказателства за противното,
следва да се приеме, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно застрахователното обезщетение
следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на
увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП.
В конкретиката на казуса, като съобразява изготвеното от вещото лице
заключение по САТЕ и като се придържа към даденото тълкуване на чл. 203,
ал.3 КЗ /отм./, съответно на чл. 386, ал.2 КЗ относно възприемането на
действителна стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че
възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на
увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета
на моторно превозно средство /чл. 390, ал.2 КЗ/.
Възражението за намаляване на определената от експерта при ВРС
стойност, обективирано във въззивната жалба, се преценява от съда като
неоснователно с оглед приетото пред настоящата инстация заключение,
според което застрахователното обезщетение е определено дори в размер, по-
висок от този по приетото от първостепенния съд заключение.
Ето защо, настоящият състав намира, че следва да изходи от
изготвеното пред първоинстанционния съд заключение, въз основа на което
се налага извод за неоснователност на въззивната жалба.
И след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год.
по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага
извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски, възлизащи в размер на 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3697/04.08.2020 год., постановено по
гр.д. № 2885/2020 год. на ВРС –26-ти състав.
3
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес гр.София район Оборище, бул.Княз Александър Дондуков“
68 да заплати на И. С. Ш., ЕГН: ********** от **** сумата от 400 лева,
съставляваща разноски разноски за втора инстанция, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4