Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 5 477 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 40 000 лв.
В исковата молба на К.И.П. се твърди, че на 02.06.2017 г., около 18.00
часа, в гр. София, по ул. „Инж. Г. Белов“ е настъпил
пътен инцидент, предизвикан от водача на товарен автомобил „Камаз
5511“ с рег. № *******– Г.П.Н., който предприел излизане от гаражна клетка без
да пропусне движещият се по път с предимство лек автомобил „Киа Мажентис“ с рег. № *******, управляван от ищеца и реализирал
ПТП с него. Твърди се, че при пътното произшествие ищецът получил сътресение на
мозъка, контузия на главата – контузия на меките тъкани, подкожен оток и
охлузване в дясно – челно, кръвонасядане с охлузване
в лявата челна област, дисторзия на шийната мускулатура, комбиниран отоневрологичен
синдром, церебрастенен синдром, контузия с охлузвания
в областта на дясната предмишница. Бил откаран по
спешност в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София и изписан от болничното заведение на
06.06.2017 г. с назначена медикаментозна терапия. Твърди се, че при преглед от невролог,
извършен на 04.07.2017 г. му била поставена диагноза – церебрастенен
синдром, а при извършено на 26.07.2018 г. отоневрологично
изследване се установил комбиниран отоневрологичен
синдром.
Твърди се, че оздравителният процес бил дълъг, съпътстван със силни болки и
страдания, отрицателни изживявания, лесна уморяемост,
световъртеж, главоболие.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на товарен
автомобил „Камаз”, да му заплати сумата от 40 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК също е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Йорданова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 361, издаден от СДВР. От
същия се установява, че на 02.06.2017 г., около в 18.00 часа, в гр. София, на
ул. „Инж. Г. Белов” в района на № 1 е осъществено ПТП
между товарен автомобил „Камаз 5511“ с рег. № *******,
управляван от Г.П.Н. и лек автомобил „Киа Мажентис“ с
рег. № *******, управляван от К.И.П., от което пострадал водача на лекия
автомобил с работна диагноза – комоцио. Като причини
за ПТП в протокола е посочено, че при излизане от крайпътна територия /гаража/
на № 1 товарен автомобил „Камаз“ не е пропуснал и
реализирал ПТП с движещия се отляво-надясно спрямо движението лек автомобил.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че от техническа
гледна точка причината за настъпване на произшествието е навлизане на товарен
автомобил „Камаз“ в лентата за движение на лек
автомобил „Киа“ на разстояние, най-вероятно по-малко от опасната зона за
спиране на лекия автомобил. Посочено е, че водачът на товарния автомобил е имал
техническата възможност да възприеме движещия се по пътното платно лек
автомобил, да спре и изчака преминаването му, след което да извърши маневрата.
Изслушана е и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице П.И.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че водачът на товарен автомобил „Камаз“ от техническа гледна точка е следвало да провери
наличието на движещи се по пътното платно с предимство автомобили и при
необходимост да спре и изчака преминаването им, след което да предприеме
маневрата за навлизане в пътното платно. Посочено е, че ударът е бил
непредотвратим чрез аварийно спиране от страна на водача на лекия автомобил.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р П.С.П.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че К.П. е
получил черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: мозъчно
сътресение, контузия в дясна челно-теменна област на главата, кръвонасядане в лява челна област на главата, комбиниран отоневрологичен синдром като последица от черепно-мозъчната
травма с превалиране на централната компонента,
множествена изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на дясна раменна
става, контузия и охлузвания в областта на десен лакът и задната повърхност на
дясна предмишница. Обоснован е извод за проведено
комплексно болнично лечение, състоящо се от режим на легло, активно
неврологично наблюдение и медикаменти. Посочено е, че възстановителният период
за мозъчното сътресение е в границите от 3 до 5 седмици като най-интензивна е
общо-мозъчната симптоматика в първата седмица с последващо
затихване. Вещото лице е посочило, че при комбинирания отоневрологичен
симптом след проведено лечение обикновено оплакванията отзвучават за период до
1 месец, а при множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб болковите усещания са най-интензивни в първите десет дни с последващо постепенно отзвучаване. Вещото лице е обосновало
извод, че по данни от последния преглед ищецът е в добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватен и всестранно ориентиран като в неврологичния му статус има
нестабилност в позата на Р. и продължава да чувства болки в дясна раменна става
при движение, въпреки проведена физиотерапия. Посочено е, че е възможно да се
наблюдават епизоди на главоболие при емоционално и физическо натоварване и при
промяна на атмосферното налягане, а след множественото изкълчване и навяхване
на ставите и ставните връзки е възможно ускоряване на процеса на дегенерация на
отдела.
В съдебно заседание на 25.03.2019 г. са събрани свидетелски показания чрез
разпит на Г. А.Г., племенник на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 16.08.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите
на вещото лице по допуснатите
САТЕ /първоначална и повторна/, която
настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от констатациите на
протокола за ПТП.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот, продължителността
на възстановителния период / около 3-5 седмици/ респ. изводите на СМЕ , че в неврологичния му статус има нестабилност в позата на Р. и продължава да
чувства болки в дясна раменна става при движение, както и че е възможно да се наблюдават епизоди на
главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на
атмосферното налягане, а след множественото изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки е възможно ускоряване на процеса на дегенерация на отдела справедливо би било да се присъди сума от 10 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 40 000 лв. искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
Заявеното възражение
за съпричиняване от страна на ответното дружество
настоящият съдебен състав намира за неоснователно, предвид липсата на данни по
делото, от които да се обоснове извод, че с поведението си ищецът е допринесъл
за настъпване на вредоносните последици.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес обаче същата
следва да се присъди от датата на завеждане на исковата молба в съда, както е
заявено в същата. Размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 14.10.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е посочено и в представения по
делото договор за правна помощ респ. искането е сторено в преклузивния по ГПК
срок, поради което е основателно. Предвид цената на заявения иск, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено по Наредба 1/2004 г., възлиза
на 1 730 лв., което е адекватният размер на възнаграждението, предвид
фактическата и правна сложност на делото респ. извършените по него процесуални
действия. Припадащата се част от същото, с оглед уважената част от него възлиза
на 432, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 531, 25 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 618, 75
лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на К.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
В.О. сумата от 10 000 /десет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 02.06.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.04.2018 год. до окончателното й изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 531, 25 лв.
– дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.В.О. сумата от 432, 50 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. В.О. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 618, 75 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: