РЕШЕНИЕ
№ 2896
гр. Варна, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20253110108196 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „ХVІІІ-та”
от ГПК.
Делото е образувано по молба подадена от А. Б. И. с ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на детето й Т. И. И., ЕГН **********, с
искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу И. Т. И. с ЕГН
**********.
В молбата за налагане на мерки за защита молителката сочи, че с ответника са
бивши съпрузи и родители на общото им дете Т. И. И.. От началото на 2022г. И. Т. И.
започнал системно да злоупотребява с алкохол, което довело до разстройство на брака
им прекратен през 2024г. След това той останал да обитава една стая от общото им
жилище като системно упражнявал психическо насилие над бившата си съпруга и
детето им прибирайки се късно през нощта и вдигайки шум. На 24.05.2025г. и
01.06.2025г. паркирал колата си по начин да не може молителката А. Б. И. да ползва
автомобила си, за да заведе детето на училище. На 27.05.2025г. и 17.06.2025г. се
прибрал шумно ок. 23,45 ч. като ги събудил и попречил на почивката им. На 13 и
14.06.2025г. спирал бойлера, като препятствал ползването на топла вода. След
24.05.2025г. не хигиенизирал общата тоалетна, след като я ползвал. Никога не е
заплащал ползваното потребление за ел. енергия. По изложените съображения моли
спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.
1
Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено
с определение от 23.06.2025г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката А. Б. И. се
явява лично, пострадалото лице Т. И. И. не се явява, като двете чрез процесуален
представител изразяват становище, че поддържат молбата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответната страна се явява
като изразява становище, че оспорва молбата.
В съответствие с нормата на чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН /в ред. ДВ, бр. 66 от 2023г., в
сила от 01.01.2024г./, Д. „С. п.” - В. е конституирана в качеството на контролираща
страна, като не е представила писмено становище и не е осигурила представител в
проведеното открито съдебно заседание.
След съвкупна преценка на приложените към молбата и събрани по искане
на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на
закона, В. районен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 5, ал. 1,
т.1, т.2, т. 3, т.4, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН
Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като
при проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да искат
защита по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран тримесечен
срок за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая се
установява от представените доказателства и извършени служебни справки, че
молителката А. Б. И. е бивша съпруга на сочения извършител, а пострадалото лице Т.
И. И. е негова дъщеря. За дати на процесните актове на извършено домашно насилие
се сочат 24. и 27.05.2025г., 01., 13., 14. и 17.06.2025г., а молбата е депозирана на
23.06.2025г., поради което съдът намира, че е подадена в срок, от легитимирано да
търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН легалното определение за
домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН е
посочено, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
2
съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във
връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН). Подаването
на такава декларация не е задължителен елемент от молбата по чл. 9 ЗЗДН /съобразно
действащата редакция на нормата – обн. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./,
като при положение, че няма други доказателства по делото, следва да се цени
самостоятелно, въпреки че по съществото си представлява частен документ.
Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно
истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна на
посочените в нея извършители, съставляващи, която и да било от проявните форми на
домашно насилие. Това правило не е абсолютно и няма пречка същата да се цени на
общо основание с останалия доказателствен материал по делото. Нормата на чл. 13, ал.
3 от ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в контекста на останалите разпоредби
от закона и целта на същия.
По настоящото дело, освен подадената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, са
събрани гласни доказателства – показания на брата на сочения извършител, според
които той живее в обща сграда със страните по делото и има преки непосредствени
впечатления от съвместния им живот, вкл. и от посочените в молбата актове на
домашно насилие. Според показанията на свидетеля, всички изложени в декларацията
обстоятелства отговарят на обективната действителност, като насилническото
поведение на брат му /ответника/ е вследствие на завишения при него негативен ефект
след злоупотреба с алкохолни напитки.
По настоящото дело, с оглед обсъдената доказателствената съвкупност, ВРС
приема за доказани изложените в декларацията факти.
Гореизложените доводи обосновават извода, че И. Т. И. е осъществил на
посочените в молбата дати - 24. и 27.05.2025г., 01., 13., 14. и 17.06.2025г актове на
домашно насилие спрямо А. Б. И. и Т. И. И., ЕГН **********, изразяващи се в
психическо, емоционално и икономическо насилие, поради което молбата за закрила
следва да бъде уважена.
При наличието на установено извършване на актове на домашно насилие,
следва да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката и другото пострадало лице, като тази мярка не е ограничена със
срок. Следва да се уважат и посканите мерки ответникът да бъде отстранен от
съвместно обитаваното жилище в **********, ул. „* ра“ № ***; да му се забрани да
приближава молителите на разстояние по-малко от 50 м. /посочените в молбата 100м.
съдът намира за по-трудно изпълними на практика/, жилището им находящо се в
**********, ул. „* ра“ № ***; местоработата на А. И. с адрес с. П., Н. ч. „П. ****“,
учебното заведение, което ще посещава Т. И. И., местата им за социални контакти и
отдих; на ответникът следва да бъде забранено да осъществява контакт с пострадалите
3
лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация. Мерките следва да бъдат наложени за срок 18 месеца спрямо А. Б. И..
Спрямо детето му Т. И. И., срокът на мерките да относно забраната да я доближава и
да комуникира с нея, следва да е 3 месеца, доколкото следва да се съобрази интереса
на детето да осъществява режим на лични отношения с баща си. Срокът съобразно чл.
5 ал. 2 ЗЗДН тече от издаването на заповедта за незабавна защита - 23.06.2025г.
На осн. чл. 5 ал. 3 вр. ал.1 т. 5 от ЗЗДН съдът намира, че следва временно да
определи местоживеенето на детето на страните при пострадалия родител на адрес в
**********, ул. „* ра“ № ***, тъй като в случая това ще е в негов интерес за срок от
18 мес.
Съдът намира, че по делото не се събраха данни за личността или действията на
ответника, обуславящи налагането на мярка да бъде задължен да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.
На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 ТДТССГПК, и предвид изхода на
делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за
заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
На осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на молителката следва да й
се присъдят разноски за платеното адвокатско възнаграждение в размер от 800лв.,
колкото се претендират съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл. 5, ал.1 и ал. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, В. районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 1 от ЗЗДН И. Т. И. с ЕГН
********** с пост. адрес в ********** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо А. Б. И. с ЕГН ********** и Т. И. И., ЕГН **********, двете с адрес:
**********, ул. „* ра“ № ***
ОТСТРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от ЗЗДН И. Т. И. с ЕГН
********** от съвместно обитаваното с пострадалите лица жилище, находящо се в
**********, ул. „* ра“ № *** за срок от 18 месеца считано от 23.06.2025г.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 3 от ЗЗДН на И. Т. И. с ЕГН
********** да приближава на разстояние по-малко от 50 м. А. Б. И. с ЕГН
********** и Т. И. И., ЕГН **********; жилището, в което живеят, находящо се в
**********, ул. „* ра“ № ***; местоработата на А. И. с адрес в с. П., Н. ч. „П. ****“;
учебното заведение, което ще посещава Т. И. И.; местата им за социални контакти и
отдих, за срок от 18 месеца относно А. Б. И. и за срок от 3 месеца относно Т. И. И.,
4
считано от 23.06.2025г.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 4 от ЗЗДН на И. Т. И. с ЕГН
********** да осъществява контакт с А. Б. И. с ЕГН ********** и Т. И. И., ЕГН
********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 18 месеца относно А. Б. И. и за срок от 3 месеца относно Т. И.
И., считано от 23.06.2025г.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 5 ал. 3 вр. ал.1 т. 5 от ЗЗДН местоживеенето на детето
на страните Т. И. И., ЕГН ********** да бъде при пострадалия родител за срок от 18
месеца, считано от 23.06.2025г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Т. И. с ЕГН **********, че при неизпълнение на
заповедта, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на А. Б. И. с ЕГН ********** и Т. И. И. с ЕГН
********** заповед за защита с постановените мерки на основание чл. 15, ал. 8 от
ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на началника
на съответното РУ на МВР по адрес на страните, който следва да следи за
изпълнението им на основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН И. Т. И. с ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на
делото държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 78 ал. 1 ГПК И. Т. И. с
ЕГН ********** да заплати на А. Б. И. с ЕГН ********** сумата от 800 лева –
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред В. окръжен съд в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5