Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 11483 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство “ДЗИ О.З.”
ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** (въззивник) чрез
упълномощения представител юрисконсулт Ю.К., срещу решение № 177431, посановено
на 15. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 113-ти състав, по гр. д. № 27427
по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд
частично е уважил двата кумулативно съединени иска с правни основания чл. 405,
ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Въззивникът
заявява, че обжалва “изцяло” първоинстанционното решение, с което предявените
искове са уважени за сумата от 1 320 лева главница, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба, и 85 лева и 44 стотинки лихва за забава. Поддържа,
че решението е неправилно поради наришение на материалния закон и противоречие
със събраните и проверени по делото доказателства. Оспорва извода на
първостепенния съд, че е налице настъпило застрахователно събитие. Твърди, че
ищецът всъщност не е доказал увреждането на имуществото вследствие на
злоумишлени действия. Прави извод, че претенцията е останала недоказана. Иска
от въззивния съд да отмени обжалваното решение, да разгледа спора по същество и
да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В писмено изявление за
откритото съдебно заседание пред въззивния съд прави евентуално възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Г.Б.Б., адрес ***, ж. к. “********, съдебен
адрес ***, Търговски дом, ет. 3, каб. 308 (въззиваем) чрез упълномощения
представител адвокат С.Ю.. Оспорва жалбата като голословна. Поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд
е извършил пълна, обективна и всестранна проверка на всички събрани по делото
необходими и относими към предмета на спора доказателства, въз основа на които
е достигнал до правилни правни изводи. Твърди, че е доказал настъпването на застрахователното
събитие. Заявява, че ответникът не е установил факти и обстоятелства,
опровергащаи съдържанието на официалния документ. Иска от въззивния съд да
постанови решение, с което изцяло да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски за производството пред въззивната инстанция.
След като
прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският градски съд
направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Следва да се отчете, че с обжалваното
решение предявените два кумулативно съединен искове са били само частично
уважени. Във въззивната жалба се прави изявление, че решението се обжалва
“изцяло”, след което е посочена само онази част от решението, в която исковете
са частично уважени. При това положение съдът приема, че въззивната жалба
следва да се тълкува в смисъл, че първоинстанционното решение се обжалва в
частта, в която предявените искове са били частично уважени. Така
изтълкувана, въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността му и предвид изложените от страните доводи
приема следното.
Съдът е
сезиран с два кумулативно съединени осъдителни иска с правни основания чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в
тежест на въззиваемия-ищец е да установи при условията на пълно и главно
доказване валидното сключване на застрахователен договор и настъпването на
застрахователно събитие в периода на застрахователно покритие, изразяващо се в
действия на трети лица, които са причинили увреждания на застрахованата вещ. По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на въззиваемия-ищец е да
установи изпадането в забава на въззивника-ответник.
Предвид
изложените в отговора на исковата молба и въззивната жалба доводи,
въззивникът-ответник не носи тежест на доказване.
Страните не
спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 07. 09.
2018 г. между тях е бил сключен застрахователен договор (комбинирана
застрахователна полица № 440118211021208), по силата на който
въззивникът-ответник е застраховал следното имущество, собственост на
въззиваемия-ищец: лек автомобил марка и модел “Фолксваген Пасат” с рег. номер ********(процесният
автомобил). Според постигнатата между страните уговорка “пълно каско” сред
покритите застрахователни рискове са били и щети от злоумишлени действия на
трети лица чрез механично въздействие (удар, надраскване, умишлено преобръщане)
- раздел II, подточка 2-ра от общите условия към застрахователния договор.
Уговореният период на застрахователно покритие е бил от 08. 09. 2018 г. до 07.
09. 2019 г. Спорът между страните във въззивното производство е относно
обстоятелството дали в периода на застрахователното покритие действително се е
проявило съответно застрахователно събитие.
Въззивният съд споделя извода на първата
инстанция, че е настъпило застрахователното събитие, изразяващо се в увреждания
вследствие на злоумишлени действия на трети лица по застрахования автомобил.
Този извод следва от съвкупната оценка на събраните по делото доказателства.
Към датата на сключването на застрахователния договор, 07. 09. 2018 г., не е
имало увреждания по застрахования автомобил (в този смисъл е протоколът за
оглед на моторното превозно средство, издаден от въззивника-ответник).
Действително, представеното от въззиваемия-ищец удостоверение от 08 РУ - СДВР
съставлява официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила
единствено относно обстоятелствата, които са били непосредствено възприети от
длъжностното лице. В този смисъл съдът е обвързан да приеме единствено, че на
17. 09. 2018 г. въззиваемият-ищец е направил съответно изявление пред органите
на МВР, а именно, че около 9, 30 часá на неохраняем паркинг в ж. к. “********въззиваемият-ищец
е установил следните щети по застрахования автомобил: надрани преден и заден
капак, предна и задна броня, четирите калника, таван, пет броя врати, счупени
четири броя стопове (два броя на петата врата и два броя на задните калници) и
счупени два броя странични мигачи на предните калници. Съдът не е обвързан да
приеме за проявили се в обективната действителност самите обстоятелства,
съдържащи се в така направеното пред органите на МВР изявление на
въззиваемия-ищец.
По делото
обаче са представени и други доказателства, които подкрепят направеното пред
органите на МВР изявление на въззиваемия-ищец. Разпечатаните фотоснимки,
изготвени от въззивника-ответник непосредствено след отправянето на искането за
изплащане на застрахователно обезщетение, изобразяват тъкмо такива щети по
застрахования автомобил (л. 33 - 38 от делото на районния съд). Според
експертното заключение по автотехническата експертиза, което е компетентно и
обосновано, тези повреди могат да настъпят при злоумишлени действия на трето
лице и могат да бъдат в причинно-следствена връзка с него.
Въззивникът-ответник
е представил пред първостепенния съд и разпечатани фотоснимки на застрахования
автомобил и на друг видимо увреден автомобил, който е от същата марка и модел
(“Фолксваген Пасат” с рег. номер********, л. 50 от делото на районния съд).
Действително, между повредите на стоповете на двата автомобила се наблюдава
известно сходство. От друга страна обаче според експертното заключение по
допълнителната автотехническа експертиза, което също следва да се възприеме
като компетентно и обосновано, се установява, че на фотоснимката на процесния
автомобил на л. 50 се констатират зони на увреждане върху съответните детайли,
които са различни от заснетите на 17. 09. 2018 г. (тези на л. 33 - 38 от делото
на районния съд). Според вещото лице снимковият материал не е достатъчен, за да
се направи извод, че уврежданията на стоповете по процесния автомобил са
идентични с уврежданията по стоповете на другия лек автомобил.
При това
положение и въз основа на гореизложения анализ на доказателствата съдът следва
да приеме, че на неустановена дата в периода от 08. 09. 2018 г. до 17. 09. 2018
г. вследствие на злоумишлени действия на неустановено лице или неустановени
лица са били нанесени щети по процесния автомобил, изразяващи се в надраскване
на детайли, счупване на четирите стопа и счупване на двата мигача на предните
калници. Тези злоумишлени действия и причинените от тях щети представлят покрит
застрахователен риск и са настъпили в периода на застрахователното покритие.
Изводът на районния съд, че е настъпило застрахователно събитие, е правилен.
Доколкото
въззивникът не излага други доводи за неправилност на обжалваното решение,
проверката на въззивния съд следва да се ограничи дотук (чл. 269, изр. второ ГПК). Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемия възниква право на
разноски пред въззивната инстанция. Самият въззиваем обаче не е сторил разноски
във въззивното производство. Осъществяваната в негова ползва от адвокат С.Ю.
правна помощ е била безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, което е отразено както в договора за правна защита и съдействие,
така и в списъка по чл. 80 ГПК. В тези случай съдът следва да определи в нейна
полза адвокатско възнаграждение, което да не е в по-нисък размер от
нормативноустановения минимум, и да осъди насрещната страна да ѝ го
заплати. Доколкото настоящият случай не се отличава с каквато и да е фактическа
или правна сложност, както основателно заявява въззивникът, адвокатското
възнаграждение в полза на адвокат Ю. следва да се определи в
нормативноустановения минимум. С оглед на обжалваемия интерес във въззивното
производство този минимум е по чл. 7, ал. 2, т. 2 и е в размер на 328 лева и 38
стотинки.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177431, посановено на 15. 08. 2020 г. от Софийския районен
съд, 113-ти състав, по гр. д. № 27427 по описа за 2019 г., в обжалваната част, в която “ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление ***,
е осъдено на основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати
на Г.Б.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***, Търговски дом,
ет. 3, каб. 308, сумата от
1 320 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 16. 05. 2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по шета № 44012131830031, образувана при “ДЗИ О.З.” ЕАД
във връзка с настъпило на 17. 09. 2018 г. в град София застрахователно събитие,
както и на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
сумата от 85 лева и 44 стотинки, представляваща мораторна лихва за периода от
26. 09. 2018 г. до 16. 05. 2019 г.
ОСЪЖДА на
“ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК********, на основание
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адвокат С.Ю. сумата от 328 лева и 38
стотинки – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.